Определение
№
Гр. Велинград, 21.05.2018г.
Велинградски Районен съд граждански състав
на 21 май през 2018 година в
закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател: Валентина Иванова
като разгледа докладваното
от съдията гр. д.№ 584 по описа за 2016 година, намери
следното:
Постъпила
е искова молба от ищците
Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А.,
ЕГН-********** ***, срещу „О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б..
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено по отношение на О.С., че ответникът не е собственик на част от
дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по
плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при граници и съседи: от
север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”,
отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална
граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и
незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти
№78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане от ЕТ”Б.-91- В.Б.”. заключена
между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява общински път, а е част
от техния имот 82-ри , който целият е с площ от 1242 m2.
Постъпила
е Насрещна искова молба от „О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б., срущу Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А.,
ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***.
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено по отношение ответниците Р., Ф. и И. А.,
че не са собственици на
недвижим имот с площ от 263кв.м.,част от улица тупик
с осови точки 25-108-109-27а по плана на гр.Сърница,
кв.***, при граници и съседи: улица, улица-тупик,
им.№82; им.№78 и им.№123
Доклад –
проект:
В искова молба се твърди, че ищците са подали молба
до Кмета на О.С. за отстраняване на грешка в кадастралния план - административно
производство по реда на ЗКИР /Закон за кадастъра и имотния регистър/ относно процесният недвижим имот. Твърди, се че процесната
молба е оставена без уважение със Заповед № 372/14.05.2016 г. на Кмета на О.С..
Ищците считат, че с процесната заповед Кметът на
общината за пръв път е повдигнал спор за материално право на собственост
относно част от процесният недвижим имот, по реда на
чл. 54 ЗКИР. В първоначално подадената искова молба ищците А., твърдят че към 1992 г., когато бил съставен
първият нотариален акт, за м. *** не е имало действащ кадастрален план, поради
което площта на отразения в нот. акт недвижим имот
била по-голяма от действителната. Твърдят че попълването на имота било извършено
по-късно, защото се налагало такова за издаване на скица по дело заведено пред
РС-Велинград, като действителните граници на имота съществували повече от сто
години. Твърдят да не е съществувал съседен на тях имот от изток - улица, тъй като
съседния на ищците имот от изток имал достъп от други два пътя. Твърдят че са
налице висящи имуществени спорове за имота към 2007 г. За пръв път процесният имот бил попълнен със Заповед № 1548/04.10.2007г.
на Кмета на Община Велинград, когато бил попълнен само с площ от 979 кв.м.
вместо действителните 1242 кв.м., които граници на имота според ищците от изток
били с гранични имоти с № 78 и № 128. Твърдят за грешка в кадастралната карта, касаеща площ от 263 кв.м. Твърдят че този път, който бил
нанесен на картата никога не бил съществувал. Поради това през пролетта на 2016
г. подали молба до Кмета на О.С. по административен път да се отстрани
съществуващата грешка в кадастралния план на гр. Сърница. Твърдят че към този
момент не бил съществувал спор между ищците и общината за терена на този път.
Излагат доводи за незаконосъобразността на заповедта на кмета на общината, с
която е отказана промяна на кадастралната карта на града по отправеното от
ищците искане, въпреки че според тях били налице условията на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Твърдят, че в официална скица от общината нямало отбелязване, че е налице
влязла в сила улична регулация, като и твърдят такава регулация да не е
приемана за процесният недвижими имот. Според ищците
от процесната заповед на Кмета на О.С. - Заповед №
372/14.05.2016г. като незаконосъобразна е оспорена пред Административен съд-
Пазарджик. Изрично било подчертано от ищците, че по този начин от страна на
ответника е повдигнат спор за материалното право на собственост по смисъла на
чл. 54, ал.1, т. 2 ЗКИР /нова редакция, стара редакция на чл. 53, ал. 2, изр.
второ ЗКИР/, като спора за собствеността следвало да се реши в исково
производство. Изложили са твърдения са приложимостта на ТР № 8/2014 г. на ОСГК
на ВКС,т т. 4 и т. 5 относно предвижданията на
кадастралните карти и регистри и споровете за материални права. Считат, че
районният съд следва служебно да изследва дали са налице грешки в кадастралната
карта и кадастралния план съгл. чл. 53, ал. 2 изр. второ ЗКИР-стара
редакция/чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР настояща редакция. Твърдят, че преди да
постанови отказа с горепосочената заповед по ЗКИР, кметът е следвало да предяви
срещу ищците установителен иск за собственост, тъй като имотът бил публична
общинска собственост, или да предяви ревандикационен
иск за собственост.
С 2 бр. молба- уточнение ищците са посочили, че предмет на иска е дворно място с площ от 263
m2, което не е попълнено със самостоятелен планоснимачен
номер, а представлява част от имот без номер с У-образна форма, който огражда
собственият им имот № 82-ри от изток, от север и от запад, видно от
представената скица. Сочат,че в действащата скица няма попълване на този
У-образен имот, но от нея, съпоставени с Геодезическото
заснемане, се виждат безспорно границите на спорната част от този У- образен
имот, които са част от дворното им място. Поддържат обстоятелствата, че
процесиите 263 m2 дворно място са част от собствения им имот 82-ри и че
отбелязаната в Скицата източна негова граница е неправилно попълнена, тъй като
не съществува на място. В това се състояла и грешката в действащия кадастрален
план за имот 82-ри, тъй като в действителност имот 82-ри на изток граничел с
подпорните зидове и огради на имоти 78-ми и 123-ти. Сочат действителните
граници по Геодезическо заснемане, както и че
процесните 263 m2 са част от собствения им имот 82-ри, който сега е попълнен с
площ от 979 m2, а действителната му площ, заедно със спорните 263 m2 била 1242
m2.
Съобразно това петитума на иска е да се приеме за
установено по отношение на О.С., Област Пазарджик, ПК 4633, ул.”Свобода”№20,
ЕИК *********, представлявана от Кмета на Общината, че ответната Община не е
собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците
имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при
граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения
им имот №82, без реална граница между процесния имот и останалата част от
дворното им застроено и незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток
- подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно
„кафявия цвят” в геодезическото заснемане от ЕТ”Б.-91-
В.Б.”. заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява
общински път, а е част от техния имот 82-ри , който целият е с площ от 1242 m2
Въз основа на така очертаната обстановка се иска
съдът да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на
ответната община, че не е собственик на част от дворно място, намиращо се
източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***,
с площ от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена
ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с
врата; от запад: собствения им имот №82, без реална граница между процесния
имот и останалата част от дворното им застроено и незастроено място, попълнена
като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост
на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане
от ЕТ”Б.-91- В.Б.”. заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не
представлява общински път, а е част от техния имот 82-ри , който целият е с
площ от 1242 m2, като преюдициално се установи грешка в кадастралната карта.
Правна квалификация на иска – ОСИ по чл.124 от
ГПК–установителен
иск за собственост, вр. чл.54, ал.2 от ЗКРИ
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната О.С., чрез представителя й по закон – кмета Н.Б.. В него намира,
че иска е недопустим и неоснователен като излага подробни съображения в тази
насока. Възражението си за недопустмост на иска
основава на това, че счита искова молба за нередовна, а и не бил налице правен
интерес за ищеца.
На
първо място намира исковата молба за нередовна, тъй като петитума бил неясен.
Първоначално ищецът твърдял, че е собственик на имот обозначен с ПИ №1170, а в
уточняващата молба пък твърдял, че спорният имот е без планоснимачен
номер, но е заснет в геодезически проект с ПИ №1170 с
площ от 103 кв.м., който не бил и представен. В тази връзка твърди, че съгласно
кадастралният и релационен план на гр.Сърница в кв.47 съществуват два имота без
планоснимачни номера, които обаче са част от УПИ
У1-392 и У ПИ 1Х-395. Първият имот се състоял от 51 кв.м. В периода от 06.06.2014г. до 12.10.2016г. действително фигурирал имот с ПИ
№1125, обозначен като общински, който е попълнен въз основа на внесено геодезическо заснемане от март 2014г., одобрено със Заповед
694/20.05.2014г. на кмета на Община Велинград. Въпросната заповед в последствие
била обжалвана и отменена съгласно Решение № 520/12.10.2016г. на Адм.Съд Пазарджик по адм. дело
№298/2016г. ,
влязло в сила на 02.11.2016г. С отпадане на заповедта съответно отпада и номера
на имота, даден в геодезическото заснемане.
Вторият
имот се състои от 118 кв.м., но за него не е внасяно или одобрявано каквото и
да е геодезическо заснемане и съответно също е без
номер. В скицата, представена от ищеца в исковата молба, погрешно (поради
софтуерна грешка от цифровия модел в информационните масиви на общината) е
отразен вторият имот без номер като имот с ПИ №1170, но де факто той няма
номер, съща така е и с различни квадратни метри от посочените от ищеца в претендирания от него имот.
Освен
това и двата необозначени имота били част от УПИ VI със собственици - наследниците
на Р. Х.К. и УПИ IX със собственик- Р. А.С.. Т.е. в исковата си молба ищецът
повдигал спор за собственост на несъществуващ имот с неясни големина, параметри
и граници. В такъв случай исковата му молба се явявала без предмет и следвало
да се остави без движение.
На
второ място намира исковата молба за недопустима поради липса на правен
интерес. Изискването за наличен правен интерес е основната процесуална
предпоставка за допустимостта на всеки иск. Ищецът в исковата си молба изгражда
хипотезата на чл.124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск за
собственост. Съгласно трайната съдебна практика относно този вид защита на
материално право, основната предпоставка за възникване на този вид защита е
наличието на правен спор между субекти на гражданските правоотношения,
вследствие на нарушено материално право. В исковата си молба ищецът никъде не
навежда на твърдение за възникнал спор между страните или пък обосновава
причини за възникване на подобен спор. Липсата на обособен породен граждански
спор обосновава и липсата на правен интерес от търсената защита.
Дори и
да се приемело, че обект на настоящото производство е някой от описаните
по-горе имотите без нланосминачни номера, последните
били част УПИ VI, със собственици - наследниците на Р. Х.К. и УПИ IX със
собственик -Р. А.С., които се явявали единствено заинтересовани да повдиган
вещни искове за собственост. Ищецът не разполагал с основания да предявява иск на
основание чл.124,а.1 ГПК. При което и искът по чл.124,ал.1 ГПК бил подаден от
незаинтересовано лице, поради което исковата молба се явявала недопустима.
По
същество на спора намира искова молба за неоснователна по следните съображения:
Урегулиран поземлен имот с № 393 бил с площ от 504 кв.м. и по-старите и вече
отменени планове е обозначен като парцел V в кв.З по тогавашния план на
Сърница. Съгласно нотариално заверена декларация с №1250/21.10.1975г. ищеца
закупува от П.В.П. 263 кв.м. от съседен имот, който се намира в същия парцел.
През 2014г. Община Велинград продава на А.К. останалите 241/504 идеални части
от УПИ УП-393 и по този начин става едноличен собственик на целия УПИ УП-393,
който съгласно кадастралният план на гр.Сърница е с площ от 504 кв.м. - на
263/504 идеални части, които той е закупил от П.П. и
на 241/504, върху които той до този момент е имал отстъпено право на строеж.
Представените от ищеца доказателства по никакъв начин не удостоверяват, че той
е собственик на претендираните от него допълнителни 103 кв.м. Още повече че в
исковата молба не се конкретизира къде точно се намират тези спорни квадрати.
Двата
необозначени с номера имота, за които би могло да се предположи от исковата
молба, макар и много трудно, че се претендират от ищеца, са общинска
собственост. Към датата на учредяване на отстъпено право на строеж - 1975г.,
тези имоти са попадали в улична регулация съгласно обезсилен план на гр.Сърница
от 1956г. и съответно са били със статут на публична общинска собственост. Така
че върху тях не е било възможно да се учредява право на строеж на физически
лица за задоволяване на жилищни нужди. След приемане на сега действащия
кадастрален план със Заповед 8561/21.07.1983г. на ИК на ОНС Пазарджик на
основание чл.15,ал.1,т.1 от ППЗТСУ (отм.) уличната регулация се променя, като
посочените имоти вече не са част от улица и преминават в частна общинска
собственост, каквато са и до днес.
Прави и
възражение за изтекла в полза на общината придобивна
давност. В тази връзка твърди, че двата имота, които не са обозначени с планоснимачни номера, се владеят от общината от 1983г., от
преминаването им от публична общинска в частна общинска собственост, тъй като
до този момент имотите попадали в улична регулация, а с новия кадастрален и
регулационен план те преминавали в общински имоти с начин на трайно ползване за
жилищно строителство - съгласно приемане на сега действащия кадастрален план на
гр.Сърница със Заповед 8561/21.07.1983г. на ИК на ОНС Пазарджик. От 1983г. до
1987г. се владеели от Общински народен съвет Сърница. През 1987г. Сърница била
присъединена към Общински народен съвет Велинград, в последствие Община
Велинград и последният станал правоприемника на всички придобити до този момент
права и задължения на праводателя - Общински народен
съвет Сърница, в това число и на владението на гореописаните имоти. С Указ на
Президента на Република България №177/22.06.2014г., Решение на Министерски
съвет на Република България 0285/09.05.2014г. и Заповед №РД-290/19.12.2014г. на
Областен управител на Област Пазарджик от 01.01.2015г.,
гр.Сърница и населените места с.Побит камък и с.Медени поляни били отделени от
Община Велинград в самостоятелна община с административен център гр.Сърница.
Всички права на правоприемника за територията на новообразуваната
административна единица, които Община Велинград упражнявала до този момент, в
това число и владението върху горепосочените имоти, преминало върху О.С., която
ги упражнявала и към днешна дата. Поради това и съгласно разпоредбите на
чл.79,ал.2 от ЗС и чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС отправя алтернативно възражение за
изтекла в полза на общината придобивна давност за
гореописаните имоти, тъй като те били общинска собственост въз основа на давностно владение, което е продължило повече от 34 години
- от 1983г. до днешна дата.
По
тези съображения се иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Съдът
намира неоснователни възраженията на ответника за нередовност на искова молба,
тъй като ищецът е индивидуализирал в достатъчна степен частта от поземления
имот - предмет на иска му, с квадратура и граници.
Съдът
намира за неоснователно възраженията на ответника за недопустимост на
предявения установителен иск за собственост, поради липса на правени интерес,
по следните съображения: Ищецът твърди, а и ответника не оспорва
обстоятелството, че процесната част от поземлен имот
е записана като собственост на ответната община. Нещо повече ответника твърди и
да е неин собственик. При което и е налице спор за собственост между страните.
Без значение дали имота, общинска собственост по регулация попада или не в
границите на УПИ-та, в които има и други собственици, тъй като регулационните
граници не са титул за собственост. Ето защо и възражението за недопустимост на
иска е неоснователно и като такова ще се остави без уважение.
Правна квалификация на
възражението– чл.79, ал.2 от ЗС и чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС
Предявен е с НИМ от О.С.“ – гр.Сърница,
представлявана от кмета Н.Б., срещу Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***-
отрицателен установителен иск за собственост по
чл.124 ГПК - да се приемете за установено по отношение на_Р.М.А.,
ЕГН **********, Ф.А. Ай ри, ЕГН ********* И.Р.А., ЕГН **********, и тримата с
адрес гр. Сърница, м. *** № 15, че същите не са собственици на следният
недвижим имот - публична общиниска собственост, а
именно: част от улица - публична общинска собственост по плана на град Сърница,
с площ от 263 кв.м., разположена между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. *** по плана
на Сърница, с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад
ПИ 82, и улица с о.т. 27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който
недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица.
В НИМ се твърди следното: О.С. била собственик на
процесното място от 263 кв.м., което представлява част от улица- публична общинска
собственост, а именно: част от следната улица - публична общинска собственост
по плана на гр.Сърница кв. ***: улица с ос.точки 25-108-109-27а, с граници
на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и от юг улица с
о.т. 2 7-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот
представлява северната част от гореописаната улица с о.т. 25-108-109, малко
след о.т. 109. Настоява се на това, че в случая се касаело за един и същ
недвижим имот, за който обищаната счита, че
ответниците по иска не притежават право
на собственост, тъй като тези 263 кв.м. са част от улица - публична общинска
собственост, а не представлявали част от дворното място на ответниците, което
те да са ползвали през годините. Неоснователни намира твърденията им, че тази
част от земята била собственост на праводателя им С.А.
А., още от 30-те години на миналия век, както и
твърденията за границите на имота им ПИ 82 относно огради, улица тупик, непосредствена граница с ПИ 78 и ПИ 123. Такъв имот,
който ответниците описали в исковата си и уточнителни
молби не съществувал с посочените граници и площ, тъй като процесиите 263 кв.
м. били улица - имот публична общинска собственост и никога не са били част от
ПИ 82.
Твърди се също, че ответниците не разполагали с титул
на собственост, тъй като площта и границите на имота им били индивидуализирани
от представените от тях нотариални актове от 1992 и най-вече от 2010г., като
последният н.а. бил издадена в полза на двама от ответниците въз основа на
съдебно решение, и в него като официален удостоверителен документ били описани
площта и границите на имота им.
Освен това О.С., владеела и ползвала имота предмет на
спора по делото от създаването си в началото на 2015 г., като самостоятелна
административно- териториална единица и като правоприемник на Община Велинград,
която владеела и ползвала същият този имот от 1991 г. до настоящият момент.
Така О.С. придобила правото на собственост върху спорният имот - улица,
публична общинска собственост по силата на закона, като правоприемник на Община
Велинград, след като от началото на 2015 г. се отделила от територията на
Община Велинград в самостоятелна община - О.С. по силата на Решение №
285/09.05.2014 г. на Министерски съвет на Република България, на основание чл.
9, ал. 3 и чл. 28, ал.1, т. 7 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България и Указ на Президента на Република България №
177/22.07.2014 г. В него на основание ч л, 98, т. 5 от Конституцията на
Република България, във връзка с чл. 9, ал.1, т. 7 и чл. 28, ал.1, 7 от ЗАТУРБ
били утвърдени границите на О.С., област Пазарджик, с административен център
гр. Сърница, който Указът влязъл в сила от 01.01.2015
г.
По този начин се създавала не само нова административно-териториална
единица, но възниквало и ново юридическо лице по смисъла на чл. 14 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, според което общината е
юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.
С обособяването на О.С. като самостоятелно юридическо
лице и самостоятелна административно-териториална единица, отделяйки се от
Община Велинград, О.С. от 01.01.2015 г. ех юде, по силата на закона
придобила и собствеността върху всички недвижими имоти и вещи находящи се на територията на новата община, които пред и
това са били собственост на Община Велинград. Това следвало от разпоредбата на
чл. 2а от Закона за общинската собственост. По този начин О.С. е придобила и
собствеността върху процесната улица.
За така очертаната земна площ от 263 кв.м.,
представляваща част от улица - публична общинска собственост, не се съставяли
актове за общинска собственост, съгласно нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС,
поради което и за тази земна площ не бил съставен акт за общинска собственост.
Твърди и процесната улица
да е имот-публична общинска собственост, по силата на приета и приложена
регулация - ПУП-ПР през 2014 г. А статутът на процесната
улица като публична общинска собственост следвал от разпоредбата на чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата според което, общинските пътища са и публична общинска
собственост, тъй като тя е определена като такава по силата на закона /чл. 2,
ал.1, т. 1 ЗОС/, предвид предназначението на имота съгласно ЗОС - а именно
улица.
Съгласно одобреният с т. 1. на Решение № 28/30.01.2014
г. на Общински съвет- Велинград, ПУП-ПР /нова улична регулация/ в кв. „***“,
гр. Сърница, Община Велинград, с одобрена и приложена регулация по смисъла на
чл. 16 ЗУТ, тъй като преди това в тази част на града не е прилагана регулация
по смисъла на ЗУТ. Решението на общинския съвет било обнародвано в Държавен
вестник, и в частта му засягаща предмета на спора по настоящото дело било
влязло в сила, съгласно Констативен акт от 21.03.2014 г. на служители от община
Велинград.
Съгласно приложимата редакция на Закона за устройство
на територията към 21.03.2014 г., /ДВ бр. 27 от 15.03.2013 г., и ДВ бр. 28 от
19.03.2013 г./, § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ, подробният устройствен
план се считал за приложен: по отношение на регулацията: а) с влизането в сила
на административния акт за одобряване на подробен устройствен
план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за подхвърляне право
на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията
по отчуждителните производства;
Следователно с влизането в сила на 21.03.2014г. на решението
на Общински съвет- Велинград е приложен и приетият с процесното решение ПУП-ПР.
Така приетият ПУП представлява ПУП по смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като преди неговото
приемане и прилагане, за кв. „***“ не бил приеман, одобряван и прилаган
цялостен ПУП за този квартал, поради което било налице прилагане на първа
регулация в това отношение.
Съгласно чл. 14, ал.1 ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали
и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. В ал.2 на
чл. 14 ЗУТ било предвидено, че поземлените имоти се урегулират с улични
регулационни линии, които определяли границата с прилежащата улица (лице на
имота) и с вътрешни регулационни линии, които определяли границите със съседните
имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17. В
настоящия случай е процесната улица и имотът ПИ 82 са
били регулирани през 2014 г. с влизането в сила на Решението на ОбС-Велинград.
Настоява се на това, че действията по прилагане на
приетия ПУП през 2014 г. имат правен, а не фактически характер. В случая решението
на ОбС-Велинград от 2014 г. представлявало влязъл в
сила административен акт по отношение на ПИ 82, и частта от улицата находяща се между ПИ 82 и ПИ 78, ПИ 123. Поради което
приетият ПУП-ПР през 2014 г се считал за приложен, тъй като процесният
ПУП бил такъв по чл. 16 ЗУТ, и актът с който бил одобрен бил влязъл в сила. В случая
не е било необходимо провеждането на отчуждителни
производства, съответно не било необходимо и изплащане на обезщетения, тъй като
видно от представените документи по делото, имотът 82 бил с по-малка площ от твърдяното
от насрещната страна, а границата му винаги била улица, каквато била и обозначена
в многобройни документи. Също така от представените документи - решението на ОбС- Велинград и др. се установявало, че от ПИ 82 откъм
граничната улица с ПИ 78 и ПИ 123 не се налагало отнемане на площ за да се
провежда и отчуждително производство, респективно не
се дължало и обезщетение на собствениците. Освен това имотните и регулационните
граници на ПИ 82 съвпадали съгласно ПУП-ПР от 2014 г.
Затова, въпреки че приетият ПУП има отчуждително действие съгласно чл. 16 ЗУТ /в приложимата редакция/,
такава процедура не била необходимо да бъде предприемана, тъй като имотните и
регулационните граници на ПИ 82 /за което ответниците твърдели да заемало и
част от улицата/, спрямо границата с улицата, предмет на спора, съвпадали.
Освен това отстъпените части от неурегулираните
поземлени имоти се придобиват от общината с влизане в сила на плана и за тях не
се налагало провеждането на отчуждителни процедури по
реда на чл. 205 и сл. от ЗУТ.
Процесната улица била общинска
собственост и на ДРУГО основание - тъй като Община Велинград е придобила
собствеността върху него по силата на закона - ЗМСМА и ЗОС и др.
В тази връзка твърди следното: Днешният гр. Сърница
възникнал като селище през 1860г. От 1950-те години до 1987г. Сърница била
самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките
села Медени поляни и Побит камък. До м. септември 2003 г. статутът на селището
било село, като от 16.09.2003 г. Сърница била обявена за град.
Територията на днешният град Сърница била част от О.С.
в горепосоченият период до 1987г., след което станала част от Община Велинград
до момента на отделянето й като самостоятелна община от 01.01.2015
г.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС /във вр. с чл. 2а ЗОС/, общинска собственост били имоти и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Това било така, тъй
като община Велинград била придобила собствеността върху процесната
улица по силата на законно правоприемство от бившия Общински народен съвет
Велинград през 90-те години на миналия век.
А и процесната улица и съгласно
сега действащото законодателство била имот - публична общинска собственост, тъй
като съгласно чл. 3, ал.2, т. . т. 3 от ЗОС, този имот бил определен като такъв
по силата на закон и служел за трайно задоволяване на обществените потребности
от местно значение.
Имотите и вещите публична собственост имали специален
режим на управление и разпореждане, като не можели да се отчуждават и прехвърлят
в собственост на трети лица, да се придобиват по давност, а обременяването им с
ограничени вещни права ставало само в случаите, определени със закон - чл. 7,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС.
До началото на 90-те години собствеността върху
земята и др. недвижими имоти като процесната част от
улица, предмет на спора по настоящото дело били собственост на държавата.
Съгласно чл. 4 от Закона за собствеността в
редакциите му към и преди 1990г. ,,Народът в лицето на своята социалистическа
държава е единствен собственик I в общонародните имоти, като според чл. 6 от
закона, държавни стават и имотите, конта държавата придобива съгласно законите,
а така също и имотите, които нямат друг собственик ,.
Следователно до началото на демократичните промени в
страната ни стартирали през есента на 1989 г. и предприетата в следващите
години промяна на нормативната уредба, собствеността върху земята вкл. и
улиците и пътищата е била държавна.
Съгласно чл. 6 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990 г./, държавна,
съответно общинска собственост били вещите, обявени от Конституцията и законите
за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините
придобиват.
В ДВ, бр. 77/17.09.1991 г., в сила от същата дата бил
обнародван Закон за местното самоуправление и местната администрация.
През периода от приемането на ЗМСМА през 1991 г. до
приемането на Закона за общинската собственост през 1996 г. законовата уредба
на общинската собственост съдържал само в чл. 140 от Конституцията и чл. 51 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, според които
общината имала право на своя собственост, коята
използва в интерес на териториалната общност. Съгласно параграф 6 от ПЗР на
ЗМСМА, изменен в чл. 6 от Закона за собствеността, като чл. 6 ЗС се изменя
както следва:
"6. Държавна собственост е имуществото, обявено
от Конституцията и законите са изключителна нейна собственост, както и
имуществото, което тя придобива. А Общинска собственост е имуществото:
1. предоставено
със закон е собственост на общините или включено в V таения фонд на общинските
фирми;
2. придобито
със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на
общината;
3. изградено
с доброволен труд и парични средства на населението;
4. придобито
със заеми, получени и изплащани от общината;
5. подарено
или завещано на общинския съвет или отделните селища;
6. възстановено
чрез реституция;
7. преотстъпено
безвъзмездно от държавата;
8.
прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните
разпоредби на този закон."
Съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, „С влизане в
сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти:
1. водоизточниците,
включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната
община, заедно с водовземните съоръжения и с
уреждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири,
езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от
местно значение;
3. незастроени
парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;
4. локалната
пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване;
5. жилищните
обекти, изградени по реда на чп. 117 от Закона за
териториално и с слищно устройство, за оборотни
жилища или за социални мероприятия, включително за с пдаване
под наем на социално слаби семейства;
6. обектите
на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
7. мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територаторията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества“.
Следователно общината - Община Велинград към датата на
влизане в сила на закона - 7.09.1991г., ставнала
собственик на процесната улица с оглед нормите на
параграф 6, т. 1, т. 8 и параграф 7, т. 3, т.4, т. 6 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и
чл. 6, т. 1 и т. 8 от Закона за собствеността.
Нормата на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА дава
определение на обектите общинска е >бственост,
затова следва да се приеме, че тя се отнасяла за всички имоти, които имат посочената
характеристика, без оглед на това, кога се е осъществило придобивното
основание, а не само за тези, които общината ще придобие в бъдеще, и която
норма имала конститутивно действие.
С параграф 5, т. 1 от ПЗР на ЗМСМА се отменял Законът
за народните съвети, правоприемник на същите се явявали общините в лицето на съответните
общински съвети, в настоящият случай правоприемник на предходния общински
народен съвет се явявал Същински съвет-Велинград, съответно Община Велинград.
В ДВ, бр. 44/21.05.1996 г. в сила от 01.06.1996 г.
бил обнародван Закона за общинската собственост.
В периода след 1996 г. режимът на вещите - общинска
собственост, се уреждал вече от този приет Закон за общинската собственост. С
приемането на този закон било извършено окончателното обособяване на общинската
собственост от държавната. Според този закон, общинската собственост била
публична и частна.
Съгласно § 4 от ПЗР на ЗОС, физическите и юридическите
лица, които ползвали общински имот, били длъжни в срок шест месеца от влизането
в сила на закона да уведомя- писмено съответната служба "Общинска
собственост" по местонахождението на имота. Очевидно предходният
собственик на ПИ 82 след като се бил снабдил с констативен нот.
акт пред 1992 г. не е ползвал тази част от улицата, тъй като данни за такова уведмоление липсвали и през 1996 г. и през 1997 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от така приетият ЗОС, общинска
собственост са: т. 5. местни- с пътища, улиците, които не са част от републиканската
пътна мрежа, площади, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване; общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с
местно значение в предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравини, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община; т. 7. мрежите и
съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните
системи в частта им, обслужваща територията г а съответната община, които не са
включени в имуществото на търговски дружества.
Според ал. 2 на същият член, общинска собственост
били и т. 1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени
безвъзмездно от държавата, недвижимите имоти на територията на общината, чийто
собственик не можел да бъде установен.
При което Община Велинград към 1996 г. е станала
собственик на улицата по силата на горецитираните
норми от ЗОС от датата на влизане в сила на закона.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС, за временните постройки,
улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата
инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Към този момент
улиците и пътищата също не се актували подобно и на сега действащото
законодателство, тъй като през 1996г. ЗОС предвиждал актуване единствено на
изрично посочените недвижими имоти в чл.56 и 57 ЗОС.
Следователно към 1991г., респективно към 1996г. Община
Велинград е придобила правото на собственост по силата на закона, върху процесната улица, предмет на спора.
Собствеността на общината върху улицата се основавала
и на друго правно основание, а именно: Процесната част от улица, представлявала имот - общинска собственост,
придобита от О.С. от Община Велинград, като неин правоприемник, тъй като Община
Велинград е придобила собствеността върху него недвижим поземлен имот поради
изтекла придобивна давност.
Предвид изложеното в началото на настоящата искова
молба, О.С. придобива правото на собственост от праводателя
Община Велинград.
Към настоящият момент считано от 1991 г. досега, а и
преди това в полза на Община Велинград, съответно на О.С. като правоприемник е
изтекла кратката 5-годишна давност и по-дългата 10-годишна, с която общината е
придобила правото на собственост върху процесиите 263 кв.м.
Горецитираните норми на ЗМСМА
и ЗОС били приложими към датата на приемането на закона - 17.09.1991г., поради
което кратката 5-годишна давност била изтекла на 17.09.1996 г. Съответно
по-дългата придобивна давност от 10 години била
изтекла на 17.09.2001 г.
Горецитираните норми на ЗОС
били приложими към датата на влизане в сила на закона - 01.06.1996г., при което
кратката придобивна давност изтекла на 01.06.2001г.,
а дългата 10-годишна придобивна давност е изтекла на
01.06.2006г.
Владеенето на имота като собственост на общината било
афиширано от същата посредством различни правни и фактически действия през
годините, като например: 1. През целия период от края и началото на 90-те
години на миналия век до настоящият момент улицата била почиствана целогодишно,
тъй като се е ползвана не само като улица, но е служила за задоволяване на
обществените потребности на населението на общината, и извършвани били различни
благоустройствени дейности и т.н,, които били в прерогативите единствено на
нейният законен собственик - община Велинград, а към настоящият момент като нейн правоприемник - О.С..
По този начин общината се е афиширала като собственик
и владелец на имота още от 1991 г., съответно и от 1996 г., поради което към
настоящият момент била изтекла както 5 годишната така и 10 годишната придобивна давност и О.С. като правоприемник на община
Велинград се явявал пълноправен и законен собственик на процесната
част от улица.
Съответно към настоящият момент, с изключение на подадената
от тримата ответници искова молба, не били налице данни от страна на техните
праводатели да са заявявали претенции към Община Велинград и/или О.С. за право
на собственост върху улицата.
Правото на собственост било упражнявано необезпокоявано
от Община Велинград върху процесната улица в
продължение на десетки години, считано още от края на 1987г., когато населените
места от територията на тогавашната О.С. били присъединени към територията на
Община Велинград, така че 10-годишната придобивна
давност била изтекла още към 31.12.1997 г.
От изложеното ставало ясно, че Община Велинград
необезпокоявано както от настоящите, така и от предходните собственици на ПИ 82
е владяла имота за себе си.
За това свидетелствало и решението на ОбС-Велинград да приеме ПУП-ПР, през 2014 г., като
собственик на улиците находящи се на територията на
гр. Сърница. Между другото, срещу процесния ПУП-ПР, настоящите ответници не били
възразили в законовите срокове, и влезлият в сила административен акт се ползва
и спрямо тях вкл. и за техния имот ПИ 82.
Настоява се на това, че ответниците не са собственици
на процесната част от улица, в кв. ***, по плана на
гр. Сърница, поради следното:
Първият документ, който изобщо по някакъв начин
удостоверявал правото на собственост на дадено лице на ПИ 82 е нотариалният акт
от 1992 г. По делото не били представени други документи в тази насока. За това
общината счита, че нито ответниците, нито предходните собственици на ПИ 82 са
имали право на собственост на земята от ПИ 82 преди 1992г.
Твърди, че процесиите 263 кв.м., описани в исковата
молба и двете уточняващи молби, никога не са били част от дворното място на
ищците, никога не са били част от ПИ 82, нито предходните собственици на ПИ 82
са владели и ползвали като своя тази част от земната площ, представляваща част
от улица - публична общинска собственост в който и да било времеви период.
Първият документ, относим
за процесният имот е представеният по делото
нотариален а ,т за ПИ 82, издаден през 1992 г. на името на М.С. А., пъвият собственик на ПИ 82, в който официален удостоверителен
документ имотът бил посочен с площ от 1030 кв.м. с описаните в акта граници. Това
били границите на имота и площта му към 1992 г. В акта било посочено, че се
изготвя въз основа на давностно владение. Т.е. имотът
е придобит с описаните в акта граници и площ, въз основа на давностно
владение от М.А., а не въз основа на наследствено правоприемство, реституция,
възстановено право на собственост или по друг начин.
От представените официални удостоверителни документи
- разписен лист, касателно ПИ 82 се установявало, че
като първи собственик на ПИ 82 е записан именно М.А. с горецитирания
нот. акт от 1992 г., като последващо
изменение в данните за собствеността се сочели двама от ищците и нот. им акт от 2010 г.
През 2008 г., с приключилото и влязло в сила решение
на РС-Велинград по гр.д.№ 1/2008 г. двама от ищците придобили правото на
собственост върху ПИ 82 с площ от 879 кв.м. при граници на имота - от две
страни улици и от юг - А.К.А.. Описаните в това решение граници и площ на имота
съществено се различавали със сочените от ответниците в подадените от тях
искова молба и уточняващите молби граници на ПИ. Процесното
решение замествало сключения през 2007 г. предварителен договор за покупко- продажба на имота между двама от ответниците и
предходните собственици на земята и сградите. Следователно ответниците
придобили право на собственост върху описания в решението имот в резултат на
покупко-продажба на имот, при която съдебното решение е заместило окончателния
договор във вид на нотариален акт. Решението на РС-Велинград било влязло в сила
и относно ответниците ползващи със сила на присъдено нещо.
През 2010 г. двама от ответниците се снабдили с
констативен нотариален акт, от който също се установявало площ на имота да е в
размер на 979 кв.м. по скица и в размер на 879 кв.м, съгласно горецитираното съдебно решение. За граници на земята,
съставляваща имот с п I. № 82 били посочени от двете страни улици и от юг - А.К.А..
Този нотариален акт също представлявал официален удостоверителен документ,
издаден на името на ответниците и ги ползвал с обвързваща доказателствена сила
досежно обстоятелствата отразени в него вкл. и границите и площта на ПИ 82.
При което от съдържанието на тези официални
удостоверителни документи се установявало, че ответниците не са собственици на
имота, предмет на спора по настоящото дело.
Цитираният ПИ 82 бил нанесен в кадастралната карта през
2007 г. по реда на ЗКИР, като административно производство по нанасянето му започнало
по заявление на тогавашния собственик на имота. По време на производството ПИ
82 бил посетен от служители на общината, извършено било на място геодезическо заснемане на имота като площ и граници и
същият бил нанесен в кадастралната карта на гр. Сърница. От съставения акт за
непълноти и грешки от 20.04.2007г., представляващ официален удостоверителен документ
се установявало, че заснетият на място ПИ 82 е с граници, които са материализирани
с огради. Т.е. границата на имота била очертана с огради от всички страни.
Промените в кадастралния план за верни имотни граници на ПИ 82 бил одобрени със
Заповед № 1548/04.10.2007 г. на Кмета на Общи в Велинград, който
административен акт бил влязъл в сила и представлявал официален удостоверителен
документ. Съобразно приложената към акта и преписката скица, ПИ 82 бил с площ
от 979 кв.м., като на имота от две страни граничел с улици, а от юг с ПИ 81. Не
била налице обща граница с ПИ 78 и ПИ 123. Не била налице и улица тупик между ПИ 82 и другите съседни имоти.
Ето защо и счита, че ответниците нямат право на
собственост върху описаният в петитума на настоящата искова молба, и описаният
в петитума на тяхната искова и уточняващи молби недвижим имот от 263 кв.м.,
представляващ част от улица - публична общинска собственост.
Според представените от ответниците два нотариални
акта, за периода от времето от 2007г. до 2010г. същите били знаели, че имотът
им ПИ 82 е с площ, както е посочена в нот. актове, и
че между ПИ 82 и ПИ 78 ,ПИ 123 винаги е била ситуирана
улица. Това тяхно знание е удостоверено и от съдебното решение, по което дело
двама от ответниците са били страна. През 2010 г. при снабдяване с нотариалния
акт, същите са се снабдили със скица на имота, на която също било отбелязано
имота им ПИ 82 да е с граници и площ различни от тези, сочени в подадената от тях
искова молба и уточняващи молби.
Въпреки това тяхно знание, с молба от м. януари 2016
г. подадена до общината, същите поискали промяна на границите и площта на ПИ 82,
отразени в кадастъра, като по този начин повдигнали и спор за собственост над
улицата с О.С., тъй като поискали част от имот - улица - публична общинска собственост
да бъде нанесена на кадастралната карта като част от техен имот ПИ 82.
Последвал отказ от страна на Кмета на О.С., съгласно заповед № 372/14.05.2016
г. След това същите са оспорили заповедта по съдебен ред пред Административен
съд-Пазарджик, като в същото време подали и искова молба по настоящото дело, в
която същите излагат пространни твърдения за правото си на собственост върху
част от имот, който представлява част от улица - публична общинска собственост.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът
да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на
ответниците по НИ –ищците по делото Р., Ф. и И. А., не са собственици на
недвижим имот с площ от 263кв.м.,част от улица тупик
с осови точки 25-108-109-27а по плана на гр.Сърница,
кв.***, при граници и съседи: улица, улица-тупик,
им.№82; им.№78 и им.№123, който имот е
описан в искова молба като част от Дворно място, намиращо се източно от
собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ
от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от
юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от
запад: собствения им имот №82, без реална граница между процесния имот и
останалата част от дворното им застроено и незастроено място, попълнена като
имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н.
А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото
заснемане от ЕТ”Б.-91- В.Б.” и заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1 на
заснемането.
Признават
се следните обстоятелства: няма
такива.
Не
се нуждаят от доказване: не се нуждаят от доказване фактите по които страните
не спорят, а други такива по
смисъла на чл.155 ГПК – няма.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата твърдени от него, на които основава претендираните права, а в тежест на ответника е да докаже, че са се осъществили фактите и обстоятелства, твърдени от него, които препятстват осъществяването на претендираното от ищеца право, в това число и да е изтекла в полза на ответника придобивна давност, като е владял имота необезпокоявано от никого в продължение на повече от 10 години и през този период е осъществявал фактическа власт върху имота, демонстрирайки правото си на собственост.
Указва на страните: 1. На
ищеца, че не е ангажирал доказателства за твърденията си: да е станал
собственик на имот с площ от 1242 кв.м. по предвидения за това ред с титул за
собственост; респективно негов праводател да е бил
собственик на имот с тази площ. 2. На ответника, че не е ангажирал
доказателства за твърденията си: процесния имот да е попадала в улична
регулация през твърдения период през което време да е бил улица и публична
общинска собственост; да владян от ответника и/или от праводателя
му, като собствен явно и необезпокоявано в период от повече от 10 години и от
1991г.; да е налице преминаване на права
на правоприемника за територията на новообразуваната административна единица,
които Община Велинград упражнявала до този момент, в това число и владението
върху процесния имот, да е преминало върху О.С..
Съдът, приканва страните
към спогодба. Разяснява на страните, че със сключване на съдебна спогодба
делото се прекратява, а постигнатото между страните споразумение, одобрено от
съда има последиците на съдебно решение
– силата на присъдено нещо и
изпълнителна сила. При сключване на споразумение дължимата ДТ е в половин
размер.
По доказателствата съдът
вече се произнесъл.
Определението не подлежи на
самостоятелно обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................