№ 9726
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20211110162776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение от 01.11.2022 г., постановено по в.гр. д. № 7245 по описа
за 2022 г. на СГС, въззивната инстанция – СГС е установила, че в подадената
по делото въззивна жалба е налице искане за изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, по което
първоанстанционният съд не се е произнесъл и по изложените съображения
настоящото дело е върнато за произнасяне. С разпореждане № 107714 от
08.11.2022 г. съдът е указал на страните по делото, че с оглед откриването на
производство по чл. 248 от ГПК могат да подадат отговори в едноседмичен
срок от връчването на преписи от горното разпореждане.
Съобщението на ищата е връчено на 22.11.2022 г., а на ответника на
23.11.2022 г., като в срока е постъпило становище от ответника, в което се
противопоставя на така направеното искане. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния
случай решението е обжалваемо, връчено е на ищцата чрез адвокат на
03.05.2022 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК, доколкото е
инкорпорирана в подадената въззивна жалба № 112153 от 02.06.2022 г. се
явява подадена в срок.
1
Видно от молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в подадената
въззивна жалба № 112153 от 02.06.2022 г., възраженията на ищцата против
решението в частта за разноските са следните:
1. Съдът се е позавал на несъществуващ нормативен акт, определяйки
размера на адовкатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
като е присъдил и на двете страни по 650 лева.
2. Съдът неправилно е приел, че и двете страни имат право на разноски
мв размер на 650 лева и след като е уважил главния иск, то е следвало да
осъди ответника да заплати на ищцата сторените от нея разниски съоибразно
представеният по делото списък, вместо което е приел, че всякоа от страните
следва да зпалти на другата сумата в размер на 325 лева.
3. Оспорва се възможността на съда служебно да направи прихващане
на разноските, без това да е поискано от страна по делото.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
съдът счита молбата за частично основателна, по следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело решение № 3498 от 16.04.2022 г.
съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата Е. И. П. с ЕГН
**********, от адрес, и отменил Заповед № Б-06 от 01.09.2021 г. на
Изпълнителния директор на "ФИРМА" АД К Г, с която на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правотношение, като незаконосъобразна,
като е отхвърлен предявеният от ищцата против ответника иск с правно
основание по чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възсатновяване на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност "специалист логистика, авточасти" в
ответното дружество.
Относно разноските съдът е изложил мотиви в следния смисъл: С
оглед изхода на спора /уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ/, право на разноски по делото
имат както ищшеца, така и ответника, на основание чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК,
всеки от тях на половината от направените разноски. Ищцата е представила
списък на разноските, за сумата в размер на 860 лева, адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 710 лева за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ и 150 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ/, срещу които е
възразил ответника. Ответника е представил списък на разноските, за сумата
2
в размер на 710 лева. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждания по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента
на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договора за правна помощ
на ищцовата страна с адв. С. О. е сключен на 04.03.2022 г., а на ответната
страна с адв. Л. С. е сключен на 06.01.2022 г. Съгласно ПМС № 331 от
26.11.2020 г. размера на МРЗ за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. е 650
лева, от което следва, че и двете страни имат право на разноски в размер на
650 лева. Следователно, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 325 лева, същата сума следва да заплати и ищеца на
ответника.
В тази част съдът счита, че е изложил достатъчно точни и ясни мотиви. В
допълнение доколкото направените разноски се определят по реда на чл. 78
ал.1 и 3 от ГПК, на основание чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при исковете по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е
в общ размер не по- малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната в момента на сключване на договора за правна помощ. В
случая е налице и своевременно направено възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата размер на адвокатското възнаграждение, тъй като
делото е без особена фактическа сложност и е проведено само едно съдебно
заседание, при това без личното явяване на процесуалния представител на
ищцата. От всичко по-горе казано следва, че в тази си част молбата следва да
бъде оставена без уважение
По отношение на въпроса за прихващането на разноските съдът счита, че
следва да бъдат присъдени поотделно, доколкото действително никоя от
страните не е направила изявление за тяхното прихващане. С оглед горното
следва и да бъде допуснато изменение на решение № 3498 от 16.04.2022 г. в
частта за разноските и същите да бъдат присъдени поотделно, като всяка от
страните да бъде осъдена да заплати на другата сумата в размер на 325 лева,
представялваща ½ част от дълживите разноски, доколркото и двата иска са
неоценяеми.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в
подадената въззивна жалба № 112153 от 02.06.2022 г., с която се иска да бъде
преразгледано решение № 3498 от 16.04.2022 г. в частта за разноските по
отношение на размера на присъдените суми – в размер на 325 /триста
двадесет и пет/ лева за всяка от страните, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ИЗМЕНЯ решение № 3498 от 16.04.2022 г., постановено по гр. дело №
62776 по описа за 2021 г. на СРС, по молбата с пр. осн. 248 от ГПК,
инкорпорирана в подадената въззивна жалба № 112153 от 02.06.2022 г., като
ПОСТАНОВЯВА следните диспозитиви:
ОСЪЖДА "ФИРМА" АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление адрес, представлявано от изпълнителния директор К Г, да
заплати на Е. И. П. с ЕГН **********, от адрес, сумата в размер на 325
/триста двадесет и пет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, съгласно мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА Е. И. П. с ЕГН **********, от адрес, да заплати на
"ФИРМА" АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от изпълнителния директор К Г, сумата в размер на 325
/триста двадесет и пет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4