Р Е Ш Е Н И Е
№1686 15.10.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми октомври
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело № 1390 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.3, вр. чл.121,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Е.К.П.,***, против решение №
60/30.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК (ПНПОМ) изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Бургас.
В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление са незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е имало обезпечителна нужда и същата не е била обоснована от публичния изпълнител, което е квалифицирано като липса на мотиви за налагане на мярката. Заявява се също, че липсват обстоятелства, които да налагат ангажиране отговорността на жалбоподателката в качеството на съдружник на дружеството с установени задължения – „Екотермал Строй-1“ЕООД. Счита се, че с налагането на обезпечението е нарушен принципът за съразмерност. Твърди се също, че липсват данни към момента на издаването на процесното постановление, ревизията да е започнала с връчването на заповед за възлагането й. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него ПНПОМ.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Представя
подробни писмени бележки (л.13) в които поддържа жалбата на изложените
основания. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен нарочен
списък.
Ответникът по жалбата – зам.директор
на ТД на НАП-Бургас представя административната преписка по която е издадено
атакуваното решение. Чрез пълномощника
си, юрисконсулт Мирослава К.-Тодорова, оспорва жалбата. Представя нарочна молба
с която иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Бургас, в настоящия си състав,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Процесното
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано пред
контролния орган, който го е потвърдил и така е определил предмета на
настоящото разглеждане. Постановеният резултат, наред с подаването на жалбата в
рамките на предвидения в чл.197, ал.2, изр.първо от ДОПК за това процесуален
срок, налагат извод за нейната допустимост. Срокът за обжалване на решението се
приема за спазен, защото ответникът е ангажирал доказателства по преписката за
връчването на решение № 60/30.05.2019г. на 07.06.2019г., а жалбата срещу него е
подадена на 13.06.2019г. (вж. присъединеното адм.д.№ 1475/2019г.)
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет на
обжалване в настоящото производство е цитираното по-горе решение №
60/30.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, надлежно оправомощен да
замесва директора на дирекцията със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017г. (л.31). С
това решение е потвърдено ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, с което е наложена възбрана върху 1/2
ид.част от Офис с кадастрален идентификатор 07079.612.313.1.8, самостоятелен
обект в сграда със същия идентификатор, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.612.313, с предназначение: за офис, брой нива на обекта, с
посочена в документа площ: 36,60 кв.м., заедно с прилежащите ид.части от общите
части на сградата, находящ се в гр.Бургас, ул.Христо Ботев № 35.
В конкретния
случай се касае за предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл.121 от ДОПК, наложени във връзка със започнало ревизионно производство, възложено със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г.
Тази заповед не е представена по преписката, но част от съдържанието й е
описано в процесното ПНПОМ и съгласно него с тази заповед е възложена ревизия
на жалбоподателката Е.П. с обхват:
1.Отговорност за
ДДФЛ на наети лица (трудови правоотношения) за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г.
2.Отговорност за
ДДС за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.
3.Отговорност за
ДОО на работодатели за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.
4.Отговорност за
ЗОВ на работодатели за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.
Посочено е също,
че това ревизионно производство е възложено с цел установяване на отговорност
за непогасени данъчно-осигурителни задължения (установени с ревизионен акт и
декларирани) на „Екотермал Строй-1“ЕООД, ЕИК-*********, като размерът на
отговорността на ревизираното лице Таня Янкова Рогачева (същата явно не е
жалбоподателката, а другия съдружник, видно от справката в търговския
регистър), ще бъде определен пропорционално на притежаваните от нея дялове в
капитала на дружеството – 33,33 %.
Поради това с
искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ
№ Р-02000219002486-039-001/19.04.2019г. (л.24 от делото на РС), главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, в качеството на ръководител на
ревизия, възложена със заповед № Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г. е
сезирал дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Бургас с искане за налагане на мерки
за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на извършваната ревизия на Е.П.. В искането са посочени същите факти,
които са цитирани впоследствие и в процесното ПНПОМ – че ревизионното
производство е възложено с цел установяване на отговорност за непогасени
данъчно-осигурителни задължения на „Екотермал Строй 1“ООД, като размерът на
отговорността на ревизираното лице (отново посочена Таня Янкова Рогачева) ще
бъде определен пропорционално на притежаваните от лицето дялове в размер на
33,33% от капитала. Посочен е очакваният размер на задълженията към момента на
искането, възлизащи на 91`921,64 лева главница и 61`261,81 лева лихва. Направен
е извод, че предварителните обезпечителни мерки са необходими за
предотвратяване на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице,
вследствие на които ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията.
С процесното
ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. издадено на основание чл.121, ал.1
от ДОПК (л.22 от делото на РС), старшият публичен изпълнител при ТД на НАП-
Бургас наложил възбрана върху
гореописания имот, а с друго ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г.
(л.23) като обезпечителни мерки били
наложени и запор върху банкови сметки на П. в Първа инвестиционна банка; Банка
Пиреос България; Централна кооперативна банка; Юробанк и Еф Джи България; Банка
ДСК – за сумата от 153`183,45 лева. В мотивите и на двете постановления е
посочено, че възбраната и запорът се налагат за обезпечение на публично вземане
в предполагаем размер 153`183,45 лева, от които 91`921,64 лева главница и 61
261,81 лихва към 29.03.2019г.
Процесното ПНПОМ
е било вписано в Агенцията по вписванията на 03.05.2019г., съгласно нарочното
уведомително писмо (л.20 и 39), след което е обжалвано пред директора на ТД на
НАП-Бургас с жалба вх.№ 94-Е-104/16.05.2019г. (л.27).
В обжалваното
решение (л.21) зам.директорът на ТД на НАП-Бургас е приел, че постановлението е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Погрешно е
посочено, че с обжалваното постановление е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки. Изложено е, че към датата на запора
задълженото лице има банкова сметка ***, съгласно отговор на банката – без
авоар и в Банка ДСК АД – няма данни за авоари. Посочена е наложената възбрана,
която съгласно описанието е на имота по процесното ПНПОМ, но е записано, че
върху имота има и предходно обезпечение (договорна ипотека съгласно
представения нотариален акт на л.25). Поради ипотеката е прието, че имотът е с
нулева стойност. Изложени са теоретични съображения, според които
обезпечителната мярка представлява едновременно защита и санкция, в които се
състои обезпечението на конкретно вземане, както и следва да е налице
съответствие между същата и справедливия интерес на длъжника. Решаващият орган
е приел, че са обсъдени мотивите на органа по приходите за исканото
предварително обезпечение. Съобразена е целта, с която са наложени
предварителните обезпечителни мерки – улесняване събирането на задълженията и
предотвратяване извършването на разпоредителни
сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на
което ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията. С оглед
изложените мотиви, зам.директорът на ТД на НАП-Бургас е приел, че ПНПОМ е
правилно и в съответствие със закона и потвърдил същото.
При
осъществената проверка на обжалвания в настоящото производство административен
акт, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган при надлежно
оправомощаване, но е постановен в противоречие с материалния закон.
Следва да се
подчертае, че предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на
чл.121, ал.1 от ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител,
изисква да бъде установено проявлението на някое от обстоятелствата по чл.121,
ал.1 и 3 от ДОПК, като при всички случаи следва да бъдат спазени и общите
правила на закона за налагане на обезпеченията. Следва да са спазени и
основните принципи на правото, включително и принципа за съразмерност, проявна
форма на който е правилото, че наложеното обезпечение следва да съответства на
очакваното задължение, залегнал изрично и в нормата на чл.195, ал.7 от ДОПК, към
чиито правила препраща изрично нормата на чл.121, ал.2 от ДОПК. При всички
случаи нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК изиска това да стане въз основа на
мотивирано искане от страна на компетентния за това орган по приходите.
Именно
мотивираното искане определя обхвата от гледна точка на субекта, спрямо когото
е образувано ревизионното производство и в този смисъл титуляр на очакваните
публични задължения и спрямо чието имущество следва да се предприемат
предварителните обезпечителни мерки за обезпечаването им. От друга страна с
това мотивирано искане се посочва и конкретизира размера на очакваните публични
задължения, който следва да бъде обезпечен.
Органът по
чл.121, ал.1 от ДОПК, компетентен да разгледа искането и да се произнесе по
него, е обвързан и следва да се произнесе в неговите рамки, досежно субекта и
размера на очакваните публични задължения, както и да прецени с оглед на тези
данни, дали е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение или
не.
В конкретния
казус производството е започнало с мотивираното искане до публичния изпълнител.
Последният има оперативна самостоятелност да прецени във всеки отделен случай,
според съдържанието на мотивираното искане и други факти, които следва да
събере, дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
предполагаемите публични вземания. В случая формално е налице искане, каквото
разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК изисква, което изхожда от орган по
приходите – ръководител на ревизията. В искането е посочена прогнозна сума на
задълженията, която от гледна точка на размера не подлежи на проверка от съда,
доколкото само в компетентността на приходния орган на този етап е да прецени
какъв е размера на тези задължения.
Съгласно чл.195,
ал.1 и 2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл.198, ал. 1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1.с налагане на възбрана върху недвижим имот
или кораб; 2.със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3.със запор на
сметките на длъжника; 4.със запор на стоките в оборот на длъжника, като
съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на
обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-207 от ДОПК е
предвиден редът за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.
Следователно обезпечението се налага, когато ще е невъзможно или ще се затрудни
събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е
строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия
да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.
От процесното
искане за предварително обезпечаване на задължения и последвалото го ПНПОМ се установява,
че подобни мерки следва да се предприемат по ЗВР №
Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г., като в нито един от тези актове не е
посочено основанието за търсената отговорност за чужди задължения. Съгласно
даденото описание вероятно се касае за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Екотермал Строй-1“ООД. Тази норма
регламентира отговорност на трети лица – член на орган на управление,
управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на
търговско дружество, както и мажоритарните съдружници, и съдружници с
миноритарни дялове, когато едновременно или последователно за период не
по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или
акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала (ал.6 на чл.19).
Видно от
справката в търговския регистър П. винаги е притежавала 1700 лева, т.е. 1/3
част от капитала на „Екотермал Строй-1“ООД, който възлиза на 5100 лева, като не
е прехвърляла своя дружествен дял. Поради това за нея не може да бъде обоснована
отговорност за задължения на дружеството на основание някоя от хипотезите на
чл.19 от ДОПК.
По отношение на
посочването в мотивите на постановлението друго лице, различно от настоящата
жалбоподателка – бившия съдружник Таня Янкова Рогачева, съдът приема това за
техническа грешка и не счита, че създава неяснота относно адресата на
постановлението.
По изложените
съображения се налага извода, че издаденото постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е постановено при липса на изискуемите от
закона предпоставки, поради което горестоящият административен орган – зам.директора
на ТД на НАП-Бургас е трябвало да го отмени с обжалваното решение. Като не е
сторил това, същият е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен наред с потвърденото с него постановление на публичния изпълнител.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя. След като се съобрази с разпоредбите
на чл.161, ал.1, изр.1 и ал.2 от ДОПК и изхода на спора, съдът намира, че
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна, но претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото. То е уговорено и платено в размер на 3`046,37 лева,
като изрично в списъка на разноските е посочено, че това е на основание чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
За материален
интерес по делото не може да се приеме размерът на вземането, който е бил
търсен да се обезпечи – 153`183,45 лева, а следва да бъде реално обезпеченият
размер, който съгласно процесното решение е преценен на 0 лева, заради вписаната
преди настоящото обезпечение ипотека върху възбранения имот. При това положение
следва извода, че делото няма материален интерес, поради което размерът на
минималното адвокатското възнаграждение се определя по чл.8, ал.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. в размер на 500 лева. В полза на жалбоподателя следва да се
присъди като разноски и сумата от 10 (десет) лева, представляваща дължимата
държавна такса, която е платена при образуването на настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 60/30.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас и потвърденото с него постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С190002-023-0001378/25.04.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Бургас с да заплати на Е.К.П.,***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, за
разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл.197, ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: