Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІ-ти
граждански състав, в публично заседание на 21-ви януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2421
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр.София твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. и подписаното към него приложение №1 от 20.03.2018г.
придобил от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД вземанията по сключения
на 28.04.2014 г. между последния, като заемодател, и ответника М.Р.Д. ***, като
заемател, договор за потребителски паричен кредит № 1461233. Твърди се, че за
цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложеното към
исковата молба уведомление.
Поддържа, че по силата на сключения
договор цедента предоставил в заем на ответника сумата общо от 15193,60 лева,
която сума включвала чистата стойност на кредита от 13000,00 лева и комисионна
/такса за разглеждане на кредита/ от 390,00 лева и застрахователна премия от
1803.60 лв. Твърди, че чистата стойност на кредита от 13 000 лева била
преведена на дата 28.04.2014г. по посочената от кредитополучателя банкова
сметка, ***о си по договора. Сочи, че ответникът погасил задълженията си по
договора за заем само частично в размер на 8999,58 лева. Моли съда да постанови
решение с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 12191,28
лв. – главница и 931,60 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2017 г. до
20.03.2018 г., 721,67 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.03.2017 г.
до 31.01.2019г. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите, както и разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът М.Р.Д., чрез назначеният особен представител адв.Ст.Б., е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представените по делото
доказателства на 20.03.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г, които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, с ЕИК:********* и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК:*********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД от М.Р.Д., произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит № 1461233 от 28.04.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 20.03.2018
г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.03.2018г.
На ответника било изпратено по реда на
чл.99, ал.З от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. №УПЦ-П-УКФ/1461233 от 28.03.2018 г.
посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е
върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". Ищцовото дружество изпратило
чрез ЧСИ Иван Хаджииванов, рег. № 832, с район на действие Окръжен съд - Русе,
уведомително - писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1461233
от 09.10.2018 г. Длъжникът не бил намерен на заявения от него
адрес, поради което било залепено уведомление, като 14-дневният срок изтекъл на
27.11.2018 г., с което длъжникът се считал за уведомен за цесията и
предсрочната изискуемост.
С оглед заявеното с отговора общо
оспорване на исковете по основание, на първо място, следва да бъде даден
отговор на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в
полза на ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1
от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът предвижда
такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В договора е предвидена клауза,
според която заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по
договора за паричен заем на трето лице. Във формираната с редица решения на ВКС
съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК. Няма спор също
така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж. решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и
др.). По изложените по-горе съображения съдът приема, че е допустимо на
особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6
от ГПК да бъде връчено съобщаване на цесията - Уведомление, което да произведе
предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Установено е и не се спори, че
процесното вземане произтича от сключен на 28.04.2014 г. Договор за
потребителски паричен кредит № 1461233
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и М.Р.Д.
в качеството му на Кредитополучател. При условията на Договора, Кредиторът е
предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в общ размер от 15193.60
лева, която сума включва чистата стойност на кредита от 13 000 лева и
комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 390,00 лева и застрахователна
премия от 1803.60 лева. Нетната стойност
на кредита от 13 000 лева била преведена на дата 28.04.2014г. по посочената от
кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Към датата на подписване на Договора, страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 12,99 %. Така, към датата на
подписване Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да
е в общ размер на 12022,40 лева.
Подписвайки договора, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която Кредитополучателят се
задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 27216,00 лева, която
съгласно клаузите на Договора е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 226,80 лева. Първата погасителна вноска
била дължима на 14.05.2014 г., а последната била с падеж на 14.04.2024 г.,
съгласно погасителния план.
Установено е и не се спори, че
ответникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата,
която е погасена до подаване на заявлението в съда била в размер на 8999,58
лева.
По заявление на ищеца било образувано
ч.гр.д. № 543/19г. по описа на 9-ти гр. с-в на Районен съд - гр. Русе, който
издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите
на ГПК. На 03.04.2019г. ищеца получило указания от заповедния съд, в
съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може
да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което в законовия
едномесечен срок била подадена искова молба срещу ответника М.Р.Д..
При така установените по делото
доказателства и приетото по делото заключение на СИЕ съдът формулира извод, че
исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСТГК на ВКС при пълно или частично уважаване на искове с правно основание
чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по
заповедното производство с осъдителен диспозитив, поради което претенцията за
присъждане на направените разноски в заповедното производство се явява основателна.
Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция,
дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на
327.37 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество и разноски за настоящото производство в
размер 1810.28 лева, от които 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и
310.28 лева – държавна такса, както и сумата от 900 лева за назначаване на
особен представител и 250 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Д. с ЕГН:********** ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София сумата от 12191,28
лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 1461233 сключен
на 28.04.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му
на кредитор и М.Р.Д. в качеството му на кредитополучател, сумата от 931,60 лв. – договорна лихва за периода
от 14.03.2017 г. до 20.03.2018 г., както и сумата от 721,67 лв. – лихва за забава за периода от 14.03.2017 г. до
31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, за
които вземания по ч.гр.д. № 543 по описа за 2019г. на Русенския районен съд е
издадена заповед №273/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.Р.Д. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, ж.к.”Люлин”, №10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, №25, офис-сграда „Лабиринт” ет.2, офис 4, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 543/2019г. на
РРС разноски в общ размер на 327.37 лв.
ОСЪЖДА М.Р.Д. с ЕГН:**********
*** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин,
ж.к.”Люлин”, №10, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, №25, офис-сграда „Лабиринт”
ет.2, офис 4, сумата 1810.28 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: