№ 10210
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110130792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 159475/07.06.2023 г., подадена от Н. Д.
А., ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетните деца Д. Н. А., ЕГН ********** и Д. Н. А., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН срещу Д. С. С., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че
молителката Н. А. и ответникът се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, от което се родили малолетните деца Д. и Д., неприпознати от
биологичния си баща. На 07.05.2023г. молителката Н. А. и ответникът били в
жилището й, находящо се в гр. София, кв. Ботунец-2, ет. 4, ап. 12. Било около
08.00 часа сутринта. Предищната вечер ответникът отново бил употребил
марихуана. Той започнал разговор с молителката с цел да я убеди да му
позволи да вземе телевизора, за да го заложи. Молителката категорично
отказала. Ответникът й казал „Путко майна“, „Мършо“, „Курво“, „Боклук“.
Освен тези изрази, ответникът започнал да склонява молителката да стане
проститутка, тъй като не работел, а му трябват пари и щом нямала да му даде,
и не дава телевизора, трябвало тя да ги изкара по някакъв начин, като „щели
да делят 50 на 50“. Молителката си замълчала след това негово предложение.
1
Ответникът отново попитал за телевизора, като молителката отказала отново.
Ответникът хванал молителката за устата, стискайки я за устата със страшна
сила и с опрян в скулите й юмрук я натискал и й се зъбил в лицето и плюел в
лицето, защото не давала да заложи нищо от вкъщи. Заплашил я, като й казал
„Искаш ли да те пречукам тука? Не ме интересува, че детето гледа!“, „Искаш
ли да те оставя на място цялата в кръв?“. Молителката само мълчала.
Ответникът започнал да хвърля предмети и да се опитва да руши дома й. На
това присъствало детето Д., а детето Д. се събудило при крясъците. След
инцидента ответникът отишъл да пуши, а молителката се обадила на дядо му.
В момента, в който ответникът разбрал, че говори с него, й отскубнал
мобилното устройство от ръката. Заявил, че тя не може да пита, защото така
ще му направи проблем. След това ответникът се обадил на майка си и
нарекъл молителката „Болен мозък“, че не е „никаква майка“. След това
ответникът блъскал молителката в стената, дърпал я и се заканвал да я души,
посягайки ръце към врата й. Блъскал си главата в нейната със заканата, че ще
й счупи носа за пореден път и ще я обезобрази и направи цялата в кръв.
Молителката тръгнала да набира тел. 112, но не успяла, защото телефонът й
бил изтръгнат от ръцете. Пряк свидетел и на това станало детето Д.. Въпреки
това, молителката избягала от апартамента си и отишла при съседите, където
успяла да се свърже с полицията и да изпратят патрул. Около 08.30 часа
дошла патрулка, която извела ответника от жилището на молителката и бил
накаран да пише обяснения. Бил му връчен и протокол за предупреждение по
чл. 65 ЗМВР, но той отказал да го подпише.
На 07.06.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН по отношение
на пострадалите лица.
В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител
молят молбата да бъде уважена. Не претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Молителката Н. А. е майка на малолетните деца Д. Н. А., ЕГН
2
********** и Д. Н. А., ЕГН **********, с баща: неизвестен.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и
начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
В изпълнение на задължението по чл. 21, т. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Оборище. Видно от проведеното
социално проучване, майката споделя, че през 2020г. се запознава с Д. С. и
започват връзка. От съвместното им съжителство през 2021г. е родено детето
Д., а през 2022г. е родено детето Д.. Малолетните не са припознати от
биологичния баща. По данни на Н. А., когато се установява първата й
бременност започва неразбирателство помежду им. Като причина посочва, че
не могат да стигнат до решение къде ще живеят. Майката споделя, че Д. С.
започнал да я убеждава да прекъсне бременността си, отправял е заплахи и е
била подложена на непрекъснат психически тормоз. През месец март 2021г.
майката е депозирала жалба в 05 РУ – СДВР, което постигнало положителен
ефект и Д. С. преустановил психическото насилие спрямо нея. През месец
септември 2021г. Н. А. и Д. С. решили да възобновят връзката си. По думи на
майката, в началото на 2022г. Д. С. започнал отново да упражнява психическо
и физическо насилие спрямо нея. Майката споделя, че психическото насилие
се изразявало в обидни думи, обвинения, че „не става за майка“ и заплахи, че
ще й отнеме детето Д.. Физическото насилие се изразявало в ухапване по
лицето, стискане, душене, извиване на ръце и блъскане в стената, за което
разполага със съдебно – медицинско удостоверение. Н. А. разказва, че
неколкократно Д. С. и неговата майка са искали от нея да се откаже от
правата си на родител. По нейни думи, С. я убедил, че ще прекрати насилието
спрямо нея и подновили съвместното си съжителство. Скоро разбират, че Н.
А. е бременна с второто им дете. Майката споделя, че С. отново започнал да
упражнява психическо и физическо насилие спрямо нея. При пореден акт на
насилие, А. подала сигнал на спешен телефон 112. Родителите се събират и
разделят многократно. През месец декември А. взима окончателно решение
да прекрати връзката си с Д. С.. Същият спира да осъществява контакт с
децата си. През месец януари 2023г. С. започва да посещава децата. В края на
месец април 2023г. А. разбира, че очаква трето дете от Д. С.. Споделя, че
често била и жертва на сексуално насилие от страна на Д. С.. Посочва, че била
подложена и на непрестанно изнудване за финансови средства от С.. Същият
3
често взимал нейни вещи и ги продавал в заложни къщи. По нейни думи,
извършил и кражба на банковата й карта. На 07.05.2023г. С. настоял да вземе
телевизора й, за да заложи в заложна къща. По нейни думи, след като е
отказала, бащата на децата е проявил за пореден път насилие. А. твърди, че С.
я склонявал към проституция и след нейния отказ, същият отново е проявил
физическо насилие спрямо нея. Майката споделя, че била заплашвана с
убийство и на инцидента е станал свидетел детето Д., а детето Д. се е
събудило. Н. А. успяла да напусне апартамента и с помощта на съседи е
подала сигнал на спешен телефон 112. При пристигане на полицейските
служители, С. е бил изведен от жилището. По данни на Н. А., бащата
употребява ПАВ, не се интересува от децата си, не помага финансово за
отглеждането им. Майката разказва за случай, при който децата са болни, а
той отказва да отиде до аптеката и да закупи медикаменти. Към настоящия
момент родителите Н. А. и Д. С. са разделени. Основни грижи за децата
полага тяхната майка. Същата разчита на помощта на леля си и приятелка,
които й помагат в грижите за малолетните деца при необходимост. Н. А.
живее заедно с двете й деца в тристаен апартамент, който е нейна
собственост. Към настоящия момент Н. А. е в платен отпуск по майчинство.
Н. А. посочва, че биологичният баща на децата и бабата по б.л. не се
интересуват от децата и не ги търсят. Децата Д. и Д. са в ниска възраст и към
момента не посещават детско заведение. Отчита се силно изразена
емоционална връзка от страна на майката към децата. Към настоящия момент
родителите не си сътрудничат и не поддържат комуникация чрез срещи и
разговори, касаещи децата. По данни на майката, бащата не проявява
загриженост за децата им. Майката е потърсила съдействие от
неправителствена организация и посещава психолог във връзка с преживяно
психическо, физическо и сексуално насилие.
Видно от приетите по делото справки от Дирекция „Национална система
112“ – МВР, на 07.05.2023г. на тел. 112 са подавани сигнали, както следва: в
08.31 часа от лице, което се представя като Н. А.; в 08.26 часа от лице, което
не се е представило; в 08.31 часа от лице, което се представило като г-жа
Кюпривашиева.
От показанията на свидетеля Валентин Бориславов Станчев се
установява, че на 07.05.2023г. молителката Н. А., която му е съседка,
4
позвънила на неговата врата на долния етаж. Била разстроена и поискала
телефона му, за да позвъни на полицията. В този момент била разплакана.
Била сама. Дошла полиция.
Съдът кредитира показанията на св. Станчев като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства, като
не кредитира същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй
като няма лични впечатления за тях.
Видно от показанията на свидетелката Ира Вълкова Станчева,
молителката Н. А. и ответникът живеели заедно. Молителката плащала за
двама души входни такси. Ответникът бил в дома на молителката, когато
свидетелката я търсела. Между страните имало конфликти. Молителката била
насинена. Молителката заплащала входна такса за двама от януари 2021г.
Преди тя живеела с майка си, която починала след раждането на големия й
син. Молителката заплащала входна такса за двама до месец май 2023г.
Съдът кредитира показанията на св. Станчева като обективни и логични
и кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Светослав Събков Райнов,
тъй като, от една страна, същият, както заявява, не е запознат с отношенията
между Н. и Д., респективно същият не предоставя факти и обстоятелства от
предмета на доказване, и от друга страна, същите страдат от противоречия,
изразяващи в следното: първоначално свидетелят заявява, че познава
молителката визуално, „засичали са се“. Впоследствие заявява, че същата
искала пари както от Д., така и от него, не е казвала за какво са й тези пари.
Съдът намира, че в тази част показанията са вътрешно противоречиви, тъй
като се твърдят взаимно изключващи се обстоятелства. Това създава и
съмнение относно достоверността на показанията на св. Райнов, поради което
и съдът не им дава вяра.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че показанията на
свидетелката Цветанка Димитрова С.а /майка на ответника/ са изолирани,
неподкрепени от други доказателства и противоречащи на доказателствената
съвкупност, поради което предвид родствената връзка с ответника, същата се
явява заинтересована от изхода на делото. В подкрепа на този извод са
5
следните съображения: свидетелката С.а твърди, че на процесната дата
отишла пред дома на молителката, тъй като синът й се обадил и казал, че
молителката го е заключила, удряла го. Ответникът стоял на терасата,
молителката стояла до него, крещяла и викала. Ответникът й казвал „Н., моля
ти се дай ключа да изляза“, а тя крещяла „Няма да ти дам ключа“. Тогава
свидетелката С.а се обадила на тел. 112. От показанията на свидетелите А.
Атанасов У. и Г. Цветков Г. /полицейски служители към 05 РУ – СДВР/,
които са еднопосочни и непротиворечиви с останалите доказателства, се
установява, че след като пристигнали на място пред входа, в който живее
молителката, не е имало „абсолютно никой“. Молителката слязла, отворила
им и се качили горе. Показанията на св. С.а, че същата се обадила на тел. 112
се оборват и опровергават и от приетите по делото справки от Дирекция
„Национална система 112 – МВР, видно от които няма данни същата да е
подавала сигнал на процесната дата. Изложените обстоятелства обосновават
извод за недостоверност на показанията на св. С.а, поради което и предвид
родствената връзка с ответника, същата е заинтересована от изхода на делото,
предвид което и съдът не ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на св. Н. Радославов Кондов, доколкото
същият няма спомен за случай от 07.05.2023г., респ. не възпроизвежда факти
и обстоятелства, относими към предмета на производството.
От показанията на св. А. Атанасов У. се установява, че молителката Н. А.
имала проблеми с приятеля си, с който живеела на семейни начала. При
пристигането на пиолицейските служители молителката и ответникът се
разбрали помежду си, тя си останала в апартамента, той излязъл навън. Това
се случило през 2023г., било топло. Сигналът бил подаден по обяд – след обяд
като семеен скандал, че мъж и жена карат. Било в кв. Ботунец 1. Молителката
била видимо притеснена. При пристигането на полицейските служители
нямало наркотици в ответника. При направена от тях проверка установили, че
той бил задържан за наркотици, но нямало такива в този момент в него.
Молителката била с две деца, като била бременна. Децата били доста малки. В
апартамента били само страните и децата. Пред входа нямало абсолютно
никой. Молителката отворила на полицейските служители. Тя слязла,
отворила им и се качили горе.
Видно от показанията на св. Г. Цветков Г., бил подаден сигнал за това, че
6
човекът, с когото молителката живеела на семейни начала, иска да изнесе
покъщнина от тях, за да си купи дрога. При пристигането на полицейските
служители, нямало проблем между страните. Молителката била с ответника, с
който живеели, и с две дечица. Не били намерени наркотици, а само празни
пакетчета. Било в кв. Ботунец, бл. 1. Случило се през пролетта на 2023г., през
деня около обяд. Молителката била видимо притеснена, била изплашена, но
когато полицейските служители пристигнали, всичко било тихо и нямало
разправия. Ответникът тогава бил видимо адекватен, видимо спокоен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите У. и Г. като обективни,
логични и кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира
същите в частта им относно споделените им обстоятелства, тъй като нямат
лични възприятия за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 07.05.2023 г., а
молбата до съда е подадена на 07.06.2023 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно действащата към момента на подаване на молбата разпоредба
на чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 10 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката Н. А. и
7
ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, а
малолетните Д. и Д. са деца на Н. А..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
доказано, че на 07.05.2023г. около 08.00 часа в гр. София, кв. Ботунец-2, ет. 4,
ап. 12, молителката Н. А. е пострадала от действия на ответника, изразяващи
се в отправени спрямо нея обидни и заплашителни изрази – „Путко майна“,
„Мършо“, „Курво“, „Боклук“, склоняване към проституция, „Искаш ли да те
пречукам тука? Не ме интересува, че детето гледа!“, „Искаш ли да те оставя
на място цялата в кръв?“, „Болен мозък“, „никаква майка“, че ще й счупи
носа за пореден път и ще я обезобрази и направи цялата в кръв. Молителката
е пострадала и от действия на ответника, изразяващи се в хващане за устата,
стискане за устата и опрян в скулите юмрук, натискане, блъскане в стената,
дърпане, закана за душене, посягайки към врата, блъскане на главата си в тази
на молителката. Съдът намира, че с гореописаните действия ответникът е
осъществил спрямо молителката актове на домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН – психическо, емоционално и физическо насилие. Този извод
се подкрепя и обосновава от представената по делото декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира изцяло като годно доказателство и предвид
липсата на свидетели – очевидци, придава на същата изключителна
доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Не са ангажирани
доказателства, които да я опровергават и оборват. В резултат на така
извършените актове на домашно насилие молителката била разплакана,
разстроена, притеснена. Това се установява от показанията на свидетелите
Станчев, У. и Г., които лично са възприели състоянието на молителката
непосредствено след извършените спрямо нея актове на домашно насилие.
Съгласно ал. 2 на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие спрямо дете е всяко такова,
извършено в негово присъствие. От декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
видно, че на всички актове на домашно насилие спрямо молителката Н. А. е
присъствало малолетното дете Д., поради което съдът приема, че ответникът
е извършил действия спрямо него по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. По
отношение на детето Д., съдът намира, че не са налице предпоставките на
посочената разпоредба, доколкото, видно от декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, същото не е присъствало на извършените актове на домашно насилие
спрямо неговата майка. В декларацията е посочено единствено, че детето Д.
се е събудило, но не и изрично, че то е присъствало, така както е подчертано
8
за детето Д.. С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за защита,
подадена от Н. А., лично и като майка и законен представител на малолетното
дете Д. А., е основателна, поради което следва да бъде издадена заповед за
защита. Молбата от малолетното дете Д. А., действащо чрез своята майка и
законен представител Н. А., следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалите
лица/. Съдът намира, че посочената мерки ще осигурят защита в достатъчна
степен на пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена
без такъв. Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и
интензитета на актовете на домашно насилие, съдът намира, че същата следва
да бъде наложена за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и липсата на данни за имотното състояние на извършителя,
съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 800 лева, която
ще въздейства поправително на ответника.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 50,00 лева, следва да се възложи на
9
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителите. Молителката Д. А. не дължи държавна такса на основание чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ответника. С
оглед изхода на производството, такива не му се следват.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Н. Д. А., ЕГН ********** и малолетното дете Д. Н. А., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. Ботунец-2, ет. 4, ап. 12, като налага следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. Ботунец, бл. 6, ет. 2, ап. 4, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Д. А., ЕГН
********** и малолетното дете Д. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр. София,
кв. Ботунец-2, ет. 4, ап. 12.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Ботунец, бл. 6, ет. 2, ап. 4, ДА ПРИБЛИЖАВА Н. Д. А., ЕГН ********** и
малолетното дете Д. Н. А., ЕГН ********** на разстояние по – малко от 300
/триста/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. С. С., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. С. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, кв. Ботунец, бл. 6, ет. 2, ап. 4, глоба в размер на 800,00
/осемстотин/ лева.
10
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Ботунец, бл.
6, ет. 2, ап. 4, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50.00
/петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Н. Д. А., ЕГН ********** в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Н. А.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Д. С. С., ЕГН **********, поради осъществен от страна на
последния акт на домашно насилие на 07.05.2023г. и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11