РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110118063 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано след като с Решение № 1525/ 14.10.2021г. по в.гр.д. №147/
2021г. по описа на Варненски окръжен съд е обезсилено решение № 260946/ 29.10.2020г. по
гр. д. № 18226/2018г. по описа на Варненски районен съд като недопустимо и делото е
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове – за главница,
лихви и такси в посочените от ищеца пред ВОС размери с молба с вх.№ 9284/ 18.05.2021г.
по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД,
представлявано от И.С.Т., в качеството му на изпълнителен директор, съдебен адрес: гр.***,
чрез адв. В.Я. – АК ***срещу В. СЛ. АЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество
следните суми:
1961.16 евро, представляваща част от дължима главница в общ размер на 1991.33
евро по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.;
185.05 евро, представляваща част от дължима лихва в общ размер на 255.96 евро по
договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.;
1433.79 евро, представляваща част от дължими такси в общ размер на 1570.13 евро
по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба в
съда – 03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В исковата молба и представените пред ВРС и ВОС уточняващи молби се твърди,
че на ***г. между страните е сключен договор за кредит № ***. На същата дата бил сключен
и Договор за издаване и ползване на международна кредитна iCard Mastercard Mall Varna
№***г., по силата на който „*** АД, с ЕИК ***предоставило на ответника международна
кредитна карта iCard Mastercard Mall Varna №***г. и открило и водило картова платежна
сметка на Картодържателя, която обслужвала извършените с Картата трансакции.
По силата на договора за кредит ищцовото дружество предоставило на ответницата
револвиращ кредит в евро, който се ползвал и усвоявал посредством извършване на
трансакции с картата, издадена от „***“ АД. Кредитополучателят се задължил да ползва и
върне кредита при условията на Договора за кредит. Общите условия към Договора за
кредит и Тарифата за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard
били неразделна част от договора.
Общият кредитен лимит по договора за кредит бил в размер на 2600 евро, разделен
на лимит за трансакции и лимит за разсрочване, всеки от които с размер 1300 евро.
Кредитът по лимита за трансакции се усвоявал чрез погасяване на задължения за
извършени трансакции чрез кредитната карта, издадена от „***“ АД, включително и тези,
които били разсрочени, както и всички свързани с трансакциите такси и комисионни.
Усвояването на кредита настъпвало автоматично и при начисляването на лихви, такси и
неустойки по двата договора. Кредитът се усвоявал автоматично и в случай на
начисляването на разходи, такси и комисионни, различни от посочените в договорите, но
които произтичали от използването на картата и/или платежната сметка.
Лимитът за разсрочване се използвал за разсрочване на задълженията по реда на
чл.10 от Договора за кредит и чл. 4 от Общите условия към Договора за кредит. Всяка
отделна разсрочена трансакция имала самостоятелен погасителен план, който се включвал и
прилага към месечното извлечение. Върху усвоените суми по лимита за трансакции се
дължала лихва. Размерът на договорната лихва върху усвоени суми по лимита за трансакции
бил 17% (седемнадесет на сто) годишно (чл. 8.2. от Договора за кредит), като усвоените
суми по кредита се олихвявали, съгласно чл.8 от Договора за кредит. За извършени
трансакции, както и за определени начислени такси, не се дължала лихва до 15-то число на
месеца, следващ месеца на осчетоводяване. В случай, че до 15-то число на месеца
Кредитополучателят не погасял изцяло задължението си към Кредитодателя за предходния
отчетен период, от 16-то число на същия месец се начислявала и договорна лихва в размер
на 17% годишно върху непогасеното задължение(чл. 8.2. от Договора за кредит).
Размерът на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване бил 14%
(четиринадесет на сто) (чл.5.3.от Договора за кредит), като годишният процент на разходите
2
възлизал на 27,96 %.
Съгласно чл. 9.2. от Договора за кредит, кредитополучателят се задължавал да
плаща минимална погасителна вноска всеки месец до 15-число в размер на 5% от сумата на
усвоения кредит , ведно с начислените лихви, неустойки и такси и размера на надвишения
кредитен лимит с всички падежирали месечни вноски. При неизпълнение се начислявала
неустойка в размер на 10 евро. В случай на надвишаване договорения кредитен лимит,
съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължала такса за надвишаване на кредитния
лимит в размер на 10 % (десет на сто) от превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро.
Съгласно сключено Тристранно споразумение от ***г., ответникът признал
съществуването на стари задължение към „***“ АД към ***г. в размер на 4537,52лева,
натрупано във връзка с усвояването на кредит по Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard Mastercard от 14.09.2008г. (чл. 1 от Тристранното
споразумение). По силата на чл. 2 от Споразумението „***“ АД се съгласило да погаси
изцяло задължението към „***“ АД. В резултат на споразумението задълженията на В. С. А.
към „***“ АД били изцяло погасени и договорът преустановил своето действие (чл. 5 от
Споразумението). В същото време чрез извършеното погасяване от „***“ ЕАД към „***“
АД, се усвоявала сумата от 2320 евро по начина описан в чл.6 от Тристранното
споразумение. Така към 21.12.2009г. ответникът дължал на ищеца сумата от 4537,52 лева
(2320 евро), съобразно условията на Тристранното споразумение и Договора за кредит.
След подписването Споразумението ответникът продължил да усвоява суми по
предоставения му револвиращ кредит, чрез извършване на трансакции с картата за покупки
на стоки и заплащане на услуги, разсрочвала направени плащания за стоки и услуги,
начислявани били дължими лихви, такси, неустойки, теглени били суми на АТМ –
устройства и на каса. На ответницата били предоставяни месечни извлечения, съдържащи
подробна информация за всички трансакции, извършени с картата, изискуемите вноски по
просрочени задължения, дължимата лихва, такси и комисионни възнаграждения, размер на
задължението за предходен отчетен период, плащанията, размерът на крайното задължение,
размерът на минималната погасителна вноска, както и информация за разполагаемия лимит,
съгласно процесния договор и общите условия към него. На ответницата били предоставяни
месечни извлечения в периода от м. септември 2008г. до м. декември 2013г., включително.
С месечно извлечение от 30.04.2010г. ищецът променил условията по договора за
кредит, като предсрочна изискуемост на всички задължения, включително и разсрочените
настъпвала след неплащане на шест поредни минимални погасителни вноски, а не при
неплащането само на две такива. Предвидено било, че предсрочната изискуемост настъпва
без необходимост от уведомление от кредитодателя и цялото задължение на
кредитополучателя се консолидира в нов единно задължение и става незабавно изискуемо и
дължимо. Кредитополучателят не се възползвал от правото си да прекрати договора за
кредит и извършените изменение, в резултат на което така направените промени произвели
действие спрямо нея.
На 28.02.2013 г. по инициатива на ответницата било сключено споразумение за
3
прехвърляне на лимит за разсрочване. По силата на Споразумението страните се съгласили,
че усвоеният размер от лимита за разсрочване се прехвърля към лимита за трансакции, в
резултат на което лимитът на трансакции е усвоен до 1983,72евро, а лимита за разсрочване
усвоен до размер от 613.43 евро се погасил. Лимитът за разсрочване се закривал, а всички
останали разпоредби по договора продължавали да се прилагат в пълен обем.
Във връзка с предвидената автоматична предсрочна изискуемост на кредита, в
случаите на забавяне на плащанията били изпращани покани за изпълнение до посочения от
ответницата адрес за кореспонденция.
Кредитополучателят не се е възползвал от възможността да прекрати Договора за
кредит.
За последен път ответницата направила вноса за погасяване на парични задължения
по процесния договор за кредит на 28.06.2013г.
Поради незаплащане на шест поредни минимални погасителни вноски, настъпила
предсрочна изискуемост на целия усвоен от кредитополучателя кредит, вкл. и разсрочените
задължения, ведно с начислените лихви, такси и комисиони.
Предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 03.02.2014г., с неплащането
на шест поредни минимални погасителни вноски.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначен от съда
особен представител, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба,
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Оспорва, че между ответницата и ищеца е съществувала облигационна връзка по
издаване на кредитна карта. Счита, че положените подписи в договорите не принадлежат на
никой от представляващите дружеството. Намира, че не са спазени изискванията на чл.11
ал.1 ЗПК и потребителският кредит е недействителен. Договорите и общите условия към тях
били в трудно четлив и изключитлено дребен шрифт. Споразумението за прехвърляне на
кредит не отговаряло на изискванията за действителност по ЗПК, доколкото в него липсвали
данни за размера на месечните вноски с ненастъпил падеж. Приложена била нелоялна
търговска практика, като документите не били в предписаната от закона форма. Оспорват се
твърденията за изпращане на месечни извлечения до ответницата, както и настъпването на
предсрочна изискуемост на твърдяното вземане. Счита за нищожни поради противоречие с
добрите нрави клаузите, досежно възнаградителната лихва, такси комисионни и др.
Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на търсените суми.
Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
4
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2009г. е сключен договор за кредит № ***между „***“ ЕАД и В. СЛ. АЛ.,
по силата на който на ответницата е предоставен кредит, който се усвоява чрез
международна платежна карта iCard Mastercard, видно от представеното с исковата молба
копие от договора и общите условия към него /л.11-13/.
В договора е предвидено, че кредита е револвиращ с лимит за транзакции в размер
на 1300 евро и лимит за разсрочване също в размер на 1300 евро.
На същата дата ***г. между „***“ АД и ответницата В. СЛ. АЛ. е сключен договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Mall Varna № ***,
като копие от договора, тарифата с таксите по него и общите условия са приобщени към
доказателствата по делото /л.14-18/.
Отново на ***. между „***“ ЕАД, „***“ АД и В. СЛ. АЛ. е сключено споразумение
за прехвърляне на кредит /л.19-21/.
С това споразумение В. С. А. признава, че към ***г. има задължения по Договор за
издаване и използване на международна кредитна карта iCard Mastercard от ***г. в размер
на 4537.52 лева, като от лимита на картата са усвоени 2151.94 лева, а от лимита за
разсрочване са усвоени 2385.58 лева. Страните са се споразумели, че при подписване на
споразумението задължението се превалутира по фиксинга на БНБ и се равнява общо на
2320 евро. В чл.3 от споразумението В. СЛ. АЛ. възлага на „***“ ЕАД да погаси всички
нейни задължения към „ ***“ АД. Съгласно чл.5 от споразумението, в резултат на
подписването му и погасяването на задължението от „***“ ЕАД Договор за издаване и
използване на международна кредитна карта iCard Mastercard от ***г. се прекратява. С
подписване на споразумението, страните в настоящето производство се съгласяват, че
кредитът по Договора за кредит с ищеца е усвоен до размер на 4537.52 лева.
На ***г. е сключено споразумение за прехвърляне на лимит за разсрочване, с което
е увеличена горната граница на кредита (кредитния лимит) до размер от 2000 евро. Със
същото споразумение страните са установили, че към датата на подписването му лимита за
разсрочване е усвоен в размер от 613.43 евро и са се съгласили да бъде прехвърлен към
лимита за транзакции, който по този начин бил усвоен до размер на 1983.72 евро.
Договорено е още лимитът за разсрочване да бъде закрит /л.164/.
На 19.08.2013г. ищцовото дружество е отправило до ответницата покана за
изпълнение, която е върната от пощенския оператор като непотърсена /л.166-170/.
В поканата е посочено, че ответницата не е заплатила две месечни минимални
погасителни вноски и дължи 158.12 евро, а усвоения кредитен лимит, който може да стане
предсрочно изискуем при условията на договора е общо 2040.50 евро. В поканата се
съдържа предупреждение до ответницата, че ако не бъде получено плащане на сумата от
158.12 евро, ищцовото дружество ще предприеме действия за принудително събиране на
пълния размер на усвоения кредит.
За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
5
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава
допусната в производството по в.гр.д. № 177/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
В първоначалното си заключение вещото лице посочва, че размерът на усвоения и
непогасен кредит, включващ и начислени такси и лихви по кредитна карта iCard Mastercard
Mall Varna е 4570.93 евро. Сумите от транзакциите, извършени от ответницата с кредитна
карта iCard Mastercard Mall Varna са отразени редовно, като сумите отразени в месечните
извлечения отговаряли на отразените транзакции в тях. На 31.12.2009г. между „***“ АД и „
***“ ЕАД било подписано споразумение за прихващане на вземания и задължения. По
силата на това споразумение общото вземане на „***“ АД от „***“ ЕАД било в размер на
4001273.52 лева, като 3962411.52 лева били по картови разчети, а 38862 лева по фактури. С
подписване на споразумението страните по него се уговорили описаната по-горе сума да се
трансформира в заем. Тристранното споразумение сключено с ответницата формирало част
от глобалната сума в размер на 4001273.52 лева. Последното плащане по кредитната карта
било на 28.06.2013г. в размер на 148.27 евро. Броя на неплатените последователни
минимални погасителни вноски по процесния договор бил 64, считано от датата на
последното плащане до датата на исковата молба /л.300-309/.
В заключението по допълнителната експертиза вещото лице установява, че
дължимата сума в общ размер на 4570.93 евро включва главница в размер на 1972.26 евро,
редовна договорна лихва в размер от 255.96 евро за периода от 01.06.2013г. до 31.12.2013г.,
такса за обслужване на кредитната карта начислена на 31.08.2013г. в размер на 20 евро,
такса невнасяне на минимална погасителна вноска начислена на 31.07.2013г. и 31.08.2013г.
от по 10 евро или общо 20 евро и такси обработка просрочен кредит начислени на
30.09.2013г., 31.10.2013г. , 30.11.2013г. и 31.12.2013г. – 2302.71 евро. Общият размер на
начислените от ищцовото дружество такси е определен на 2397.71 евро. Общата платена
сума от длъжника е посочена в размер от 5874.21 евро, като в табличен вид е посочено
погасяването на отделните задължения.
Във връзка с направените от ответната страна оспорвания са постъпили изявления
от изпълнителния директор на ищцовото дружество и от изпълнителния директор на „***“
АД (предишно наименование „***“ АД), с които изрично потвърждават действията на Е.Б.Г.
– сключването на договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard Mall Varna № ***от ***г., Споразумение за прехвърляне на кредит от ***г. и
всички правни и фактически действия, извършени от името и за сметка на дружествата във
връзка с посочените договори /л.342-344/.
Представен е също трудов договор от ***г., с който „***“ АД възлага на Е.Б.Г. да
изпълнява длъжността „***“ в дружеството, допълнително споразумение към трудовия
договор и длъжностна характеристика /л.351-355/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове
6
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК. Съобразно
твърденията в исковата молба, с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест
между страните, като в тежест на ищеца бе да установи сключването на твърдените в
исковата молба договор за кредит, договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта, споразумение за прехвърляне на кредит и споразумение за прехвърляне на
лимит за разсрочване; изпълнението на задължението на ищцовото дружество и на „***“ АД
по твърдените договори и споразумения, включително предоставянето на кредитен лимит
по описания в исковата молба способ, предоставянето на кредитна карта на ответницата и
предоставяне на услугите, за които са начислявани такси по договорите; настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, включително изпадането на ответницата в забава и
уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; както и
размерите на дължимите от ответницата суми за главница, договорна лихва и такси,
произтичащи от процесния договор за кредит.
Сключването на твърдените в исковата молба договор за кредит, договор за издаване
на международна кредитна карта и споразумение за прехвърляне на лимит за разсрочване се
установява от представените от ищеца надлежно заверени за вярност копия от същите.
Съдът не споделя въведените от ответната страна възражения за подписване на
посочените договори от лице без представителна власт за „***“ ЕАД и „***“ АД и липсата
на валидно възникнали облигационни отношения с ответницата по тези договори.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт
е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея.
Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази
недействителност. При мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи: „Не на
последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е
абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само
мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на
гражданския оборот.“ По тези съображения ответницата не може да се прави възражения
свързани с наличието на представителна власт на представляващия другата страна по
сделката.
На следващо място съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването.“ Дори Е.Б.Г. да не е имала представителна
власт, и двете търговски дружества не са се противопоставили веднага след узнаването,
поради което и нейните действия от тяхно име се смятат за потвърдени. Доказателство за
липсата на противопоставяне представлява предоставянето на кредитната карта на
ответницата и осчетоводяването на извършваните с нея транзакции. По делото е налице и
изрично потвърждаване на тези действия и сключването на процесните договори от
изпълнителните директори на „***“ ЕАД и „***“ АД.
В този смисъл от събраните по делото доказателства се установява, че между
7
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който на
ответника е предоставен такъв във валута (евро), предназначен да се ползва чрез извършване
на трансакции с карта, издадена по друг договор. В двата договора и общите условия към
тях са посочени размера на кредита и на кредитните лимити - съответно за транзакции и за
разсрочване, фиксирани са и дължимите лихви, такси и неустойки. Уредени са още
начините на погасяване на задълженията, начисляването на лихвите и таксите,
санкционните последици при надвишаване на лимита и т.н. Наред с това, страните са
подписали и с трето неучастващо по делото лице тристранно споразумение, касаещо стари
задължения на ответника по предходен договор за карта, за сумите от които същият се
задължава да ги заплати на ищеца.
Установява се по делото, че кредитът не е обслужван редовно в уговорените срокове
и в определените по погасителния план суми. От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че последната погасена от ответницата сума е на
28.06.2013г., която е в размер на 148.27 евро, а размерът на усвоения кредит е 2600.61 евро,
с което поведение ответникът недвусмислено е приел договора и не е налице съмнение за
валидността на договорното правоотношение. Следва да се посочи, че договорът за кредит
не е самоцелно сключен, защото наред с него и дори на същата дата – 21.12.2009г., са
подписани още две съглашения- договор за кредитната карта и тристранното споразумение.
Трите договора са взаимно свързани, тъй като с кредитната карта се открива и води
платежна сметка на картодържателя, която обслужва извършваните трансакции, а те пък се
извършват с отпуснатите суми по договора за кредит. С тристранното споразумение пък се
признава наличието на стар дълг на ответника, който не се оспорва от него, че съществува,
но той вече е уговорен да се дължи не на предишния кредитор, а на ищеца, съобразно
условията на договора за кредит.
Процесният договор представлява вид договор за потребителски кредит по смисъла
на ЗПК като съдът намира, че има изискуемото по закон съдържание. Договорът за кредит
има ясно и достъпно съдържание по отношение на съществените условия, по смисъла на
ЗПК и потребителят е имал възможност да се запознае със същите. Потребителят лично е
подписал както договора за кредит, така и договора за издаване и ползване на кредитна
карта, а така също и общите условия към тези два договора, вкл. тарифа към договора за
кредитна карта.
Кредитодателят представлява небанкова финансова институция по см.на чл.3 ЗКИ,
преименуван в хода на производството в „***“ ЕАД, която е предоставила револвиращ
кредит с посочен общ кредитен лимит, разделен на два кредитни лимита от по 1300 евро
всеки, а именно лимит за транзакции и лимит за разсрочване. Страните са уговорили
минимална погасителна вноска по кредита /МПВ/, платима месечно до 15 число /чл.9 от
договора/, в която се включва 4% от усвоения кредит от лимита за транзакции ведно с такси,
лихви и неустойки, а така също и всички падежирали месечни анюитетни вноски от
разсрочени задължения като всичко това се посочва в издаваното от кредитодателя месечно
извлечение. По делото не е представен погасителен план, а периодичните задължения са
8
видни от издадените от кредитора месечни извлечения, в които е налице съгласно ОУ към
договора, подробна информация за всички платежни операции извършени с картата, размера
на усвоения кредит и начислените лихви и такси, посочва се и общият размер на
задължението в края на съответния отчетен период /календарен месец/ както и абсолютният
размер на МПВ/.
С оглед качеството на кредитодателя и вида договор, приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД относно договорите за заем за потребление. С петитума на
исковата молба е предявен частичен иск за сума, част от главницата по договора за кредит,
която попада изцяло в обхвата на сумата по споразумението от 21.12.2009г., същата
представляваща усвоен кредит. Още към този момент е усвоена от кредитополучателя
сумата от 2320 евро, с която ищецът е погасил задължението на ответника към трето лице
„***“ АД.
Независимо, че т.18 от ТР №4/2013г. на ВКС и чл.60, ал.2 ЗКИ визират изрично
предоставянето на кредит от банка, съдът намира, че потребителят по ЗПК от небанкова
финансова институция, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от
потребителя на банкова услуга. В този смисъл следва да се изхожда от целта на
разпоредбата, която има за предназначение да даде защита на по-слабата икономически
страна в правоотношението – кредитополучателят. В този смисъл съответно приложение
следва да намери разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ като при позоваване от страна на
кредитора на обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит,
същия следва да установи не само наличието на обективните предпоставки за това
/обективирани в договора/, но и отправяне на изявление за предсрочната изискуемост до
длъжника. Същото разрешение, макар и дадено във връзка с въпроси по заповедното
производство е приложимо независимо дали кредиторът е избрал да потърси вземанията си
чрез осъдителен иск или чрез заповедно производство и обусловено от него исково
производство по установяване дължимостта на вземания.
На 19.08.2013г. ищцовото дружество е изпратило до ответницата покана за
изпълнение, като съдържанието на същата може да се приеме за уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ /л.166/. Поканата не съдържа
конкретен срок, който е предоставен на ответницата за изпълни задълженията си по
договора, изпратена е преди да изтече предвидения в общите условия срок за обявяване на
предсрочна изискуемост след неплащане на минимална месечна вноски и най-вече не е
достигнала до ответницата, поради което и не е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит. Поканата е изпратена до посочен от нея адрес за
кореспонденция, но е върната като непотърсена, след което не са правени нови опити за
връчване на поканата на същия адрес или по посочения от ответницата настоящ адрес, на
който живеела от четири години при сключване на договора /л.165/.
В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т. о. и в решение
№ 148 от 2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл. 290
ГПК е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на
9
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Начинът на
удостоверяване на връчването на уведомително писмо, с което кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на
връчване.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията
за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение
на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани
действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната
пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор
удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно
изричното указание в чл.14 от правилата.
Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат
фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на
получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския
оператор. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост по договор за кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на
задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да
се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните
да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се
предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че договорът не съдържа
уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като
връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора
няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като
недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за
получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който
10
позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за
пощенските съобщения.
Сключеният договор изрично предвижда, че дължимите уведомления се изпращат с
писма, електронна поща, на посочен мобилен номер, по факс или по друг начин,
включително чрез друг дълготраен носител /чл. 22/. Предвидено е задължение за страните
при промяна в адреса незабавно писмено да се уведоми другата страна. Тълкуването на
договорната клауза на чл.22 от Договор за кредит № 0040711 по правилата на чл.20 ЗЗД
налага извода, че страните са определили способи за връчване на кореспонденция, както и
задължение за всяка от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на
адреса, посочен в договора. В клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита
за доставяне на фактическото му получаване. Липса и изрична воля непотърсената
препоръчана пощенска пратка да се счита за връчена. Фингирането на недоставено или само
на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на
получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При
липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът
може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при
липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за
получаващата страна, настоящият състав приема, че договорната клауза не предвижда
фингирано връчване на съобщения /по идентичен казус - решение № 148 от 2.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Неплащането на шест последователни минимални погасителни вноски е настъпило
на 28.12.2013г., а надлежно уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост е извършено едва с връчване на препис от исковата молба на назначения в
производството особен представител на 03.09.2019г., поради което и към момента на
предявяване на исковете на 03.12.2018г. не е изтекъл срокът на погасителната давност за
задълженията по договора.
Съдът е длъжен при произнасяне на спора да съобрази и настъпилите в хода на
производството факти. При това положение следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост като форма на изменение на договорната връзка е надлежно възникнала в хода
на висящия процес на 03.09.2019 год. и от тази дата следва да бъде присъдена законната
лихва. В този смисъл Решение № №179/19.07.2018 г. по в.т.д. № 235/2018г. на Варненски
апелативен съд.
От заключението се установяват обективните предпоставки за обявяване за
изискуемо задължението по договора за кредит тъй като е налице предоставяне на сумата
/усвояване на кредита/, видно от споразумението от 21.12.2009г. и от заключението на
вещото лице. Налице е неизпълнение на задължението за погасяване в определен срок на
МПВ /минимална погасителна вноска/ съобразно чл.9 от договора. Според ССчЕ е
констатирана липса на плащане за периода след 28.06.2013г., когато е извършено последно
плащане в размер на 148.27 евро.
Следва да се отбележи, че се касае за автоматично възобновяем кредит, при което
11
едновременно с погасяване на част от кредита, кредитодателят предоставя на клиента сума
до определения размер (общ кредитен лимит), т.е.позволява се да се теглят непрекъснато
средства до определен размер при изпълнението на определени условия. Спецификата на
този вид кредит се изразява в неговата гъвкавост, тъй като средствата по него се предоставят
до определен размер, надвишаващ наличността по разплащателната сметка на
кредитоискателя. Изискуемостта означава отнемане преумуществото на този режим
занапред. Както с оглед безсрочния характер на договора, така и с оглед спецификата на
договора за револвиращ кредит, съдът намира, че е необходимо изявление на кредитодателя
до длъжника за промяна в условията по договора. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Не се споделя направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
При главницата, изразяваща се като сбор от изтеглени в брой суми и осъществени покупки
не се касае за периодични плащания, за които по силата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД се
предвижда погасителна тригодишна давност. При договора за кредит принципно има едно
неделимо плащане, като обстоятелствата, че страните са се уговорили сумите (минималните
месечни вноски) да се плащат по погасителен план, разсрочено във времето, не ги превръща
в периодични плащания, тъй като се касае за частични плащания по един договор, за които
кредиторът се е съгласил да приеме изпълнението от длъжника на части, а не наведнъж.
Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението, в конкретния
случай тече от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – на
03.09.2018г., тъй като ответницата е допуснала неплащане на шест поредни минимални
погасителни вноски към 29.12.2013г., но едва през 2018г. уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост е достигнало до ответницата, чрез назначения особен представител.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
настъпването на предсрочната изискуемост. От този момент започва да тече давността по
чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. /Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК./. Конкретните размери на
задълженията на ответницата се установяват от заключенията на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като краен резултат установява
12
дължимите от ответницата суми в същите размери, в които са претендирани с исковата
молба. Вещото лице е извършило проверка на наличните по делото документи и с тези,
съхраняващи се при ищеца са проследени извършените трансакции с кредитната карта,
какви задължения са погасявани и какъв е остатъкът. Установява се също така, че
трансакциите по кредитната карта са отразявани редовно, направена е разбивка на сумите за
главница, неустойки, такси и лихви, последните от които се явяват санкционна последица от
забавата при погасяване на месечните вноски. Експертизата установява, че е имало
прехвърляне на задължения от третото лице към ищеца по договори за кредитни карти, като
в тях и сумата по тристранното споразумение е намерила своето отражение, с което се
установява, че предходният дълг на ответника е включен в задължението му по договора за
кредит.
Съдът приема, че в редакцията към момента на сключване на договора за кредит не
са налице уговорки във вреда на кредитополучателя, които да не отговарят на изискването
за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Ответницата изрично е декларирала и потвърдила, че преди сключване на договора за
кредит са и били предоставени текста на договора и общите условия и, че общите условия
са били предоставени преди подписването на договора и е имала възможност да се запознае
с тях – чл. 20 от общите условия, като същите са подписани от ответницата в качеството на
кредитополучател. Следва да се отбележи, че действащия към момента на сключване на
договора ЗПК (отм.) не предвижда специална форма на предоставяне на преддоговорна
информация за потребителския кредит, в т.ч. стандартен европейски формуляр.
Видно от текста на договор за кредит, същият съдържа предвиденото в закона
задължително минимално съдържание, в т.ч. годишен процент на разходите или съотв.
годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора за кредит, както и условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни,
размер на разходите по чл. 21, ал. 2 от ЗПК отм., елементите на общата стойност на кредита,
които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
респ. начинът на тяхното изчисляване, както и свързаните с договора разходи, които трябва
да се понесат от потребителя. Изрично е уговорено лимитът за трансакции да се усвоява за
погасяване на задължения за извършени трансакции чрез кредитната карта iCard/MasterCard,
и при начисляване на лихви, такси, неустойки по договора за кредит и/или по договора за
карта (чл. 3.1. от ОУ към договора за кредит), както и в случай на начисляване на разходи,
такси и комисионни, които произтичат от използването на картата и/или картовата
платежната сметка (чл. 7.1. от договора за кредит), поради което всички възражения за
включване в исковата претенция (претендираната главница) на разходи, които не са били
предварително уговорени са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за доказани по
основание и размер, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния
13
представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 5552.43 лева в производствата по
първоначално образуваното гр.д. № 18226/2018г. по описа на ВРС, в.гр.д. №147/ 2021г. по
описа на ВОС и в настоящето гр. д. № 18063/2021г. по описа на ВРС. Разноски в посочения
размер следва да се възложат в тежест на ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. СЛ. АЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** следните суми:
1961.16 евро, представляваща част от дължима главница в общ размер на 1991.33
евро по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.;
185.05 евро, представляваща част от дължима лихва в общ размер на 255.96 евро по
договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.;
1433.79 евро, представляваща част от дължими такси в общ размер на 1570.13 евро
по договор за кредит от 21.12.2009г. и тристранно споразумение от 21.12.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 03.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 5552.43 лв. /пет хиляди
петстотин петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски в
настоящето производство и в производствата по гр.д. № 18226/2018г. по описа на ВРС,
в.гр.д. №147/ 2021г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14