РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 191/26.3.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №672 по описа на съда за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Образувано е по искови претенции
на Х.Б.Г., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес *** Крум 1, адв. В.С.,
да бъдат осъдени солидарно, Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София и Министерство на правосъдието, гр. София
да му заплатят обезщетение в размер на 15 000,00лв. (съобразно допуснатото
с Протоколно определение от 29.09.2017г., увеличение на исковата претенция) за
претърпени неимуществени вреди за периода от 11.08.2016 г. до 18.08.2017г.
(датата на регистриране на исковата молба в деловодството на съда), както и
законовата лихва от 11.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
3. Ищеца пребивава в Затвора
Пазарджик от 11.08.2016г., където изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
В тази насока се твърди, че килията
която обитава е пренаселена и мръсна, има хлебарки и дървеници, плъхове и мишки.
В килията няма достатъчен достъп на естествена светлина и достатъчно чист
въздух. Храната е с лошо качество и малко количество, като се приготвя от
затворници, които нямат необходимата подготовка.
Г. заявява, че не му се предлага
подходяща работа и така не може да нямали срока на наказанието си. Твърди, че е
болен от анемия, като не му се обръща внимание и не се полагат грижи за здравословното му състояние.
Сочи, че е жертва на изнудване от
друг затворник, но администрацията не обръщала необходимото внимание по случая.
В допълнителна молба от 19.09.2017г.
е посочено, че изтърпява наказание изолиране в наказателна килия в която площа
е под 3кв.м., при наличието на гризачи, дървеници, бълхи, мухъл и влага, без
санитарен възел и течаща вода. В килията не е имало достатъчен достъп на
естествена светлина и достатъчно чист въздух.
В допълнително депозирана Молба от
24.08.2017г. е заявено, че искането за солидарно осъждане на двамата ответници
се основава на обстоятелството, че те са длъжни да се съобразяват с чл. 3 от
ЕКЗПЧ и като не са сторили това, са „... допринесли чрез бездействието си за
вредите ...“.
4. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***,
Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител
юрк. Ч. в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на Г.
са недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята
присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени
останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена
санкция са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в местата за
лишаване от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че престоят в
условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди.
В Писмено становище по същество се допълва, че
съобразно установените по делото данни, следва да се направи извод, че по
отношение на ищеца са осъществени изискванията на чл. 20 от ППЗИНЗС.
Възразява се, че в случая бездействието на
административните органи не е признато за незаконно по съответния ред.
Иска се претенциите за парични обезщетения на Г.
да бъдат отхвърлени.
5. Ответното Министерство на правосъдието, с
посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния представител юрк. Ч. в депозиран писмен отговор е на становище, че
исковите претенции на Г. са недопустими, доколкото Министерството не е надлежно
легитимиран ответник.
Иска се производството да бъде прекратено по
отношение на този ответник.
6. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че исковите претенции са частично доказани от фактическа страна и
съответно, частично основателни по отношение на претендирания размер.
За установени по делото се считат фактите
относно пренаселеността на помещенията в които Г. е настанен, както и че в
наказателната килия липсва течаща вода и санитарен възел. Останалите заявени от
ищеца факти, контролиращата страна счита за недоказани.
II. За фактите
:
7. В хода на съдебното производство, от страна
на Началник Затвор Пазарджик се представиха следните данни :
- В Писмо вх. № 3523 от 05.09.2017г. е
удостоверено, че въз основа на осъдителни присъди по НОХД № 6325/2016г. на
Районен съд Пловдив и по НОХД № 135/2016г. на Окръжен съд Стара Загора, спрямо Г.
е определено общо наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Началото
на наказанието е от 22.04.2016г., на която дата е постъпил в затвора Пловдив и
е поставен на „строг режим“. *** е приведен на 09.08.2016г., като по време на
престоя си там е бил в следните помещения:
|
спално помещ. |
период |
общо лица помещ. |
обща площ кв.м. |
площ едно лице кв.м. |
наличие самост. сан. възел |
|
501 |
12.08.2016г.-10.09.2016г. |
5 |
30,54 м² |
6,11 м² |
да- 1,37 м² |
|
501 |
11.09.2016г.-05.12.2016г. |
6 |
30,54 м² |
5,09 м² |
да- 1,37 м² |
|
706 |
06.12.2016г.-31.12.2016г. |
13 |
38,84 м² |
2,98 м² |
да- 1,31 м² |
|
706 |
01.01.2017г.-16.01.2017г. |
14 |
38,84 м² |
2,77 м² |
да- 1,31 м² |
|
705 |
17.01.2017г.-13.03.2017г. |
15 |
39,30 м² |
2,62 м² |
да- 1,44 м² |
|
907 |
14.03.2017г.-23.03.2017г. |
6 |
22,77 м² |
3,79 м² |
да- 1,44 м² |
|
706 |
24.03.2017г.-09.04.2017г. |
13 |
38,84 м² |
2,98 м² |
да- 1,31 м² |
|
706 |
10.04.2017г.-19.04.2017г. |
11 |
38,84 м² |
3,53 м² |
да- 1,31 м² |
|
706 |
20.04.2017г.-09.05.2017г. |
8 |
38,84 м² |
4,85 м² |
да- 1,31 м² |
|
706 |
10.05.2017г.-12.06.2017г. |
7 |
38,84 м² |
5,54 м² |
да- 1,31 м² |
|
706 |
13.06.2017г.-30.08.2017г. |
9 |
38,84 м² |
4,31 м² |
да- 1,31 м² |
Посочено е, че спалните помещения са оборудвани
с необходимия минимум обзавеждане, достъп до санитарни възли и течаща вода,
легла и шкафчета, като един лишен от свобода ползва ½ шкаф. Помещенията
разполагат с минимум една маса и 2-3 стола. Осигурен е достъп до естествена
светлина и възможност за проветряване. Повредите на имущество в спалните
помещения ежедневно се записват за ремонт в съответна книга, каквато се води на
всеки етаж в корпуса на затвора. Ремонтите се извършват своевременно. При
извършена проверка на книгата е установено, че от 24.03.2017г. не е отразявано наличие на счупени
стъкла в 706 спално помещение. Във всички отделения има и общ санитарен възел с
течаща и топла вода, която може да се ползва в периода от 06.00ч. до 20.30ч., а
в почивни дни от 06.30ч. до 20.30ч.
За цялостната организация на хигиенното и
противоепидемично осигуряване в затворите и в частност затвора Пазарджик има
сключен договор между Главната дирекция „ИН“ и лицензиран търговец „ДДД 1“ООД,
гр. София, със срок на действие две години, считано от 08.11.2016г. В
изпълнение на договорните отношения, дружеството извършва дератизация два пъти
годишно и дезинсекция шест пъти годишно. В тази насока по делото се представиха
Протоколи от 13,14.07.2017г.; 10.08.2016г.; 20.09.2016г.; 30.10.2016г.;
13.12.2016г.; 14.12.2016г.; 23.02.2017г.; 20.04.2017г.; 14.07.2017г.;
08.06.2017г.; 04.08.2017г.за извършена дейност от „ДДД 1“ООД, гр. София.
Посочено е още, че ежемесечно, администрацията
на затвора осигурява перилни и почистващи препарати за хигиена на спалните и
общите помещения.
Заявено е, че материалната база е остаряла и
битовите условия не са добри, но през месец септември 2017г. е планиран основен
ремонт на затвора.
Прехраната на лишените от свобода се извършва по
договори, сключени от ГД „Изпълнение на наказанията“, като при приготвяне на
храната в затворническата столова се спазва Таблица № 1 от 08.03.2007г. на
Министерство на правосъдието относно грамажа и калорийният състав.За лишените
от свобода се приготвя храна съобразно предписаните диети.
Посочено е, че Г. не е имал претенции относно
битовите условия в затвора ;
- В Писмо вх. № 3916 от 29.09.2017г. е посочено,
че лишеният от свобода Х.Г., за периода от 18.09.2017г. до 26.09.2017г. е изтърпял осем денонощия от
наложено му наказание „ изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни“ ;
- В Писмо вх. № 5232 от 05.12.2017г. е посочено,
че ищеца е подавал молби и жалби на 13.04.2017г. до Министерство на
правосъдието ; на 18.04.2017г. до Градска прокуратура София ; на 15.05.2017г. и
15.09.2017г. до Главна дирекция „ИН“, София.
Сочи се, че конфликт между Г. и лишеният от
свобода Сюлейман Арифов Ясов е възникнал в началото на м. март 2017г., като в
основата на същия е невъзможността на Г. да се издължи на Ясов за взети от него
около 100 кутии с цигари. Тогава именно, Г. е уведомил администрацията на
затвора, че е бил заплашван със саморазправа или с
убийство с нож, ако не върне цигарите на Ясов. По този повод е бил извършен
незабавен обиск на помещенията, но не е бил открит нож. Никой от разпитаните
при проверката не е заявил да знае за въпросния нож.
На 24.03.2017г., лишеният от свобода Ясов е
преместен в друго отделение за да се ограничат контактите с Г., като от тогава,
двамата не са имали комуникация помежду си.
8. По отношение на исканията, молбите и жалбите
на Г. са издадени както следва :
- Заповед № 1-2362/2 от 10.05.2017 г.на Началник
Отдел „СДВРП“ при ГД „ИН“ с която е отхвърлена молбата на Г. *** ;
- Постановление за възлагане на проверка вх. №
1382/2017г. от 02.06.2017г. на Районна прокуратура Пазарджик, по жалба на Г.
относно евентуално извършено престъпление принуда спрямо него и неговата майка
от друг лишен от свобода от затвора Пазарджик ;
- Постановление вх. № 1411/2017г. от 30.08.2017г.
на Районна прокуратура Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство
и прекратяване на преписка № 1411/2017г. Този резултат е основан на
извода на прокурора, че от данните по преписката не е възможно да се направи
констатация, че е извършено престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство спрямо Х. Гоцов.
9. В хода на съдебното производство, по искане
на Г. бе назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза.
Въз основа на приобщените по делото Здравен картон,
писмени и гласни доказателства, вещото лице д-р Д. Д. е формирало
констатациите, че при постъпването в затвора, към 22.04.2016г., Г. е бил
клинично здрав. По време на престоя в затвора, ищеца е бил в добро общо
състояние и не е имал сериозни здравословни проблеми. Според д-р Д., възможно е
наличието на анемичен синдром в лека степен, който не влияе върху общото
състояние на лицето. Не са налични медицински документи, установяващи наличието
на таласемия.
Според вещото лице, Г. не страда от заболявания
налагащи постоянно медикаментозно лечение. Същият е получавал медикаменти за
симптоматично лечение, когато това се е налагало.
Не е налице влошаване на здравословното
състояние на Г..
Крайното заключение на експерта е, че
здравословното състояние на ищеца, съчетано с условията в затвора не води до
страдания по-големи от тези на другите затворници. Посочено е още, че Г. не се
нуждае от специална диета.
10. Разпитаните по делото свидетели, депозираха
следните показания:
- П.Д.К., обитаващ обща килия с ищеца, твърди
той да му е споделял, че можел да спи лятото по цяла нощ „... понеже го ядат
дървеници и хлебарки и трябвало да се маже целият със сол, за да може да се
отърве от тях...“.
Свидетеля заявява – „... До днес откакто съм в този затвор, днес за пръв път напръскаха. В моето
помещение също има хлебарки и дървеници. Има абсолютно в целия затвор...“.
Твърди Г. да се е оплаквал, че храната е много
мизерна и само обяда става за ядене, като доматите например, не са били почистени
от пръст, а картофите не са обелени. С обелката са сготвени и така се
предоставят за храна.
Според свидетеля „... Мизерията в столовата е голяма. Няма как да се почисти, трябва основен
ремонт. Масите са на 50 години и между тях има страшна мръсотия. Готвачите са
от затворниците. Доколкото зная нямат нужното образование. От 15 човека може да
има един освидетелстван...“.
К. не си спомня, ищеца да се е оплаквал от
здравословни проблеми.
Сочи, че получават препарати за почистване
веднъж в месеца, като освен това препарати за почистване се закупуват и от
лавката.
Твърди, че в повечето килии има тоалетна и
течаща вода, като за килията на Г. не знае какви са условията, доколкото не е
бил там. Отоплението е с парно. Не работи денонощно. Помещенията се проветряват
от прозорците в килиите. Слънчева светлина при К. имало около час и половина на
ден.
Свидетеля пояснява, че това което Г. ми е споделил
относно храната и условията в килията,било в един разговор
помежду им по време на престоя им на открито.
- Свидетеля Т.А.Т. твърди, че условията в
килията са много лоши. Площта е по-малко от 40 квадрата, като е била обитавана
от 14,15 и 16 човека. В момента били 12
човека.
Според Т., хигиената е много лоша, има хлебарки,
дървеници, мишки. Условията са много лоши. На 2 седмици веднъж спират водата за
няколко часа.
Свидетеля твърди, че Г. често го боли главата.
Сочи, че „..... Много лоша е храната. Хранят ни през 2-3 дена зелен фасул, грах и
фасул. Не е приготвена професионално. Храната е лоша и за болните и за
здравите. Много пъти ни дават домати непочистени от люспите. Предпочитаме да са
обелени. Картофите са като варени. Почти са обелени. Работа дават, работа има.
Работил е Г. на кутийките и в столовата като готвач. Не съм чул да се оплаква,
че не му дават работа. Имаше моменти когато се е оплаквал от друг затворник.
Онзи се канел да го убива за някакви
цигари, незнам, тяхна работа. Някакъв си Сюлейман. Той е от другата килия, а Г.
беше в нашата килия. По коридорите като се разминаваме тогава му се заканваше,
че щял да го убие ....“.
Т. и Г., към момента обитавали килия № 706, като
„... точно до кревата на Г. капе. Капе и на другото момче, даже дюшеците им
стават мокри, тавана капе. Ужас е вътре. Тоалетна има, течаща вода има...“.
- Свидетеля Запрян Д.Н., твърди да познава
ищеца, с когото били в една килия от 2-3 месеца. Пояснява, че в килията са 13
човека на около 40 кв.м. площ. Има една малка мивка с чешма. Топла вода няма.
Има тоалетна в килията.
Според свидетеля, в килията има дървеници и
хлебарки, покривът тече. Храната е еднообразна, няма никакво разнообразие „... Месо
дават, ама не колко ти се полага. Мисля, че около 100 гр. ни се полага. Малко е
според мен и повечето не ядем тази храна, купува се храна от лавката. В стаята
няма маса и столове. Няма светлина. Малки са прозорците и затова няма светлина.
Г. имаше някакви търкания с един Сюлейман. Те го преместиха след проблемите в
друг отряд. Всички се оплакват от условията, просто си ги споделяме тези неща и
си казваме, че са лоши условията...“.
III. За
правото :
10. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица
и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус
е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието на Г. в затвора Пазарджик в периода от 11.08.2016г.
до 18.08.2017г. определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Следва с оглед възражението на процесуалния
представител на ответниците да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени, като противоправни
с административен или съдебен акт.
11. В този контекст, по отношение на исковата
претенция, да бъде осъдено Министерство на правосъдието при условията на
солидарност да заплати на Г. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 15 000,00лв. е необходимо да се
отбележи следното:
Според чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС,
министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на наказанията.
Това ще рече, че като
административни органи от системата на изпълнителната власт (по смисъла на § 1 от ДР на АПК)
управляващи обществените отношения по изпълнението на наказанията, наложени от
съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лица,
задържани под стража по реда на Наказателно процесуалния кодекс(по смисъла на чл. 1 от ЗИНЗС), министърът на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ се намират в отношения на субординация, като министъра
осъществява общото ръководство, но прякото управление на посочените обществени
отношения и контрола върху дейността в местата за лишаване от свобода и
пробационните служби е възложена изрично
на главната дирекция.
От това пък следва, че пряко и непосредствено
отговорна структура от системата на изпълнителната власт, отговорна за
причинени имуществени и неимуществени вреди от въпросната дейност е само и
единствено главната дирекция. Единната и централизирана структура на органите
на изпълнителната власт в унитарната държава, не е основание да се направи
извод, че всяка една структура в йерархично установената система на
администрация е солидарно задължена за обезщетяване на вреди причинени при
осъществяване на дейността на отделния орган от тази система.
От изложеното до тук следва, че за Министерство
на правосъдието не е налице, нормативно установена отговорност за
обезщетяване на вредите, заявени от Г. в обстоятелствената част на
исковата молба. Сиреч, тази искова претенция е неоснователна и ще следва да
бъде отхвърлена.
12. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
13. Съотнасянето на описаните данни в предходния
раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че
помещенията в които е обитавал Гоце при изтърпяване на наложеното му наказание,
са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Непротиворечиви в тази насока са показанията на
разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца.
По отношение на твърденията, че в помещенията
има плъхове и инсекти, по делото се представи съответните протоколи за периодично
извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция. При това положение,
заявеното от свидетелите обстоятелство, че в помещенията има плъхове, дървеници
и хлебарки, макар и да не може да бъде изцяло отречено, като неистинно, не може
да бъде прието и като едно трайно съществуващо фактическо положение.
На следващо място, от данните по делото не се установи,
ищеца да е страдал през процесния период от време от заболяване, което е
налагало постоянни медицински грижи или перманентно медикаментозно
лечение. Според констатациите на назначеното по
делото вещо лице, Г. е получавал медикаменти за симптоматично лечение, когато
това се е налагало.
По отношение на твърденията на ищеца за
възникнал конфликт с друг изтърпяващ наказание лишаване от свобода затворник,
по делото се събраха достатъчно данни, че по отношение на всички подавани
молби, жалби и оплаквания в тази насока, както администрацията на затвора и
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“, така и органите на прокуратурата
са предприели необходимите и възможни действия за тяхното своевременно
разглеждане и разрешаване. От страна на администрацията на затвора са
предприети съответните действия, за да се изключи осъществяването на преки
контакти между Г. и третото лице с което са били в конфликтни отношения.
На следващо място, от данните по делото не е
възможно да се направи еднозначен и несъмне извод, че предоставяната на ищеца
храна не е съдържала необходимите калории и ни е била в съответното количество.
Показанията на разпитаните по делото свидетели се отнасят единствено до техните
субективни възприятия относно вкусовите качества на храната, но
не и относно некалоричността или неспазването на установените изисквания за
нейното количество.
Най сетне, не се установи по делото, Г. през
процесния период от време, Г. да е изтърпявал наказание „изолиране в
наказателна килия“. Такова наказание, според представената справка, ищеца е
изтърпял за периода от 18.09.2017г.
до 26.09.2017г., т.е. след образуване на
настоящото съдебно производство.
14. Както се посочи, според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 м².
От представените по делото справки обаче, се
констатира, че в периода от 06.12.2016г. до 19.04.2017г., т.е. за четири месеца
и тринадесет дни, Г. е обитавал помещение в което за всеки
от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 м².
Този факт е достатъчен за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че Г. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 900,00 лева,
за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част
същият следва да се отхвърли.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016г., до окончателното изплащане на
сумата.
IV. За
разноските :
15.
От страна на ищеца не е заявявано искане да присъждане на разноски.
Ответната Главна дирекция ще следва да
бъде осъдена да заплати, извършените за сметка на бюджета на Административен
съд Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Х.Б.Г., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес *** Крум 1,
адв. В.С. обезщетение в размер на 900,00лв. (деветстотин лв.) за претърпени
неимуществени вреди за периода от 06.12.2016г. до 19.04.2017г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
16.12.2016г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на Х.Б.Г., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес *** Крум 1,
адв. В.С. да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата – за разликата от 900,00лв. до пълния заявен размер от
15000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.08.2016 г. до
18.08.2017г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от
11.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на Х.Б.Г.,
ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес *** Крум 1, адв. В.С., да бъде
осъдено Министерство на правосъдието, гр. София, солидарно Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към същото министерство, да му заплати обезщетение в размер на
15 000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.08.2016
г. до 18.08.2017г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 11.08.2016г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати в полза на Административен съд Пазарджик по сметка
за държавните такси, сума за възнаграждения на вещо лице в размер на 300,00лв.
/триста лв./
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
РЕШЕНИЕ №4832/24.04.2020 Г.ПО АД№8476/2018 Г. НА
ВАС
ОТМЕНЯ решение
№ 191/26.03.2018 г. по адм.дело № 672/2017 г. по описа на Административния съд
– Пазарджик в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
е осъдена да заплати на Х. Гоцев обезщетение за неимуществени вреди за периода
6.12.2016 г. – 19.04.2017 г. в частта за разликата над сумата 550 лева до
присъдения размер от 900 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016
г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Гоцев срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за сумата 350 лева, съставляваща част от обезщетение за
неимуществени вреди, понесени при престоя му в Затвора – Пазарджик в периода
6.12.2016 г. – 19.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016
г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/26.03.2018 г. по адм.дело № 672/2017 г. по описа на
Административния съд – Пазарджик в частта, в която е отхвърлен предявения от Х.
Гоцев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, понесени при престоя му в Затвора –
Пазарджик в периода 6.12.2016 г. – 19.04.2017 г. за разликата над 900 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2016 г.
ОСЪЖДА Х. Гоцев, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.