№ 1024
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ГАМА-СМ“ ООД, ЕИК:
*********, чрез пълномощника му адв. Т., против Определение № 3261 от
25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8482 по описа на РС – Пловдив за 2021
г., с което е допуснато обезпечение на предявените от „АДИГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, против частния жалбоподател искове за заплащане на сумата от
512,16 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение за
доставени стоки и суровини по фактура № **********/08.09.2017 г., ведно с
дължимата мораторна лихва в размер на 190,22 лева за периода от 23.09.2017
г. до 21.05.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване
на исковете – 21.05.2021 г., до пълното изплащане на главницата, чрез
налагане на запор върху вземанията му по банкови сметки в поименно
изброени 25 търговски банки до размера на общата претендирана сума от
702,38 лв., при представяне на парична гаранция в размер на 70 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакувания
съдебен акт. Поддържа се, че не е налице основната предпоставка за
допускане на обезпечението – обезпечителната нужда, тъй като вземането на
ищеца било удовлетворено изцяло. Искането към въззивния съд е за отмяна
на обжалваното определение и издадената въз основа на него обезпечителна
заповед. Представят се доказателства. Претендират се разноски
В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира
1
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искане по чл. 389, ал. 1 ГПК за
допускане на обезпечение на предявените от „АДИГ“ ЕООД кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника „ГАМА-СМ“ ООД да заплати
следните суми: 512,16 лева – главница, представляваща неизплатено
възнаграждение за доставени стоки и суровини по фактура №
**********/08.09.2017 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на
190,22 лева за периода от 23.09.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно с дължимата
законна лихва от датата на предявяване на исковете – 21.05.2021 г., до
пълното изплащане на главницата. Искането за допускане на обезпечение е
заявено от ищеца в исковата молба.
За да постанови обжалваното определение, с което е допуснал
обезпечение на предявените от ищеца искове при представяне на парична
гаранция, първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими, че е
налице обезпечителна нужда, както и че представените с исковата молба
писмени доказателства не обуславят извод за вероятна основателност на
предявените искове. В указания му от съда срок ищецът е внесъл
определената гаранция и на 02.06.2021 г. е издадена обезпечителна заповед.
Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в
разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК, съгласно която обезпечение се допуска,
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства (т. 1) или бъде представена гаранция в
определен от съда размер (т. 2). Съдът може да изиска гаранция и в
хипотезата на т. 1, когато приеме, че искът не е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, както е процедирал районният съд в случая.
Според настоящия състав на съда при постановяване на обжалваното
определение са били налице посочените по-горе предпоставки за допускане
на исканото обезпечение, поради което същото е допуснато законосъобразно.
В частната си жалба ответникът се позовава на извършени от него плащания,
както следва: на 28.06.2021 г. в размер на 512,16 лв. и на 12.07.2021 г. в
размер на 200 лв., с които твърди да е удовлетворил претендираните от ищеца
вземания. Изложените от него доводи не са относими към настоящото
производство. Същите, доколкото касаят настъпили след допускане на
обезпечението обстоятелства, са относими и е следвало да бъдат поставени на
обсъждане в производство по отмяна на обезпечението. В разпоредбата на чл.
402 ГПК е регламентиран процесуален ред за отмяна на обезпечението по
2
молба на заинтересованата страна поради последващо настъпване на
обстоятелства, обуславящи отпадане на причината, поради която то е било
допуснато. Тези обстоятелства следва да са новонастъпили, т.е. да не са
съществували към момента на допускане на обезпечението. Посоченото
производство не е средство за ревизиране на определението за допускане на
обезпечението от съда, който го е постановил, и съответно за повторна
преценка за наличието на предпоставките, обусловили налагането на
обезпечителните мерки, а за неговото съобразяване с настъпването на нови
обстоятелства, които са от естество да доведат до отпадане на причината за
неговото допускане.
По горните съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В настоящото производство на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, както с оглед на неоснователността на подадената от
него жалба, а също така и с оглед задължителните указания, дадени в т. 5 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора в зависимост от крайния му изход.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3261 от 25.05.2021 г., постановено
по гр. д. № 8482 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3