№ 3357
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110201792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно
постановление № 2136/09.08.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на жалбоподателя на
основание чл. 60, ал. 2, предл. първо от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН)
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева, за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила – на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН поради невръчване на покана на
дружеството за съставяне на АУАН, както и на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото липсвало описание на извършеното нарушение. Навеждат се и доводи за
маловажност на случая, с оглед на което се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, същият се
представлява от адв. Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – председателят на ДА ДРВВЗ, редовно призована, се
представлява от юрк. Д., като същата пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно поради безспорно доказано нарушение, като
сочи, че НП е влязло в сила още на 20.10.2021 г., следователно правото за обжалване било
преклудирано. Моли да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
През 2020 г. дружеството-жалбоподател „И.Г.“ ЕООД с ЕИК ХХХХ е осъществило на
територията на Република България дейности по вътрешнообщностни пристигания (ВОП)
на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008
(Регламента), в частност – на смазочни масла, в т.ч. базови масла. С оглед изложеното за
1
същото е съществувало задължение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН да изготви и
представи в ДА ДРВВЗ до 15.02.2021 г. включително справка-декларация по образец за
предходната календарна година (2020 г.) с информация за:
1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл.
2, ал. 1 от ЗЗНН и тежки горива;
2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и тежки горива, възложени за
производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за
потребление;
3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания,
както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания
и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти
по приложение А, глава 3.4 от Регламента;
4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламента и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни
пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;
6. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни
пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и предназначени за
създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени
военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.
Дружеството-жалбоподател изготвило и представило в ДА ДРВВЗ справката-
декларация по образец за 2020 г. по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, но не в
законоустановения срок до 15.02.2021 г. включително, а на 07.04.2021 г. – с почти два
месеца закъснение. В справката било отразено, че към 01.01.2020 г. „И.Г.“ ЕООД е имало
10.466 тона налични количества от внос, ВОП и производство на смазочни масла, в т.ч.
базови масла; към 31.12.2020 г. – 8.627 тона налични количества, а за цялата 2020 г. – 25.567
тона количества от ВОП на посочения енергиен продукт.
На 08.04.2021 г. била извършена проверка за установяване на действителните
количества нефтопродукти от ВОП, осъществени от дружеството през 2020 г., като
служителите при ДА ДРВВЗ не констатирали разлики с така описаното в подадената на
07.04.2021 г. справка-декларация.
На 25.05.2021 г. председателят на ДА ДРВВЗ съставил покана до управителя на
дружеството, с която му указал, че следва да се яви до 27.05.2021 г. в сградата на агенцията
за съставяне на АУАН, която покана не била връчена.
За така констатираното нарушение и като преценила погрешно, че са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, на 28.05.2021 г. свид. П.П. –държавен експерт в
отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция ДРВВЗ при ДА ДРВВЗ, в присъствието на
двама свидетели, съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 2136/28.05.2021 г.
за извършено нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Актът бил предявен и връчен на управителя на „И.Г.“ ЕООД на 07.07.2021 г., който го
подписал с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни
възражения.
Въз основа на АУАН на 09.08.2021 г. било издадено обжалваното НП, с което при
идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация, дружеството е
санкционирано на основание чл. 60, ал. 2, предл. първо от ЗЗНН с имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител П.П.. Показанията на
свид. П.П. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
2
с изключение на частта, в която същата заяви пред съда, че е изпратена покана на
дружеството-жалбоподател за съставянето на АУАН. Видно от известие за доставяне №
24308561 (пор. № 21019215), приложено по делото, от ДА ДРВВЗ е било предадено на
куриер „1 бр. Писмо 2136“. Съгласно отбелязването върху известието, пратката е върната на
подателя, след като на 28.05.2021 г., в 15:30 часа, куриер посетил на място дружеството-
жалбоподател, но не връчил писмото, защото получателят отсъствал. При проведения
непосредствен разпит на актосъставителя, в останалата му част съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и
вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания, с
изключение на горепосоченото за известието за доставяне № 24308561 (пор. № 21019215), и
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Доколкото бе въведено възражение от въззиваемата страна, че процесното НП е влязло в
сила още на 20.10.2021 г., поради което правото за обжалването му е било преклудирано,
съдът следва да отбележи, че по делото не бе доказано надлежното връчване на НП на
наказаното дружество, тъй като при изпълнението на процедурата за връчване
административнонаказващият орган е допуснал процесуално нарушение – и двата пъти в
известието за доставяне единствените данни индивидуализиращи пратката са цифри: „10-13
2136/09.08“, посочени в печата на изпращащата институция ДА ДРВВЗ, като действително
процесното НП е № 2136 от 09.08.2021 г., но от съдържанието на известието за доставяне
подобен извод за връчване именно на наказателно постановление с този номер и дата не би
могъл еднозначно да се изведе, поради наличието и на други цифри в съчетание, а също така
и липсата на отбелязване на годината и изписване какво точно се връчва с тази пратка. При
тези обстоятелства не може да се приеме, че това връчване е извършено валидно съобразно
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН – в този смисъл са дадените на съда задължителни указания с
Определение № 2769 от 5.04.2022 г. на АССГ по адм. д. № 2421/2022 г. Настоящият съдебен
състав напълно споделя така изложените мотиви от състава на АССГ, като не намира
основания да приеме обратното становище, поради и което намира, че атакуваното НП не е
влязло в сила и подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
3
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 вр. чл. 55, ал. 4 от ЗЗНН и т. III от Заповед № РД-10-114/22.04.2020 г. на председателя
на ДА „ДРВВЗ“, с която св. П. е оправомощена да съставя актове за нарушения по ЗЗНН. НП
е издадено от компетентно длъжностно лице съгласно нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН –
председателят на ДА „ДРВВЗ“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и
ясно е описан механизмът на извършване на административното нарушение, с оглед на
което съдът намира, че се явява неоснователно въведеното в този смисъл от жалбоподателя
възражение.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е и правилно от
материалноправна гледна точка.
Чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН гласи, че всички български юридически лица, регистрирани като
търговци, които през предходната календарна година са извършвали на територията на
страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти
по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и
дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и
на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-
декларация по образец за предходната календарна година с информация за:
1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл.
2, ал. 1 и тежки горива;
2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за
производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за
потребление;
3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания,
както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания
и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти
по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;
4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
(ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни
пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;
6. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни
пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и предназначени за
създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени
военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.
Съгласно § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗЗНН „вътрешнообщностни
пристигания“ (ВОП) са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, представляващи пристигания по смисъла на
4
чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между
държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета.
Бе установено по делото, като за това обстоятелство не се и спори, че през 2020 г.
дружеството-жалбоподател е извършило дейности по вътрешнообщностни пристигания на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 в
Република България, доколкото към 01.01.2020 г. „И.Г.“ ЕООД е имало 10.466 тона налични
количества от внос, ВОП и производство на смазочни масла, в т.ч. базови масла; към
31.12.2020 г. – 8.627 тона налични количества, а за цялата 2020 г. – 25.567 тона количества
от ВОП на посочения енергиен продукт. Дружеството се явява и българско юридическо
лице, регистрирано като търговец, съгласно приложената справка за актуално състояние от
ТРРЮЛНЦ, следователно за него е съществувало задължението до 15.02.2021 г.
включително да подаде справка-декларация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. Като не го е сторило в законоустановения срок, което
обстоятелство също не е спорно по делото, а едва на 07.04.2021 г. със справка-декларация
вх. № 1333/07.04.2021 г., дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна
състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна,
обективна такава, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.
По отношение на наложеното наказание, административнонаказващият орган е
наложил на дружеството за така вмененото му нарушение имуществена санкция в размер на
2000 лева, на основание чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН. Според цитираната санкционна
разпоредба, на лице, което не представи справка-декларация в срока по чл. 4, ал. 2, се налага
имуществена санкция от 2000 лв. Доколкото това е абсолютният размер на наказанието,
същото не подлежи на намаляване и е правилно определено.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения за наличието на маловажен
случай на нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо
двата вида нарушения. В този смисъл, за да се определи един случай като „маловажен“ се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия казус,
обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е формално такова,
на просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на нарушението
настъпването на такива. Така констатираното нарушение не разкрива по-ниска от типичната
степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, доколкото справката-
декларация е подадена почти 2 месеца след изтичане на срока от дружеството-жалбоподател
и то след като последното е било уведомено за предстоящата проверка (съгласно отразеното
в Констативен протокол № 557/08.04.2021 г.), поради което и не може да намери
приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.
Независимо от горното настоящия съдебен състав намира, че са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради обстоятелството, че в случая
административнонаказателното производство е протекло изначално незаконосъобразно, в
разрез с императивните разпоредби на ЗАНН.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на
изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, а
само когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
5
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
По преписката е приложена покана за съставяне на АУАН Изх. № 2136/25.05.2018 г.,
адресирана до управителя на дружеството-жалбоподател, за чието връчване обаче липсват
каквито и да било данни. Действително по делото се намира и копие на известие за
доставяне, адресирано от ДА ДРВВЗ до „И.Г.“ ЕООД, като единственото отбелязване за
съдържанието на пратката, както бе обсъдено по-горе, е вписването „1 бр. Писмо 2136“.
Съгласно отбелязването върху известието, пратката е върната на подателя поради отсъствие
на получателя. При това и без да се предприемат каквито и да било други действия по
връчването на поканата за съставяне на АУАН на представител на дружеството-
жалбоподател, в отсъствие на такъв на 28.05.2021 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
При така изложената хронология не може да се направи извод за законосъобразно
поставяне началото на производството по административно наказване. Дори да се приеме, че
изпратената пратка е съдържала именно въпросната покана, то отказът за приемането не е
удостоверен по какъвто и да е начин, освен в бланката на известието за доставяне, което по
никакъв начин не удовлетворява изискванията на чл. 180, ал. 5 от НПК, приложим на
основание препращане на чл. 84 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът намира, че
актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствието на представител на
дружеството нарушител, без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с
което е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.
Чрез повдигане на административнонаказателното обвинение се поставя началото на
административнонаказателното производство и с оглед гарантиране правото на защита за
нарушителя законодателят е предвидил неговото присъствие при започване на
производството. Необходимостта от присъствие на нарушителя при съставяне на акта се
обуславя и от обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на
административнонаказателно производство при наличието на представени от нарушителя
доказателства, водещи до отпадане на неговата отговорност или до удостоверяване липсата
на нарушение. Именно с оглед гарантирането правата на нарушителя, законодателят е въвел
императивното изискване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Обстоятелството, че
жалбоподателят в последствие може би се е запознал със съдържанието на АУАН, не санира
допуснатото нарушение, тъй като административнонаказателното производство вече е било
образувано и фигурата на нарушителя е възникнала със съответните неблагоприятни
последици за него. Ето защо, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са
налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е довело до ограничаване на неговите права
– в този смисъл Решение № 4562 от 08.07.2021 г. на АССГ по адм. д. № 4892/2021 г.,
Решение № 200 от 13.01.2022 г. на АССГ по адм. д. № 9816/2021 г., Решение № 3074 от
18.06.2020 г. на АССГ по адм. д. № 818/2020 г. и други. Допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила води до извод за основателност на подадената жалба и обуславя
отмяната на атакуваното НП.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2136 от 09.08.2021 г., издадено от
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на
„И.Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, на основание чл. 60, ал. 2, предл. първо от ЗЗНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
6
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7