№ 1366
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20222100100305 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба от ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез от юк. Елена Галева, против В. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ж.жк***
бл.*** ет.* ап.* за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването,
при условията на пасивна солидарност, на следните изискуеми вземания, представляващи
част от вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4163/2020 г. по описа на Бургаския
районен съд, както следва: 11 359.38 евро - непогасена главница; 955.73 евро - непогасена
договорна лихва /лихва за ползвания кредит/, начислена за периода от 27.07.2018г. до
02.12.2019 г. включително; 346.37 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания
/лихва за просрочие/ за периода от 27.07.2018 г. до 01.12.2019 г. включително; 321.85 евро -
непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна
изискуемост 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; 195.92 евро - непогасена законна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 85 ЗЗД за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително; 239.52 евро - непогасена законна лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за периода от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. включително; 24.54 евро - непогасени
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост на кредита, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №4163/2020г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; включително и разноските в заповедното
1
производство по ч.гр.д. № 4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, в размер на
сумата от 1144.75 лв. - заплатена държавна такса по заповедното производство и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение; както и разноските в настоящото исково производство.
След постъпила молба на ищеца с правно основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал
изменение на част от предявените искове , което е описано по-долу.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 05.07.2011 год. страните в настоящото
производство са сключили договор за банков кредит № 023LD-R-000218, по силата на който
банката предоставила на ответниците банков кредит в размер на 11 500.00 евро, за
погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване: 15.06.2021 г. На датата
на подписване на договора, кредитът бил изцяло усвоен. Ищецът сочи, че кредитът е в
просрочие от 05.08.2011 г. Преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общия
размер на просрочената сума по главницата е била 8 245 евро, а по лихва – 10 157.35 евро,
като считано от датата на предсрочната изискуемост - 02.12.2019 г., общият размер на
просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна
лихва, към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от
текущо начислена договорна лихва е 10 179.40 евро. Заявява, че са просрочени 100 вноски
по главницата и 99 вноски по лихвата.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, банката поканила
кредитополучателите да изпълнят доброволно изискуемите и непогасени задължения, в 3-
дневен срок от получаването на Покана с изх. №237-69/23.08.2019 г., връчена на
ответниците, чрез ЧСИ Станимира Николова, Per. № 805 на КЧСИ, на 01.10.2019г. - лично
на В. К., и на 02.10.2019г. - лично на С. К., по реда и при условията на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Твърди се от ищецът, че поради неплащане на просрочените задължения, е обявил
процесрния кредит за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.12.2019г.
По нататък ищцовата банка сочи, че към 28.07.2020 г. дългът на
кредитополучателите, е в размер на 29 265.29 евро, като в исковата молба е посочено как е
формирана тази сума. Заявява се, че и към настоящия момент задължението не е погасено.
На 28.07.2020 г., ищецът подал заявление за издаване па заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу кредитополучателите, въз основа на извлечение от счетоводните си книги,
по което е образувано ч.гр.д. №463/2020 г. по описа на Бургаския районен съд. В тази
връзка, на 03.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците В. К. К. и С. А. К. да
заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в общ размер на 29 265.29
/Двадесет и девет хиляди двеста шестдесет и пет и .29 / евро, от които: 11 359.38 евро
/единадесет хиляди триста петдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/ - непогасена
главница, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; 10 179.40 евро (десет хиляди сто седемдесет и девет
евро и четиридесет евроцента) - непогасена договорна лихва /лихва за ползвания кредит/,
начислена за периода 15.09.2011 г. - 02.12.2019 г. включително, дължима на основание
2
Раздел II, т, 4. от Договора за кредит; 6 944.68 евро (шест хиляди деветстотин четиридесет и
четири евро и шестдесет и осем евроцента) - обезщетение за забава за просрочените
плащания /лихва за просрочие/ за периода 15.08.2011 г. - 01.12.2019 г. включително,
дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит; 321.85 евро (триста двадесет и
едно евро и осемдесет и пет евроцента) - непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г.
включително; 195.92 евро (сто деветдесет и пет евро и деветдесет и два евроцента) -
непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 85
ЗЗД за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително; 239.52 евро (двеста тридесет и
девет евро и петдесет и два евроцента) -непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. включително; 24.54 евро (двадесет и четири евро и
петдесет и четири евроцента) - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на кредита, както и сумата от 1144.75 лв. (хиляда сто четиридесет и четири
лева и 75 стотинки) - заплатена държ. такса по заповедното производство и 50 лв. (петдесет
лева) - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответниците подали в срок възражения срещу издадената заповед за изпълнение и на
01.02.2022 г. ищецът получил Разпореждане №260193/26.01.2022 г. по ч.гр.д. №4163/2020 г.
по описа на Бургаския районен съд, с което му е указано, че има право да предяви иск на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу длъжниците. Ответниците, чрез процесуалния си
представител, са подали писмени отговори, които са идентични, поради което съдът ги
докладва съвместно. С подадените отговори ответниците, считат исковете за допустими, но
неоснователни и незаконосъобразни, поради недължимост на ищцовите претенции.
Оспорват претенциите по основание и размер.
Признават сключването на процесния договор за кредит, като сочат, че крайният срок
за погасяването му е 15.06.2021 г. Признават и обстоятелствата, че кредитът е усвоен на
05.07.2011 г, а в просрочие - от 05.08.2011 г.
И двамата ответници сочат, че едва на 22.12.2021г., след връчването на Покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№ 20218050401381, по описа на ЧСИ-Станимира
Николова, с рег.№ 805 по описа на КЧСИ, са разбрали, че с изп.лист № 260550, издаден по
ч.гр.д. № 4163/2020г. от PC-Бургас, са осъдени да заплатя главница в размер на 28 673.03
евро, дължима съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 28.07.2020г,
която е формирана от следните суми: 11 359.38 евро - непогасена главница, 10 102.56 евро -
непогасена договора лихва за периода от 15.09.2011г. до 06.10.2019г. включително,
начислена на основание раздел II, т.4 от договора, 6 451.63 евро - обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода от 15.08.2011г. до 06.10.2019г., начислена на основание
раздел II, т.10 от договора, 734.92 евро - законна лихва за забава за периода от 07.10.2019г.
до 12.03.2020г. включително и от 14.05.2020г. до 27.07.2020г. включително, и 24.54 евро -
разноски по връчване на нотариална покана, и законна лихва върху главницата от
28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 170.58 лева -
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 1 144.75 лв. и юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 50лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На 07.01.2022г., и двамата ответници подали възражение, че не дължат изпълнение
на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, както и че е погасено по давност.
Направено е възражение от ответниците, че не дължат претендираните от ищеца
суми, тъй като задължението им по Договор за банков кредит № 023LD-R-000218 от
05.07.2011г., е изцяло погасено по давност. В тази връзка излагат съображения, че кредитът
е в просрочие от 05.08.2011 г., като повече от 10 години, след изпадането в забава, ищецът
не е предявил претенции към кредитополучателите. Позовават се на разпоредбите на чл.
110 и 114 от ЗЗД и правят извод, че изпадането в забава е на 05.08.2011г., а на 03.01.2012г.,
вземането е станало незабавно, изцяло и предсрочно изискуемо, от която дата започва да
тече 5г. давностен срок. Сочат, че давността не е била прекъсвана, поради което към датата
на подаване на възражението – 07.01.2022 г. общият петгодишен давностен срок е изтекъл
по отношение цялото претендирано вземане за главница и лихви.
За неправилни и неверни се считат от ответниците, твърденията на ищеца, че е
обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.12.2019г. Считат, че в
случая е приложма разпоредбата на т.10.3 от на представените от ищеца по делото Общи
условия, поради което в конкретния случай кредита е станал незабавно, изцяло и
предсрочно изискуем на 03.01.2012г., при което са изминали почти 10 г. от тази дата.
В заключение считат, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По молба на ищеца , с определение от 16.05.2022 год. съдът е конституирал в
качеството на трето лице помагач на ищеца „Иновативни финанси“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Барна, бул. „Сливница“ №201, бл. Сграда МОЛ
Барна, тяло „Б“, ет. 4, представлявано от Станимир Христов Бургаски, по причина , че
процесните вземания са му били цедирани с договор за цесия и е разпоредил да се връчат
преписите от исковата молба с приложения и отговорите на „Първа инвестиционна банка“
АД и отговорите на конституираното трето лице помагач.
При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът констатира , че искът,
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от
предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищецът първоначално е предприел действия по започване на принудително
изпълнение за събиране на изискуемите си вземания при облекчените условия на заповедно
производство, в хода на което обаче вследствие своевременно депозирани възражения от
ответниците е установено, че е налице спор относно съществуването им. За да запази
породените последици в заповедното производство-изпълнителна сила, ищецът
своевременно е предявил настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422
от ГПК.
4
Исковата молба, към момента, е предявена съобразно правилата за родова и местна
подсъдност. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор, предприел действия за принудително събиране на изискуемите си вземания по
облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжниците му са подали
своевременно възражения. Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното
производство, за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца,
като неоснователно отказват изпълнение, оспорвайки съществуването на вземанията,
предмет на заповедно производство.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора,
намира, че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез от юк. Елена Галева, против В. К.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.*** ж.жк*** бл.*** ет.* ап.* за приемане за установено по отношение на
ответниците съществуването, при условията на пасивна солидарност, на следните
изискуеми вземания, представляващи част от вземането по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №
4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, както следва: 11 359.38 евро - непогасена
главница; 839,08 евро - непогасена договорна лихва /лихва за ползвания кредит/, начислена
за периода от 27.07.2018г. до 06.10.2019 г. включително; 358,81 евро - обезщетение за забава
за просрочените плащания /лихва за просрочие/ за периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г.
включително; 734,92 евро - непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от
датата на предсрочна изискуемост 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. включително и от
14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. включително; 24.54 евро - непогасени разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост на кредита, за част от които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020
г. по ч.гр.д. №4163/2020г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; включително и разноските в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, в размер на сумата от 1144.75 лв. -
заплатена държавна такса по заповедното производство и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; както и разноските в настоящото исково производство.
С Разпореждане № 261835/03.09.2020 год. по ч.гр.д.№ 4163/2020 год. съдът по
заповедното производство е указал на ищеца в настоящото производство , че приема за дата
на настъпване на предстрочната изискуемост на кредита 06.10.2019 год. и е отхвърлил
5
частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С молба от 03.06.2022 год. /л. 106 от делото/ направено изменение на иска , прието в
о.с.з. на 10.10.2022 год. Със същата молба е поискано ищецът да бъде заместен като страна в
производството от третото лице –помагач, което заместване не е допуснато от съда поради
изричното противопоставяне на ответниците.
Не се спори, а от приложеното ч.гр.д.№4163/2020 год. по описа на Районен съд –
Бургас се установява, че за процесните вземания е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, че такава е издадена в полза на ищеца
срещу ответниците и за процесните суми. Не се спори, че след постъпили възражения от
всеки от ответниците в настоящото производството е указано на ищеца да предяви иск по
чл. 422 от ГПК.
Не се спори, че на 22.12.2021г.,чрез връчването на Покана за доброволно изпълнение
по изп.д.№ 20218050401381, по описа на ЧСИ-Станимира Николова, с рег.№ 805 по описа
на КЧСИ, ответниците са уведомени, че с изп.лист № 260550, издаден по ч.гр.д. №
4163/2020г. от PC-Бургас, са осъдени да заплатя главница в размер на 28 673.03 евро,
дължима съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 28.07.2020г, която е
формирана от следните суми: 11 359.38 евро - непогасена главница, 10 102.56 евро -
непогасена договора лихва за периода от 15.09.2011г. до 06.10.2019г. включително,
начислена на основание раздел II, т.4 от договора, 6 451.63 евро - обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода от 15.08.2011г. до 06.10.2019г., начислена на основание
раздел II, т.10 от договора, 734.92 евро - законна лихва за забава за периода от 07.10.2019г.
до 12.03.2020г. включително и от 14.05.2020г. до 27.07.2020г. включително и 24.54 евро -
разноски по връчване на нотариална покана, и законна лихва върху главницата от
28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 170.58 лева -
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 1 144.75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Не се спори между страните, че на 05.07.2011 год. са сключили договор за банков
кредит № 023LD-R-000218, по силата на който банката предоставила на ответниците банков
кредит в размер на 11 500.00 евро, за погасяване на съществуващи задължения, с краен срок
за погасяване: 15.06.2021 г. Не се оспорва от ответниците, твърдението на Банката , че на
датата на подписване на договора, кредитът бил изцяло усвоен. Ищецът сочи, че кредитът е
в просрочие от 05.08.2011 г. , като този факт се признава от ответниците и се установява от
заключението по основната и допълнителната съдебно-икономически експертизи.
Просрочени са всички вноски по главницата и лихвата, с падежи по погасителния
план към договора за кредит от 15.08.2011 год. до 06.10.2019 год. /датата на обявявяване на
предсрочна изискуемост/, включително, като за предсрочно изискуеми са обявени
останалите вноски за главница и договорна възнаградителна лихва– тези с падежи от
15.10.2020 год. и занапред до 15.06.2021год., на която дата е било уговорено между страните
да се погаси задължението по договора окончателно.
6
Не се спори, че банката е поканила кредитополучателите да изпълнят доброволно
изискуемите и непогасени задължения, в 3-дневен срок от получаването на Покана с изх.
№237-69/23.08.2019 г., връчена на ответниците, чрез ЧСИ Станимира Николова, Per. № 805
на КЧСИ, на 01.10.2019г. - лично на В. К., и на 02.10.2019г. - лично на С. К., по реда и при
условията на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, поради което съдът възприема като дата за настъпване на
предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски за главница и лихви по кредита
06.10.2019 год. , като напълно споделя мотивите на заповедния съд , изложени в
Разпореждане № 261835/03.09.2020 год. по ч.гр.д.№ 4163/2020 год.
Спорен между страните е въпросът от кога започва да тече давностния срок за
погасяване на процесните вземания на банката и дали се прилага кратката и общата давност.
По отношение на втория въпрос е налице трайна съдебна практика, влючително
тълкувателна - Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС,
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС,
че независимо от уговорката между страните по договора за банков кредит дължимата сума
да бъде връщана на части по предварително съгласуван между страните график съдържащ
размера и падежа на вноските за главница и възнаградителна лихва - погасителен план,
вземането на банката по договора е единно и задължението на кредитополучателя не е с
периодичен характер. Следователно вземанията на банката се погасяват с общата
петгодишна давност.
По отношение на началния момент, от който започва да тече давностния срок е
налице противоречива практика на касационната инстанция. В Решение № 50173 по гр. д.
№ 4674 по описа за 2021 г. на ВКС Трето Г.О. се приема , че приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съдиите се позовават на мотивите на ТР от
21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС и посочват, че при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни
вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила
предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В
същото решение са цитирани множество решения на ВКС, в подкреха на така формираното
становище.
Обратното становище се поддържа в Решение № 45 от 17.06.2020 г. по търговско
дело № 237 по описа за 2019 г. на II ТО на ВКС , в което се приема , че началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски
по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Съдът
приема, че счита, че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта
7
на съответната погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита. За да стигнат до този извод съдиите са се позовали на
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС,
според което погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В същото
решение се посочва, че чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички, поради което съдиите от състава са
заключили, че „на основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния
срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът,
от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в
рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително
изпълнение.Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на
съответната вноска.“
В настоящото производство се установи, че ответниците са заплатили само първата и
незначителна част от втората погасителни вноски по главницата и възнаградителната лихва
и са в просрочие от 15.08.2011 год. по делото не са наведени твърдения , нито са
представени доказателства за наличие на причина и двете страни по договора за кредит да са
бездейств.л. Вълчевапродължение на десет години - периода от началото на просрочието до
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Настоящия състав на съда счита , че в случая
следва да се позове на второто цитирано по- горе становище по отношение на началния
момент на давностния срок, а именно от датата на падежа на всяка от вноските и да приеме ,
че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази
част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да бъде възнаграден
кредитора за бездействието си, което е обратното на целта на погасителната давност.
Предвид изложеното, съдът счита , че възражението за давност е основателно за всички
дължими вноски за главница и лихва с падежи повече от пет години преди датата на
подаване на заявлението 28.07.2020 год.По отношение на вноските, които са обявени за
предсрочно изискуеми, същите са дължими след 06.10.2019 год. Това е така , защото по
отношение на вноските , чийто падеж е след датата на обавяване на кредита за предсрочно
изискуем давностния срок започва да тече от датата на предсрочната изискуемост –
06.10.2019 год. Следователно възражението за давност е основателно за вноските
падежирали до 28.07.2015 год.
8
По отношение на размера :
Съдът , с мотиви изложени по-горе и като съобрази изчисленията на в.л. Вълчева в приетите
по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, намира за установено
следното :
Дължима е главницата, формирана от вноските с падеж след 28.07.2015 год., която е
в размер на 8573,76 евро и възнаградителна лихва за същия период в размер на 839,08 евро ,
установена в размер на 1709,28 евро. Горните суми са получени от съда чрез изчисляване на
сумата на дължимите вноски за главница и лихви при използване на приложение № 1 към
основната съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът приема за частично основателна и доказана претенцията за заплащане на
сумата от 358,81 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания /лихва за
просрочие/ за периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. включително до размер от 304,09
евро – изчислен от в.л. Вълчева в допълнителното заключение /л.311/, както и 734,92 евро -
непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна
изискуемост 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. включително и от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. ,
който е изчислен в размер от 738,36евро изчислен от в.л. Вълчева в допълнителното
заключение /л.312/ .
Отново , като кредитира заключението на в.л. Вълчева , съдът приема за установен и
размерът на претендираните разноски за връчване на поканата за изпълнение в размер на
24,54 евро.
За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът следва да следи не само по
направено възражение от страните, но и служебно. На първо място обстоятелството, че
кредитополучателят е сключил договор в качеството си на физическо лице за текущи нужди,
несъмнено води до извода, че същият има качеството на потребител. Без съмнение банката в
случая действа в качеството си на търговец, които осъществява основната си търговска
дейност.
Ответниците не са направ.л. Вълчевазражения за наличие на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор за банков кредит № 023LD-R-000218, като при
извършената служебна проверка, съдът не е необходимо да се произнася служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договора, с оглед установените при отделяне на
спорното от безспорното спорни въпроси между страните, въпреки констатациите за
наличие на такива в допълнитете условия по договора , даващи право на банката да
прехвърля вземането си на трети лица и последиците от същото.
Претендира се и присъждане на разноските в заповедното производство в размер на
1144,75 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и съдебно-
деловодните разноски, направени в настоящото производство, както и разноските в
настоящото производство – държавна такса в размер на 1144,76лв. и възнаграждение за
експертиза – 300лв..
По отношение на разноските : При произнасянето по разноските , съдът съобрази, че
9
значителна част от заявените вземания са погасени след подаване на заявлението с
направеното възражение за давност, поради което намира, че направените разноски в
заповедното производство са дължими и не следва да бъдат коригирани съобразно
отхвърлената част от иска. В настоящото производство ищецът претендира разноски в
размер на 1444,76 лв., а ответниците – в размер на 12750лв., от които адвокатско
възнаграждение за всеки от ответниците в размер на 5875 лв. за настоящото производство.
Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците, чийто минимален размер по актуалната към датата на
подаване на писмените отговори редакция на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 1320,47 лв. за всеки от ответниците. По делото
са представени по два договора за правна защита и съдействие за всеки от ответниците ,
първите с възнаграждения в размер на 2397 лв. всеки – с отговорите на исковата молба и
вторите два договора са представени със списъка за разноските и са в размер на по 3480 лв.,
като се претендира сумата им. С оглед направеното възражение за прекомерност и като
съобрази предмета и сложността на спора , както и времетраенето му пред първата
инстанция , съдът счита, че следва да опредЕ. размер на адвокатско възнаграждение над
минималния, но под договороения – в размер на по 2000лв. за всеки от ответниците.
На ответниците следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съобразно отхвърлената част от иска 22 %, а на ищеца – в размер на 78 % - на
уважената част. Следователно на ответниците следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 1276 лв., а на ищеца 1126,91 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ж.жк*** бл.*** ет.*
ап.* , че същите дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, при условията на пасивна
солидарност, както следва: 8573,76 евро - непогасена главница; 839,08 евро - непогасена
договорна лихва /лихва за ползвания кредит/, начислена за периода от 27.07.2018г. до
06.10.2019 г. включително; 304,09 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания
/лихва за просрочие/ за периода от 27.07.2018 г. до 06.10.2019 г. включително; 734,92 евро -
непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна
изискуемост 07.10.2019 г. до 12.03.2020 г. включително и от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г.
включително; 24.54 евро - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на кредита, за част от които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д.
№4163/2020г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва върху
10
главницата от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането; включително и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 4163/2020
г. по описа на Бургаския районен съд, в размер на сумата от 1144.75 лв. - заплатена
държавна такса по заповедното производство и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
като отхвърля претенцията над уважения размер, като неоснователна поради погасяването й
по давност.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати на В. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***
ж.жк*** бл.*** ет.* ап.* разноски по настоящото дело в общ размер на 1276 лв. – по 638лв.
на всеки от ответниците.
ОСЪЖДА да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 В. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***
ж.жк*** бл.*** ет.* ап.* разноски по настоящото дело в общ размер на 1126,91 лв., по
563,45 лв. всеки от ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11