О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и пети юли 2022г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №309 по описа за 2019г. на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
По делото е постъпила молба с.д.№7376/2022г. от М.И.К. *** за изменение на Решение
№492/14.04.2022г. на Административен съд Варна в частта на разноските.
С молбата се излагат съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Доказателствата за осчетоводяването
в хронологичните ведомости и изплащането в брой на възнагражденията му по
договорите за управление и контрол били представени по ел. път на ревизиращите от
ТД на НАП-Русе. Твърди се, че на 16.02.2017г. по телефона органите изискали да
се представи хронология на сметка 411 от двете дружества, с които К. имал ДУК,
както и ведомостите за заплати и това било изпълнено на 19.02.2017г. в 2:21 РМ,
когато тези документи били изпратени по електронен път на ревизиращите. Прилага
разпечатка на имейла с който документите са изпратени преди издаването на Ревизионен
акт № 03000316008250-091-001 от 22.06.2017г. Същите документи били представени
повторно и в съдебните фази на хартиен носител, поради което неправилно съдът
счел, че те не са депозирани в хода на ревизията, а за първи път едва в
съдебната фаза. Поради това неправилно съдът на основание чл.161, ал.3 от ДОПК присъдил
разноските в решението. Иска се постановяване на определение, с което решението в
частта за разноските да бъде изменено и на жалбоподателя да бъдат присъдени
поисканите разноски както са направени. Позовава се на съдебна практика и
счита, че по препращане от §2 от ДР на ДОПК следвало да се приложат АПК и чл.78,
ал.8 от ГПК в редакцията след изм. ДВк, бр.8/24.01.2017г., която препраща към
възнагражденията с максимален размер определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Поради това неправилно в решението на ответника било присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която била неприложима,
вместо по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Иска при
изменението на решението в частта за разноските на ответника са не се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение или да му се присъдят 100лв. за такова.
Насрещната страна Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на искането за изменение по чл.248, ал.1 от ГПК. Излага
доводи за неприложимост на чл.78, ал.8 от ГПК и на наредбата за заплащането на
правната помощ, поради препращането в чл.161, ал.1 от ДОПК към Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като се запозна с искането и доказателствата по делото, Съдът достигна
до следните установявания и изводи:
С Решение №492/14.04.2022г. по адм. дело №2196/2918г. по описа
на Административен съд Варна е уважена жалбата на М.И.К. *** и е постановена
отмяна на Ревизионен акт № 03000316008250-091-001/22.06.2017г. потвърден с
Решение № 319/19.09.2017г. на директора на дирекция „ОДОП”-гр.Варна при ЦУ на
НАП, с който са му установени данъчни задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2012г.
и 2013г. в общ размер на 52682лв. - главници и 19047,41лв.- лихви. Въпреки този
изход на делото на К. разноски не са присъдени, а на основание чл.161, ал.3 от ДОПК той е осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“–Варна сумата от 2831,88лв.,
включваща 150лв. - депозит за вещо лице и 2681,88лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно материалния интерес по делото възлизащ на
71729,41лв. и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. За така присъдените разноските е отчетено, че едва
в съдебната фаза той е представил писмени доказателства за осчетоводени в
хронологичните ведомости и изплатени в брой възнаграждения по договорите за
управление и контрол, които са обосновали решаващия извод, че в ревизирания
период не е имал превишение на разходите над приходите му, които доказателства
е можело да представи в ревизионното производство - най-късно пред решаващия
орган.
Това решение е връчено на М. К. чрез представителя му на 28.04.2022г. с
указание за възможността да бъде оспорено в 14-дневен срок.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима.
Подадена е от надлежна страна по куриер на 10.05.2022г. – в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК вр.§2 от ДР на ДОПК.
С оглед гореизложеното, материалите по делото и приложимите правни
разпоредби, се налагат следните констатации и изводи:
С молбата се иска допълване на Определение №1833/21.07.2021г. по адм. дело №535/2021г.
по описа на Административен съд-Варна, което подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му. В този срок страните могат да поискат допълването му в
частта за разноските. Процесната молба е
депозирана на 26.07.2021г., в деня на съобщаване на определението на Началника
на отдел „Оперативни дейности“ -Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С
оглед на това молбата за допълването на този акт в частта на разноските е
подадена в срок, от надлежна страна и допустима.
Искането е за изменение в частта на разноските на решение, което е постановено
по производство по съдебно обжалване на РА пред първата инстанция, проведено по
реда на глава ХІІ от ДОПК – от чл.156 до чл.161 вкл. В чл.161 ал.1, ал.2 и ал.3
от ДОПК са разписани правилата за присъждане на разноските от съда, поради
което не е налице липса или непълнота на правна уредба в ДОПК за случая, за да е
налице хипотеза на §2 от ДР на ДОПК и да се налага прилагане на АПК и ГПК. Налице
е разлика между настоящото производство по редовно инстанционно обжалване на РА
и извънредното производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, за което в
ДОПК няма правила за разноските и поради по силата на §2 от ДР на ДОПК се
прилагат правилата в АПК и ГПК, както е посочено и в представената с молбата съдебна
практика.
Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат да се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в
размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните възнаграждения
за адвокатите в съдебните производства, с изключение на хипотезите на оказване
на правна помощ по Закона за правната помощ, са в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложимата уредба в
съдебните производства по обжалване на РА пред първоинстанционния и касационния
съд и в настоящото дело. В този смисъл многократно са се произнасяли административните
съдилища, а и касационни състави на ВАС – например: Решение № 7584 от
23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 659/2021 г., I о., Решение № 15483 от
14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2020 г., I о., Определение № 5459 от
11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2020 г., VIII о. Поради това
неоснователно с молбата по чл.248 от ГПК се твърди неправилно приложена Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне
на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника по настоящото
дело и неправилно се иска определянето му съгласно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. във вр. със ЗПП и чл.78,
ал.8 от ГПК на основание §2 от ДР на ДОПК, които в случая са неприложими.
Във връзка с приложената разпоредба на чл.161, ал.3 от ДОПК съдът установи,
че приложеното към молбата заверено за вярност с оригинала копие на разпечатка е
на съобщение от Ц. Б. с дата на изпращане 19.02.2018г./понеделник/,
а не с дата 19.02.2017г. /неделя/. С него Ц. Б. сочи, че изпраща хронологията
на сметка 421 от двете дружества в които М. К. имал ДУК и ведомости за заплати
с пояснението, че лицата по ДУК и в двете дружества са две и са при еднакви
условия на възнаграждения, а за възнагражденията са пускани РКО с обща сума. Към
датата 19.02.2018г. на изпращане на това съобщение с хронологията на сметките вече
е било образувано съдебно производство – адм. дело №2945/2017г. по жалбата на К.
срещу Ревизионен акт № 03000316008250-091-001/22.06.2017г. потвърден с Решение
№ 319/19.09.2017г. на директора на дирекция „ОДОП”-гр.Варна при ЦУ на НАП и е
било проведено първото открито съдебно заседание на 15.01.2018г. в което с
протоколно определение съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза /л.40 от
дело №2945/2017г./. Заключението по експертизата е депозирано в съда на 28.05.2018г.
от вещото лице, което е назначено с акт на съда от 08.05.2018г. поради отвод на
първоначално назначеното вещо лице. При изслушване на вещото лице в откритото
съдебно заседание на 11.06.2018г. е заявило, че е извършило проверка в
счетоводствата на дружествата и от там й били представени разплащателните
ведомости, от които от хронологиите на сметка 421 – персонал на дружествата е установило
възнагражденията получени от ревизирания и за трите години 2007г., 2008г. и
2009г. – по трудов договор, по ДУК и т.н./л.115-117 от адм. дело №2945/2017г./.
Същото вещо лице е изготвило заключението прието по настоящото адм. дело
№309/2019г. и допълнителното заключение, за изготвяне на което е използвало хронологичните
ведомости по операциите за сметка 421 „Персонал“ за 2007г., 2008г., 2009г. и
2010г. на „Сано България“АД и „СМК“ООД, които са й били предоставени от
дружествата /л.119-133 от дело №309/2019г./. Тези ведомости не са налични в
ревизионната преписка, не са били представени на ревизиращите от К., който е
заявил, че не може да посочи с каква наличност е разполагал в началото на ревизирания
период – към 01.10.2010г., което е видно от изложеното в ревизионния доклад на
стр.17-20. Тези писмени доказателства не са били представени с жалбата срещу РА
подадена на 17.07.2017г., нито с жалбата до съда след постановяване на решението
за потвърждаване на РА. Тези писмени доказателства не са налични по делото,
което се потвърждава и от вещото лице в открито съдебно заседание на 11.02.2020г.
/л.135 от адм. дело №309/2019г./, поради което за първи път са приети и
приложени по делото в това открито съдебно заседание.
Гореизложените факти и обстоятелства правилно са отчетени при формиране на
извода, че писмените доказателства за осчетоводени в хронологичните ведомости и
изплатени в брой възнаграждения по договорите за управление и контрол на М. К.,
които обосновават решаващия извод, че не е налице превишение на разходите му
над приходите в ревизирания период са представени едва в съдебната фаза, а е
можело да бъдат представени в ревизионното производство - най-късно пред
решаващия орган. Законосъобразно и в съответствие с чл.161, ал.3 от ДОПК М. К. е
осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“–Варна сумата от 2831,88лв., включваща депозит
за вещо лице в размер на 150лв. и 2681,88лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно материалния интерес по делото възлизащ на 71729,41лв. и
чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с Решение №492/14.04.2022г., поради което не е налице основание за
изменението му в тази част.
Разгледана по същество, молбата с искането за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, приложим на основание §2
от ДР на ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молба с.д.№7376/2021г. от М.И.К.-*** за изменение
на Решение №492/14.04.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело №309/2019г.
в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България по реда, по който подлежи на обжалване решението.
СЪДИЯ: