РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Свищов, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100125 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Ищците М. М. Н., със съглА.то на своята майка А. Ф. И. и Н. М. Н., със
съглА.то на своята майка А. Ф. И. твърдят, че ответника М. Н. М. е техен бащ. Заявяват, че
са родени по време фактическото съжителство на родителите им, които от началото на
месец май 2023 година живеели разделени- баща им в гр. Д, а те с майка си А. И. на
посочения адрес, заедно с нейните родители. Твърдят, че от началото на май 2023г. грижите
за отглеждането им се полагали единствено от майка им и тя осигурявала издръжката им, а
възможностите и били силно ограничени, тъй като доходите и били около минималната за
страната заплата, не разполагала с други източници на доходи. Заявяват, че баща им не
участвал в тяхната издръжка, въпреки добрите му материални възможности. Твърдят, че
били ученици, като се нуждаели от средства за дрехи, обувки, учебни помагала, достъп до
образователни програми, а детето Н. имал разходи и във връзка с посещавания футболен
клуб. Посочват, че баща им бил трудово ангажиран, извършвал частна строителна дейност,
не дължал издръжка на други лица, живеел в жилище, собственост на неговите родители,
имал наличност по банкова сметка в ОББ АД, като бил в състояние да им заплаща
претендирания размер от по 300 лева за всеки от тях. Считат, че издръжката в този размер,
както и издръжката за минало време в претендиран размер 270 лева месечно няма да наруши
стандарта на живот на ответника. Затова предявяват исковете, с които желаят ответника да
1
бъде осъден да им заплаща със съглА.то на майка им и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на по 300 лева за всеки от тях, считано от завеждане на делото до
настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие, както и да бъде осъден ответника да им заплати, със
съглА.то на майката и законен представител сумата от по 2430,00 лева за всеки от тях,
представляваща издръжка за период от 01.05.2023г. до 31.01.2024г.. , ведно със законната
лихва от датата на подаване на молбата до окончателното плащане. Моли да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. Претендира разноски. В хода на устните
състезания, чрез процесуалният си представител молят да бъде осъден ответникът да
заплаща претендираните размери на издръжката, тъй като ответникът бил в трудоспособна
възраст и полагал труд, който не бил обвързан от условностите на КТ и не бил регистриран
в НАП и НОИ, но от свидетелските показания се доказвало, че той демонстрирал
имуществена възможност, изпращайки видеоклипове, с послание до тяхната майка, която
полагала ежедневните грижи за тях. Считат за безспорно доказано, че ответникът е техен
родител, както и че родителите им са разделени от началото на месец май 2023г., като до
тогава всички живеели в общо домакинство в гр. Д. Заявяват, че към момента, обитават
общинско жилище предоставено за ползване от Община Свищов. Излагат, че са редовни
ученици в свищовски учебни заведения и А. И. ги издържала, подпомагана единствено от
нейните родители. Уточняват, че ответникът, в периода на раздялата, е изпратил общо 900
лева на четири транша, като последните два от тях били подарък за рождените им дни.
Поддържат, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК претендираната издръжка
имала безусловен характер. Безспорно доказано било, че след раздялата баща им отказал да
участва в тяхната издръжка. Двамата били във възраст не само на активно физическо
израстване, но и на психологичеко съзряване, активно общуване с деца на тяхната възраст
не само в рамките на учебното заведение, но и извън това. Дрехите и обувките, които им се
закупуват били около минималните цени на тези стоки на пазара, телефоните им, които
също са въпрос на необходимост, а не предмет на лукса, били на възможно най-ниските
цени. Затова не можело да се счита, че имат нужди механично приравнени към минималния
размер на издръжката по закон, дължима на нивото на ¼ от минималната работна заплата.
Доказано било от свидетелските показания, че извън случаите, които по пощенски път
ответникът е превел пари, същият един единствен път е дал на децата по 20 лева и ги е
проклел за това нещо, поради което оспорват изложеното в отговора на исковата молба, че
ответникът - длъжник по издръжката, бил обективно възпрепятстван да я заплаща. Относно
възражението на ответника за недължимост на издръжката за минало време, намира, че
ответната страна нито твърди, нито е представила доказателства да е плащала такава
издръжка считано от май месец 2023 година насетне, поради което намира същото за
неоснователно и недоказано. Относно представените по делото медицински документи
относно здравното състояние на ответника, взимат становище, че същите нямат характера
на документи с обвързваща съда доказателствената сила, тъй като липсвал изходящ номер,
какъвто би следвало да има, предвид на това, че се заявявало, че издателят е бил медицинско
заведение. Не били посочени в този декларативно заявен издател също и име,
2
идентификационен номер по регистър Булстат и прочие, типични за удостоверителните
документи реквизити. Като издател на документа бил отразен лекар със специалност от
образната диагностика или рентгенолог. Липсвала реквизитната същност на истории на
заболяването и дори за диагностицирането на лице, което не можело категорично да се
идентифицира като ответника. Излагат, че съгласно разпоредбите на Закона за гражданската
регистрация, в частност чл. 12 и сл., българските граждани се именуват с три имена, а
елемент от тяхното гражданско състояние е ЕГН, предвид на неговата уникалност. Считат,
че двата документа не спомагали на ответника да реализира вменената му доказателствената
тежест да проведе главно и пълно доказване на възражения с правоизключващ характер.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка, както
на основание чл. 143, ал. 2 от СК, така и на основание чл. 149 от СК по отношение на тях
двамата, със съглА.то на тяхната майка и законен представител в размерите, в които са
заявени исковите претенции с датата на падежа на издръжката за бъдеще време, като
допусне предварително изпълнение на решението и им присъди сторените от тях разноски,
за което представят списък на разноските по чл. 78 от СК в минималния предвиден от
закона размер, удостоверени с представения договор за правна помощ.
Ответникът М. Н. М. е подал отговор на исковата молба, в който взема
становище за частична основателност на исковете
по чл.143 от СК и за неоснователност на исковете за издръжка за минало време. Оспорва
като абсолютно невярно твърдение, че само майката А. И полага грижи за двете им деца.
Твърди, че откакто са разделени изпращал различна сума пари, които да покрият нуждите и
да задоволят интересите на децата. Заявява, че още при напускане на дома им, се опитал да и
изпрати определена сума пари с паричен запис по ЕКОНТ, но майката на децата ги върнала.
С паричен запис посредством Български поще на 15.02.2024, 19.02.2024г. и на 11.03.2024г.
бил изпратил пари в размер на 700 лева., за което прилагал и копие от пощенския запис.
Счита за абсолютно невярно твърдението, че е трудово ангажиран, за което представя по
делото копие и от служебна бележка от Бюро по труда - Д. Относно иска по чл. 149 от СК
намира, че няма никакви фактически твърдения и доказателства относно нуждите и
потребностите на всяко едно от децата. Счита, че ако същите са имали нужда от същата,
нямало майка им да връща паричните суми, изпратени с паричен запис чрез куриерска
фирма. Заявява, че всеки родител бил длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от
родителите дължал издръжка съобразно възможностите му да я плаща или нямало формула,
според която при определен доход да се дължало точно определен размер, преценката била
свободна за съда, но законоустановените критерии били нуждите на правоимащото лице
(детето) и възможностите на задълженото лице (родителя). Счита, че възможност да дава
издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след задоволяване на
собствената си необходима издръжка. Относно размерът на издръжката, същият го оспорва,
тъй като бил безработен и не реализирал доходи, за което ще представял бележка, поради
3
което моли съда да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на минималната за страната,
а исковете по чл. 149 от СК, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител взема становище да присъдени
издръжка в минималните размери на децата М. М. Н. и Н. М. Н., а именно ¼ от
минималната работна заплата, продиктувано от съображението, че към настоящия момент
не реализирал доходи по трудово правоотношение, както и че е заявил пред Дирекция
„Социално подпомагане“ - Д, че желае да участва в отглеждането и възпитанието на своите
деца. Оспорва факта, че до настоящия момент не е полагал такива грижи. По отношение на
иска по чл. 149 от СК, счита го за напълно неоснователен и недоказан нито по основание,
нито по размер, тъй като в съдебно заседание не били представени никакви доказателства за
дължимия размер на тази издръжка. На следващо място, основанието, на което е посочено и
размерът на издръжката за периода 01.05.2023г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва,
същата не била изчислена, което представлявала пречка за съда, който трябва да излезе с акт
с посочена точна сума претендирана от ищците. На следващо място оспорва и
обстоятелството, че са се разделили с А. И. на 01.05.2023 г., тъй като събитието било
настъпило след 10.05.2023 г . Позовава се, че по делото не били представени доказателства,
в това число касов бон или фактура за закупуване на дрехи и консумативи необходими за
отглеждането и възпитанието на децата, които със сигурност били извършени, поради което
самата претенция по чл. 149 за издръжка за период за минало време се явявала напълно
недоказана. Моли, ако бъде прието, че такава издръжка се дължи, същата да бъде за
периода след 10.05.2023 г. и размерът й да бъде съобразен с минималната издръжка за
страната.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Съгласно приложените удостоверение за раждане по акт за раждане №
0447/21.03.2008г. на Община Русе и удостоверение за раждане по акт за раждане №
0610/23.04.2009г. на Община Русе, ищците са М. М. Н. и Н. М. Н. са родени от майка А. Ф.
И. и баща – М. Н. М..
Според уверение № 492 от 22.01.2024г. на СПГ „Алеко Константинов“ гр.
Свищов непълнолетният ищец Н. М. Н. за учебната 2023/2024г. е записан в VIII клас,
дневна форма на обучение.
Видно от служебна бележка изх. № 244/19.01.2024г. на СУ „Димитър
Благоев“ гр. Свищов ищцата М. М. Н. за учебната 2023/2024г. е записана в IХ клас, дневна
форма на обучение.
Видно от Заповед №839РД-01-03/14.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов,
ищците са настанени в общинско жилище на ул. „*, заедно с майка си А. И и прародителите
си майчина линия – С.А., Ф.А., като и техния син И.И..
Видно от удостоверение изх. № 2/22.01.2024г. на „А“ ЕООД, гр. Свищов А. Ф.
И. е получила брутно трудово възнаграждение за периода от 20.06.2023г. до 30.09.2023г.
вкл. в общ размер на 3217,12 лева.
4
Установи се от удостоверение изх. № 003/19.01.2024г. на „Р“ ЕООД, гр.
Свищов, че А. Ф. И. е получила брутно трудово възнаграждение за периода от август 2023
до 30.09.2023г. вкл. в общ размер на 438,12 лева.
Видно от представените по дело 3 бр. системни бонове ответникът на дати
15.02.2024 г., 19.02.2024г. и 11.03.2024 г. е изпратил до А. И. чрез „Български пощи“ ЕАД
сума в общ размер на 700,00 лева.
Според служебна бележка изх.№ 60-07-01-10293/09.05.2024 г. на Агенция по
заетостта, ответникът М. е безработен, не получава парично обезщетение и е регистриран в
дирекция „Бюро по труда“ Бяла, Филиал – Д, като търсещо работа лице.
Съгласно представения медицински документ от ДКЦ-1- Русе от 17.11.2016 г.
на М. М. е извършено образно изследване КТ на тораколумбални прешлени: медианна
дискова херния на ниво L5-ес1.
Съгласно представения медицински документ от ДКЦ-1- Русе от 06.12.2012 г.
на М. М. е извършено образно изследване, според което КТ на лумбален отдел на гръбначен
стълб – нативен: парамедианен пролапс- дискова херния L5-s1.
Приложен по делото е социален доклад от отдел “Закрила на детето “ при
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Свищов. Видно от доклада е, че децата М. и Н.
живеят заедно с майка си и нейните родители в общинско жилище, под наем, в гр. Свищов.
Според доклада, майката А. И. е трудово ангажирана във местна фирма, заемаща длъжност
„шивачка“ и получава трудово възнаграждение в минималния определен размер за страната.
Бабата по майчина линия, в която са в едно домакинство е пенсионер по болест, а дядото е
работник в гробищния парк. Семейството получава помощ по чл. 7 ЗСПД. Основни грижи за
децата полага майка им, според доклада, подпоманата от родителите й и братята й, които
живеят в чужбина. Посочено е, че майката предоставяла информация, че бащата изпратил
през месец януари с пощенски запис сумата от 500 лв. и през месец февруари – 200 лв. за
нуждите на двете деца. Описано е, че непълнолетният Н. Н. е ученик в 8 клас на СПГ
„Ал.Константинов“ гр. Свищов, тренира и футбол към ФК „Лато“ гр. Свищов, като два пъти
в годината с отбора заминава на тренировъчни лагери, поради което на семейството се
налага да осигурява и допълнително финансови средства. Ищцата М. Н. е ученичка в 9 клан
на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов, същата не посещава извънкласни дейности.
Констатирана е изградената емоционална възраст на децата с майката. Видно от доклада, по
сведение на А. И., бащата след раздялата не се интересувал дали децата са записани в
училище, имат ли нужда от средства за облекло, обувки, джобни пари. Отразено е в
доклада, че А. Ибиязова е осигурила по адекватен начин потребностите на ищците от
подслон, храна, топлина, защита от опасности, медицински грижи и образовение. Същата
полага усилия за задоволяване на техните нужди. В социалния доклад е изразено становище,
че е в интерес на децата бащата М. М. да заплаща издръжка за тях, като не конкретизират
размер.
Приложен по делото е и социален доклад от ДСП – Д, според който от месец
5
май 2023г. майката и двете деца живеят в гр. Свищов, а бащата е правил опити да
подпомага финансово майката в грижите за децата , но майката е върнала изпратените
парични средства, като е ограничавала контактите на бащата с децата, но от м.януари
2024г. децата започнали да му гостувата с приспиване през уикенда и от тогава той редовно
изпраща месечно по 200-300 лева на майката, за покриване на нуждите на децата. Описано е,
че бащата живее с родителите си в жилище, представляващо двуетажна сграда, като
родителите му обитават първия етаж. Отразено е, че по данни на бащата, отношенията му с
майката на децата са обтегнати и контактите им се свеждат до обсъждане на въпроси,
свързани с децата. Становището изразено в доклада е, че в хода на социалното проучване е
установено желанието на бащата да оказва финансова подкрепа на майката в грижите за
двете деца, като размерът на издръжката следва да бъде съобразен както със
законоустановените размери на издръжката, така и с нуждите и потребностите на децата и с
финансовите възможности на родителите, при отчитане на най-добрия интерес на децата.
Разпитана по делото беше св. С.А., баба по майчина линия на непълнолетните
ищци, която изнесе, че дъщеря й и зет й са разделени и не живеят заедно от началото на
месец май миналата година. Преди това живеели в гр. Д, заедно с неговите родители, където
той останал да живее и до настоящия момент. Дъщеря й А. се върнала в Свищов, заедно с
децата и сега живеели при тях, в общинското жилище, което ползват повече от 20 години.
Св. Ангелова заяви, че била пенсионер по болест, а мъжа й работил в гробищния парк на
града. Изнесе, че дъщеря е шивачка в една фирма и получава минимална заплата, а децата са
ученици в две различни училища. Посочи, че от фактическата раздяла през месец май,
миналата година, А. издържа децата сама, подпомагана единствено от нея и мъжа й. Дъщеря
й полагала грижи за децата, а те плащали сметките за ток, вода, помагали и за закупуване на
храната за децата. Когато не й стигали парите за закуска на децата, те им давали, като това
недостигане на пари било системно.Тази свидетелка обясни, че при връщането си в града, А.
била без работа за около месец, докато се адаптирала, след това започнала работа на едно
място, но възнаграждението било по –ниско от минималното за страната, напуснала и
започнала като шивачка във фирма „Р“, където получавала минимално възнаграждение.
Заявява, че всеки месец със съпруга й отделят пари, за да помагат на А. за издържа на
децата. Когато се налагало, купували дрехи, маратонки и други неща за децата, но от по-
евтините, защото не стигали парите, а децата имали желание да се обличат с по –хубави
дрехи, като останалите си съученици. Обясни, че децата нямали компютър или лаптоп, а
само телефони и то от най-евтините, за да може когато са на училище или когато излизат с
приятели да ги търсят и да знаят къде са. Заяви, че телефоните, с които дошли от Д, били
счупени, затова те им помогнали финансово да закупят нови. Относно паричните средства,
които дъщеря й е получавала от ответника след раздялата им обясни, че след завеждане на
делото М., е изпратил един път 300 лева, а след това 200 лева. М. имала рожден ден на 19-ти
март и той изпратил 200 лева, а Н. на 20-ти април и тогава ответника пак изпратил 200 лева,
други пари не бил давал. Знаела, че парите, които ответникът е пратил за децата били за
рождените им дни, така им бил казал по телефона– за подаръци. Според показанията й,
ответникът се срещал с децата, но имало пъти в които отказвал да ги взима при себе си,
6
защото е на работа. При разговори с дъщеря й за заплащане на издръжка, ответникът е
заявявал, че отказва да дава пари. Според нея М. имал възможност да плаща издръжка,
защото ходел на работа. По телефона изпратил видеозапис, в който подигравателно си
броял парите и казвал на дъщеря й: „А., който си има пак ще си има“, като според нея били
доста банкнотите и не от 5 лева. Знаела, че М. работи, защото като говорил с децата казвал,
че е на работа, и затова не ги е взел и при него. Преди да се разделят с А. той винаги е
работил в строителството на частни начала. Преди да се разделят, тя е ходила на гости при
тях в гр. Д, където поддържали добър стандарт живот. И двамата работили, като незнае
ответникът да е отсъствал или спирал работа заради някакво заболяване. Заяви, че М., заедно
с неговите роднини, дошъл в Свищов на десетия месец от раздялата им, и тогава дал на
децата по 20 лева, пари дали майка му и сестра му. Донесли им и една касичка със стотинки.
На другия ден ответника се ядосал, проклел децата и затова А. върнала парите.
Исковете с правно основание чл. 143, вр. с чл. 139, ал.1 от СК са процесуално
допустими, а по същество са основателни.
Безспорно се установи по делото, че А. И. и ответника М. М. са родители на
непълнолетния ищец – М. М. Н., родена на 19.03.2008г. и ищеца Н. М. Н., роден на
20.04.2009г. Ищците са родени от съжителството на техните родителите на семейни начала.
Установи се от показанията на св. Ангелова, които съдът кредитара, тъй като не си
противоречат и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, че от
началото на месец май, миналата година страните не живеят заедно, като оттогава и към
момента грижите за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца М. и Н. са поети
от майката, подпомагана от своите родители. Децата имат право на издръжка съгласно чл.
139, ал.1 от СК, а ответникът има задължение да ги издържа като техен баща предвид
разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК, без значение дали е работоспособен и може да се
издържа от имуществото си, тъй като децата не са навършили пълнолетие. Исковете са
основателни и следва да се уважат. Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на същата разпоредба регламентира, че
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Задължението за издръжка е
семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая
кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията, предпоставките, при които
се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Претендира се присъждане на издръжка в размер на по 300
лева ежемесечно за всеки ищец, които размери надвишават минимално предвидения от
7
закона размер от ¼ от минималната работна заплата, установена за страната. Установи се по
делото, че ищцата М. е ученичка в девети клас, както и че разходите й постоянно нарастват
и са свързани с храна, дрехи, облекло, обувки, учебни пособия. Освен тези неотложни и
жизнено необходими разходи са необходими и допълнителни за свободното време на
непълнолетното дете. В социалния доклад е посочено, че майката А. полага много добри
грижи за ищцата, тя винаги чисто облечена с добри хигиенни навици. Установи се, че
ищецът Н. е ученик в 8-ми клас, на 15 години - възраст на интензивно физическо и
психическо израстване, при която необходимостта от разходи за учебници, учебни пособия,
уроци, пълноценна и разнообразна храна, облекло и обувки е несъмнено завишена. Освен
това ищецът тренира футбол, посочено е в доклада, че посещава с отбора лагери два пъти в
година, за които са нужни допълнителни средства. Видно от социалния доклад, и
показанията на св. Ангелова, че средствата за издръжка на непълнолетната ищца се
осигуряват основно от майката, бабата и дядото по майчина линия, а бащата ангажира
доказателства, че е превел на майката на децата общо сумата 700 лева, по цитираните
фискални бонове, с посочване, че сумата представлява издръжка на децата. Ответникът
контактува с децата, те ходят на гости при него, чуват се и по телефона. М. заявява с
отговора на исковата молба, че не е трудово ангажиран, за което прилага доказателства от
Бюрото по труда, където е регистриран. Приложил е медицинска документация от
извършена му през 2012 г. и 2016 г. образна диагностика и поставена диагноза дискова
херния, но без да навежда твърдения, че именно заради тази поставена диагноза е в
невъзможност да полага труд. Съдът намира, че изследванията касаят период, извън
процесния по иска по чл. 149 от СК, както и че неработоспособност се доказва след
специално производство, приключващо с решение на ТЕЛК, каквото в случая няма, както и
че дисковата херния е заболяване, което влияе върху възможността за полагане на тежък
физически труд, но не и върху другите форми на трудова активност. От свидетелските
показания на св. Ангелова се установява, че ответникът през фактическото съжителство с
дъщеря й , продължило 16 години, е полагал труд в строителни фирми, без сключен трудово
договор, „на частни начала“. Същата заяви, че през тези години, същият не е преустановявал
работа поради здравословни причини, както и по време на съвместното съжителство са
поддържали добър стандарт на живот, именно защото са работили и двамата – ответника и
дъщеря й, както и че той често се обаждал на децата, и е казвал, че е приключил работния
ден, имало е пъти в които отказал да ги взима при него на гости, поради служебната си
ангажираност. Поради което съдът намира за неоснователни възраженията относно размера
на претендираната. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
майката на ищците, независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не, и
какво заплащане за труда си получава. А всъщност се доказа, че тя полага труд, но получава
минималното за страната възнаграждение, не получава други доходи, живее в общинско
жилище под наем, заедно със своите родители, които я подпомагат, заради постоянно
нарастващите нужди на непълнолетните ищци. Първо и най-важно задължение на родителя
е да се грижи за детето си, да му осигури условия да отрасне и да се образова. С оглед
факта, че ответникът е в работоспособна възраст и няма данни по делото да е с влошено
8
здравословно състояние, което да не му дава възможност да реализира доходи, от които да
отделя за издръжка на ищците, същият следва да поеме по –голям дял от издръжката на
двете деца, тъй като върху майката ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и
възпитание на непълнолетните деца, които имат съответен материален еквивалент, а така
също и да посреща техните непредвидими разходи, включително и тези свързани със
здравословното им състояние. Тези непредвидими разходи се съобразяват от съда при
определяне размера на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява ежедневните
грижи за детето и намират отражение в по-високия процент на участието на този родител в
издръжката му. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетните ищци М.
М. Н. и Н. М. Н., двамата със съглА.то на майката А. Ф. И. ежемесечната издръжка в размер
на по 300,00 лева за всеки от тях, платима до 10-то число на текущия месец, считано от
датата на завеждане на делото – 26.02.2024г. до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със лихвата за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 149 от СК - същият се явява основателен.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че не е полагал грижи за тях в периода на
раздялата, като твърди, че многократно е изпращал средства.Установи се по делото от
показанията на св. Ангелова, социалният доклад, а и от представените по делото 3 бр.
системни бонове, че ответникът на няколко пъти след раздялата на страните , в хода на
делото, е изпращал суми –посочени като издръжка на двете деца. Видно от системните
бонове е изпратил на А. И. следните суми: 15.02.2024 г. – 300 лева, с отразяване до
получателя – за издръжка на М. и Н., на 19.02.2024 г. – 200 лева, с отбелязване до
получателя- за издръжка на М. и Н., на 11.03.2024 г. 200 лева със съобщение – издръжка за
Н. и М. за м.март 2024 г. Установи се от показанията на св. Ангелова, че майката на децата
имало случай, при който върнала изпратените парични средства за двете деца, защото
ответникът бил проклел децата. Ответникът оспорва обстоятелството, че раздялата е
настъпила на 01.05.2023 г, като навежда твърдения, че това е станало на 10.05.2023 г., за
което обаче не ангажирани нито гласни нито писмени доказателства, поради което съдът
счита за недоказано. Установи се от социалните доклади и свидетелските показания, а и
ответника не спори, че след датата на фиктическата раздяла, грижите по отглеждането и
възпитанието на ищците са поети от майката. Установи се, че ответникът и децата
контактуват, те ходят при него както и се установи, че от фактическата раздяла на страните
до завеждане на делото, ответникът не е заплащал издръжка за двете си деца.
Същевременно ищците претендират издръжка за минало време за периода от 01.05.2023 г.
до 31.01.2024г. в размер на по 2430,00 лева (9 месеца по 270 лева), ведно със законната
лихва за забава от датата на завеждане на делото – 26.02.2024 г. до заплащане на
присъдената сума, за който период се установи, че ответникът не е заплащал издръжка за
двете непълнолетни деца. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал
период от 01.05.2023 г. до 31.01.2024г. следва да се определи в претендирания размер на по
9
270 лева на месец, с оглед и на размера на минималната работна заплата за процесния
период, от която сума следва да се приспаднат заплатените от ответника в хода на делото
общо 700 лева за издръжка на двете деца.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на определената издръжка.
При този изход на делото, ответникът ще следва да заплати ДТ върху
размера на дължимата издръжка – 864,00 лева, ДТ върху издръжката за минал период –
166,40 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист. При този изход на
делото ответникът следва да заплати на ищците сумата 500,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Д, ул. „** да заплаща на М. М. Н. с
ЕГН ********** и Н. М. Н. с ЕГН **********, двамата със съглА.то на майката и законен
представител А. Ф. И. с ЕГН **********, всички от гр. - ежемесечна издръжка в размер на
по 300,00 лева /триста лева/ за всяко от децата М. и Н., платима до 10 – то число на текущия
месец, считано от датата на завеждане на делото – 26.02.2024г. до настъпване на законови
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на просрочието до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Д, ул. „** да заплати на М. М.
Н. с ЕГН ********** и Н. М. Н. с ЕГН **********, двамата със съглА.то на майката и
законен представител А. Ф. И. с ЕГН **********, всички от гр. ***, сумата от по 2430,00
лева/две хиляди четиристотин и тридесет лева/ – издръжка за минало време за всеки от
непълнолетните деца М. и Н., считано от 01.05.2023г. до 31.01.2024г./9 месеца по 270,00
лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 26.02.2024 г. до
окончателното плащане, от които суми следва да се приспаднат извършените от М. Н. М.
плащания в размер на общо 700 лева – издръжка за децата М. и Н..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Д, ул. „** да заплати на РС –
10
Свищов ДТ върху размера на издръжката в размер на 864,00 лева, ДТ върху размера на
издръжката за минало време – 166,40 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Д, ул. „** да заплати на М. М. Н.
с ЕГН ********** и Н. М. Н. с ЕГН **********, двамата със съглА.то на майката и законен
представител А. Ф. И. с ЕГН **********, всички от гр. *** сумата в размер на 500,00
/петстотин лева/, представляваща разонски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването в регистъра на съдебните решения на 27.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11