Решение по дело №554/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 48
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200554
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Севлиево, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200554 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от П. ИВ. УЗ. от гр. Севлиево, чрез адвокат
Н.Н.-Г. от ГАК, против наказателно постановление (НП) № 100.132/09.12.2021 г.,
издадено от кмета на Община Севлиево, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 34 /1999 година за таксиметров превоз на пътници /Наредбата/ и на
основание чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена
глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
при издаването на наказателното постановление са допуснати редица процесуални
нарушения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
Алтернативно се прави искане за квалифициране случая като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на административно - наказващия орган прави
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 18.08.2021 година в 15:34 часа свидетелите Х.К., Ц.П. и Х.Б. – служители в
Община Севлиево, извършили проверка на жалбоподателя П.У., който престоявал със
1
собствения си лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ
*** ВК на таксиметрова стоянка, находяща се на ул. „Стоян Бъчваров“ № 29 в гр.
Севлиево. При поискване на документите му жалбоподателят представил пътна
книжка, при проверката на която се установило, че същата не била заверена от
регистрирания търговец от месец април на 2021 година до момента на проверката.
Във връзка с констатирането на горното обстоятелство на 15.10.2021 година,
свидетелката Х.К., в присъствието на свидетелите Х.Б. и Ц.П., съставила против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че
на 18.08.2021 година в 15:34 часа при направена проверка в гр. Севлиево на улица
„Стоян Бъчваров“ № 29, на таксиметрова стоянка от служители на Община Севлиево
Х.К. – инспектор; Ц.П. – гл. специалист „ТС“ и Х.Б. – инспектор/, водачът У.,
собственик на лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ
*** ВК, представил в момента на проверката пътна книжка, която не била заверена от
регистрирания търговец от месец април 2021 година. Актосъставителката
квалифицирала описаното от нея деяние като нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 от
Наредбата. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е вписал възражения срещу акта.
Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.12.2021 година кметът на Община
Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 100.132 от 09.12.2021
година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически
обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление,
квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 от
Наредбата и на основание чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози е
наложил на жалбоподателя У. глоба в размер на 500,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – АУАН и НП; Договор за наем на МПС от 19.03.2020 година;
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12637 от
21.03.2017 година; Списък към удостоверението за регистрация, както и гласните
доказателства – показанията на свидетелите Ц.П., Х.Б. и Х.К..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 15.12.2021 година. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана
директно в Районен съд – Севлиево на 20.12.2021 година, т.е. същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
2
Същите са съставени за извършено норушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, съгласно която: «При управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа годност.
При поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и
документите, предоставени му от търговеца, а именно:…3. пътна книжка, издадена и
заверена от регистрирания търговец (приложение № 12). Тази правна норма предвижда
задължение на водача на таксиметровия автомобил при поискване да представи пътна
книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец. В случая от установените по
делото факти и обстоятелства, както и от описанието на нарушението в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят е представил на проверяващите пътната си книжка,
което води до извода, че жалбоподателят не е осъществил състава на посоченото
нарушение. От друга страна санкцията, която е наложена на жалбоподателя е не за
това, че не е представил пътна книжка, а за това, че представената такава не била
заверена. При това положение следва да се приеме, че посочената като нарушена
материално правна норма не съответства на описаното нарушение и съответно на
посочената санкционната норма на чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, съгласно която с глоба в размер на 500 лева се наказва водача на таксиметров
автомобил, който не представи на превозвача за ежемесечна заверка пътната книжка за
отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил. Противоречието
между описаното нарушение и приложените материално правна и санкционна норми
води до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и сериозно нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй
като същото не може да разбере за какво нарушение му е наложена глоба.
За правна прецизност съдът държи да отбележиа, че задължението на водача да
представя ежемесечно на регистрирания търговец пътната книжка за отчитане и
контрол на работата на лекия таксиметров автомобил се съдържа в разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от Наредбата и неизпълнението на това задължение е скрепено с относимата
санкционна разпоредба на чл. 95, ал. 2, т. 2 във вр. с ал.1 от ЗАвт.П. В случая както
актосъставителят, така и административно-наказващият орган са приели, че жалб. У. е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредбата, която
задължава водача да представи при поискване от контролните органи освен останалите
изискуеми документи и пътната книжка. Както бе посочено по – горе по делото по
безспорен и несъмнен начин се установява, че водачът е изпълнил това свое
задължение, като е представил на проверяващите пътната книжка. Обстоятелството, че
тя не е била представена от водача на регистрирания търговец за ежемесечна заверка
съставлява нарушение на посочената по-горе разпоредба на чл. 40, ал. 2 от Наредбата,
каквото нарушение не е вменено във вина на жалбоподателя. С други думи в случая е
3
налице разминаване между посочената като нарушена материално-правна норма и
санкционната разпоредба, приложена от АНО, което съставлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На следващо място съдът следва да отбележи, че е налице нарушение правото
на защита на санкционираното лице при описание на нарушението в обстоятелствената
част на НП, тъй като не е посочено кой е регистрирания търговец, съответно дали
същият съвпада с водача на таксиметровия автомобил или е трето лице, действащо от
името на регистрирания търговец. Непосочването на това обстоятелство прави
невъзможна преценката дали е определен правилно субекта на нарушението, тъй като
наредбата вменява различни задължения на водача на таксиметровия автомобил и на
регистрирания търговец във връзка с попълването и заверката на пътната книжка. В
тази връзка следва да се отбележи, че попълването на пътната книжка е задължение на
водача съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата, а заверката е задължение
на регистрирания търговец. В обобщение следва да се направи извод, че липсата на
конкретизация относно наименованието на регистрирания търговец е довела до
непълно описание на нарушението и от там до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Това е още едно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено изцяло.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото са приложени договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, от които се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП 100.132 от 19.12.2021 г. на кмета
на Община Севлиево, с което на П. ИВ. УЗ., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ***, за
извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на
пътници и на осн. чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено
наказание глоба в размер на 500.00лв. /петстотин/ лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО да заплати на П. ИВ. УЗ., ЕГН: **********,
от гр. Севлиево, ***, сумата от 300.00лв. /триста/ лева, съставляваща направени по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5