МОТИВИ към Присъда № 50/07.06.2017 г. по НОХД № 7/2017 г.
:
Подсъдимият Ф.Н.А. *** е предаден на съд с обвинение по чл.
343, ал. 1, буква “б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 6, ал. 1 от
ЗДП за това, че на 06.08.2016 година, около 21.45
часа, на първокласен път ПП-I-4 С. – В., км. 207.960, на разклона за село ***, общ.
О. /в близост до крайпътно заведение “Беломорска среща”/, при управление на лек
автомобил марка “Ауди”, модел “А6” с peг. № ****, собственост на В.П.М. /В. М. А./
от с. ***, общ. Т., нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, като не се е съобразил с пътен знак Б2 – “спри, пропусни движещите се по
път с предимство”, при което отнел предимството на движещия се по път с
предимство лек автомобил марка “Пежо”, модел “405” с peг. № ****, собственост и
управляван от И.И.Ю. ***, вследствие на което причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на И.И.Ю., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на
дясната предраменница, причинило на пострадалия трайно затрудняване на
движението на дясната ръка, със среден срок за възстановяване около 3 – 4
месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. 2-ро във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДП.
В досъдебното и съдебното производства
подсъдимият е отказал да дава обяснения, като е заявил, че признава вина по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на Районна
прокуратура - град Омуртаг поддържа в съдебното производство повдигнатото
обвинение.
За съвместно разглеждане в
настоящия процес е приет и поставен на разглеждане предявения от И.И. ***,
против подсъдимия, граждански иск за сумата в размер на 10 000 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 343, ал. 1, буква “б“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДП, ведно със
законната лихва, считано от деня на извършване на деянието – 06.08.2016 г. Претендират
се и направените от пострадалия разноски по делото. И.И. *** е конституиран
като граждански ищец по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф.Н.А. ***. На 06.08.2016 г. подс. А. и св. С.Х.
отишли до заведението “Беломорска среща”, което се намирало до главния път ПП
І-4 С. – В. и било стопанисвано от бащата на св. Х.. До описаното заведение подс.
А. и св. Х. се придвижили с управляван от подсъдимия лек автомобил марка “Ауди”,
модел “А 6“, с рег. № ****, собственост на В.П.М. от с. ***, общ. Т., който бил
закупен наскоро от св. Х., но сделката не била оформена по законовия ред. Около
21.45 часа на посочената дата подсъдимия и св. Х. решили да се прибират в с. ***,
общ. О.. Те се качили в описания автомобил и потеглили от паркинга на
заведението, като автомобила бил управляван от подс. А.. На изхода на паркинга,
който бил към главния път ПП І-4 – км. 207.960, имало знак “стоп”, а срещу него,
от другата страна на главния път имало разклон за с. ***, общ. О.. Намерението
на подсъдимия и свидетеля било да пресекат с автомобила главния път и по разклона
да се насочат към селото. Същевременно по път ПП І-4, в посока Омуртаг – Т. /С.
– В./ се движел свидетелят и пострадал И.И. ***, с управлявания от него лек
автомобил марка “Пежо”, модел “405”, с рег. № ****, негова собственост. Св. И. пътувал
сам с автомобила, а последният бил с включени дълги светлини. Около 21.45 часа
на 06.08.2016 г. св. И. приближавал по главния път с описания автомобил към км.
207.960, където се намирал изхода на паркинга на заведението “Беломорска среща”.
По същото време подсъдимият и св. Х. били, с управлявания от подс. А. лек
автомобил марка “Ауди”, модел “А 6“, с рег. № ****, на изхода на паркинга. Подс.
А. спрял за кратко автомобила на знака “стоп”, погледнал на ляво и въпреки, че
видял светлините на управлявания от св. И. лек автомобил, подал газ и предприел
пресичане на главния път, като навлязъл в пътното платно по което се движел св.
И.. Св. И. видял управлявания от подсъдимия лек автомобил да навлиза в пътното
платно пред него, задействал спирачната система на автомобила си, който в този
момент се намирал на около 83 м. от другия автомобил и се движел със скорост
115 км/ч., като завил наляво, за да избегне сблъсък с него. Въпреки това, тъй
като вече бил навлязъл в опасната зона за спиране – 121 метра, последвал кос
удар между двата автомобила, в лявата пътна лента, като управлявания от св. И. лек
автомобил се блъснал с предната си част в лявата страна на управлявания от
подсъдимия лек автомобил. На мястото на инцидента дошли хора от заведението “Беломорска
среща” и помогнали на св. И. да излеза от автомобила си. Св. Х. излязъл от
лекия автомобил марка “Ауди” и тъй като шофьорската врата на същия била
смачкана помогнал на подсъдимия да излезе през неговата врата. На мястото на
настъпилото ПТП пристигнали служители на МВР, сред които бил св. Т. – мл. автоконтрольор
при РУ – Омуртаг и екип на спешна медицинска помощ, който откарал св. И. откаран
в болницата в гр. О.. Впоследствие той бил транспортиран до болницата в гр. Т.,
където бил приет за изследвания и лечение в Хирургично отделение. Пострадалият имал
главоболие и усещал болки в дясната ръка и в областта на гърдите. При
извършените му прегледи и изследвания се установило, че И. има счупване на лъчевата
кост на дясната предраменница в областта на гривнената става и на десето ребро
в ляво, както и лекостепенно мозъчно сътресение. Ръката му била гипсирана и
след проведено лечение и наблюдение той бил изписан, като му бил предоставен
отпуск по болест за 30 дни, а впоследствие за още 30 дни.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
медицинска експертиза св. И. е получил счупване на лъчевата кост на дясната
предраменница в областта на гривнената става, което е довело до трайно
затруднение движението на дясната ръка за срок от 3 – 4 месеца, счупване на десето
ребро в ляво, което му е причинило затрудняване движението на снагата за около
20 – 25 дни, представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота,
както и лекостепенно мозъчно сътресение, което също му причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. В заключението е посочено, че
установените счупвания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени от удари в части на лекия автомобил, вътре в купето, най
вероятно волана на автомобила. При разпита му в съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като уточнява, че инвалидизация на дясната ръка на И. не
може да настъпи вследствие на счупването, но в продължение на около 2 – 3
години пострадалия щял да търпи ревматоидни болки в областта на счупването, особено
при влажно и студено време. Относно счупването на десетото ребро в лява вещото
лице уточнява, че това счупване, макар и на едно ребро предизвиква болки при
всяко вдишване и промяна положението на тялото и че движението на снагата се
възстановявало за 20 -25 дни, но болки се чувствали за по-продължителен период
от време.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно
– автотехническа експертиза двата автомобила са били технически изправни към
момента на настъпване на процесното ПТП, скоростта, с която се е движел “Пежо”,
модел “405”, с рег. № **** е била около 115 км/ч, а на лекия автомобил марка “Ауди”,
модел “А 6“, с рег. № **** около 28 км/ч, като максимално разрешената скорост
на движение в този участък от пътя била 90 км/ч. Според заключението при тези
скорости опасната зона за спиране на първия от описаните автомобили е била
около 121 м., а на втория около 15 м. и водачът на лекия автомобил марка “Пежо”
не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като
към момента, в който лекия автомобил марка “Ауди” е навлязъл на пътното платно
и бил на 83 м. от него. Мястото на инициалния удар според заключението се
намира по ширина около средата на лявата пътна лента, а по протежение на пътя
на разстояние около 37 – 38 метра след ориентира. Според заключението водачът
на лекия автомобил марка “Ауди” не е задействал спирачната система на същия, а
водачът на лекия автомобил марка “Пежо” е задействал спирачната система на
автомобила, когато последния е бил на разстояние от 71 – 72 до мястото на удара.
Причина за настъпване на ПТП, преценено от техническа гледна точка, според
заключението била, че водачът на лекия автомобил марка “Ауди” спрял на пътен
знак Б 2 “Стоп”, но не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил
марка “Пежо”, който се движел с превишена скорост. Посочено е в заключението, че
ако водачът на лекия автомобил марка “Пежо” е управлявал същия с максимално
разрешената скорост от 90 км/ч, то тогава опасната зона за спиране щяла да бъде
82 м. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че
в заключението е допусната техническа грешка по отношение възможността на св. И.
да предотврати удара и че ако свидетеля се е движел с максимално разрешената
скорост от 90 то той не би имал възможност да предотврати удара, тъй като
опасната зона за спиране била в този случай 82 м., а спирачната система на
автомобила била задействана на отстояние 71-72 м. от другия автомобил, но в
този случай сблъсъка щял да бъде много по-лек с много по-малки последици.
По делото е допусната и съдебно – оценъчна експертиза
/именувана от вещото лице автотехническа/ според заключението по която
имуществените вреди причинени по лекия автомобил марка “Пежо” са общо в размер
на 3 200.93 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събрания по делото доказателствен материал: свидетелските показания, съдебно
– автотехническата експертиза, съдебно - медицинската експертиза, съдебно –
оценъчната експертиза огледния протокол с приложената към него скица, снимковия
материал и другите писмени доказателства по делото. Подсъдимият е заявил, че е
виновен по повдигнатото му обвинение, но не е дал обяснения. Показанията на
свидетелите И. и Т., са последователни и логични и кореспондират, както помежду
си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
При разпита му в съдебно заседание св. Х. описва възприетите от него факти, като
заявява, че след като спрял на знак “Стоп” подсъдимия се огледал и тъй като не
се виждали автомобили тръгнал да пресича пътя и тогава последвал сблъсък. По
реда на чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, към доказателствения
материал по делото бяха приобщените показания на св. Х., дадени в досъдебното
производство, в които същият е заявил, че подсъдимият спрял на знака, погледнал
наляво и въпреки, че се виждали светлини на движещ се автомобил тръгнал да
пресича главни път без да го изчака да мине. След прочитане на тези му
показания в съдебно заседание св. Х. е заявил, че е забравил и сигурно
обстановката е била такава, щом така я е описал тогава. Като съпостави
показанията на свидетеля Х. в съдебно заседание и тези дадени от него в рамките
на ДП, относно визираното по-горе обстоятелство, с останалите събрани по делото
доказателства, съдът кредитира дадените от свидетеля показания на ДП, в тази им
част, тъй като са по-логични, предвид факта, че не е възможно през нощта да не
се види автомобил движещ се с включени дълги светлини на прав участък от пътя и
на разстояние 83 метра и кореспондиращи с показанията на св. Т. и събраните
писмени доказателства. Съдът счита за резонни изтъкнатите от защитника на
подсъдимия съображения, че в случая е налице съпричиняване и че за настъпване
на процесното ПТП и на последиците от него са допринесли и действията на св. И.,
който е управлявал автомобила си със скорост превишаваща с около 25 км/ч
максимално разрешената от 90 км/ч, което от своя страна води до увеличаване на
опасната зона за спиране и на разстоянието, което е изминал автомобила докато
водача реагира след възприемане на опасността. Това се установява от
заключението по извършената съдебно - автотехническа експертиза, което вещото
лице категорично потвърди в съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че вина за
настъпилото ПТП има и св. И. но не 50 %, в какъвто смисъл е пледоарията на
защитата, а на 25 %.
От така установените факти следва извода, че на 06.08.2016
година, около 21.45 часа, на първокласен път ПП-I-4 С. – В., км. 207.960, на
разклона за село ***, общ. О. /в близост до крайпътно заведение “Беломорска
среща”/, при управление на лек автомобил марка “Ауди”, модел “А6” с peг. № ****,
собственост на В.П.М. /В. М. А./ от с. ***, общ. Т., нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, като не се е съобразил с пътен
знак Б2 – “спри, пропусни движещите се по път с предимство”, при което отнел
предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка “Пежо”,
модел “405” с peг. № ****, собственост и управляван от И.И.Ю. ***, вследствие
на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И.И.Ю.,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предраменница, причинило
на пострадалия трайно затрудняване на движението на дясната ръка, със среден
срок за възстановяване около 3 – 4 месеца, с което осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. 2-ро във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДП. От субективна страна
деянието е извършено виновно, под формата на вината – непредпазливост, самонадеяност.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо подсъдимия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление
е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с
лишаване от свобода до до три години или пробация и следователно попада сред
случаите визирани в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. “а“ от НК. От данните по
делото е видно, че деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК. Според заключението по извършената
съдебно – оценъчна експертиза имуществените вреди причинени на лекия автомобил
марка “Пежо” са общо в размер на 3 200.93 лева. Съгласно константната практика на
ВКС / Реш. № 312/08 г. по н. д. № 273/08 г. на ІІІ н. о.; Реш. № 76/10 г. по н.
д. № 679/09 г. на ІІІ н. о.;Реш. № 432/11 г. по н. д. № 2170/11 г. на І н. о.;
65/12 г. по н. д. № 3095/11 г. на ІІ н. о.; Реш. № 199/11 г. по н. д. № 1115/11
г. на ІІ н. о./ значителните имуществени вреди при ПТП се определят на базата
от сбора на 14 минимални работни заплати за страната, към датата на деянието. През
цялата 2016 г. минималната работна заплата за страната е била в размер на 420.00
лева и сборът от 14 МРЗ е в размер на 5 880.00 лева. Следователно случая с
извършеното от подсъдимия деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 22.12.2016 г., по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК, за
да се приложат диференцираната процедура по Глава двадесет и осма от НПК,
следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени
вреди от престъпление по чл. 343 от НК. Ето защо след като призна подсъдимия за
виновен и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го освободи от наказателна
отговорност, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му
наложи административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева. При
определяне размера на глобата съдът се съобрази с тежестта на извършеното, обстоятелството,
че по изложените по-горе причини съдът приема, че в случая е налице съпричиняване
на резултата от страна св. И. и имотното състояние на извършителя, декларирано
от него в приложената декларация на лист 131 от ДП № 265/2016 г., по описа на
РУ на МВР – Омуртаг, от която е видно, че последният и родителите му притежават
къща в с. ***, общ Омуртаг, не притежава МПС и не реализира доходи. С оглед
възможността предвидена в чл. 78а, ал. 2 от НК и след като прецени, че предвид обществената опасност на деянието същата е
приложима в случая, на основание посочената разпоредба във вр. с чл. 343г от НК
съдът лиши подсъдимия А. от
право да управлява МПС за срок от осем месеца.
По предявения граждански иск: Безспорно се установи по делото
причинната връзка между деянието на подсъдимия и получената от пострадалия средна
телесна повреда. Това деяние води не само до реализиране на наказателна
отговорност, но и до гражданска отговорност по чл. 45 на ЗЗД. Съгласно чл. 52
от ЗЗД, обезщетенията за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Пострадалият е получил счупване на лъчевата кост на дясната
предраменница в областта на гривнената става, което е довело до трайно
затруднение движението на дясната ръка за срок от 3 – 4 месеца, счупване на десето
ребро в ляво, което му е причинило затрудняване движението на снагата за около
20 – 25 дни, представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота,
както и лекостепенно мозъчно сътресение, което също му причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Следователно на пострадалия е
причинено телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда, съгласно
критериите на чл. 129, ал. 2 от НК. Пострадалият е носил гипс, ползвал е отпуск
по болест в продължение на 2 месеца, а според заявеното от вещото лице в
областта на счупването на ръката ще има ревматични болки в продължение на две –
три години. Уврежданията на св. И., са пряка и непосредствена последица от
виновното поведение на подсъдимия А., но и от поведението на пострадалия, който
е управлявал автомобила си със скорост превишаваща с 25 км/ч максимално
допустимата, поради което и съдът прие, че в случая е налице съпричиняване от
25 % на вредоносния резултат. С оглед на изложеното, и като отчете тежестта на
получените травми, претърпените вследствие на това болки и страдания и
преживения стрес, съдът счете, че обезщетението за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди следва да бъде в размер на 7 000.00 лева и след като
приспадна от същото 1 750.00 лева, представляващи 25 % от посочената сума, осъди
подсъдимия да заплати на пострадалия И. обезщетение в размер на 5 250.00 лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 06.08.2016 г., до окончателно
изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск в останалата му част до
пълния размер от 10 000.00 лева като неоснователен
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия направените от последния съдебни
разноски в размер на 450.00 лева, за адвокатско възнаграждение по представен договор
за правна защита и съдействие.
С оглед направените по делото разноски съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ОД на МВР – Т. сумата в размер на 311,19 лева, представляваща
разноски за изготвяне на експертизи в досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 250,20 лева, представляваща направени
разноски за явяване на вещи лица в
съдебно заседание и извършване на експертиза, както и сумата в размер на 210,00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Поради това, че в конкретния
случай по отношение на иззетите като веществени доказателства лек автомобил
марка “Ауди”, модел “А6” с peг. № ****, собственост на В.П.М. /В. М. А./ от с. ***,
общ. Т. и лек автомобил марка “Пежо”, модел “405” с peг. № ****, собственост на
И.И.Ю. ***, не са налице предпоставките за прилагане на чл. 53 от НК и на чл. 112
от НПК, съдът счете, че следва същите да се върнат на техните собственици.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА