РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 768
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на "Мелина"
ЕООД, със седалище гр. Глоджево, община Ветово, представлявано от А. Х. Д.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 433-ФК/11.11.2019
г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. София, с която на дружеството
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в
гр. Глоджево, община Ветово, стопански двор, стопанисвана от „Мелина“ ЕООД и е
забранен достъпът до него за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.
„г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с
материалния закон и неговата цел. Наведени са и възражения за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че оспорената
заповед всъщност е издадена във връзка с осъществена предходна проверка, в
резултат на която на дружеството вече е наложена ПАМ, както и че процесната
заповед пък е издадена без преди да е установено административно нарушение по
надлежния ред, т.е. чрез съставяне на АУАН - такъв бил съставен в последствие. Сочи
се още, че в оспорената заповед е налице неяснота относно конкретното укоримо
поведение на дружеството – жалбоподател като дори и да се приеме, че такова е
налице, то то е отстранено не само към датата на издаване на заповедта за
налагане на ПАМ, но дори още преди извършване на проверката, въз основа на
която е издадена заповедта. По тези съображения е отправено искане за отмяна на
атакуваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат С.П., която поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Претендира се и присъждане на разноски,
съобразно приложен списък.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел "Оперативни дейности", гр. Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б. Г., застъпва становище за законосъобразност на оспорената
заповед. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, както и
на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 433-ФК/11.113.2019
г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Глоджево,
община Ветово, стопански двор, стопанисвана от жалбоподателя и е забранен
достъпът до него за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в
срок до 2 дни от датата на връчване на заповедта в конкретен ден и час,
определени от връчителя при връчването на заповедта. За такъв ден е определена
датата 21.11.2019 г. от 15:30 часа.
В заповедта е обективирано и
разпореждане за предварителното й изпълнение на основание чл. 188 от ЗДДС, във
вр. с чл. 60 от АПК, което е потвърдено с определение от 20.11.2019 г. по адм.д
№ 735/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
Според съдържанието на обжалваната
заповед, същата е издадена след извършена на 31.10.2019 г. от служители на НАП,
проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Глоджево. Посочено
е, че в хода на проверката търговецът, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е представил документи във връзка с
последните доставки на горива - акцизни
данъчни документи /АДД, декларация за съответствие и експедиционна бележка,
товарителници/, след което е извършена проверка в информационната система на
НАП за контрол на горивата, при която било установено, че дружеството –
жалбоподател като получател на доставка на течни горива не е подал електронни
документи за получаване (ЕДП) на гориво. За периода от 01.08.2019 г. до
07.09.2019 г. била установена разлика между данните от нивомерната измервателна
система и въведените чрез ЕСФП документи (количества) за доставки на гориво,
която разлика, според проверяващите, е в резултат на неотчитане на получените
доставки на гориво чрез ЕСФП. За посочения период жалбоподателят представил при
проверката в НАП четири броя еАДД за извършени доставки на бензин и дизелово
гориво като констатацията на контролните органи е, че към момента на проверката
документът за доставката не е въведен ръчно чрез клавиатура на ЕСФП и не е
наличен съответния № на УКН в информационната система „Контрол на горивата“ чрез
предаване на данни по дистанционна връзка към НАП. Тъй като в ИС на НАП за
контрол на горивата липсвали данни за подаване на ЕДП от „Мелина“ ЕООД е
прието, че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
(пълното наименование на наредбата е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин). Според заповедта за налагане
на ПАМ посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0382990/31.10.2019
г.
В този протокол от своя страна е
отразено, че описаната в протокола проверка на 31.10.2019 г. е във връзка с
извършена проверка на 07.10.2019 г. на същия търговски обект – бензиностанция в
гр. Глоджево, за която е съставен друг протокол № 0385073/07.10.2019 г.
Констатациите, направени на 31.10.2019 г., са свързани само с представените от
упълномощено лице на дружеството – жалбоподател 4 броя еАДД и извършената
справка в информационната система на НАП за контрол на горивата.
От представения по делото протокол за
извършена проверка № 0385073/07.10.2019 г. (л. 56-60) е видно, че на 07.10.2019
г. служители на ГД „Фискален контрол“ на НАП, сектор „Мобилни групи“ – Варна са
извършили проверка на място в търговския обект – бензиностанция, при която са
установили, че търговецът неправилно отчита извършените в обекта зареждания на
собствени транспортни средства с горива, с което нарушава разпоредбите на чл.
3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Освен
това в същия протокол от 07.10.2019 г. е вписана и констатация за наличие в
обекта на стоки, за които следва да бъдат представени документи за произход,
като е посочено, че задълженото лице (ЗЛ) следва да представи документи за
произход и доставка на горива в обекта за периода от м. 08 и м. 09.2019 г. В
тази връзка е указано на представляващия дружеството да се уви лично или чрез
упълномощено от него лице в сградата на ТД на НАП – Варна, офис Русе на
17.10.2019 г., за да представи изискани му от проверяващите документи,
включително посочени документи за произход на горивата, доставени пред м.август
и м.септември 2019 г. В допълнение към същия протокол е налице удостоверяване
(л. 59), че на 21.10.2019 г. представляващият дружеството – жалбоподател е
представил пред контролните органи на НАП документи, сред които и документи за
произход на предлаганите горива в обекта за периода от 01.08.2019 г. до датата
на извършване на проверката (т.е. до 07.10.2019 г.) – декларация за
съответствие на качество; протокол за количеството;експедиционни бележки и АДД
– общо 47 броя документи.
По делото не е спорно, че в момента
на връчване на оспорената заповед за налагане на ПАМ № 433-ФК/11.11.2019 г. на
19.11.2019 г. срещу дружеството – жалбоподател е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F526967/19.11.2019 г. В хода на съдебното
производство пред настоящия съд не са представени доказателства дали въз основа
на този АУАН е издадено наказателно постановление.
Като писмени доказателства по делото
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед, както и представените допълнително от ответника документи
от извършената на 07.10.2019 г. проверка.
На съда е служебно известно, че във
връзка с извършената в процесния търговски обект – бензиностанция проверка от
органите на НАП на 07.10.2019 г. е издадена Заповед за налагане на ПАМ №
367-ФК/10.10.2019 г., с която е разпоредено запечатване на търговския обект –
бензиностанция в гр. Глоджево и е забранен достъпът до него за 14 дни.
Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от същия закон за нарушение на чл. 118,
ал. 8 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. Заповедта е предмет на
съдебно оспорване по адм.д. № 659/2019 г. по описа на АдмС – Русе,
производството по което към настоящия момент е висящо.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Оспорваният административен акт е
съобщен на жалбоподателя на 19.11.2019 г., при което жалбата, подадена на
03.12.2019 г., е в срока по чл. 149, ал. от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.
1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 20-21 от преписката), директорите на дирекции
"Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
В случая оспорваната заповед е издадена от Б. С. Г. - Началник на отдел
"Оперативни дейности", гр. Варна в Дирекция "Оперативни дейности"
в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което
съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на
неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този
аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е изготвена в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице
основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. В заповедта е
индивидуализиран запечатания обект, изложени са и мотиви досежно
продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Според заповедта административното
производство е започнало, въз основа на извършена проверка на 31.10.2019
година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на
дружеството. Съдът счита, че в конкретния случай административното производство
е стартирало с извършване на проверка в търговския обект на 07.10.2019 г. От
една страна именно тогава е установено, че за определен период дружеството
следва да представи документи за извършените доставки на течни горива. Пак
тогава, на 07.10.2019 г., е указано на жалбоподателя, че следва да представи
такива документи пред НАП като му е указан и срок, в който да направи това. В
изпълнение на това указание жалбоподателят е представил исканите документи на
21.10.2019 г. По тази причина не може да се приеме, че производството е
започнало едва в момента, в който контролните органи са извършили справка в
информационната система на НАП за контрол на горивата и са установили, че
липсва информация относно доставките по представените документи. Всъщност
индикация за такава липса на информация е налице още на 07.10.2019 г., когато е
извършена проверка на използваната в обекта ЕСФП, включително и на нивомерната
система, и именно тази проверка е дала основание, на проверяващите да изискат
документи за произход на доставените горива, които очевидно не са могли да
бъдат видни за контролните органи от информационната система на НАП. Макар в
оспорената заповед да не се извършва позоваване на предходно извършената
проверка от 07.10.2019 г. и съставения при нея протокол (това е сторено само в
протокола от 31.10.2019 г.) все пак е налице косвено обвързване с тази проверка
чрез посочването на периода, за който е констатирана разлика в данните от
нивомерната система и въведените чрез ЕСФП документи за доставки. Това е
периода от 01.08.2019 до 07.10.2019 г., т.е до датата на първата проверка, извършена
на място в търговския обект.
Изложеното до тук дава основание на
съда да счете, че при една и съща проверка, в която на различни етапи са
констатирани няколко нарушения, са издадени две последователни заповеди за
запечатване на търговския обект. Този начин на упражняване на правомощията на
контролните органи на НАП да налагат ПАМ по чл. 186 от ЗДДС в конкретния случай
е превратен, тъй като в една проверка е установено, че задълженото лице макар и
с няколко различни действия/бездействия, всъщност за определен период от време
не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в Национална
агенция по приходите, което по силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС е
основание за налагане на ПАМ. В конкретния случай не става въпрос за предотвратяване
на административни нарушения, доколкото тяхното извършване е вече констатирано,
а очевидно целта на ПАМ е преустановяването им, като с оглед на това, че
нарушенията са извършени в един и същ период и са установени в рамките на една
проверка е недопустимо издаването на две последователни заповеди за налагане на
ПАМ за запечатването на един и същ търговски обект за различни срокове.
