№ 7167
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110168635 по описа за 2023 година
Производството е образувано по активно и пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1 Семейния
кодекс /СК/, предявени от Р. И. Т., ЕГН ********** /баба по майчина линия/, и
И. Ж. М., ЕГН ********** /прабаба по майчина линия/, срещу М. М. И., ЕГН
**********, и Х. С. П., ЕГН ********** за постановяване на мерки за лични
отношения с малолетното дете на ответниците – T Х. П., ЕГН **********,
както следва: всяка първа неделя от тримесечието в годината в присъствието
на майката за времето от 09.00 часа до 11.00 часа.
В исковата молба се твърди, че ответницата от 10 години не поддържа
връзка с никой от семейството и рода им, по ред причини, които ищците не
можели да разберат. Твърди се, че М. е блокирала всичко и всички. Сочи се, че
през първите години правили опити да говорят с нея, търсейки я по телефон, а
ответницата просто сменила номера си, за да не могат да я търсят или да
звънят. Ищците сочат, че междувременно разбрали от социалните мрежи, че
ответницата се е омъжила през м. юли 2015 г. за ответника Х. С. П., като
ищците не били уведомени, нито поканени като гости и нейни роднини.
Твърдят, че в последствие, отново от социалните мрежи разбрали, че имат
внуче, което наричали Теди, което пак от социалните мрежи предположили, че
е роден на 18.10.2019 г., тъй като на 18.10.2023 г. детето било навършило 4
години. Ищците твърдят, че е невъзможно да виждат детето, нито да имат
1
какъвто и да е контакт с малолетния, дори не знаели как изглежда. Сочи се, че
прабабата опитала да пише на внучката си и ответница в производството чрез
приложението Фейсбук, с молба поне да видела първородното си правнуче,
тъй като била на години. Сочи се, че последвало блокиране на профила и
пълно игнориране и мълчание. Ищците сочат, че като баба и прабаба искат да
виждат и познават детето, което дори не знаело за тяхното съществуване.
Твърдят, че съвсем отскоро разбрали адреса, на който живеят ответниците и
детето.
С определение № 4613 от 30.01.2024 г. исковата молба, в частта, с която е
предявена претенция от прабабата против родителите на детето, е върната и
производството по делото е прекратено. След подадена частна жалба в
прекратителната част и проведен инстанционен съдебен контрол, с
определение № 1638 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1132/2024 г. Върховният
касационен съд е допуснал касационно обжалване на определение № 3034 от
29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2284/2024 г. по описа на СГС, в частта, с която е
потвърдено определение № 4613 от 30.01.2024 г. по настоящото дело за
прекратяване на производството по искането на прабабата И. Ж. М., същото е
отменено и делото върнато в тази част за произнасяне по искането, с мотиви
за погрешно отъждествяване на материалноправна и процесуалноправна
легитимация.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците считат иска, предявен от
бабата за неоснователен, а иска предявен от прабабата за недопустим. Сочат,
че причините, поради които преди около десет години се прекъсват
отношенията между Р. И. Т. от една страна и ответниците от друга, а като
резултат и с И. Ж. Миланова, са много и не било вярно, че ищците не знаят
причините. Сочи се, че самата Р. Т. взела решение, че желае по-добър живот
далеч от детето си и семейството, още когато ответницата М. е била на
няколко месеца. Твърди се, че поддържането на отношения с ищците няма да е
от полза за детето, а ще му нанесат травма и ще го объркат. Сочат, че детето
живее в хармонична среда, обгрижвано от ответниците и разширения семеен
кръг от страна на ответника и по бащина линия на ответницата. Твърди се, че
от ранна детска възраст до прекъсване на отношенията с ищците, ответницата
е ставала свидетел на всякакви скандали, обиди, злоба и ненавист, отправени
към хората, които са я отгледали – нейния баща и баба и дядо по бащина
линия, така и към нея самата. Твърди се, че всичките двадесет години, през
2
които са поддържали контакт, ищцата Р. Т. не е съумяла да изгради силна и
стабилна връзка със собственото си дете. Сочи се, че тези години контактът на
Р. с дъщеря й е бил само веднъж годишно, през лятото, месец август, когато
ищцата се е прибирала от Италия. За краткото време, в което са били задно, Р.
пред ответницата вдигала безброй скандали със своите роднини и любовници,
правела опити да я настройва срещу хората, които са я отгледали, като ги е
обиждала и разказвала неверни истории за тях, за да ги злепостави. Никога не
си била давала сметка какво означават тези обиди и лоши истории за
психиката на едно дете. Поради тази причина, ответниците сочат, че са
изключително притеснени и се страхуват, ще ищцата Р. Т. ще използва всеки
удобен момент да злослови и да настройва детето им срещу близките му.
Сочат, че прекъсването на отношенията между ищцата Р. Т. от една страна и
ответниците от друга, датира преди около десет години, когато в 22.30 часа
вечерта посред зима ги изгонила от дома си, без да я интересува, че няма къде
да отидат дъщеря й и тогавашният й приятел и настоящ съпруг – ответникът
Х. П.. След около две години ищцата И. М. потърсила по телефона
ответницата и нейна внучка, обяснявайки колко й липсвала, като в разговора
се включила и втората ищца, която започнала да сипе обиди по адрес на Х. П.,
колко лош човек е той, как не трябва да е с него. Сочи се, че ответницата
променила телефонния си номер, заради по-добри условия на
телекомуникационната компания, а не за да прекъсне контакт с майка си и
баба си. Ответниците считат, че с подаването на исковата молба ищците не
целят отношения с детето, а пореден опит да наранят М..
Настоящият съдебен състав, след като обсъди изложените от страните
доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки ищцата Р. И. Т. е
майка на ответницата М. М. И., ищцата И. Ж. М. е нейна баба, а ответниците
са съпрузи и от брака си имат малолетното дете T /л. 18/.
По делото са събрани гласни доказателства. При разпита свидетелят
Даниел Михов от една страна заявява, че не знае защо М. е прекъснала
отношенията с майка си и баба си, а от друга страна твърди, че Р. му е
споделяла, че е имала проблем с ответника, спречкване с ответниците, които
по това време не били съпрузи. Твърди, че Р. го е молила, той като
3
таксиметров шофьор, да вземе номера на дъщеря й, ако я види някъде.
Свидетелят сочи, че е виждал М. в Студентски град и тя го е поздравявала.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, защото в една част са
противоречиви и не се основават на лични възприятия. Съдът, след преценка
на основание чл. 172 ГПК, кредитира показанията на свидетеля Милен С. по
отношение на личните възприятия, които излага.
За целите на съдебното производство са представени социални доклади,
изготвени от компетентните социални служби по местоживеене на ищците, в
които е отразено наличието на отлични битови условия.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
относно поставените задачи. Вещото лице е установило, че при ищцата Р. Т. не
се установява личностна психопатология и психична болест. Не е установено
рисково поведение при полагане на грижи за малолетния й внук T. Относно
ищцата И. М. експертът заключава, че е налична лека форма на когнитивно
нарушение и не би било коректно сама да полага грижи за малолетното дете.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съобразно чл. 128, ал. 1 СК дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с
него, ако това е в интерес на детето, като това право има и детето. В
разпоредбата, касаеща лични отношения с близки, законодателят изрично е
посочил лицата, имащи материалноправна легитимация да поискат това, а
именно бабата и дядото, и детето. Близките разполагащи с правото да поискат
от районния съд да постанови акт по спорна съдебна администрация са
лимитативно изброени, като посочване на прабаба не е сред тях. Според
настоящия съдебен състав това законодателно решение намира опора в
традиционните взаимоотношения в разширения семеен кръг, именно по
отношение на бабата и дядото /родителите на майката и/или бащата/, защото
същите по възраст са вероятно по-пригодни да полагат грижи за внуците си.
Прапрародители на дете, предвид напредналата възраст в общия случай на
същите, не биха могли в пълна степен самостоятелно да посрещнат нуждите и
грижите особено на малолетни деца. По тази причина съдът намира, че
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК не следва да се тълкува разширително. С
4
оглед изложеното искът, предявен от прабабата на детето T се явява
неоснователен.
По отношение основателността на иска на ищцата Р. Т. съдът намира
следното: Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК поставя условие при разглеждане
на иск от баба да осъществява режим на лични контакти с внук, а именно да е
в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето“. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и
чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. В съдебната
практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС,
ІV г. о/ понятието „интерес на детето" се определя като осигурена възможност
то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда,
заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който
му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с прародител следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към прародителите, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на
неговата личност.
От всички събрани по делото доказателства не се установи, че е в интерес
на малолетното дете T на този етап от развитието да контактува с бабата по
майчина линия. Детето T все още е на ниска възраст /навършени пет години/ и
има нужда от посредничеството на родителите, за да може да осъществява
контакт и да общува с роднините си. В настоящия случай се установи, че
липсва общуване между ищцата Р. Т. и ответниците. Страните са във влошени
взаимоотношения и не са контактували от 11-12 години, като това се
потвърждава и от свидетелските показания на Милен С.. Ищцата Р. изгонила
ответниците от апартамента си преди около 12 години и от този момент
5
отношенията били прекратени. В исковата молба Р. Т. твърди, че през 2015 г.
от Фейсбук разбрала, че дъщеря й се омъжила, за което цялото й семейство и
род не били дори уведомени, нито поканени. Твърди, че ответницата я била
блокирала и нарочно сменила телефонния си номер. Нещо повече ищцата при
проведената с вещото лице среща заявила, че отново от социалните мрежи
първо разпознала домашен любимец, една котка и заглеждайки се в снимката,
видяла в чертите на малко дете дъщеря си, като малка. Ищцата заявила, че
нищо не е направила, нито е търсила дъщеря си, нито имала неин телефон.
Едва след около три години, когато здравословното състояние на И. М. се
влошило написали съобщение от профила на прабабата във Фейсбук, че иска
да види първородния си правнук. Тъй като М. не била отговорила, ищцата се
„разтършувала“ в ЕСГРАОН през м. август-септември 2023 г. и намерила
адреса на дъщеря си. От споделеното от ищцата не може да се направи извод,
че същата е била в невъзможност да установи контакт с дъщеря си, защото
преди да подаде исковата молба е намерила адреса й. За съда буди недоумение
факта, че когато ищцата разбрала, че дъщеря й има дете не направила нищо, а
едва след няколко години положила усилие и намерила адреса й. Житейски
нелогично е ищцата Р., като родител на М., вместо да я потърси през всичките
тези години, депозира през 2023 г. искова молба с претенция за лични
контакти с дете, което никога не е виждала. Заявеният от ищцата режим в
исковата молба за лични контакти с детето четири пъти в годината за по два
часа, в присъствието на майката, изобщо не може да се възприеме като
желание за грижа и възпитание на дете, а като удовлетворяване на лични
амбиции, което не отговарят на функциите на отношения на разширеното
семейство с детето. Макар и в експертното заключение да се сочи, че при Р. Т.
не е налице личностна психопатология и психична болест, предложеният от
ищцата режим от общо осем часа за една календарна година, сам по себе си
сочи не за интерес към детето, а за налагане на отношения чрез съдебна
принуда, които по никакъв начин не могат да създадат и изградят връзка на
баба с внук. С подаване на исковата молба ищцата цели да наложи волята си,
вместо да изгради пълноценни и хармонични отношение с дъщеря си и
нейното семейство. При условие, че ищцата никога не е виждала детето T,
отношенията й с родителите на малолетния са обтегнати, съдът намира, че
поставяне на дете на ниска възраст в такава ситуация, не е в негов интерес,
дори и тези мимолетни срещи да се осъществяват в контролирана среда. При
6
определяне режим на лични отношения с бабата, детето би се озовало в
посредническа роля и по този начин, вместо ищцата да натоварва родителите
и детето със своите отговорности, следва да намери начин да възстанови
прекъснатите отношения със семейството на дъщеря си. След възстановяване
на нормалното общуване между ищцата и ответниците може да се коментира
и достигане до онзи момент в развитието на детето T, в който то може да
осъществява контакт с баба си по майчина линия. По разбиране на настоящия
съдебен състав след като бабата изгради здравословни и хармонични
отношения с майката и бащата на детето T, тогава тя може да изгради такива и
с детето. При всички положения общуването с детето следва да минава през
хармонизиране на отношенията между ищцата и родителите на детето, данни
за което към настоящия момент по делото няма. Страните следва да положат
усилие да възстановят комуникацията помежду си и чак тогава детето
поетапно да започне да общува с баба си. Ищцата лично е депозирала
пространна писмена защита, в която отчетливо изразява негативното
отношение към дъщеря си, вместо да се опита да намери път към децата, като
човек, за когото се предполага да е житейски помъдрял и с опит в справянето в
междуличностните отношения. Към настоящия момент по изложените
съображения безспорно се установи, че с поведението си ищцата може да
въздейства върху детето по начин, опасен за психическото му развитие,
поставяйки го във враждебна среда, вместо в съзнанието на малолетния да се
формира усещане за семейна общност.
От събраните по делото доказателство несъмнено се установи, че
определянето на режим на лични отношения на ищцата с детето на този етап
от развитието му, преди възстановяване на нормалните отношения между
страните, би поставило малолетния T в неоправдан риск. По изложените
съображения исковата претенция на Р. Т. се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК срещу М. М. И., ЕГН **********, и Х. С. П.,
ЕГН *********, за постановяване на мерки за лични отношения с
7
малолетното дете T Х. П., ЕГН **********, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ж. М., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК срещу М. М. И., ЕГН **********, и Х. С. П.,
ЕГН *********, за постановяване на мерки за лични отношения с
малолетното дете T Х. П., ЕГН **********, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8