№ 1812
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502343 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната
жалба от Г.Н. Г. срещу Решение № 262337 от 21.07.2021г. постановено по гр.д. № 1875/2021г. по
описа на ВРС, с което е допуснато извършване на делба на имот с идентификатор 10135.3511.1403,
находящ се в гр.Варна, район М., ж.к.В., местност П. с площ от 4008 кв.м., без изградените в имота
жилищна сграда и допълнителни постройки, между съделители и квоти: за Н. ИВ. П. 500/4008
кв.м. ид.части; за Ж. ХР. Б. 3508/4008 кв.м. ид.ч. и е отхвърлен иска за делба на описания имот, с
правно основание чл.34 ЗС, по отношение на въззивника Г. Н. Г..
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон, за необоснованост и постановяване при
съществено нарушение на процесуални правила и противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че в решението липсва обсъждане на всички доказателства, събрани по делото, в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Не са разгледани и обсъдени всички доводи и възражения на
ищеца. В решението липсва задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, тяхната
оценка и съпоставка, което е довело до неправилно и невярно установяване на фактическата
обстановка и неправилни и необосновани изводи. Излага още, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява придобиването на права на собственост върху процесния
имот в посочените от ищеца ид. части. Моли за постановяване на решение, с което решението да
бъде отменено, като се постанови ново, с което се уважи предявения иск.
С писмен отговор, въззиваемият Н.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на решението, като моли същото да бъде потвърдено.
С писмен отговор, въззиваемата страна Ж.Б. оспорва оспорва доводите, изложени във въззивната
жалба и излага други, в подкрепа на тезата за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение и моли същото да бъде потвърдено.
Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по искова молба от Г.Г. срещу Н. ИВ. П. за делба на недвижим имот с
1
идентификатор 10135.3511.1403, находящ се в гр.Варна, район М., ж.к.В., местност „П.“ с площ от
4008 кв.м., без изградените в имота жилищна сграда и допълнителни постройки. Иищецът твърди,
че процесния имот е съсобствен между него и ответника при квоти: 3508/4008 ид.ч. за ищеца и
500/4008 ид. ч. за ответника. Твърди с, че ищецът е придобил собственост върху посочените части
от имота, въз основа на дарение от 08.02.2007г. на 5000/5500 кв.м. Ид.ч. и на още 500 кв..м. ид.ч.
от имота по завещание вх.рег.26066/12.11.2013г., извършени от неговата баба Л.Х. Б.. След
влизане в сила на кадастралната карта, имотът е попълнен с площ от 5808 кв.м. С влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 1101/2010г. на ВОС е отречена собствеността на ищеца върху
1800 кв.м. реални части от имота, които представляват южната част от делбения имот. По този
начин общата площ на имота е редуцирана до 4008 кв.м., от които за 500 кв.м. ид.ч. за собственик
се легитимира З.Н. Б. – майка на ответника, въз основа на дарение от С.Х.С. и Д.Г.С.,
обективирано в НА № 9696/21.09.2001г. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7737/2008г.
На ВРС е отхвърлен предявеният от праводателите на З.Б. срещу Г.Г., иск с правно основание
чл.108 ЗС по отношение на процесния имот. Излага също, че не оспорва осъщественото в
последствие дарение, обективирано в НА № 7229/10.04.2014г. по силата на което ответникът се
легитимира като собственик на 500 кв.м. ид. части от имота.
Твърди се, че страните не са в състояние доброволно да си поделят съсобствеността и
затова за ищецът е налице правен интерес да предяви иск за делба. По същество моли съда да
допусне делбата при посочените в исковата молба квоти.
Ответникът Н.П., чрез пълномощник, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба , в който се изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че делбата на
имота следва да се допусне между него и Ж. ХР. Б. при квоти: 500/4008 кв.м. ид.ч. за ответника
Н.П. и 3508/4008 кв.м. ид.ч. за Ж.Б.. Твърди, че е придобил собственост върху 500 кв.м. ид. части
от имота мъз основа на дарение, обективирано в НА №96/2014г., а Ж. ХР. Б. е придобиа
собствеността върху останалата част от имота въз основа на прехвърлителна сделка, обективирана
в НА №157/1950г. Оспорва твърденията на ищеца, че той е собственик на посочените в исковата
молба ид.ч. от имота, поради това, че праводателят му не е бил собственик на имота. Твърди, че
имота, описан в НА 33/2007г., поправен с НА № 85/2008г., с които ищецът се легитимира като
собственик, не е идентичен с имота, който е бил собственост на праводателят – Л.Х. Б. по НА №
158/1950г. Имота на Л. Б., описан в този НА е внесен в ТКЗС и собствеността върху същия не е
възстановена. Твърди също, че не е налице идентичност между този имот и процесния имот с
идентификатор 10135.3511.1403. Навежда възражение за нищожност на завещание от 2012г.,
вх.рег.№26066/12.11.2013г. поради липса на индивидуализация на имота, предмет на завещанието,
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
В условие на евентуалност излага възражение, че владее имота считано от 1990г., чрез
своята майка З.Б., която заедно с бабата на ответника Ж. ХР. Б. е осъществявала фактическа власт
върху имота.
С писмен отговор ответницата Ж. ХР. Б. оспорва иска. Твърди, че е придобила
собствеността върху 3508/4008кв.м. ид.ч. от имота на основание договор за покупко-продажба по
НА № 157/1950г., евентуално е придобила собствеността върху посочените ид.ч. по давност въз
основа на осъществявана фактическа власт върху имота, считано от 1964г. до настоящия момент.
Твърди, че имота на праводателя на ищеца не е идентичен с имота по НА № 33/2007г., поправен с
НА № 85/2008г. Праводателката на ищеца- Л. Б., която е сестра на ответницата Ж.Б. не е
притежавала собственост върху процесния делбен имот. Претендира отхвърляне на предявения от
Г. Н. Г. иск поради липса на съсобственост между ищеца и ответниците по делото. Моли да се
допусне делба на имота при квоти: 500/4008 кв.м. ид.ч. за ответника Н.П. и 3508/4008 кв.м. ид.ч. за
Ж.Б..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници № АУ002322МЛ/11.01.2013 г., е
видно, че Л.Х. Б., починала на 28.12.2012г., за което е съставен акт за смърт № 0682/28.12.2012г. в
гр.Варна,, е оставила за свой наследник Е.Л.Х.- дъщеря.
Видно от представеното по делото заверено копие от договор за дарение от 08.02.2007г.,
обективиран в НА № 33/20027г., поправен с НА №84/2008г. на 08.02.2007г. Л.Х. Б. е дарила на Г.Н.
Г. 5000 кв.м. ид.ч. от имот, целия с площ от 5950 кв.м., находящ се в землище на гр.Варна, район
2
В., ж.к. В., представляващо имот №202 и №201 по плана на ж.к. В.. При съставяне на НА №
33/20027г. е бил представен НА №158, т.6, дело №1566/1950г.
По делото е представено саморъчно завещание от 10.12.2021г., обявено на 14.03.2013г.,
вх.рег.№26066/12.11.2013г., СВ Варна, с което Л.Х. Б. завещава на внука си Г.Г. апартамент,
находящ се в гр.Варна, ж.к. М., **** и имот с площ от 5000 кв.м. в местност „П.“.
С договор за дарение от 10.04.2014г., обективиран в НА № 96, т.2, рег.№4422,д.
№222/2014г. на нотариус В.Г., З. Н. Б. е дарила на сина си – ответникът Н. ИВ. П. 500 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот, целият с площ от 5950, а по скица 5808 кв.м., с идентификатор 10135.3511.331,
находящ се в местност П., ж.к. В., № по предходен план 201 и 202, като при съставяне на
НА096/2014г. е предсатвен НА 79/2000г.
С НА № 160, т.3, д.№3249/1989г. С.Х.С. е призната за собственик на 500 кв.м. ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр.Варна, ж.к.В., цялото с площ от 5000 кв.м., представляващо част
от имот №55, кв.3 по плана на гр.Варна.
С договор за дарение от 21.09.200г., обективиран в НА № 79/200г. С.Х.С. и Д.Г.С. са
дарили на племенницата си З. Н. Б., представлявана при сключване на договора от Ж. ХР. Б. 500
кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в ж.к. В., чат от имот №55, в кв.3 по плана на 4-ти
микрорайон на гр.Варна, цялото с площ от 5950 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 30.12.1950г. по НА № 150/1950г. С.Х.И. е продала на Ж. Б. лозе
в местност „П.“, с площ от 4365 кв.м. при граници: път, С. П.а, В.К., С.А..
Представен е и НА № 1566/1950, обективиращ договор за продажба от 30.12.1950г., с който
С.Х.И. е продала на С.Д.Г. лозе в местност „П.“, с площ от 4680 кв.м., цялото с площ от 9360, при
съседи на продадената част: път, В. П., В.К., Ж. Н..
Видно от протокол от 10.02.1960г. на ТПС комисия за замяна на включени в ТКЗС“Черно
море“, земи в блок П. и решение №22 са блокирани 5,5 дка-лозе на Ж.Х., за което тя получава 2
дка лозе в местност „П.“ и 1 дка хавра в местност „Кору дере“.
Съгласно протокол от ТПС комисия №81/14.02.1962г. са осъществени замени на имоти на
частни стопани, блокирани с отменени от ВНС решение на ТПС комисия, на С.Х.С. са бокирани
3,5 дка-лозе и 2 дка нива в местност „П.“, като същата получава 2 дка лозе в местност „П.“ , 1 дка
лозе и 1 дка нива в местността „Манастира“. Със същото решение се връща на С.Х.С.
собствеността „под кьошка“, като е взето решение ТКЗС „Черно море“ да й отстъпи право на
ползване върху 500 кв.м. земя около кьошка. На Ж.Х. Н. се блокират 5,5 дка в местност „П.“ и в
замяна получава 2 дка лозе, 1,5 дка хавра в местност „Манастира“. На В.а Х. П.а се блокират 3,5
дка лозе в местност „П.“, като получава 2 дка лозе и 1 дка хавра в местност „Манастира“.
Съгласно протокол от 15.12.1962г. на ТПС комисия е взето решение на основание чл.100
ЗС да бъдат безвъзмездно причислени към държавен поземлен фонд земите, които са бивша
собственост на членове на ТКЗС, като от Л.Х. Б. са отнети 6,5 дка лозя.
С НА №180/1962г. Ж. ХР. Б. е призната по замяна от ТПС комисия за собственик на имот с
площ от 2 дка в местност „манастира“ и имот с площ от 1,5 дка, представляващ хавра в същата
местност.
Видно от предсдтавения договор за покупко продажба, обективиран в НА № 174/1977г. Ж.
ХР. Б. е продала на брат си И.Б. празно вилно място с площ от 1066 кв.м., представляващо парцел
1-13853 в кв.75 по плана на вилна зона на гр.Варна.
По делото са представени: НА №14/1964г., видно от който С.Х.С. е призната за собственик
по замяна от ТПС комисия на имот в местност „П.“ с площ от 3,5 дка, при граници: В. П.а, В.К.,
Ж. Н.; НА №76/1989г., с който В.а Х. П.а е призната за собственик по замяна от ТПС комисия на
имот представляващ лозе с площ от 1000 кв.м. в местност „П.“, гр.Варна и граници: път, Д.Я.,
В.К.В. , В.а Г. Б. и Ж. ХР. Б..
По първоинстонционното дело е представено споразумение №554/17.06.2010г. по НОХД №
2923/2010г. по описа на ВРС, с което подсъдимата в качеството й на длъжностно лице – старши
специалист „геодезия“ в Дирекция АГ при район М., община Варна е признала, че на 01.02.2007г. в
кръга на службата си е удостоверила неверни обстоятелства – че имот с пл.№202, с площ от 5500
кв.м. е собственост на Л.Х. Б., с цел документа да бъде използван като доказателства за тези
обстоятелства.
3
Представено разрешение №30/12.06.2017г., с което на Г.Г. е разрешено да постави
павилион за търговия и услуги с площ от 30 кв.м. в ПИ №202, с идентификатор 10135.3511.1403 за
срок от 5 години.
С влязло в сила решение №541/27.04.2011г., постановено по гр.д. №1101/2010г. на ВРС е
признато за установено по отношение на А.Н., че Г.Г. е собственик на южната част от имот с
идентификатор 10135.3511.331, съставляващ реална част с площ от 1800 кв.м., която част
представлява част от имот №201 по предходен КП, идентичен с имот №1678 по КП 1983г. на ж.к.
В., гр.Варна. С влязло в сила решение №25/05.01.2012г. по гр.д. № 7737/2008г. на ВРС е отхвърлен
предявеният от наследниците на С.Х.С.: Д.Г.С., Г.Д.С., М.С.С. и Н.С.С. срещу Г. Н. Г.
ревандикационен иск относно реална част с площ от 4680 кв.м. от имот, находящ се в землище на
гр.Варна, местност „П.“, идентификатор 10135.3511.331.
Пред ВРС са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.П.В./ зет на
ищеца/, В. Г. П. / ангажирани от ищеца/, М.Т.Д. и К.С.К.,/ангажирани от ответниците/.
Ангажирани от ищцовата страна свидетели са заявили в показанията си, че процесният имот е с
площ от около 4-5 дка и към 1995г. се е владеел от бабата на ищеца – Л. Б.; през 2007г. от имота
били изкоренени стари лозя, за което свидетелят В. организирал техника. Свидетелят също така на
три пъти в периода до 1998г. е монтирал ограда на имота, която била събаряна. След приключване
на съдебното производство относно имота, след 1998г., отново оградил имота от към страната на
пътя и около 10 м. навътре, а през лятото на 2020г.- до края на парцела. От 2009г.-2010г. ищецът
заминал да живее извън страната и упълномощил сведетеля В. да стопанисва и управлява имота.
Свидетелите посочват, че З.Б., която е дъщеря на Ж.Б. има 500 кв.м. от имота, в която част в
дъното на парцела има изградена постройка. С къщата в имота живеят Ж. и дъщеря й З.. В
останалата част има временен обект –фургон. Първоначално за да стигнат до сградата, в която
живеят, Ж.Б. и З.Б. използвали път, който минавал през имот №1475, а през 2013г.-2015г. им е
разрешено да преминават през имота, покрай съседния имот № 326. Свидетелят В. имал уговорка с
Ж.Б. да направят път, като разделят разходите, но Ж.Б. ангажирала строителна техника и посипала
мястото с асфалт. Б. се противопоставила и на довършването на оградата. Ответниците не са се
грижили за имота, а единствено са го ползвали за преминаване, за да стигнат до своята част от
него. Свидетелят е монтирал огради , косил е поне три пъти годишно, поставил фургон.
Строителните материали за оградата са заплатени от ищеца.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна излагат, в показанията си, че Ж.Б. живее в
процесния имот от 1972г., Имотът е с площ от 3-4 дка. И в него има къща на два етажа, в която
живеят Ж.Б. и дъщеря й З.; имало лози, които Ж. и З. изкоренили и предоставили на свид. Д.
/съсед/ дънерите за да ги ползва за горене. В имота се влиза през врата откъм пътя, до която се
стига като се преминава успоредно до границата със съседния имот №326. Целия имот се ползва
от З. и Ж., имат насаждения, овощни дръвчета, кладенец. За поддръжката на имота ползвали
техника, която заемали от свидетелката.
От заключенията на първоначалната и допълнителна СТЕ, приети по делото и неоспорени
от страните се установява, че не може да се установи идентичност на имота с площ от 6500кв.м.,
който е бил предмет на разпоредителна сделка, обективирана в НА № 158/1950г. и въз основа на
който праводателят на ищеца – Л. Б. се легитимира като собственик на същия и имота, посочен в
НА №33/2007г., поправен с НА №85/2008г. за дарение на недвижим имот. В дадените в съдебно
заседание обяснения, вещото лице е посочило, че по подобие неустановеното идентичност на
имота описан в НА №158/1950г., с процесния, не може да бъде установена идентичност на имотите
посочени в НА №155/1950г., №156/1950г. и №157/1950г., с които В.а Х. се легитимира за
собственик на част от 4680 кв.м. лозе в местност П., целия с площ от 9360 кв.м., С.Г. на 4680 кв.м.
от имот с площ 9360 кв.м. и Ж. Б.- на 4365 кв.м. от имот в местност „П.“, тъй като към момента на
осъществяване на разпоредителните сделки, имотът не е индивидуализиран по кадастрален номер.
Експертът е установил идентичност на имота, описан в договора за дарение от 08.02.2007г., по НА
№ 33/2007г. с процесния с идентификатор 10135.3511.1403, като припокриващата се площ с
процесния, който е с площ от 4008кв.м. е в размер на 3999 кв.м.
Вещото лице е посочило, че първия план за местността е КП от 1964г., като при пренасяне
на границите на делбения имот към границите на имотите по КП 64г., той попада върху имоти №№
152 и 153, които в разписната книга към плана са записани на ДЗС“Димитър кондов“. По КП от
1983г., делбеният имот попада върху имоти №№1671,1672, 1670, 1676, 1677. Имот №1671 е
записан като собственост на Ж.Б. и Л. Б., а за останалите, в разписната книга е записано, че са на
4
неустановен собственик. По КП от 1986г., делбеният имот попада изцяло в имот № 55, който в
разписната книга е записан на Ж. Б., С.Г., Л. Б., В.а Х., без да е посочено основание за собственост.
След изменението на КП, процесния имот, с площ от 3999 кв.м., попада в имот №202,
първоначално записан на Ж. и С., а в последствие на Л. Б. и Г.Г., на основание НА № 33/2007г. за
500 кв.м. През 2008г. е изработена КККР, по която първоначално имота с площ от 3999 кв.м.
попада върху ПИ 331, като в регистъра за собственост за 1 кв.м. е записана Л.Х. , на основание
НА№158/1950г., З.Б. за 500кв.м., на основание НА №144/2000г. и Г.Г. за 500 кв.м.. Към
настоящият момент, имота е записан на Г.Г., Н.П. и З.Б..
В опис-декларация към емлячната книга е записано, че Л. Б. е член-кооператор на ТКЗС и
притежава лозе с площ от 6,5 дка при граници: път, път, имот №1543 и Т.Т.. Заявения за
възстановяване имот „лозе4 е извън процесната зона и е разположен на различно от процесния
делбен имот място – значително по-висока кота на терена. В полза на Л. Б. е издадено решение
№28/14.01.1993г. на ПК Варна, с което е възстановено право на собственост върху лозе с площ от
4,5 дека, намиращо се в терен по §4 на местност „П.“, включващо имоти №№ 1454, 1455, 1456 и
1458. Възстановения имот се намира в селищно образование, а процесния – в урбанизираната част
на местност „П.“ и не е в границите на СО; възстановеният имот се намира в посока северозапад,
по-високо от процесния имот. Според в.л. не може да се установи идентичност на имота, предмет
на НА №157/1950г., с който Ж.Б. се легитимира за собственик на имота и делбения имот, поради
това, че към момента на сделката по НА № 157/1950г. не е бил изработен КП, по който имотът да
се индивидуализира. Имотът, собственост на Л. Б., описан в НА № 158/1950г. не се явява съседен
на имотите, притежавани от сестрите й В.а С. и Ж., доколкото никоя от тях не е вписана като
имотна граница на имота, описан в този НА.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
От доказателствата по делото безспорно се установява, че при осъществяване на дарственото
разпореждане в полза на ищеца Г.Г. през 2007г., дарителят Л. Б. се е легитимирала като
собственик на дарения имот на основание договор, обективиран в НА № 158/1950г. със С. Х. И..
Безспорно е, че С. И. се е разпоредила със свои имоти и в полза на останалите си три дъщери – В.а
Х./ НА №155/1950г./, С.Г./ НА № 156/1950г./ и Ж. Б., като към момента на осъществяване на
сделките, за територията, попадаща в местност П., в която се намират имотите не е приет КП.
Поради това в НА не са посочени кадастрални номера на имотите, предмет на сделките. Първият
изработен за местността КП е от 1964г. и при липсата на съотнасяне на имота, предмет на
разпоредителната сделка по НА № 158/1950г. не може да бъде установено идентичност на този
имот с имота, посочен в договор за дарение от 2007г., въз основа на ищецът се легитимира като
собственик на имота. Предвид липсата на идентичност на имота по НА и този по осъщественото в
полза на ищеца дарение не може да се приеме, че посочения като предмет на договора за дарение
имот е идентичен с процесния делбен имот и представлява част от същия. От събраните по делото
доказателства не се установяват и косвени признаци, въз основа на които да се направи обоснован
извод за съответствие на имота, предмет на разпоредителната сделка от 1950г., в полза на Л. Б.,
имота, описан в договора за дарение от 2007г. и процесния имот. От анализа на извършените
записвания в разписните листи, към действалите във времето планове не може да се направи
категоричен и безспорен извод, праводателят на ищеца е бил собственик на имота. Съществуват
данни за извършено вписване в КП 1983г., което касае част от имота, която се припокрива с имот
№1671 по КП/83г., но в разписната книга освен праводателят на ищеца, като собственик е вписана
и ответницата Ж.Б.. С приемане на КП от 1986г., имота е записан на четирите сестри: Ж.Б., С.Г., Л.
Б. и В.а П.а, след което е нанесено заличаване и като собственик е вписан ищеца Г.Г. на основание
НА за дарение от 2007г., който е оспорен по делото.
Доколкото Л. Б. не е посочена като граница на който и да е от имотите, предмет на
разпоредителните сделки с НА от 1950г., то придобитият от нея имот въз основа НА № 158/1950г.
не се намира в съседство с имотите, които са придобили Ж.Б. С.Г. и В.а П.а. В подкрепа на този
извод са и представените по делото доказателства относно осъществено реституционна процедура
в полза на праводателя на ищеца по отношение на имот, представляващ лозе с площ от 4,5дка, в
територия по §4, местност П., който включва имоти №№1454, 1455, 1456, 1457 и 1458 и който
имот се намира на територия на СО, а процесния – в урбанизирана територия.
С оглед на горното съдът намира, че към момента на осъществяване на дарението на имота
в полза на ищеца, през 2007г. и към момента на откриване на наследството, праводателят на ищеца
– Л. Б. не се легитимира като собственик на имота, поради което и не е настъпил
5
вещнопрехвърлителен ефект и ищецът не може да се легитимира като собственик на имота на
основание договор за дарение и завещание.
Съдт намира за недоказани твърденията на ищеца, че е придобил собствноствеността върху
процесния имот, въз основа на давностно владение, упражнявано от него от 2007г. до настоящия
момент, присъединявайки владението упражнявано от праводателката му Л. Б. от 30.12.1950г. По
делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърденията на ищеца, че праводателят
му –Л. Б. е установила владение върху имота от 1950г. От показанията на ангажираните от ищеца
свидетели не може да се приеме за установено, че Л. Б. е владяла имота и към 1995г., за който
период свидетелите имат впечатления, тъй като същите са общи и без посочване на конкретни
факти. От събраните по делото доказателства несе установява, установяване на фактическа власт
върху процесните ид. части от имота от страна на ищеца Г.Г.. От доказателствата не може да се
направи категоричен и безспорен извод, че след осъществяване на дарственото разпореждане в
полза на ищеца през 2007г., същият е установил владение върху имота с намерение за своене. В
тази връзка, съдът не кредитира показанията на свид.В., че през 2007г., по възлагане от страна на
ищеца свидетелелят е извършвал действия в имота, като е изкоренил лози и го е оградил.
Показанията на този свидетел от една страна следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл.172
ГПК, предвид родствената връзка с ищеца, а от друга се опровергават от показанията на свид.Д.,
която е незаинтересована от спора и е непосредствен съсед на имота и има преки и непосредствени
впечатления. Последната в показанията си е заявила, че изкореняването на лозите е осъществено
преди 30 години и дънерите са били предоставени на свидетелката за горене от З.Б. и Ж.Б.. Свид.
Д., посочва, че в имота от 1972г. живеят Ж.Б. и дъщеря й З.Б.. Те живеят в двуетажна къща,
построена в имота и владеят не само припадащата се площ към сградата, а целият имот. От
показанията на свидетелите се установява, че в имота е поставен преместваем обект-фургон, за
който е издадено разрешение на Г.Г. на 12.06.2017г. По делото неса представени писмени
доказателства относно момента на фактическото поставяне на фургона, но дори да се приеме, че
същият е поставен през 2017г. и от който момент ищецът е установил фактическа власт върху
процесната част от имота, то до датата на предявяване на исковата молба – 02.02.2020г. не е
изтекъл изискуемия от закона срок за придобиване на процесните ид.ч. от имота по давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът Г.Г. не се легитимира като собственик на
3508/4008 кв.м. ид. части от имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност,
поради което и предявеният от него иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният имот е съсобствен
между ответниците Н. ИВ. П. и Ж.Б.. Н.П. се легитимира като собственик на 500 кв.м. ид. части
въз основа на НА № 96/2014г. за дарение на недвижим имот. Ж.Б. е придобила собствеността
върху имота на основание придобивна давност, текла в периода 1983г.-1993г. След осъщественото
дарение на 500 кв.м. ид.ч. от имота в ползана Н.П., Ж.Б. се легитимира като собственик на на
3508кв.м. ид.ч. от процесния имот.
Предвид установеното процесния имот следва да бъде допуснат до делба между съделителите
Н. ИВ. П. и Ж. ХР. Б. и при квоти: 3508/4008 кв.м. ид.ч. за Ж.Б. и 500/4008 кв.м. ид.ч. за Н.П..
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26337/21.07.2021г. , постановено по гр.д. № 1875/2020г. по
описа на РС гр. Варна,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7