Отделно от това оспорената в
настоящото производство заповед е издадена и в нарушение на материалноправните
разпоредби, както и при несъблюдаване целта на закона, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите.". В нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на която се е позовал
административният орган, е предвидено задължение за данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите, както и видът на подаваните данни,
формата и сроковете за подаването им. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ, според чл. 59а, ал. 1 от която, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
От цитираните разпоредби става ясно,
че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на
течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е
извършена доставката, респ.получаването се използва ЕСФП или не. В настоящия
случай е безспорно установено, че в процесния търговски обект се използва ЕСФП.
С оглед на това неправилно ответникът при определяне на допуснатото нарушение,
за което е наложена оспорваната ПАМ, се е позовал на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
според която, както вече се посочи, данъчно задълженото лице – получател по
доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях като данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5
от ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел
като получени чрез електронната си система с фискална памет. В унисон с това
правило е нормата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 (на чл. 59а) – получател по доставка на течни
горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. А
именно в чл. 59а, ал. 1, изр. ІІ и изр. ІІІ от Наредба № Н-18/2006 г. е
посочено, че освен всеки ЕДД и ЕДП и подадените данни за доставени
количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, следва да съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД като въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при
постъпването им.
В настоящия случай от фактическа
страна административният орган е посочил в оспорената заповед, че дружеството –
жалбоподател както в момента на съответната доставка, така и към момента на
проверката не е въвело ръчно чрез клавиатурата на ЕСФП съответния УНК на
документа за доставка, поради което този номер не е наличен в системата за
контрол на горивата на НАП и с това е нарушена нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Както вече се посочи чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е неприложим за случаите, в
които в търговския обект се използва ЕСФП, какъвто е и настоящия случай. От
друга страна като неправомерно поведение е посочено невъвеждането ръчно от
клавиатурата на ЕСФП на данните за УКН, което обаче е в противоречие с
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., която императивно
определя, че въвеждането на УКН на еАДД става единствено чрез баркод четец.
Тази норма формално е цитирана от административния орган, но без да е
анализирано съдържанието му и да е приложена в съответствие с него.
Всичко изложено до тук сочи на
неяснота относно констатираното административно нарушение, във връзка с което
се налага принудителната административна мярка. Тази неяснота се засилва още
повече и предвид факта, че в протокола за извършена проверка №
0382990/31.10.2019 г., на който се позовава ответника в оспорената заповед,
като нарушение (констатация) е посочено, че данъчно задълженото лице не е
спазило срока за подаване на информация към НАП за получените количества течни
горива (стр. 3 на протокола), което всъщност е съвсем различно от описаните в
заповедта за налагане на ПАМ нарушения.
В тежест на административния орган е
да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и
вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от
налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на
нарушение, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен
начин, предвид факта, че не е ясно какво точно нарушение е извършено от
жалбоподателя.
На следващо място, за да е
законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая, доколкото от фактическа страна е доказано, че дружеството
– жалбоподател не е подавало данни по надлежния начин за УКН на еАДД за
получените количества течни горива чрез използваната в обекта ЕСФП, следва да
се съобрази, че още преди извършване (довършване) на проверката на търговския
обект на 31.10.2019 г. това деяние е прекратено, видно от представените по
делото доказателства за извършена доставка на гориво на 25.10.2019 г. (л. 19),
за която са подадени надлежни данни в НАП. Това означава, че нарушението е
преустановено още преди формалното му окончателно констатиране, поради което
последващото издаване на заповед за налагане на ПАМ не преследва поставените от
закона цели и е безпредметно. Това изключва необходимостта от осъществената
административна принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване
на констатираното нарушение.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила и несъблюдаване на материалния закон и неговата цел,
поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да
се присъди сума в размер общо на 550 лева, включваща внесена държавна такса от
50 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
(по договор за правна защита и съдействие № 0149477/06.01.2020 г. (л. 28) - 500
лева, платени в брой), като посочената сума следва да бъде възложена в тежест
на Националната агенция за приходите.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 433-ФК/11.11.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" - гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП - гр. София, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Глоджево, община Ветово,
стопански двор, стопанисвана от „Мелина“ ЕООД и е забранен достъпът до него за
срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр. София да заплати на "Мелина" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Глоджево, община Ветово, ул. „Димитър Благоев“ № 81,
представлявано от А. Х. Д., сума в размер на 550,00 (петстотин и петдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: