Определение по дело №165/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и се развива по постъпила молба от адв.Е. Я. от БАК, в качеството му на пълномощник на А. А. З. от Г.Р. насочена против Определение № 2132/30.06.2009 г., постановено по Г.д. № 710/2008 г. по описа на РС Р..

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, като се излагат съображения, че районният съд не е отчел разликата в твърденията на страните относно промяна на състоянието на съсобствения им имот и на принадлежността на правото на собственост по отношение на същия от момента на постигане на спогодбата за неговото ползване през 1987 г. до момента на предявяване на исковата молба, инициирала производството пред районния съд.

Към жалбата не се представят нови писмени доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като се запозна с данните по делото и съобрази доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба епроцесуално допустима, като депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, имаща правен интерес от атакуване на съдебния акт – жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното определение.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна, по следните съображения:

Още с исковата молба жалбоподателят е изложил съображения и е представил доказателства, че между него и ответниците през 1987 г. е било постигнато споразумение за ползването на имота, върху който им е било учредено право на строеж на жилищна сграда върху имот, общинска собственост, подробно описана в договора, приложен на л.5 от първоинстанционното дело.

Навел е съображения обаче, че от момента на постигане на това съгласие до момента на предявяване на исковата молба – 01.12.2008 г., е настъпила промяна в собствениците на недвижимия имот – страните по делото са го закупили /всяка една по ½ ид.ч./ от Община Р., а освен това е настъпила и промяна по отношение на съществуващото в имота застрояване.

Последният факт не се е и оспорвал от ответниците по делото, а и е установен в хода на неговото производство от събраните доказателства.

При така установеното от фактическа страна районният съд е формирал крайният си извод за недопустимост на заявената претенция, поради наличието на споразумение между съсобствениците относно използването, управлението на общата вещ, материализирано в договора от 1987 г. при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

На първо място видно е от съдържанието на самия договор за доброволна делба на съсобствен имот, на който се е позовал районния съд, че с него страните по делото са си поделили доброволно жилищната сграда, изградена от тях въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя.

В същия договор се е съдържало и споразумение относно ползването и владението на дворното място, което към този момент е било общинска собственост.

Следователно – към момента на постигане на това споразумение страните по делото не са били съсобственици по отношение на общата вещ - недвижимия имот, т.к. той е бил собствен на Община Р..

В такива са се превърнали по-късно – през 2007 г., когато са закупили /всеки един от тях на самостоятелно основание/ от Община Р. по ½ ид.ч. от процесния имот.

Именно от този момент на сетне същите се явяват съсобственици по отношение на общата вещ по смисъла на чл.32 ЗС, поради което и позоваването на съглашението, постигнато между тях за ползване на общата вещ, преди същите да се легитимират като нейни съсобственици, е необосновано.

На самостоятелно основание се установило от данните по делото, че след постигане на цитираната спогодба от 1987 г. върху процесния имот е осъществено застояване от всяка една от страните по делото, което не е съществувало към 1987 г. – и двете страни са изградили масивни гаражи в имота, а ответниците и друга масивна сграда с площ от 68 кв.м. /така заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните/.

Това застояване е отнело от свободната за ползване част от имота към 1987 г. близо 105 кв.м., който факт релевира категорично на извод за промяна във фактическото положение на имота от момента, в който е било постигнато съгласие между страните за негово ползване независимо, че по правната си същност последното не е било такова по чл.32 ЗС.

А е установено трайно от теорията и практиката, че въпросът за начина на ползване на съсобствена вещ може да се пререшава при настъпило изменение във фактическото положение.

Изложеното налага отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на РС Р. за произнасяне по същество на заявената претенция.

Мотивиран от горното и на осн.чл.278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 2132/30.06.2009 г., постановено по Г.д. № 710/2008 г. по описа на РС Р..

ВРЪЩА Г.д. № 710 по описа на Районен съд Р. за 2008 г. на същия съд за произнасяне по същество по заявената искова претенция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: