Р Е Ш Е Н И Е
№1048
гр. Русе, 03.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №1665 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 04.05.2015г.
представляваното от нея дружество, сключило договор за мобилни услуги с Ш.И.С.
– абонат с абонатен №…………… и титуляр по мобилен №……………... При възползване от
преференциална бонус схема, страните сключили и лизингов договор, по силата на
който ответникът закупил мобилно устройство марка „Леново А606“, което се
задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в
размер на 10.59 лева.
Въз
основа посочения договор, Ш.С. ползвал предоставените от дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилен номер 0899 758 235 било фактурирано
под абонатен №*********.
Съобразно
разпоредбата на чл.26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване услуги чрез
индивидуален договор заплащането се осъществявало въз основа фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата
не освобождавало потребителя от задължението му за заплащане стойността на
услугите.
Ищецът
твърди, че за периода 10.06.2015г. – 09.10.2015г. издал следните фактури за
ползваните услуги:
фактура №**********/10.07.2015г. за отчетен период
10.06.2015г. – 09.07.2015г. за услуги на стойност 20.50 лева, платима в срок до
25.07.2015г.;
фактура №**********/10.08.2015г. за отчетен период
10.07.2015г. – 09.08.2015г. за услуги на стойност 14.59 лева; 20.50 лева –
незаплатен баланс по предходна фактура и 10.59 лева - незаплатени лизингови вноски, платима в
срок до 25.08.2015г.;
кредитно известие №**********/10.09.2015г. на стойност
51.76 лева съставляваща: корекция по дълга, чрез сторниране сумата 4.51 лева,
незаплатен баланс от предходния отчетен период – 45.68 лева и 10.59 лева –
незаплатени лизингови вноски, платима в срок до 25.09.2015г.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Теленор България“ ЕАД
прекратило едностранно индивидуалния договор на Ш.С. и издало фактура
№**********/10.10.2015г. за сумата 490.80 лева, съставляваща сбор от незаплатен
остатък в размер на 51.76 лева; начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 237.83 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 201.21 лева.
Молителят пояснява, че неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно клаузата, съдържаща се в т.11 от индивидуалните договори, която
предвиждала при прекратяване на облигационното правоотношение преди изтичане
срока на договора, по вина на абоната, последният да заплати неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка СИМ карта до края на този срок. Наред с горното, при прекратяване
договорите за мобилни услуги и преустановяване предоставянето на услуги, за
остатъка от лизинговите вноски настъпвала предсрочна изискуемост (чл.12, ал.2
от ОУ).
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№7707/2017г. по описа на РРС срещу Ш.И.С. за дължимите по договора суми в общ
размер 490.80 лева. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, адв.В.Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Ш.И.С., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от 0.Е.Ш.сумите: 51.76 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със
законната лихва, считано от 12.03.2018г. до окончателно изплащане на главницата
и да осъди ответника, да заплати на дружеството сумите: 237.83 лева – начислена
договорна неустойка по договор с абонатен №********* и 201.21 лева – дължими
лизингови вноски.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К.И. –
особен представител на ответника Ш.И.С. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва
твърдението, че ответникът е запознат с общите условия на мобилния оператор, с
оглед което счита, че същият не е обвързан от тях.
Приема,
че договорната неустойка следва да е в размер на стандартните за всеки
абонаментен план месечни вноски само за три месеца, а не до края на сключения
договор. В този смисъл сочи решението на Комисия за защита на потребителите.
Поддържа,
че е налице несъответствие между заявлението, въз основа на което е образувано
ЧГД №7707/2017г. по описа на РРС и настоящото производство, тъй като в
заповедното производство ищецът претендирал парично задължение от 490.80 лева с
основание „незаплатени далекосъобщителни услуги“, а в производството по чл.422 ГПК визирал далекосъобщителни услуги на стойност 51.76 лева, като въведените
допълнителни основания и претенции за договорна неустойка и неплатени лизингови
вноски не били заявени пред заповедния съд.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
04.05.2015г. между „Теленор България“ ЕАД и Ш.И.С. – абонат с абонатен
№********* и титуляр по мобилен №0899 758 235 е сключен договор за мобилни
услуги. При възползване от преференциална бонус схема, страните подписали и
лизингов договор, по силата на който ответникът закупил мобилно устройство
марка „Леново А606“, което се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на
равни лизингови вноски, всяка в размер на 10.59 лева. Приложени са „Общи условия на Теленор България
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги“.
В
периода 10.07.2015г. – 10.10.2015г. ищцовото дружество издало:
фактура №**********/10.07.2015г. за 20.50 лева – сбор
от месечни такси и лизингова вноска;
фактура №**********/10.08.2015г. за 45.68 лева – сбор
от месечна такса, лизингова вноска и задължение за предходен период – 20.50
лева;
фактура №**********/10.09.2015г. за 51.76 лева – сбор
от лизингова вноска, задължения за предходен период и
фактура №**********/10.10.2015г. за 490.80 лева – сбор
от неустойки и задължение за предходен период.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №7707/2017г. и издадена заповед №4684/30.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Ш.И.С. за сумите: 490.80 лева – главница по
договор за далекосъобщителни услуги от 04.05.2015г., потребени в периода
10.06.2015г. – 09.10.2015г. и издадена въз основа на него фактура
№**********/10.10.2015г.; 97.53 лева – мораторна лихва за периода 26.10.2015г.
– 09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и 205 лева – разноски по
делото.
С
разпореждане от 26.01.2018г. на заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
По
искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно,
пълно и всестранно. След извършена справка в счетоводството на „Теленор
България“ ЕАД вещото лице е установило, че непогасеното задължение на ответника
за периода 10.06.2015г. – 09.10.2015г. е в общ размер 490.80 лева, от които:
19.99 лева – абонаментна такса с ДДС; 31.77 лева – три месечни лизингови
вноски; 201.21 лева – лизингови вноски за целия срок на договора след
10.09.2015г. и 237.83 лева – неустойка.
В
хода на производството е допуснато изменение на иска за заплащане неустойка
чрез неговото намаляване до 41.97 лева.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 51.76 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със законната
лихва, считано от 12.03.2018г. до окончателно изплащане на главницата, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №4684/30.10.2017г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7707/2017г. по описа на РРС.
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.92 и чл.79 ЗЗД за заплащане сумите: 41.97
лева – начислена договорна неустойка по договор с абонатен №********* и 201.21
лева – дължими лизингови вноски по договор от 04.05.2015г.
По
установителния иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №7707/2017г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1,
т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането,
като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес за запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В
настоящия случай, дружеството предявява иск за 51.76 лева – част от претенцията
по издадената заповед за изпълнение, като наведеното в исковата молба основание
за дължимост на посочената сума съвпада с това, визирано в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за
изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането,
съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, подлежи на обезсилване. Компетентен
да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производство.
Ангажираните
в хода на производството доказателства обуславят извод, че страните по делото
са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за мобилни
услуги, сключен на 04.05.2015г. и договор за лизинг от същата дата, по силата
на които ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените мобилни
услуги, като титуляр по мобилен №0899 758 235 и мобилно устройство марка
„Леново А606“, което клиентът се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни
лизингови вноски, всяка в размер на 10.59 лева. Не се оспорва истинността на
представените с исковата молба писмени доказателства. С декларация, подписана
от Ш.С. на 04.05.2015г., ответникът е удостоверил, че е получил ОУ на „Теленор
България“ ЕАД и се е съгласил с тях.
Предвид
приложените фактури (в които се съдържа подробна информация за ползваните
услуги) и заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на доставените мобилни услуги, следва да се приеме, че абонатът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок.
Ш.С.
не е ангажирал доказателства за престиране на падежа, с оглед което съдът
приема, че е налице виновно неизпълнение на договорното задължение. Претенцията
като основателна и доказана, в размер на 51.76 лева (19.99 лева – абонаментни
такси + 31.77 лева – три лизингови вноски) следва да бъде уважена изцяло, ведно
с лихва за забава, считано от 12.03.2018г. до окончателното й изплащане.
По иска
за заплащане сумата 201.21 лева – остатък от дължими лизингови вноски по
договор от 04.05.2015г.:
Не се спори, че по договора за лизинг, ответникът е
получил и мобилно устройство марка „Леново
А606“, което се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови
вноски, всяка в размер на 10.59 лева. Незаплатените от тях 19 са на стойност
201.21 лева, обстоятелство, което се установява от заключението на приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза. Предвид факта, че мобилното
устройство не върнато на оператора, исковата претенция по отношение
непогасените лизингови вноски следва да бъде уважена.
По иска
с правно основание чл.92 ЗЗД:
Неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на
услуги по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно високи и не следва
да обвързват валидно потребителя (чл.146, ал.1 ЗЗП). Начинът, по който е
уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия
правен резултат, доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции. На практика тази клауза обезсмисля възможността,
абоната да се откаже от договора, тъй като дължи всички такси под формата на
неустойка. Без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗП през
2018г., по силата на което „Теленор България“ ЕАД се е задължил да намали
прилаганите от него неустойки спрямо своите клиенти, тъй като промяната в
клаузата не е могла да засегне вече прекратените преди това отношения с
ответника. От съдържанието на спогодбата е видно, че тя се прилага по отношение
на нови и съществуващи клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на
последните да не е изтекъл задължителния срок на договора към датата на
промяната. Срокът на договора с ответника е изтекъл през м.май 2017г., поради
което спогодбата не би могла да се приложи спрямо него. Същевременно
императивния режим на закрила на потребителите изключва изменение на клаузите
по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на страните. Напротив,
законът предвижда нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като се отрече
каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при договарянето, да
получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
По
изложените съображения претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Теленор България“
ЕАД по настоящото дело възлизат на 675 лева – заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и депозит за вещо лице. Съразмерно
с уважената част от претенциите, на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноски в размер на 578.95 лева.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
154.39
лева - разноски по ЧГД №7707/2017г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Ш.И.С., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от 0.Е.Ш.сумата:
51.76 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2018г. до окончателно изплащане на главницата, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №4684/30.10.2017г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7707/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ш.И.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от 0.Е.Ш.сумата 201.21 лева – дължими лизингови вноски
по договор за лизинг, сключен на 04.05.2015г..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от 0.Е.Ш.срещу Ш.И.С., ЕГН **********
иск за заплащане сумата 41.97 лева – начислена договорна неустойка по договор с
абонатен №*********.
ОСЪЖДА Ш.И.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 578.95 лева.
ОСЪЖДА Ш.И.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №7707/2017г. по описа на РРС разноски в
размер на 154.39 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: