№ 2353
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110200980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 616223-F624424 от
06.12.2021 г., издадено от Т.К. – началник сектор „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП София, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 53 от ЗАНН, на АС. БЛ. М.,
с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като необосновано и
неправилно, и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се,
че наказателното постановление не съдържа необходимите реквизити.
Навежда се довод за наличие на маловажно нарушение. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
от упълномощен процесуален представител – адвокат Г.. В пледоарията си по
същество процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрк. Л.И. Последният иска от съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, тъй
1
като нарушението било установено по несъмнен начин. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/06.12.2021 г./, датата на връчване на същото /15.12.2021 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /22.12.2021 г./ съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от
субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.
На 24.08.2021 г. в 12:30 часа е започнал фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск – „газьол, с теглово съдържание
на сяра, непревишаващо 0,001 %“. Посоченият газьол се превозвал с МПС –
товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № С **** ХК. Водач на посоченото
МПС бил жалбоподателят АС. БЛ. М., с ЕГН **********, а стоката е
следвало да се превози от гр. София, до село Нови хан, като водачът е
декларирал място на разтоварване с. Нови Хан, ул. „***“ № 2. Върху
посочения товарен автомобил било поставено техническо средство за контрол
с № 0279849. За това действие бил съставен протокол.
При осъществена последваща проверка от органите по приходите на
адрес в село Нови хан, ул. „***“ № 2, в 15:00 часа същия ден, било
установено, че водачът А.М. не е спазил задължението си да запази целостта
на техническото средство за контрол с № 0279849, като пломбата била
отстранена и намерена от проверителите в непосредствена близост до
въпросната цистерна, с която бил превозван газьолът. При констатирането на
тези факти също бил съставен протокол, в който били отразени посочените
обстоятелства.
В същия ден служителят на НАП Р. В. М. съставил на водача на
цистерната – А.М., АУАН с № F624424 за извършено нарушение на чл. 13, ал.
2, т. 5 от ДОПК.
2
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 616223-F624424 от
06.12.2021 г., издадено от Т.К. – началник сектор „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП София, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс и чл. 53 от ЗАНН, на АС. БЛ. М., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на
чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени
материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля
Р.М. и на писмените доказателства по делото, които са прочетени и
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по съответния за
това ред в чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения
свидетел, като ги намира за логични и последователни, изцяло изясняващи
фактическата обстановка, и подкрепящи се от наличните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали
изцяло.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощия.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът
на транспортното средство е длъжен да запази целостта и да не поврежда
техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите.
Независимо от всичко, водачът е длъжен да запази целостта на
техническото средство за контрол и при никакви обстоятелства същият не
може да си позволява да отстранява същото или да позволява на други лица
3
да го демонтират, тъй като същият носи лична административнонаказателна
отговорност при неспазването на това задължение.
В процесния случай се е случило точно това, а именно водачът е
отстранил средството за контрол, което пък е намерено от контролните
органи в непосредствена близост до управляваното от него товарно МПС,
поради което не може да се приеме, че е паднало случайно или е отстранено
без знанието на водача.
Съдът намира, че процесният случай не може да се характеризира като
маловажен, защото това нарушение не разкрива с нищо по-ниска степен на
засягане на обществените отношения, регулирани с нормата на чл. 13, ал. 2, т.
5 от ДОПК и по нищо не се отличава от нормалните нарушения от този вид.
На следващо място, следва да се има предвид и че стоките с висок фискален
риск са обект на особен контрол от страна на органите по приходите, поради
което е от изключително значение да се спазват правилата за тяхното
доставяне и превозване.
Съдът не констатира основания за отмяна на НП, като намира, че е
налице доказано административно нарушение, установен е и нарушителят, а
извършеното нарушение е осъществено виновно, доколкото водачът е
осъзнавал, че не е имал право да отстранява пломбата (средство за контрол),
но го е сторил съзнателно.
Доколкото административното наказание глоба е наложено в
минималния визиран в закона размер, то съдът не може да го ревизира.
Предвид законосъобразното наказателно постановление, съдът следва да
осъди жалбоподателя да заплати и юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване и предвид обстоятелството, че делото не е с висока
правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 616223-F624424 от 06.12.2021 г., издадено
от Т.К. – началник сектор „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с
което на основание чл. 278б, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/ и чл. 53 от ЗАНН, на АС. БЛ. М., с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 13, ал. 2,
т. 5 от ДОПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АС. БЛ. М., с ЕГН **********, да заплати на ЦУ на НАП
София, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5