РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2376
гр. Пловдив, 13.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на пети януари
две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и прокурор ЙОРДАНКА
ТИЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2481
по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) .
Производството по делото е образувано по
искова молба от „КАЗАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Поп Харитон № 15, представлявано от Д.Б. Д.,
чрез процесуалния му представител адвокат С.,***.
С исковата молба се претендира
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди,
поради отменено Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г представляващи
направени разходи за извършени СМР в размер на 200 000лв., както и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на
сумата. Иска присъждането на разноски.
Ответникът - Община Карлово,
чрез процесуалния си представител адв. Ц. оспорва исковата претенция. Подробни
доводи по същество на спора се излагат в писмени бележки. Счита, че
претендираните вреди се дължат изцяло на поведението на ищеца.
Прокурорът
счита исковата молба за неоснователна, а претенцията за недоказана по основание
и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира
следното:
На ищеца е издадено Разрешение за строеж
№89/28.06.2013г. издадено от Гл.
архитект на Община Карлово за строеж на Жилищна сграда и плътна ограда в УПИ II -503.1734 /
ПИ е идент. № 36498.503.1734
Със Заповед №40/12.07.2013г. на Гл. архитект на Община
Карлово е оттеглено Разрешение за строеж
№89/28.06.2013г. издадено на „Казария“ ООД и одобрените на 28.06.2013г.
проекти, неразделна част от Строителното разрешение
Ищецът е подал Заявление № 90-00-587/27.11.201Зг .за
издаване на строително разрешение, като с процесното Разрешение за строеж
№163/06.12.2013г. му е било разрешено да
извърши СМР в обект Жилищна сграда и
плътна ограда в УПИ II -503.1734 / ПИ е идент. № 36498.503.1734/
Със Заповед № ДК—ЮЦР-62/17.09.2014г. Началник РДНСК ЮЦР е постановил прекратяване
на производството по обжалване на Разрешение за строеж №163/06.12.2013г.
Тази заповед е
била обжалвана от собственика на имот УПИ 1-1735, кв. 174 по плана на Карлово
да АС Пловдив пред Административен съд Пловдив, като съдът с Определение №10589/29.12.2014г. постановено
по адм. д. .№ 2903/2014».,VI е отменил същата като незаконосъобразна и върнал
преписката на РДНСК за повторно произнасяне с указания.
Издадена била Заповед № ДК-10-ЮЦР-07/02.02.2015г. на
Началник РДНСК ЮЦР за отмяна на Разрешение за строеж №163/06.12.2013 г. и
одобрените инвестиционни проекти.
Ищецът е обжалвал тази заповед пред Административен
съд Пловдив, като съдът с Решение № 500/09.03.2016г.,
постановено по адм. дело. № 602/2015г., е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Ищецът е обжалвал решението на административния съд
пред ВАС, който с Решение № 1910/15.02.2017г., постановено по
адм. дело № 7740/2016г. по описа на ВАС
е оставил същото в сила.
По делото бяха разпитани свидетелите П. С. и А. М..
Свидетелят С. заяви следното:
Той
се познава с Д.Д. от 2013г. През тази
година г-н Д. е закупил имот находящ се гр. Карлово, под Арабския мост, ул.
„Хан Крум“, В началото в имота е имало дървена постройка, която в последствие е
била съборена, като на нейно място е била построена двуетажна къща. С издадените разрешителни
документи от Община Карлово в началото на 2014 год. януари е започнал строежа
на къщата, който е бил приключил през лятото на същата година. Къщата външно е
завършена на 100%, но вътре има нужда от довършителни работи.
Свидетелят е помагал на за дребни неща, за
които той го е ангажирал.
Тя
е работила в Община Карлово през 2013 год. , като деловодител в отдел
„Устройство на територията“.
Тя
познава Д.Д. дотолкова, доколкото той е
идвал в общината да входира документи за издаване на разрешение за строеж. Г-н
Д. е идвал е няколко пъти. През 2013 год. той е внесъл документи за издаване
на разрешение на строеж и одобряване на проект. Имало е издадено разрешение за
строеж за въпросния имот, като малко по-късно то е било отменено от Главния
архитект на Община Карлово. След това Д.е идвал след няколко месеца, да входира
отново проект за одобряване. При съобщаването на издаденото разрешение за
строеж неговите съседи са възразявали,. След като е било отменено разрешението
за строеж Д.Д. е оттеглил документите
си. Около половин година по-късно той отново е подал заявление за издаване на разрешение за
строеж. Такова му е било издадено, след
което са започнали проблеми със съседите.
Към
настоящият момент има заповед да се премахне сградата.
По делото бяха назначени и приети без оспорване две СТЕ/л.1006-1008 и л.1010-1021/.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, поради
което същият е процесуално допустим.
Искът е неоснователен поради следното:
Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Разпоредбата на
чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Основателността на иск с правно основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Безспорно по делото е, че Разрешение за
строеж № 163/06.12.2013 г. издадено от Главния архитект на Община Карлово е
било отменено по
съответния ред.
Не се спори и за размера на претендираното
обезщетение.
Съществено в случая е дали размерът на вложените
средства за изграждане на разрешения обект представлява вреди за ищеца и дали
същите са пряка и непосредствена последица от отмяната на издаденото разрешение
за строеж.
По своята правна същност разрешението за строеж е
положителен акт, който създава благоприятни права за своя титуляр и предвид
разпоредбата на чл. 204, ал.2 от АПК, за което законът изисква правен интерес,
следва извод, че лицата, за които административният акт е благоприятен, не са
легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. Съдът
намира, че правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели
вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни
актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При
благоприятстващ административен акт, вредите за лицето в чиято полза е издаден
са опосредени от волята на лицето да се възползва от акта, т.е. те не са пряка
и непосредствена последица от акта, като липсва причинно-следствената връзка
между тях и са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.
На следващо място съдът намира, че към настоящия момент претендираните загуби не
са настъпили. Загубата по своята същност се изразява в намаляване на имущественото
състояние на увредения. Вложените от ищеца средства на този етап не представляват вреда
за него, тъй като обектът е изграден и съществуващ към момента, т.е. ищецът има
пълната възможност да го ползва. Този обект представлява положителен актив в
неговото имущество. Такива вреди биха
настъпили в случай, че обектът бъде реално
премахнат, но това не е сторено до настоящия момент.
От друга страна, дори да се приеме, че от отмяната на
разрешението за строеж са налице настъпили вреди в размер на извършените СМР,
то поведението на ищеца води до извод за липса на добросъвестност в неговите
действия по отношение на изградения обект. Основателно е твърдението на
ответната страна, че след като ищецът е бил наясно, че не са представени
изискуемите по ЗУТ документи
за издаване на разрешително за промяна на ПУП, вкл. декларация за съгласие от
собственика на съседния имот то той е започнал и реализирал строеж и е влагал
средства със знанието, че извършва нарушение на закона.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице
кумулативно предвидените предпоставки в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата и общините по отношение на претендираните от ищеца вреди, в размер на 200000 лв. , произтичащи от
отмяната на незаконосъобразно Разрешение за
строеж № 163/06.12.2013 г. на Главен
архитект на Община Карлово, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иск
предявен от „КАЗАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Поп Харитон № 15, представлявано от Д.Б. Д.,
чрез процесуалния му представител адвокат С.,*** за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, поради отменено Разрешение за строеж № 163/06.12.2013г. на Главен
архитект на Община Карлово размер на 200000лв., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: