Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
София, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д
въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9479 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т.В.П.срещу
решение от 23.04.2020 г. по гр.д. №19605/2019 г. на Софийския районен съд, 45
състав, с което е уважен предявеният от „А.Л.“ ЕООД срещу жалбоподателя осъдителен
иск с правно основание чл.200 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 1240,00 лв.,
представляваща неиздължен остатък от продажна цена на МПС по договор от
17.02.2016 г. за покупко-продажба на МПС, марка „Фиат“ модел „Панда“, цвят „бял“,
ДКН ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че по делото не са доказани твърденията на ищеца за
дължимост на договорената цена по договора за покупко-продажба. Поддържа, че в
процесния договор за покупко-продажба е посочено, че продажната цена е
заплатена изцяло и в брой. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А.Л.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Предявеният
иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба. В тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника
е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Наличието на облигационно
отношение и неговото съдържание по делото е безспорно между страните и е
установено от събраните по делото доказателства. Спорът е съсредоточен върху
обстоятелството дали купувачът-ответник е изплатил изцяло продажната цена за
процесния автомобил.
В процесния договор за
покупко-продажба на МПС е посочено, че продажната цена на процесния л.а. е
1700,00 лв. без ДДС, както и че „която сума купувачът, че е получил напълно в
брой от купувача при сключване на настоящия договор“.
Съгласно разпоредбата на чл.77
ал.1 ГПК, при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка. Настоящият въззивен
състав споделя решаващия извод на СРС, 45 състав, че граматическото тълкуване на изявленията на
страните по договора за
покупко-продажба
относно плащането и конкретно това на продавача не води до извод в тази му част
договорът да има характер на
разписка по смисъла на цитираната разпоредба на чл.77 ал.1 ЗЗД и
да доказва плащането - в него липсва изрично изявление на продавача, че е получил цената. Съдебният състав основава този си извод не само на граматическо тълкуване
на изявленията
на страните в договора, а и предвид останалите събрани по делото доказателства /фактура,
фискални бонове и ССчЕ/.
При тези данни, следва да
се приеме, че ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
доказал положителния факт на плащането на цялата продажна цена.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 600,00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №75338/23.04.2020
г., постановено по гр.д. №19605/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА Т.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 600,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.