РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100502160 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба на Е. М. С., чрез адв. М.
Д., против Решение № 2050/08.06.2023г., постановено по гр. д. № 7382/2022г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта, касаеща изменения РЛО между бащата и детето Б., както следва:
За период от три месеца от влизане в сила на решението, срещите между бащата и
детето да се осъществяват всяка седмица в съботния ден за времето от 09:00 часа до 11:00
часа на същия ден на територията на Контактен център – Център за обществена подкрепа
Владиславово.
За срока след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, за период
от три месеца, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа, трета и пета
седмица в съботния ден за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на същия ден в дома на
бащата в присъствие на майката;
След изтичане на посочените по-горе три месеца /т.е. след изтичане на шест
месеца от влизане в сила на решението на съда/ до една година от влизане в сила на
решението, режима се определя, както следва бащата се задължава да взема и връща детето
от дома на майката, както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето от
16:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя с преспиване;
1
След изтичане на една година от влизане в сила на решението: бащата да взема
детето от дома на майката и да го връща: всяка първа и трета седмица от месеца за времето
от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при бащата,
както и петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
Счита така изменения РЛО между бащата и детето за несъобразен със специфичното
състояние на детето. Постановеният РЛО е подходящ за дете с нормално развитие на 11
години, а настоящия случай не е такъв. Не е отчетено в достатъчна степен и психиатричното
заболяване на бащата. Съдът не се е съобразил със становището
на вещите лица по изготвената КСППЕ, а именно: контакта на бащата с детето да е в
условията на ЦОП в контролирана среда. Игнорирано е от съда, че детето изпада в кризи,
които бащата не е в състояние да овладява. Постановеният режим не е съобразен с
ежедневието на детето. В първата част е постановен режим в условията на ЦОП –
Владиславово за времето от 9:00ч. до 11:00ч. всяка събота, а детето посещава логопед в
съботните дни от 10:30ч. Втората част от постановения режим не е съобразен със
притеснението и страха на майката от ответника, породени от негови действия в миналото и
психичното му заболяване. Не е посочено и кое жилище съдът счита за адрес на бащата,
доколкото са налични данни по делото, че той е обгрижван от майка си и баща си, които
живеят на различни адреси. Времевия диапазон от 3 часа попада в обичаен час за посещение
на логопед и включва обяд. Не са защитени интересите на детето и майката. В третата и
четвъртата част е постановен изключително разширен режим с преспиване на детето при
бащата без да се дава сметка дали за този предходен период от време ще е постигнат
предполагаемият напредък.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на РЛО, съобразен
с предложения от нея или близък до него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. А. С., чрез адв. И. В. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита решението в обжалваната част за обосновано и съобразено с
доказателствата по делото.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба № 65063/01.09.2023г. от Г. А. С.,
чрез адв. И. В., против Решение № 2050/08.06.2023г., постановено по гр. д. № 7382/2022г. на
50-ти състав на ВРС, в частта, относно изменения РЛО между бащата и детето след
изтичане на една година от решението, като дните, през които бащата има право да взема
детето от дома на майката и да го връща петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и в частта, с която е увеличен размера на
присъдената издръжка. Без да изложи мотиви, съдът е намалил дните, които бащата трябва
да прекарва с детето през лятото от 30 дни на 15 дни. От КСППЕ става ясно, че бащата има
2
добър родителски капацитет. Представените по делото 14бр. протоколи, в които са описани
срещите между детето и бащата в ЦОП показват голям напредък в отношенията между тях.
Счита, че след поетапното увеличение на срещите между двамата РЛО следва да бъде
възстановен в пълен обем съгласно решението за развод между него и ищцата. Счита за
необосновано и решението в частта, в която е увеличен размера на издръжката. Излага, че
към настоящия момент не работи и няма възможност да изплаща издръжка в присъдения
размер от 250лв. месечно. От събраните по делото доказателства става ясно, че детето не
пие лекарства и няма нужда от специална храна, които да налагат увеличаване на дължимата
издръжка над минималния размер.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго,
съгласно което, след изтичане на една година от влизане на решението в сила, бащата да
взема детето с право на преспиване 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, а присъдената издръжка да бъде намалена от 250лв. на 195лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК Е. М. С. не представя отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Е. М. С. ЕГН **********, от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** чрез
адв. М.Д., е предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на
постановеното по гр.д. № 1779/2016г. на 18-ти състав на ВРС решение № 1069/18.03.2016г.
в частта в която на бащата Г. А. С. е определен режим на лични отношения с детето Б.
Г.ова С.а ЕГН **********, като бъде постановен следния: да вижда и прекарва с детето
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00ч. и от 16.00ч. до 18.00ч.
в присъствието на майката и в частта в която опредЕ.та издръжка за детето в размер на
150.00лв. да бъде увеличена на 400.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба,
с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване. Предявила е и иск с правно осн. чл.
127а от СК срещу Г. А. С., с искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата за издаване на паспорт на детето Б. Г.ова С.а и разрешение, заместващо съгласието
на бащата детето Б. Г.ова С.а да пътува, придружавано от своята майка до страните от ЕС,
Великобритания и Турция за срок от 8 години, считано от датата на влизане на решението в
сила.
След постановяване на решението ответникът никога не се е ползвал от посатновения
режим на лични отношения с детето си лично. Било е вземано от баба си дядо си по бащина
линия в продължение на три години след развоза, но бащата никога не е полагал за него
грижите самостоятелно, а след 2019г. предстанал да вижда детето, което довело до това,
детето да не го познава.
През 2019г. открили онкологично заболяване на детето, наложило продължително
лечение, престои в болнично заведение и изолиране в домашни условия, с оглед провеждане
на лечение. Освен това, от 2015г. е било констатирано и забавяне в развитието. За лечение
3
на това заболяване се правели посещения при логопед, ресурсен учител, психолог и
полагали ежедневни усилия. Лечението на онкологичното заболяване обаче забавило
рабонтата във връзка с дисфазията на развитието на детето. Детето трудно общува. Издава
само звуци, рядко думички. Б. е на дистанционна форма на обучение, а грижите се полагат
от нея-майката и бабата по майчина линия, защото детето е свикнало само с тях. От тогава-
от 2019г. до 2022г. бащата не проявявал интерес към детето и здравословното му състояние.
В края на 2021г. обаче завел НЧХД № 5300/2021г. на ВРС за това, че му препятства
контактите с детето, което не било вярно. След завеждане на настоящото дело, бащата за
първи път се обадил и поискал да види детето. Предвид актуалното здравословно състояние
на детето, определеният в решението на ВРС режим на лични отношения с него не може да
бъде изпълняван. Б. не желае да се отделя от нея и не може да я заставя да се среща с
бащата. Детето е много чувствително и изпада в истерия. Няма как да пребивава за дълъг
период при баща си, без нейно присъствие, още повече, че не го познава. Смята, че
подходящ би бил режима, който дава възможност на бащата да вижда детето първа и трета
събота от месеца по 2 часа в нейно присъствие, докато се изгради някаква връзка между тях,
доколкото това е възможно.
Детето се нуждае и от специални грижи, посочени по-горе и заплащане на всички
необходими разходи за това. Промяната във възрастта на детето и здравословното му
състояние към момента съставляват съществено изменение на обстоятелствата, при които е
била опредЕ. предходната му издръжка. Следва издръжката, дължима от бащата да бъде
увеличена на 400.00лв.
Здравословното състояние на детето може да наложи посещение при специалист в
друга държава. Липсата на комуникация с бащата би попречило тя да пътува с детето в
чужбина.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които оспорва
фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че в конкретни дати в периода от
18.09.2019г. до 19.12.2021г. майката не е изпълнявала, а напротив, осуетявала е
изпълнението на влязлото в законна сила решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. №
1779/2016г. по описа на ВРС, с което му е бил определен режим на лични отношения с
детето Б. С.а. Ищцата, с поведението си е искала и целяла настъпване на вредни последици
за ответника и за детето, като умишлено е целяла пълно прекъсване на емоционалната
връзка между бащата и детето и то в много ранна фаза от физическото, психическото и
социалното му развитие. По времето на висящност на НЧХД и до подаване на отговора на
исковата молба, той видял детето си само за 20-30 минути. Намира, че сам, с помощта на
родителите си би могъл да се грижи за правилното психологическо, физиологическо и
емоционално израстване на детето.
Притежава необходимите лични качество и материалните му възможности биха били
достатъчни за правилно отглеждане на детето. До м. февруари 2022г. работел в „ТИМ" ЕАД
на минималното трудово възнаграждение, а към датата на подаване на отговора на исковата
молба е безработен. Неверни са твърденията в исковата молба, че имал някакво заболяване
4
и поведението му многократно е било в разрез с общоприетото, както и че дъщеря му не го
познава и контактите с него с преспиване и без присъствието на майката могат да доведат до
влошаване на здравословното състояние на детето. Майката е сключила нов граждански
брак и заедно с детето трайно се е установила на неизвестен за него адрес. Той я търсил по
телефона, но тя забранила на него и родителите му да звънят. Ищцата никога не споделяла
на ответника за влошаване на здравословното състояние на Б. и необходимостта да бъде
настанявана в болница, както и за необходимост от лечение в друга държава. Причина за
искането по чл.127а СК била единствено местоработата на съпруга й в чужбина.
Г. С. оспорва и се противопоставя на отправените до съда искания - предлагания от
ищцата режим на лични контакти, които се използват за натиск срещу него да прекрати
наказателното производство. Няма възможност да заплаща месечна издръжка в
претендирания размер.
ДСП-Варна изпраща социален доклад. Установено е било, че до м. 10.2019г.
определеният режим на лични отношения между детето Б. и бащата се е изпълнявал
регулярно. След това до м.12.2021г. контактите са били прекъснати, като всеки от двамата
родители сочи различни причини. С оглед възстановяване на отношенията баща-дете,
родителите и детето са били насочени към ползването на социална услуга с ПОП при ЦОП
Владиславово. Срещите се осъществяват редовно, два пъти месечно в събота, за един час, в
присъствието на социален работник. Детето се чувства добре и посещава с желание ЦОП,
като срещите с бащата са пълноценни и преминават под формата на занимания и игри.
Изказано е становище, че не би следвало да се прекъсне връзката на детето с бащата.
Би следвало да бъде определен подходящ режим на лични отношения между бащата и
детето, който да позволява да участва пълноценно в отглеждането на Б.. Режимът следва да е
съобразен със здравословното състояние на детето, ограничената му социална адаптация и
произтичащите от това грижи и нужните грижи и внимание, както и да не нарушава
ежедневния му ритъм. Издръжката също следва да бъде съобразена със здравословното
състояние на момичето, потребностите й и финансовите възможности на родителите. В
интерес на детето е да бъде дадено разрешение за снабдяване с паспорт и разрешение да
напуска пределите на страната с майка си, като бъдат посочени конкретните параметри,
период и държави.
ВОС установи следното от фактическа страна.:
Не е спорно между страните, а и видно от представеното по първоинстанционното
дело удостоверение за раждане на детето Б. Г.ова С.а, ЕГН **********, негови родители са
страните по спора-Е. М. С. и Г. А. С..
Видно от решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. на 18-ти състав на ВРС
е бил прекратен бракът между Е. М. С. и Г. А. С., като упражняването на родителските
права по отношение на детето Б. С.а е било предоставено на майката, а на бащата е бил
определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при
5
бащата, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката. Бащата е осъден да заплаща издръжка за детето си в размер на 150.00лв.
Според служебна бележка от 11.05.2022г., изд. от ОУ Свети Иван Рилски- Варна,
детето Б. Г.ова С.а е ученичка във втори клас и е на обучение от разстояние в електронна
среда за учебната 2021-2022 г., поради заболяване.
От ЕР на ТЕЛК от 10.04.2020 г. се установява, че детето Б. е 95 %
неработоспособност увреждане с чужда помощ с поставена диагноза Лимфобластен лимфон
1 кл, стадий. Във връзка със заболяването са представени множество епикризи.
От представения по делото логопедичен статус от 11.05.2022 г., издаден от Клиника
Нова Варна е видно, че при детето Б. Г.ова С.а се забелязва значителен напредък в езиково -
говорното развитие, развитие на импресивна и експересивна реч, устойчив очен контакт,
задържане на внимание, желание за включване в игрови и обучителни дейности, развитие на
фина моторика и изпълнение на инструкции.
Представени са няколко заявления от бащата за съдействие от ДСП – Варна за
осъществяване на срещи с детето, както и отговори по тях, видно от които бащата е
предприел действия за осъществяване на контакт с детето и изразена готовност от страна на
майката да бъдат осъществени срещи между тях. Видно от договор за ползване на социална
услуга от 25.07.2022 г. /л.132/ между Фондация Владиславово и Е. С. и Г. С., родителите се
споразумяват да ползват социална услуга Център за обществена подкрепа по отношение на
детето Б.за срок до 24.07.2023 г. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите на
детето и е изготвен график на посещенията от 09.00 до 10:00 часа два пъти месечно. По
делото са приобщени протоколи от ЦОП Владиславово, видно от които срещите между
бащата и детето се осъществяват редовно и се наблюдава значителен напредък в
отношенията им.
Според удостоверение от НАП от 13.02.2023 г., Г. А. С. е работил по трудово
правоотношение до м.02.2022г. и получавал среден месечен облагаем доход от 876.36лв.
По първоинстанционното дело е прието заключението по допуснатата СППЕ, дадено
компетентно и безпристрастно. В отговор на въпроса дали е налице синдром на родителско
отчуждение, вещите лица са установили, че в поведението на Б. се забелязва известна
дистанцираност и несигурност спрямо бащината фигура. Намират, че двамата родители
притежават нужните качества, за да полага грижи за детето си, но майкта познава по-добре
спецификата на състоянието му. Стилът на възпитание и поведение спрямо Б. на двамата
родители се припокрива. Установява се, че бащата понастощем е в медикаментозна ремисия
на психотично разстройство, което не повлиява на родителския му капацитет. Майката е
приемала лекарства за депресия, не страда от психично заболяване. Установена е силна
емоционална привързаност и на двамата родители към детето. Изградена е силна
привързаност между майката и детето, тъй кат тя полага непосредствените грижи за дететео
Б.. Предвид състоянието на детето за него се изисква непрекъснато внимание, наблюдение,
грижи, сигурна и без рискова среда, която майката осигурява. С бащата се провеждат срещи
6
по един час през седмицата в присъствие на социален работник и психолог, които протичат
добре и Б. ги посещава с желание. Установява се, че детето е със специални образователни
потребности и разстройство на репресивната реч, общо изоставане в развитието. В
емоционално-волевата сфера е чувствителна, трудно се ориентира в обстановката, има
нужда от непрекъснато присъствие на придружител. Детето не проява обичайната
привързаност към родителите, но при поява на майката се успокоява. Не проявава
тревожност при раздяла със значимите фигури. Има неспособност да се запознава, сприятеля
и да проява емпатия. Вещите лица заключават, че присъствието на двамата родители в
живота на детето е от особена важност. Режимът следва да бъде съобразен с особеностите и
здравословното състояние на детето, за да не се нарушава ежедневния му ритъм. Контактите
в ЦОП са показали добър резултат и следва да продължат. В съдебно заседание вещите лица
посочват, че е препоръчително срещите между бащата и детето да продължат първоначално
всяка седмица по два часа за около два месеца, след което да се опита срещите да са в дома
на бащата, но в настоящия етап детето не би могло да остава с преспиване. Вещите лица
изясняват, че детето подхожда с любопитство към нова обстановка, но скоро след това
проявява тревожност от нея и непознати хора. Считат, че след като премине в дома на
бащата детето постепенно може да се върне към режима, който първоначално е бил
определен.
Пред ВРС са изслушани показанията на двамата свидетели – И. М. К.а-сестра на
ищцата, водена от нея и А.С.С.-майка на ответника, водена от него.
Св. К.а установява, че Б. живее с майка си и баба си, като двете се грижат за нея.
Споделя, че детето трудно приема други хора, има изградени навици и нови неща около себе
си. Детето общува с отделни думи и жестове и близките й я разбират. Детето е в това
състояние от раждането си. Б. посещава училище в самостоятелна форма на обучение с
ресурсен учител, както и посещава терапии за подобряване на състоянието. Не е в състояние
да се обслужва изцяло сама, може да се облича, да се обува, да се храни сама. Има изградени
навици. Часовете й в училище продължавали три часа. Понастощем детето не приема
лекарства, само хранителни добавки и витамини. Б. се храни нормално, не се налага
приготвяне на специални храни, но гледат храната й да е здравословна. Връзката между
бащата и детето била прекъсната от 2019г., и възобновена преди около година. Бащата се
опитвал да комуникира с детето, без да „насилва“ отношенията им. Детето комуникирало
предимно с родителите на бащата и той се грижел за Б. заедно с майка си. Бащата не се е
отнасял грубо към детето. Майката не е ограничавала срещите с детето и бащата.
Св. Саркисян сочи, че след раздялата между родителите на детето, Г. се установил да
живее при нея. В началото взимали детето често, включително с преспиване, но след м.09-
10.2019 г. били преустановени всякакви контакти между тях и детето. Узнала от съобщения
от майката, че детето е в болница и не иска да я притесняват. Бащата многократно се
опитвал да се свърже с детето. През м.12.2021 г. бащата се свързал с майката, но тя му
отказала да се срещне с детето. Детето се чувствало щастливо, когато е с баща си и с баба си,
дори с жестове изразявало нежелание да си тръгва от дома им. Разбирали се с детето и
7
познавала жестовете му. От 2022 г. детето се среща по два пъти в месеца с баща си за по
един час в ЦОП Владиславо. Споделя, че детето има нужда от наблюдение на възрастен и не
може да справя напълно само. То било в това състояние от раждането си и преди 2019 г. се
разбирали добре с Г.. Поддържа, че детето е щастливо, когато е с баща си.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от
СК и чл. 127а от СК.
В о.с.з. на 19.02.2022г., двамата родители са представили споразумение, което е в
следния смисъл:
Страните се съгласяват да бъде изменен определеният с решение №1069/18.03.2016г.
по гр.дело №1779/2016г. по описа на ВРС, 18 състав режим на лични отношения между
бащата Г. А. С. и детето Б. Г.ова С.а както следва:
Бащата Г. А. С. да има право да се среща и да прекарва време с дъщеря си Б. Г.ова
С.а до навършване на 18-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота от месеца в
защитена среда чрез ползването на социална услуга в ЦОП /Център за обществена
подкрепа/, със сегашно наименование КСУ /Комплекс за социални услуги/ или друг вид
социални услуги по препоръка на Дирекция „Социално подпомагане“, в продължение на 2
часа за всяка среща, в присъствието на социален работник или майката.
Същото право Г. А. С. има и на рождения си ден – 15.03., на рождения ден на детето
– 10.12 и по време на коледните и великденските празници еднократно за по 2 часа на
среща, след предварителна уговорка с майката и в нейно присъствие.
Срещите на бащата Г. А. С. с детето Б. Г.ова С.а могат да се провеждат на
обществено място, включително и на детски площадки в близост до местоживеенето на
детето или на друго място за 2 часа в присъствието на майката Е. М. С.. На предвидените
срещи могат да присъстват също бабата и дядото по бащина линия[1]А.С.С. и А.Г. С..
Родителите се споразумяват, че бащата може да се среща с детето и винаги извън
посочения по – горе режим по взаимно съгласие между родителите и в интерес на детето.
За осъществяването на регулярни контакти между майката и бащата с детето Б. Г.ова
С.а, страните се задължават да се уведомят взаимно при смяна на телефонен номер или
адрес, в 7-мо дневен срок от промяната.
Е. М. С. оттегля иска си за увеличение на размера на издръжката, понеже страните са
се споразумели извънсъдебно за това.
Разноските по делото остават в тежест на страните, така, както са направени от
страните.
Представляващият ДСП-Варна заявява писмено, че е запознат с постигнатото от
родителите споразумение, което намира, че е в интерес на детето.
Настоящият състав също намира, че постигнатото между двамата родители
споразумение не противоречи на добрите нрави и охранява добре интереса на детето Б.
8
Г.ова С.а ЕГН **********.
Първоинстанционното решение, в частта за режима на лични отношения на бащата с
детето и в частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
отменено и постановено друго, с което бъде възпроизведено постигнатото от родителите
споразумение. В частта, в която е изменен размера на дължимата от бащата издръжка в
полза на детето Б., първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, както и в
частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и производството по първоинстанционното
и въззивната дело в частта за издръжката следва да бъде прекратено, поради оттегляне на
исковата молба, със съгласието на въззивника, на осн. чл. 232 от ГПК.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Предвид уговорката между страните разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2050/08.06.2023г. по гр.д. № 7382/2022г. на 50-ти състав на
ВСР с което е ИЗМЕНЕНО решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. на 18-ти
състав на ВРС, в частта относно режима на лични отношения между бащата Г. А. С., с ЕГН
********** и адрес гр. Варна, ж.к. „М.", ***, с детето Б. Г.ова С.а, ЕГН **********, като е
определен следния:
За период от три месеца от влизане в сила на решението , срещите между бащата
и детето да се осъществяват всяка седмица в съботния ден за времето от 09:00 часа до 11:00
часа на същия ден на територията на Контактен център – Център за обществена подкрепа
Владиславово.
За срока след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, за период
от три месеца, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа, трета и пета
седмица в съботния ден за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на същия ден в дома на
бащата в присъствие на майката;
След изтичане на посочените по-горе три месеца /т.е. след изтичане на шест
месеца от влизане в сила на решението на съда/ до една година от влизане в сила на
решението, режима се определя, както следва бащата се задължава да взема и връща детето
от дома на майката , както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето от
16:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя с преспиване;
След изтичане на една година от влизане в сила на решението, бащата да взема
детето от дома на майката и да го връща: всяка първа и трета седмица от месеца за времето
от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при бащата,
както и петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката и в частта за разноските, като Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ж.к.
9
„М.", *** е осъден да заплати Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.",
***, сумата от 80лв. /осемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.", *** е осъдена да заплати
на Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ж.к. „М.", ***, сумата от 240лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 59, ал. 9 от СК решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. №
1779/2016г. на 18-ти състав на ВРС, в частта относно режима на лични отношения между
бащата Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ж.к. „М.", ***, с детето Б. Г.ова С.а,
ЕГН **********, както следва:
Бащата Г. А. С. да има право да се среща и да прекарва време с дъщеря си Б. Г.ова
С.а до навършване на 18-годишна възраст всяка първа и трета събота от месеца в защитена
среда чрез ползването на социална услуга в ЦОП /Център за обществена подкрепа/, със
сегашно наименование КСУ /Комплекс за социални услуги/ или друг вид социални услуги
по препоръка на Дирекция „Социално подпомагане“, в продължение на 2 часа за всяка
среща, в присъствието на социален работник или майката.
Същото право Г. А. С. да има и на рождения си ден – 15.03., на рождения ден на
детето – 10.12 и по време на Коледните и Великденските празници еднократно за по 2 часа
на среща, след предварителна уговорка с майката и в нейно присъствие.
Срещите на бащата Г. А. С. с детето Б. Г.ова С.а могат да се провеждат и на
обществено място, включително и на детски площадки в близост до местоживеенето на
детето или на друго място за 2 часа в присъствието на майката Е. М. С.. На предвидените
срещи могат да присъстват също бабата и дядото по бащина линия[1]А.С.С. и А.Г. С..
Родителите се споразумяват, бащата да може да се среща с детето и винаги извън
посочения по – горе режим по взаимно съгласие между родителите и в интерес на детето.
За осъществяването на регулярни контакти между майката и бащата с детето Б. Г.ова
С.а, страните се задължават да се уведомят взаимно при смяна на телефонен номер или
адрес, в 7-мо дневен срок от промяната.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. на 18-ти състав
на ВРС, в частта в която е изменен размера на присъдената с Решение № 1069/18.03.2016г.
по гр.д. № 1779.2016г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от бащата Г. А. С., с ЕГН
**********, в полза на детето Б. Г.ова С.а, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е. М. С., с ЕГН **********, като я увеличава от 150лв. на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
/08.06.2022 г./, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката и в частта в която Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр.
10
Варна, ж.к. „М.", *** е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата в общ размер от 144лв. /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал.6
ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7382/2022г. на 50-ти състав на ВРС и по
в.гр.д. № 2160/2023г. на ВОС-ГО в частта за издръжката, на осн. чл. 232 от ГПК.
Разноските остават в тежест на страните, така както са направени.
Решението в останалата си част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11