Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 24.06.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр.
дело № 2169 по описа за 2017г.
Производството е
образувано по въззивна жалба от М.Т.Б.
, представлявано от адвокат В.Р., срещу
решение № 2112/ 23.05.2017г. , постановено от Варненски районен съд, XLI състав по гр.д.№ 7392/ 2016г., с което е прието за
установено в отношенията между страните- З.В.З. и М.Т.Б., че ищецът е
собственик на терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор 10135.536.306, който по КККР
е част от имот с идентификатор
10135.526.511, заключена между т.А,Б,В и Г, при обозначените граници на
комбинирана скица на с.115, приподписана от съда, и към датата на
обявяване и влизане в сила на КК на „Приморски план“, м-ст „ Горчивата чешма“ ,
одобрена със заповед № 300-15-3/ 16.02.2004г. на изпълнителния директор на АК,
е допусната грешка при заснемане границите
на двата имота , като процесната
част е неправилно заснета в очертанията на имот ид.№ 10135.526.511, собственост
на ответника, на основание чл.54, ал. 2 ЗКИР. С решението са присъдени
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Конституираната
във въззивното производство М.К.-Б., в качеството на необходим другар на
ответника по иска, отправя искане за
обезсилване на решението като недопустимо, постановени без участието на
задължителна страна, в евентуалност-за отмяната му като незаконосъобразно по
изложените в първата жалбата съображения. Оспорват се изводите на съда валидността на издадената
заповед № 0007/ 13.02.2004г. и заповед №
Г-153/ 30.09.2003г. на зам.кмета на община Варна, с която е одобрен
план-извадка –ПРЗ на предварителен проект за Паркоустройствен и регулационен
план на Приморска зона-…., за УПИ № IV-2063, кв.1, съставна
зона 3- „Горчивата чешма“. Постройката не е посочена в графичната част на
заповедта, съответно не е съобразена в разработката на ПРЗ, както и намаленото
разстояние- 1.50м., между сградата и оградата –кадастралната граница.
Материализираната на място ограда е
съществувала през 1994г., не е местена при подновяването й през 2007-2008г. В евентуалност се позовават на придобивна
давност, чрез осъществявано от праводателите на ответника явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение за срок от десет години. По същество поддържат искане
за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен . Претендират се разноските по
представения списък.
Въззиваемата
страна- З.В.З., чрез адвокат И.В., изразява становище за неоснователност на
жалбата по всички възражения срещу
решението. Счита, че ищците не са легитимирани да искат косвен съдебен контрол
на оспорените заповеди, тъй като не са заинтересовани страни по чл. 131 от ЗУТ,
съгласно решението по адм.д.№ 9719/ 2018г. ВАС. С аргументите на писмения
отговор и по същество на спора, поддържа искане за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно, и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на
страните и писмените доказателства към делото, преценявани при условията на чл.
235, ал.1 -3 ГПК и чл. 269 ГПК, констатира
:
Предявеният
иск от З.В.З. срещу М.Т.Б., с участието на конституирания необходим
другар М.Ц.К.-Б., е за установяване в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 20 кв.м. принадлежащи към имот с идентификатор 10135.536.306,
собственост на …. и ….. придобит през 1994г.,
която част по одобрената кадастрална карта на „Приморски парк“, м-ст
„Горчивата чешма“, одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. неправилно е заснета като част от имот с
идентификатор 10235.536.511, собственост на ответника/ ответниците/.
Ищецът
собственик на имот с идентификатор 10135.536.306.
След придобиване на имота установил, че в
кадастралната карта /КК/ одобрена със заповед № 300-5-13/ 2004г. на
изп.директор на АК, имотът не е отразен с границите на УПИ- IV 2063, кв.1, по плана на м.“Горчивата чешма“.
Погрешно е заснета границата с ПИ 10135.536.511, при което част от имот пл.№ 2063 / 20 кв.м./, попадат в имота на ответника.
Твърди, че е подал заявление вх.№ 94-4291/
17.2.2012г. на СГКК-Варна, за нанасяне в КК на точната граница на пл.№
2063 между двата имота. Ответникът не е
подписал акта за непълноти и грешки,и на това основание със заповед № КД
-14-03-1780/ 4.7.2012г. АГКК е постановен отказ.
Допълнително, на основание чл.129,ал.2 от ГПК, е
уточнена пасивната легитимация на ответника, чрез посочване на първоначалните
собственици на имота, придобиването му по наследство и давностно владение в
съсобственост с трето за спора лице,отчуждаването му със заповед № 288/ 8.2.1980г., и възстановяването на собствеността по реда на
чл.1, ал.1 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ и сл. По
силата на постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 507/ 2002г. ВРС, ответникът е изключителен собственик на имот
пл.№ 2062, с площ 712 кв.м.
Ответникът …. е представил писмен
отговор, със становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на
правен интерес от установяване правото на собственост върху процесната реална
част към момента на одобряване на
кадастралната карта на „Приморски парк“.В евентуалност- за неоснователност на
иск, при насрещни твърдения, че процесните 20 кв.м. са били част от отчуждения
имот пл. № 2062, който е съществувал с настоящата южна граница към момента на
влизане в сила на КК „Приморски парк“ , м-ст“ Горчивата чешма“, одобрен със
заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. на ИД
на АГКК. Твърди също, че границата е материализирана с ограда , направени през
30-те/ 40-те години на миналия век, от праводателите му, впоследствие ремонтирана от него, без да бъда
преместена.
Отделно от изложеното, се позовава на придобивна
давност за спорната част, чрез упражнявано непрекъснато и необезпокоявано
владение върху нея, с присъединяване
владението на неговите праводатели
Твърди, че заповед № Г-153/ 30.09.2003г. не е съобразена с наличната в
имота постройка и не са спазени
изискуемите разстояния до границата на имота. Заповедта не е влязла в сила,
поради неизпълнение процедура по обявяването й на всички заинтересовани лица.
Заповед № 00007/ 13.02.2004г. е издадена без основание, при наличието на
невлязъл в сила административен акт за одобрения план-извадка- ПРЗ от
предварителния проект на Паркоустройствен и Регулационен план на Приморска
зона, за УПИ IV 2063, кв.1, по плана
на м.“Горчивата чешма“.
Предявеният иск е с основанието по чл.54, ал. 2 от ЗКИР.
Предмет на спорното правоотношение е установяване
на допусната грешка при попълване на кадастралната
карта по отношение на общата граница на имот идент. 10135.536.306 с имот идент. 10135.536.511, за частта от 20
кв.м., която по твърдения на ищеца неправилно е заснета в имота на
ответника.
І. Релевантни за спора са следните факти и
обстоятелства :
1. Ищецът З.В.З.
е придобил процесния имот по дарение от
„Емзет 2005“ ЕООД, представлявано от управителя ****, обективирано
в нот.акт № 72, том VI, рег.№ 10456, дело № 889 / 2005г.
Неговият праводател е собственик по нот.акт № 23 /
4.05.2005г. , том III,
рег.№ 5286, дело 308, на имот №
10135.536.306 / стар 2063 /, с площ 1938.75 кв.м., по КК- 1772 кв.м. ,**** с
граници по КК,одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. в м-ст „Горчивата чешма“, имоти №№
301,303,304,305,307, придобит с възмездна сделка, а праводателят на този имот-
по силата на договор за покупко-продажба сключен с Васко З. Иванов и Невенка
Янкова Иванова, съгласно нот.акт № 91,
том IV, рег.№ 8574, дело 614
/ 18.08.2004г. / Акт 135, том LIX ,вх.рег.№ 17843/ 19.08.2004 по дело № 13480/ 04г.*
Описанието на имота с номерацията по действащата
кадастрална карта на „Приморски парк“ , м.“Горчивата чешма“ е напълно
идентично в трите документа-н.а.72/2005г.,н.а.23/ 2005г.,н.а.91/2004г.
Съгласно нот.акт № 196, том XII, дело 4222/ 1994г. ****придобива от ****с договор
за продажба имот в ****, описан като :дворно място с площ 1938.75
кв.м.,представляващо пл.№ 1909 по
нот.акт № 45, т. VI/
1978г.и по скица, а по протокол за въвод във владение № 13/ 26.11.1992г. имот пл.№
2063, по плана на 21 подрайон на гр.Варна , при граници: имот пл.№ 1911,
дере , имот пл.№ 1908 , а при граници по протокола за въвод – имоти пл.№ 2062,
2064, 2065, дере и път.
Имот ПИ 2063 по КП на Приморски план е графично обозначен на скица изх.№6/
03.01.2002г./ с.141/. При съставяне на нотариалния акт са представени- нот.акт
45 том VI, н.д.№ 2290/ 1978г., с
който праводателя Онник Нигохозов
придобива имота с възмездна сделка, заедно с постройката в него, и решение №
691/ 15.10.92г. на кмета на община **** за възстановяване на собствеността,
протокол за въвод.
Документите на с. 142- 163 са част от
реституционната преписка и се преценяват за това обстоятелство.
2.
Ответникът М.Б. е придобил по
дарение, извършено от родителите му ****. и ****общо 3/6 ид. части от имот-
дворно място с площ 467 кв.м. , съставляващо имот пл.№ 1911, при съседи- от две страни път, ****** и наследници на *****,
заедно с построения в имота двуетажен кьошк, клозет и кладенец- нот;.акт № 157,
том X, дело № 4179 / 1978г. Съсобственик с 1/6 ид.част
от този имот е *****., по дарение от неговия баща- нот.акт № 156/ 14.12.1978г.
С нот.акт № 59, том VIII, дело № 3384/ 1979г. М.Т.Б. и ****. са признати за
собственици по наследяване и давностно владение на 225 кв.м. празно дворно
място , м-ст „ Св.Никола“ , включено в имот пл.№1911, 21 ви подрайон на гр.*****, при посочените граници.
С нот.акт №
163, томXVI , дело 10814 / 95г. ВН, М.Т.Б. и *****. са признати
за собственици на недвижим имот – дворно място в ****/ Салтанат/ с площ 712 кв.м. ,обозначен като пл.№ 2062 по плана на 21 п.р. на
гр.Варна, при граници- път, път, пл.№2064, ведно с построената в имота
двуетажна сграда със ЗП 60 кв.м., след постановената отмяна на отчуждаването на
основание ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др. На
скицата на с. 59 от делото на РС,
ПИ с пл. № 2062 от КП на
„Приморски парк“ –****, е с граници: север- булевард, изток пл.№ 2064, юг- пл.№
2063, запад – улица.
Съсобствеността е прекратена със спогодба по гр.д.№
507/ 2002г. ВРС. В дял на М.Б. е
поставен дял втори- югоизточната част от
имот ПИ № 2062 с площ 369 кв.м.,
при граници: северозапад/ дял първи/, североизток- имот
пл.№ 2064, югоизток- имот пл.№2063 , югозапад- улица, ведно с построената в
него жилищна сграда . В дял на Милен Б. е поставен дял първи- северозападната
част на ПИ№2062 , с площ 369 кв.м, при
граници: северозапад-булевард Варна-Златни пясъци, североизток- имот пл.№ 2064,
изток- дял втори, югозапад-улица. Разделението на имота на два дяла е
визуализирано на скица № 15-375751-01.08.2016г. / с. 81 /.
3. Граници на имотите по действащ план на местността:
3.1. На основание чл.134, ал.2, т.6 вр. чл.133 от ЗУТ е
издадено предписание № 0254/ 04.06.2003г., за изработване на план- извадка-
план за регулация и застрояване / ПРЗ/ , за ПИ № 2063 , местност „Салтанат“, по
предварителния проект на „Приморска зона- Варна“, въз основа на решение на ЕСУТ
при община Варна, с което е разгледана молбата на ****.
Със заповед № 153/ 30.09.2003г., издадена от зам.кмет на община ****,
е одобрен план- извадка-ПРЗ от
Предварителния проект за Паркоустройствен и Регулационен план на Приморска зона
–****, за УПИ IV-2063, кв.1, Съставна зона 3-„Горчивата чешма“, съобразно приложената скица.
Собственика на имота-*****, е уведомена за заповедта, видно от доказателствата
на с.120,121 и 126. В регламентирания
срок не са постъпили жалби срещу заповедта.
По жалба на М.Ц.К.-Б. е постановено решение № 1082/
22.05.2018г. по адм.д.№ 1705/ 2017г. Административен съд-*****, с което
оспорената заповед № Г-153/ 30.09.2003г е отменена. Решението е обезсилено с
решение № 2670/ 22.02.2019г. на ВАС по адм.д.№ 9719/ 2018г. второ отделение.
3.2. По молба на *****-собственик на част от ПИ 2062 по действащия
КП на Приморски парк-****, на 25.09.2003г.
е съставен Акт за непълноти в одобрения КП за имоти с пл.№ 148 / площ
369 кв.м./ и пл.№149 / площ 369 кв.м./., по одобрената съдебна спогодба,
при който имот ПИ 149 съвпада с дял
втори, а имот ПИ 148 с дял първи ./ с.165-166/.
Със заповед № Р-452
/ 29.09.2003г., издадена от кмета на община Варна, на основание чл.21
вр.чл.75 от ППЗТСУ, е одобрено
попълването на кадастралната основа на имот пл.№ 2062 по плана м.“Св.Никола“,така както е посочено на скица №
978/ 28.09.1995г.
Със заповед №398/
16.10.2003г. издадена от зам.кмет на община Варна,на основание §6, ал.6
ЗУТ, чл.86а и чл.90 от ППЗТСУ , е одобрено попълването на КП на Приморски парк,
гр.Варна, за ПИ 148 и ПИ 149, по начина отразен графично на скица № 3196/
10.10.2003г. / с.167-180/.
4. По поставените въпроси за северната граница на имоти
10135.436.306 и 10135.536.511, съобразява заключението на съдебно- техническата експертиза, със
следните констатации.
4.1.Установено е, че по КП на Крайбрежието от 1956г.
имот пл.№ 1909,с площ 1939 кв.м. е пл.№
2063 по КП „ Св.Никола“ от 1977г., има
същата площ, но при разлики по северната и южната граници, така както са
отразени на комбинираната скица към заключението.
Съгласно заповед № 0007/ 13.02.2004г за ПИ № 2063 /стар/, с площ 1902 кв.м.,е
отреден УПИ IV-2063,кв.1,с площ
1711.80 кв.м. Северната регулационна граница е означена в син цвят на
комбинирана скица, с.115.
По действащата КК
ПИ 10135.536.306. е с площ
1695 кв.м.
4.2. По отношение на имот ПИ 2062 по КП- 77г., вещото
лице посочва, че е отписан от актовите книги със заповедта от 29.05.1995г.,
като имот с площ 712 кв.м . Със заповед № 452/ 29.09.1995г. е
одобрено попълването на КО за
реституирания имот и по този начин е описан в нот.акт № 163/ 17.10.1995г. /
с.167/.
Според вещото лице южната граница на УПИ I-2062 , кв.1 по ПП на Паркоустройствен и
регулационен план на Приморски парк, съвпада със северната регулационна граница
на УПИ IV -2063, кв.1/ в син цвят
на комб.скица, с.115/, но е различна
от границата между двата имота по Кадастрална карта , обозначена с черен цвят.
В южната си част ПИ 511 по КК навлиза в УПИ IV -2063, с 20 кв.м. Отразената по КК сграда е с
различен контур от сградата по КП- 1977г., нанесена в периода 2004-2006г.
С допълнителна СТЕ в хронологичен ред са посочени
вписванията за собствениците на двата имота, граници- съседи.
5. Заключението на СТЕ, с вещо лице инж.****,
посочва местоположението на постройката в
ПИ 511.Видно от комбинираната скица на с.208-209 , сградата се намира на
имотната граница, означена в жълто, по КП- 77г., на известно разстояние от границата на
попълнените имоти , означена в лилав цвят / с.209/ .На комбинирана скица №3,
към която вещото лице се придържа, са обозначени в светлокафяв цвят.
6. Съгласно повторната СТЕ , с вещо лице инж****, е
извършено геодезическо заснемане на сградата между двата имота с GPS Leica Viva 800/ при максимално допустима грешка +/- 3 см.
Определена е площта на спорната част- 25 кв.м., заключена между регулационната
граница на УПИ IV -
2063 / по заповед № Г-153/ 30.09.2003г./ и границата по действащата КК. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че регулационната граница по заповед №
153/ 2003г. тангира постройката в имот ПИ 511.
По делото са разпитани свидетелите на двете страни
относно постройката, оградата в имота на ответника, фактическото владение на
имота / спорната част от него/.
Правни
изводи и заключения обусловени
от фактическата установеност по делото:
Допустимостта на иска по чл.53,ал.2, изр.2 от ЗКИР/
първоначална редакция /, нов чл.54, ал.2 ЗКИР, не е обусловена от предварително
проведена административна процедура по чл.53, ал.1 от ЗКИР / в редакцията преди
изм. на ЗКИР, ДВ, бр. 49 от 2014г./, по констатиране на непълноти и грешки в
кадастралната карта , съобразно постановките на ТР 8 от 202.2016г., ВКС по
т.д.№ 8/ 2014г., ОСГК .
Целта на производството е определяне на точната
граница между двата имота по действащата кадастрална карта от 2004г. Извън
предметните предели на спора са въпросите по изграждане и реконструкция на
съществуващата сграда в имота на ответника, нормативно изискуемите разстояния
от сградата до границата с имота на ищеца,
за които са допуснати гласни
доказателства. Обсъдените в тази част показания сочат непротиворечиво, че
постройката с настоящите параметри е изградена значително по-късно, след
одобрената КК -2004г.
Въззивният състав приема, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е допустим, разгледан при легитимно участващите страни. По отношение
участието на съпругата на ответника е
изразено становище в определението, с което е конституирана в процесуалното
качество на необходим, но не задължителен другар.
По съображения, основаващи се постановените съдебни
актове на ВАдмС и ВАС, не са налице предпоставки за косвен съдебен контрол по смисъла на
чл.17, ал 2 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.Събраните
данни непротиворечиво установяват, че по КК на „Приморски парк“, местност
„Горчивата чешма“ одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. на изп.директор
на АК, е допусната грешка при заснемане северната граница на имот с идентификатор 10135.536.306, собственост на
ищеца, при което реална част с площ 25 кв.м. / между точки .А-Б-Г-Д на скицата
на с.115/ е включена в очертанията на
имот с идендификатор № 10135.536.511,
собственост на ответника М.Т.Б.. Потвърдено
със заключенията по първоначалната СТЕ /
т.4/ и допълнителната СТЕ с в.л.****, е неправилното заснемане на южната
граница на имот ПИ 511 по КК - 2004г. спрямо имота на ищеца ПИ 306 / с. 115 , 282 /. Съобразена е линията между
двата имота съвпадаща с имотната граница по КП- 1977г., въз основа на който е
изработена актуалната КК-2004г. Коригираната граница е съобразена със
собствеността, в пределите на реституирания имот и имота на ответника, след
делбата. При несъответствие на имотната
граница с регулационната относно имот № 10135.536.511, следва да бъде приложен
реда по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ .
Според постановките на ТР № 8/ 23.02.2016г. на ВКС
по т.д.№ 8/ 2014г., ОСГК, производството по предявен иск с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР / предишна редакция чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР/, не е обуславящ за
производството по иск за собственост на същия имот , на основание чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК. В този аспект следва
да се посочи, че няма основания за претендираната от ответника собственост
върху процесната част, основана на давностно владение, доколкото към
релевантния момент-2004г.,когато е одобрена кадастралната карта, не е
осъществявана фактическа власт от ответника при условията на придобивна давност
в изискуемия срок.
Съобразно изложеното от фактическа и правна страна
решението относно направения извод за основателност на иска, следва да бъде
потвърдено
като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, които страната е направила
в настоящото производство, доказани в размер на 800лв- внесено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На основание
чл.271, ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2112/ 23.05.2017г., по гр.д.№ 7392/
2016г. На Варненски районен съд, XLI състав
ОСЪЖДА
М. Т.Б.,
ЕГН- **********, да заплати на З.В.З. , ЕГН- **********, сумата 800 /
осемстотин/ лева- разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.