РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500073 по описа за 2025 година
Производството по в.гр.дело №73/2025 г. по описа на Апелативен
съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на
Д. Т. К. и В. В. А., чрез техния пълномощник адв.М., против решение
№354/04.12.2024 г . по гр. дело №98/2022 г. по описа на Сливенския окръжен
съд, с което е уважен предявеният против тях иск на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ и е отнето имущество на
стойност 151 545, 57 лв. В нея се навеждат оплаквания, че решението е
немотивирано и повтаря безкритично твърденията на ищеца, изложени в
исковата молба. Сочи предпоставките за възникване на правото на
държавата да отнеме незаконно придобито имущество и счита, че ищецът не е
успял да докаже наличието им в хода на производството. Твърди, че не е
доказано обстоятелство, което е от съществено значение за допустимостта на
иска и за правилното решаване на спора, а именно началният момент, от който
ответниците са заживели на съпружески начала и дали са били във фактическо
брачно съжителство през целия проверяван период.В отговора на исковата
молба ответниците са оспорили твърдението на ищцовата комисия, че са били
във фактическо съжителство преди м. декември 2017 г., т.е искът против В. А.
1
е недопустим. Съдът не се е произнесъл по това възражение и въз основа на
подадената от Д. К. декларация за семейно и имотно състояние от 2020 г. и
протокол за разпит на В. А. – и двата документа са част от наказателното
производство е приел, че искът против В. А. е допустим. Излагат се доводи, че
съдържанието на декларацията на Д. К. касае съществуващото към датата на
подаването й фактическо съжителство с втората ответница, но не и
информация за началната му дата.Що се отнася за разпита на В. А. по
наказателното производство – съгласно протокола тя е заявила, че
съжителството и с подсъдимия К. е прекъсвано неколкократно и
обстоятелството, че показанията й го уличават в извършване на престъпна
дейност е индиция за достоверността и на останалите й твърдения. По делото
са изслушани показания на трима свидетели, които са безпротиворечиви
относно началото на фактическото съжителство на ответниците – 2017
г.Въпреки събраните по делото доказателства съдът неоснователно е приел, че
двамата са били във фактическо съжителство през целия проверяван период с
доводи, че са регистрирани на общ адрес и са осъществявали съвместни
задгранични пътувания. По отношение на адреса се сочи, че се касае за
местност, извън с. А., в която се намират къщите на шест- седем семейства и
където през 2017 г. ответниците са построили своя къща и са положили
началото на своето съвместно съжителство. Според съдебната практика, при
доказване на фактическо съжителство между две лица, следва да установи
освен наличието на емоционални и духовни отношения между тях, още и, че
те обитават общ дом, споделят и управляват общо домакинство, полагат общи
усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие, имат общи финанси, полагат съвместно грижи за децата. Само
установяване на връзка, която макар и да има траен, интимен характер между
лицата, не е достатъчно да обуслови извод, че те са във фактическо
съжителство.Предвид недопустимостта на предявения против В. А. иск,
неоснователно притежаваното от нея имущество е включено в обхвата на
проверката и анализа на Комисията. Нейното имущество е придобито
самостоятелно – от дейността й на земеделски производител и със средства,
предоставени й от нейния баща.
Неоснователно в разходната част на имуществото са включени разходите
на В. А. и двете и деца за периода 27.11.2010 г. до декември 2017 г., тъй като за
посочения период децата са пребивавали при своите баба и дядо по майчина
2
линия, а ответницата е била в интимна връзка с ответника, но не и във
фактическо съжителство с него.
Оспорва като неверни изходните данни, въз основа на които е изготвена
съдебно – счетоводната експертиза, и в резултат на това са достигнати
погрешни изводи.Намира, че незаконосъобразно съдът не е кредитирал
показанията на свидетелите, разпитани в производството, като се е позовал на
роднинската им връзка с ответниците.Оспорва констатациите на съда, че
родителите на Д. К. не са разполагали със средства, които да предоставят на
сина си, като сочи, че съгласно събраните по делото доказателства двамата са
работили в Белгия общо четири години.Представените писмени доказателства
касаят различни периоди, а не целия им престой, но са в съответствие с
показанията на св.К. относно работата и имущественото им състояние.Не е
взето предвид какви леки автомобили за закупували родителите на ответника
със собствени средства, но на името на сина им и които са включени в анализа
на имуществото му.Съдът е изчислил издръжката на семейството в
съответствие с данните на ЕВРОСТАТ, без да вземе предвид показанията на
тази свидетелка, че семейството е пребивавало при дъщеря им – в нейния дом
и на нейна издръжка.
Не са кредитирани и показанията на св. К. относно сумите, получавани
от него за периода 2018 – 2020 г. чрез „Уестърн юнион“ , превеждани от
неговия внук Д. Ж. и предавани на ответниците. Съдът е извел “житейски
извод“, небазиран на доказателства, че тази сума е била за подпомагане на
дядото, вместо на чичото – ответник в производството.Съдът неправилно е
приел, че представеният по делото трудов договор на Д. Ж. не е достатъчно
доказателство относно законния произход на реализираните от него трудови
доходи, респ.изпращани суми по Уестърн Юнион.
Неоснователно не е кредитирана и разписката – декларация от „ВИП -
Секюрити“ ЕООД, поради непълното й съдържание, както и поради
обстоятелството, че не се установявало, че ответниците са теглили такава сума
от сметките си. Фактурите за реализираната от ответницата селскостопанска
продукция са изключени с доводи, че не са представени в наказателното
производство и следователно са създадени за целите на настоящото
производство. Незаконосъобразно и неправилно не са приети всички
доказателства, от които се установява получаването на парични средства от
3
ответниците за процесния период. Моли съдът да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната КОНПИ, чрез
пълномощника инспектор Д., се иска оставянето й без уважение като
неоснователна. Поддържа констатацията на съда за фактическо съжителство
между двамата ответници, чието начало предхожда периода на
проверката.Сочи, че ответниците имат общи деца – Р. В. В. и Т. В. В..
Ответницата е регистрирана на адрес, съвпадащ с този на ответника и на
техните деца. В наказателното производство тя е потвърдила, че баща на
децата й е именно Д. К., с когото живее повече от десет години.
Периодът, през който двамата са били във фактическа раздяла не може да
бъде установен, тъй като показанията на свидетелите са противоречиви и
житейски неправдоподобни. Твърденията, че ответниците са били на
издръжка на своите родители не кореспондират с възрастта им и
обстоятелството, че имат собствени банкови сметки. Доказаният доход на
третите лица е недостатъчен за издръжка на членовете на домакинството
предвид броя им.Съдът основателно е дал вяра на писмените доказателства по
делото.
По отношение на възраженията за анализа се цитира практиката на ВКС,
според която при преценка на разполагаемите им доходи съдът следва да
съобразява и разходите на лицата, направени преди и към датата на
предоставянето на средствата, като в някои случаи това може да наложи
назначаване на СИЕ. Твърди, че ответниците не са успели да докажат нетния
доход на третите лица, за които твърдят, че са им предоставяли средства.
Представените по делото писмени доказателства сочат получаването на
доходи, които обаче са недостатъчни. Неоснователно е и оплакването, че
съдът е кредитирал изводите на назначената от него експертиза. Намира за
недоказани по делото твърденията за предаване на суми от Д. Ж., чрез
неговия дядо на неговия чичо ответника К.. Не е доказано е също, че Ж. е
участвал в бизнеса на В. А., тъй като процесните суми са недостатъчни, още
повече, че тя разполага със собствена банкова сметка.
Съдът правилно е не е дал вяра на изслушаните по делото свидетели и
основателно не е кредитирал разписката от „ВИП СЕКЮРИТИ“, тъй като тя
4
не носи печат и подпис на дружеството. Не е посочено и за коя година се
отнася разписката и получаването на посочената там сума не кореспондира с
банковите извлечения по делото.
Основателно не са приети и представените от А. 4 бр. фактури за 2020 г.,
тъй като, ако са действителни, те следва да са отразени в счетоводството на
земеделския производител, респ. в анализа като приход.
Моли да бъде потвърдено решението и на Комисията да бъде определено
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Производството е с правно основание чл.141, чл.142,ал.2 ,т.5 и чл.153
ЗОНПИ.
С атакуваното решение ОС – Сливен е уважил изцяло предявеният от
КОНПИ иск против двамата ответници за отнемане на незаконно придобито
имущество, като е изложил мотиви, че по делото са установени
предпоставките по ЗОНПИ за осъществяване на правото на държавата да
отнеме процесното имущество.Установено е, че ответникът е бил привлечен
като обвиняем и впоследствие осъден за престъпление по чл.354, ал.1, изр.1,
алт.1,предл.4 НК , което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗОНПИ.На
база заключението на вещото лице и събраните по делото доказателства е
прието, че нетният доход за проверявания период е отрицателен, което
означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен
законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество.Налице
е значително несъответствие, над 150 000лв по смисъла на пар.1,т.7 от ДР на
ЗОНПИ между нетния доход и имуществото.Презумпцията на чл.107, ал.1 от
закона не е опровергана и в случая е налице обосновано предположение, че
посоченото имущество е незаконно придобито.Изложени са мотиви за
неоснователност на направените възражения от ответниците в отговора на
исковата молба.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
По възражението, направено в отговора на исковата молба и
поддържано във въззивната жалба относно началото на фактическото
5
съжителство между ответниците, съдът намира следното: в отговора на
исковата молба се твърди, че съвместното съжителство е започнало през
м.декември 2017г и не се обхваща от целия проверяван период.Твърди се
също, че ответникът не е баща на децата на ответницата А.. По делото е
представена декларация за семейно и имотно състояние на ответника К., в
която същият е декларирал, че семейството му се състои от В. А. и две деца –
Р. и Т. – син и дъщеря. Основателно е възражението в жалбата, че тази
декларация отразява семейното състояние на декларатора към датата на
подаване – 13.11.2020г.В нея обаче е отразено, че Роксана и Тихомир са деца
на ответника, поради което твърдението в обратен смисъл в отговора на
исковата молба е неоснователно. В показанията си по образуваното
досъдебно производство ответницата А. е заявила, че от около десет години
живее заедно с ответника К., от когото има две деца. Също така е заявила, че е
имало период от време, през който са били разделени, без да конкретизира за
какъв период става дума, но от две години отново живеят заедно / протокол за
разпит на л.173/. Във връзка с установяване на тези обстоятелства по делото
са разпитани и свидетели.Свид.А., баща на ответницата, в показанията си
заявява, че ответниците отскоро живеят заедно, без да уточнява точно
откога, а също така заявява, че не знае дали ответникът е баща на децата на В..
Свид.К., майка на ответника в показанията си заявява, че двамата ответници
живеят заедно от 2017г, като преди това са били приятели. Всеки от тях е
живял при родителите си, а от 2020г имат самостоятелна къща. Свид.К., дядо
на ответника от своя страна заявява, че ответниците са заживяли заедно в
отделна къща от 2017 година, като преди това не знае дали са били заедно.
При преценката на тези свидетелски показания съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.172 ГПК, съобразно, която показанията на
заинтересованите свидетели, каквито са в случая горепосочените лица, се
преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. От една страна показанията на
разпитаните свидетели съдържат противоречие относно факта кога са
заживяли в самостоятелна къща двата ответници – свид.К. заявява, че това е
станало през 2020г, а свид.К. – от 2017година.От друга страна, заявеното от
ответницата А. по досъдебното производство, а именно, че от 10 години
живеят на съпружески начала с ответника, който е и баща на двете й деца,
като е имало прекъсване, но по делото не е установено с каква
6
продължителност и дали тя е значителна, е в противоречие с изложеното от
свидетелите, че до 2017г ответниците изобщо не са живели заедно. Поради
това съдът приема, че по делото е установено фактическо съжителство между
двамата ответници, по смисъла на разпоредбата на пар.1,т.18 от ДР на
ЗОНПИ, продължило в рамките на проверявания период – 27.11.2010г -
27.11.2020г.
Неоснователно е възражението в жалбата, че неправилно в анализа на
имуществото е включено и имуществото на ответницата А., която тя е
придобила самостоятелно със средства, реализирани от дейността й като
земеделски производител и средства, предоставени от баща й.Съобразно
разпоредбата на чл.142,ал.2,т.5 ЗОНПИ , в имуществото по чл.141 от същия
закон се включва и имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във
фактическо съжителство.
Следващото възражение в жалбата е, че неоснователно са включени в
разходната част на анализа разходите за живот на ответницата и двете деца за
периода от м.декември 2017г до 27.11.2020г, през който период децата са
били почти изцяло на издръжка на дядо си и баба си по майчина линия.
Тежестта на доказване на този факт е на ответницата, която основава на него
твърдението за липса на разходи за издръжка на нея и децата през посочения
период. Това възражение е неоснователно – на първо място, с оглед
изложените по-горе мотиви, съдът приема, че през целия проверяван период
ответниците са били във фактическо съжителство.От друга страна, от
показанията на свид.А. не може да се установи по безспорен начин, че децата
са били изцяло на негова издръжка до преди 2017 година.Това, че са го
посещавали често е обяснимо с оглед на обичайните отношения между дядо
и внуци, а също и с фактът, че са живеели в голяма близост, но няма
категорични доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
издръжката им изцяло е била поемана за период от 7 години от дядо им /от
началото на проверявания период до 2017г , от когато се сочи от свидетеля,
че децата са заживели с майка си/.
Във въззивната жалба е оспорен изводът на съда, че родителите на
ответника не са разполагали с достатъчно средства, за да го подпомагат.
Недоказано е твърдението, че родителите на ответника са работили в Белгия 4
години, което било видно от представените писмени доказателства. На първо
7
място, свид. К. сочи, че са работили в Белгия за периода от 2012година до
септември 2015година / това кореспондира и със посоченото в отговора на
исковата молба/, т.е. 3 – годишен период. По делото са представени фишове за
заплата за Р. К. – за месец юли 2016 г – за 1398,42 евро; за м.август 2016г – за
1225,52 евро; за месец септември 2016 г – за 573,81 евро; работна карта за
сезонен работник за разрешение за работа в Белгия за времето от 4 юни 2013
до 18 октомври 2013г. За бащата на ответника Т. К. също е представена
работна карта за разрешение за работа като сезонен работник за същия
период, както и фиш за заплата за м.юли 2016г – за 1398,42 евро, както и
индивидуална сметка на сезонните работници за 2015г за Т. К. , от която е
видно, че нетната заплата е възлизала на 3534,53 евро за цялата година. Свид.
К. в показанията си заявява, че през лятото са работили на ягоди, със заплата
от общо около 1500 -2000евро, а след това във ферми със заплата около
2000лв.Други доказателства за работа извън сезонната не са ангажирани, още
повече, че разрешението за работа е било само за сезонни работници и само за
определен период от време.От представените писмени доказателства се
установява, че годишно родителите на ответника са получавали около 3600
евро, от които свидетелката е заявила, че са отделяли около 500 евро за храна
/1000лв/ на месец. При направено възражение от страна на КОНПИ, че
родителите на ответника не са имали доходи в Белгия, които да им позволят да
го издържат, недоказано остава твърдението ,че те изцяло са издържали
ответника. Не е доказано наличие на разполагаеми средства за родителите на
ответника за времето през което са работили в Белгия , за да могат да му
предоставят суми в размер на 4500 лева/ или 4500 евро, както се твърди в
отговора на исковата молба/ и регулярно по 200-300 евро. Освен това
свидетелката твърди, че са изпращали пари по Уестърн Юнион, но писмени
доказателства за това не са представени, както не са ангажирани и
доказателства да са предавани суми чрез други хора.С оглед на това и като
преценява показанията на свидетелката К. по реда на чл.172 ГПК с оглед на
нейната заинтересованост, съдът счита, че възражението на ответника ,че
родителите му са го издържали през периода, през който са пребивавали в
Белгия, е недоказано.
При установените доходи в Белгия на родителите на ответника К.,
съдът намира, че не е доказано и възражението му, че МПС – „Фолскваген
Поло“/ с цена на придобиване 3000лв/, „Ауди А3“/ с цена на придобиване
8
7450лв/, „БМВ 530Д“ / с цена на придобиване 15 500лв/ и „Рено Еспейс „ / с
цена на придобиване 7000лв/ са придобити изцяло със средства на родителите
му, а са били регистрирани на негово име, защото баща му е бил длъжник по
образувано изпълнително производство.Дори да се приеме, че родителите на
ответника са живели в дома на дъщеря си в Белгия, то същите са имали
разходи за храна, транспорт и др.При месечен доход за издръжка в Белгия по
данни на Евростат в размер на 1846,66 евро и нетен месечен доход на двамата
ответници около 1200 евро на човек /общо 2400 евро/ и около 500 евро за
храна, останалата сума от около 1900 евро не би могла да бъде достатъчна да
покрие техните разходи, извън прехраната /дори без да плащат за квартира/ и
да отделят пари, както за издръжка на ответника, така и за закупуване на
четири коли на обща стойност около 17 000 евро.Що се отнася до покупката
на л.а. „Мерцедес А 170“, в отговора на исковата молба се твърди, че цената е
заплатена със средствата от продажбата на л.а. „Рено Еспейс“. Това
твърдение е неоснователно, тъй като л.а.“ Рено Еспейс“ е продадено след
покупката на л.а. „Мерцедес“, а твърденията, че покупката е станала по-рано,
а цената е издължена впоследствие, са останали недоказани.
По отношение на сумата 6500 евро, за която ответникът твърди,че е
изпратена на дядо му от Д. Ж. и впоследствие предадена на него, съдът
намира следното: по делото са представени писмени доказателства за
изплатени суми по Уестърн Юнион от Д. Ж., за която се твърди ,че е съпруга
на Д. Ж. в размер на 2665 евро.Като получател е посочен Д. К., дядо на
ответника.В показанията си същият твърди, че тези суми са били давани за
„бизнеса на В.“, за да си покрива „нуждите за бизнеса“.Ако сумата е
използвана в бизнеса на А., то тя се е отразила във финансовите й резултати
като земеделски производител и следва да е осчетоводена и отчетена. Освен
това свидетелят твърди, че сумите са пращани на него, защото ответникът
няма открита банкова сметка.След като обаче се твърди, че тези суми са за
участие в бизнеса на ответницата, то логично е да бъдат изпращани по нейна
банкова сметка, каквато тя към този момент е имала открита.Съдът споделя в
случая извода на окръжния съд ,че житейски логично е да се предположи, че
тези суми са изпращани от Д. Ж. в помощ на неговия дядо - свид.К..
По отношение на сумата от 30 000лв, за която е представена разписка
–декларация от ВИП Секюрити за доставена ценна пратка на В. А., в нея
9
няма посочена дата и година на доставка. Свид. В. А. в показанията си
заявява, че през 2020г е дал 44 000лв на ръка на ответницата А., за
закупуване на апартамент. Изтеглил ги е от Стара Загора и с кола на банката
парите са му докарани. За друга сума от 30 000лв, изтеглена от банка в Стара
Загора, в показанията на този свидетел не се съдържат данни. Поради това
съдът приема,че сумата от 30 000лв е част от сумата от 44 000лв, призната
като приход от Комисията.
Що се отнася до представените фактури за реализирана продукция от
страна на ответницата А., то съдът счита, че, ако това са доходи от нейната
дейност като земеделски производител, то те следва да са намерили
отражение в ГДД и да участват в годишния облагаем доход.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че установените приходи
за проверявания период са, както следва:за В. А. – 53 483,72лв /съгласно
данъчно-осигурителната информация/;10 460лв – социални помощи;получени
кредити и заеми: 54 000лв + 44 000лв заем от В. Р. + 2450лв заем от Р. Т. К.+
10 000лв – заем, преведен по банков път през 2108г от В. Р. + 10 000лв дадена
сума от В. Р., съгласно свидетелските му показания или общо 184
393,72лв.Приходите на ответника К. са в размер на 1523,14лв или общо за
двамата 185 916,86лв. Към тази сума следва да се прибави сумата от 20
100лв, получена като цена за отчуждените МПС през проверявания период,
както и наличната сума по сметка № * в „ОББ“ АД 28 319лв или общо
234 335,86 лв.
Разходите през проверявания период са общо в размер на :
140 094,72лв – обичайни разходи за издръжка на четиричленно
домакинство;17 553,78лв – публично правни задължения; разходи за
придобиване на недвижими имоти – 4449,31лв; разходи за банкови такси –
2166,16лв; погасителни вноски по кредити – 48 238,22лв; разходи за
придобиване на МПС, впоследствие отчуждени : 32 950лв, общо
245 452,19лв.
Стойността на имуществото, налично в края на проверявания период
по цена на придобиване е, както следва : недвижими имоти – 63 120лв, МПС
– 79 300лв, налични пари по сметка – 28 319лв или общо 170 739лв.С оглед на
това, че разходите превишават приходите с 11 116,33 лв, и за целите на закона
следва да се приеме, че нетния доход е 0 лева, а несъответствието между
10
придобитото имущество и нетния доход превишава 150 000лв, то следва да се
приеме, че е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 от
ЗОНПИ.
Предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е
частично основателен и доказан – установено е по делото, че ответникът К. е
привлечен за обвиняем и осъден за престъпления, попадащи в изброените в
чл.108 ,ал.1 ЗОНПИ, с ответницата живеят на съпружески начала в рамките на
проверявания период, налице е значително несъответствие между
притежаваното имущество и нетните доходи на лицата. И в хипотезата на
значително несъответствие, съществува задължение за съда да извърши
проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество,
подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и
въпросното имущество /§ 128-§ 138 от Дело Й. и др. срещу България от
23.09.2023 г./.Както е посочено в решение №464 от 09.07.2024 г. на ВКС по
гр.д. №3939/2023 г., IV г.о., връзката може да бъде пряка – когато
имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена –
когато придобиването е опосредено чрез трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена при условията на пълно
главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по
делото и правилата на формалната логика предположение. При
установяването на такава връзка или основателно предположение намира
приложение презумпцията по чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ, ползваща Комисията, освен
ако на свой ред тази презумпция не е оборена от страна на ответниците чрез
доказване на законен източник на средствата за придобиването на съответния
имуществен обект. В случая може да се направи такова обосновано
предположение с оглед характера на извършената престъпна дейност –
съхранение на коноп с цел разпространение/ и то в голямо количество и на
значителна стойност – 33 984лв/ и отглеждане на коноп на стойност 7 404лв,
т.е. касае се за две престъпления, попадащи в хипотезата на чл.108, ал.1
ЗОНПИ. Сама по себе си тази дейност е годна да генерира приходи в
значителен размер.От друга страна, по делото са установени законни доходи
на ответника за 10 – годишен период в размер на 1523,14лв, а фактът, че
почти всички земеделски имоти са придобити от ответницата не изключва
възможността средствата за това да са от извършвана престъпна дейност от
лицето, с което е живяла на съпружески начала, с оглед на това, че не са
11
доказани по делото и нейни законни доходи, достатъчни за придобиването им,
след приспадане на обичайните и извънредни разходи.
По отношение на сумата 3086,25лв се твърди от Комисията, че
представлява получени суми от трети лица без основание и подлежи на
отнемане. По делото е установено, че два от преводите на обща стойност
2940лв са извършени от бащата на ответницата В. А. с посочено основание
захранване на сметка, поради което може да се приеме, че се касае за
дарение от бащата на дъщерята. Бащата работи като земеделски производител
и съобразно признатото от Комисията , същият има достатъчно доходи с
установен източник , поради което следва да се приеме, че се касае за
имущество с доказан законен произход, без връзка с твърдяната престъпна
дейност.В тази част решението следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен.
По отношение на лек автомобил марка „Форд“ модел „Мустанг“ съдът
приема, че на отнемане подлежат 59,24% ,тъй като освен приетите от
Комисията средства в размер на 21 000лв с установен законен източник за
придобиването му , съдът приема и сумата 10 000лв, за които се установи от
събраните гласни доказателства/ показанията на свид.А./, че са дадени от
бащата на ответницата за закупуването на автомобила. В останалата част
решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението на ОС –
Сливен и в частта за държавните такси, като Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество да бъде осъдена да заплати държавна такса
за отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354/04.12.2024г по гр.д.№98/2022г на ОС –
Сливен в частта, в която е отнета сумата 2940лв, представляваща сума
получена от В. А. по сметка № * в „ОББ“ АД, с титуляр В. В. А. и в частта, в
която е отнета идеална част от лек автомобил, марка: Форд, модел - Мустанг, с
рег. № *, рама №1FA6P8CF8H5344O71, двигател №Н5344071, цвят син, дата
на първоначална регистрация - 18.10.2017 г.над 59,24 % до предявения размер
12
от ¾ ид.ч. и в частта за държавната такса и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество против В. В. А., с ЕГН ********** с настоящ адрес общ. Н. З.,
с.А. местн. „О.“ № * за отнемане в полза на Държавата на сума в размер на
2940лв, по разплащателна сметка * в „ОББ“ АД, с титуляр В. В. А. и за
отнемане на идеална част от лек автомобил марка: Форд, модел - Мустанг, с
рег. №*, рама №1FA6P8CF8H5344O71, двигател №Н5344071, цвят син, дата
на първоначална регистрация - 18.10.2017 г. над 59,24 % ид.ч. до предявения
размер от ¾ ид.ч.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати държавна такса в размер на 597,04лв по сметка на Апелативен съд
-Бургас.
ОСЪЖДА Д. Т. К. и В. В. А., с адрес : с.А., община Н. З. , мест.“О.“ №*
да заплатят държавна такса в размер на 5464,96лв по сметка на Апелативен
съд -Бургас
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/04.12.2024г по гр.д.№ 98/2022г на
ОС –Сливен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Т. К. , ЕГН ********** и В. В. А. , ЕГН **********,
двамата с адрес : с.А., община Н. З., мест. “О. „ №* да заплатят на Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата 300 лв,
юр.възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на Д. Т. К. и В. В. А. сумата 197 лв разноски , съобразно уважената
част от жалбата.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13