Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр.
София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-2 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3229 по описа за 2017 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. номер 160269 от 29.11.2017 г. подадена от „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ПК ****,
р-н ****, ул. „*******срещу С.О.,
Булстат *******, с адрес – гр. София , р-н ****, ул. „*******.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните
осъдителни искове:
1./ иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372 ТЗ, като с него
се претендира присъждане на сумата в размер от 28 934,24 лв., съставляваща
незаплатена част от индексирана цена на извършена от ищеца транспортна дейност
през м. ноември 2014 г., представляваща обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия №74 от общинска транспортна схема на С.О., въз основа
на подписан договор на 24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на
пътници, ведно със законната лихва върху така претендираното главно вземане,
считано от 29.11.2017 г /моментът на предявяване в съда на ИМ/ до окончателното
изплащане на главния дълг;
2./ иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава,
което обезщетение за забава възлиза в размер на законната лихва от 8 638,81
лв., и е начислено за периода от 21.12.2014 –
28.11.2017 г.
В исковата молба се твърди, че между
дружеството-ищец и С.О. е налице сключен договор № РД-56-1074 от 24.10.2007 г.
за възлагане на обществен превоз на пътници по линия № 74 от общинска транспортна
схема на С.О.. Поддържа се, че на 25.07.2008 г. договорът е влязъл в сила,
защото тогава по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия е било извършено въвеждане в
експлоатация на автобусна линия № 74. По силата на сключения договор цената на
превоза за километър изпълнен маршрутен пробег е фиксирана на сумата от 2,92 лв. без ДДС. Акцентира се, че по смисъла
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора, установената с договора цена се променя с
размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Ищецът
изброява прираста на определената с договора цена за периода обхващащ 2009 –
2014 г., с размера на обявената от НСИ годишна инфлация. Изчислява
увеличаването на цената по следния начин: цената за 2009 г. е 3,15 лв./км без
ДДС (2,92 лв., увеличена със 7,8%), цената за 2010 г. е 3,17 лв./км без ДДС
(3,15 лв., увеличени с 0,6%), цената за 2011 г. е 3,31 лв./км без ДДС (3,17
лв., увеличени с 4,5%), цената за 2012 г. е 3,40лв./км без ДДС (3,31 лв.,
увеличена с 2,8%), цената за 2013 г. е 3,54 лв./км без ДДС (3,40 лв., увеличена
с 4,2%) и цената за 2014 г е 3,49 лв./км без ДДС (3,54 лв., намалена с 1,6%).
Изтъква, че задължението по договор за месец ноември 2014 г., след индексация
на цената с размера на обявената от НСИ годишна инфлация, възлиза на сумата от
177 158,76 лв. с ДДС, за извършен маршрутен пробег от 42 301,517 км. Допълва,
че към момента на завеждане на исковата претенция от страна на ответната община
му е изплатена част от сумата, а именно такава в размер от 146 766,95 лв., но
обръща внимание, че същата е калкулирана
съответно на извършения пробег изчислен спрямо първоначално определената в
договора единична цена /2,92 лв. без ДДС/, вместо по индексираната такава
възлизаща на 3,49 лв. за км. /без ДДС/. По отношение вземането си за остатък от
дължима за м. 11.2014 г. цена за осъществена транспортна услуга, дружеството е
изпратило на длъжника в лицето на СО нотариална покана с № 10697/2014 г., акт
62, том V чрез Нотариус - В.М.с цел постигане извънсъдебно уреждане на спора.
Подчертава се, че въпреки това към момента отсъства изпълнение на съдебно
заявените парични притезания от адресата им – С.О..
Ответната страна - С.О. е подала отговор в срока по чл. 367 ГПК чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Жекова, с който е
заявено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че
ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договор, считано от
25.07.2008 г., като в този контекст не би трябвало ответника да дължи увеличена
цена за един километър маршрутен пробег. Навежда се аргумента, че разпоредбата
на чл. 5, ал.3, т.1 от договора цели да бъде компенсиран изпълнителя при
условията на конкретна икономическа обстановка, респективно не предвижда
актуализация на цената за евентуално настъпилите инфлационни процеси за всяка
следваща година от периода на действие на договора чрез натрупване. Счита, че
предвид избирането на изпълнител по договора чрез провеждане на конкурсна
процедура, то съдържанието на договора не е свободно определено от страните.
Допълва се, че цената по договор е предложена именно от превозвача - „Ю.И.“
ООД в пределите на проведения нарочен
конкурс, поради което би следвало участника да я е съобразил с пазарните
условия и конюнктура в сферата на договорената услуга. В този контекст
изпълнителя не е съобразил размера и начина на формиране на цената за превоза.
Ответната страна, счита че уговорките в договора и използваните в тях понятия
не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия
договор. В тази връзка разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 е обусловена от срока
на договора и нуждата от актуализиране на цената спрямо драстични промени в
икономическата обстановка. Обръща се внимание върху това, че годината на
сключване на договора е тази с най-висока инфлация, което според ответника е
предпоставка изпълнителя да е съобразил предложената цена с пазарната
обстановка. На следващо място с отговора се опонира, че поетите от ищеца
задължения би трябвало да се изпълняват точно и добросъвестно, като ответника
намира, че чрез клаузата за индексиране на цената за превоз, ищецът се опитва
да заобиколи обективираната в договора цена. Застъпва се тезата, че по смисъла
на чл. 5, ал. 3, т 1 и 2 от договора, са посочени още две основания за
индексация на цената, които заедно с т.1, трябва да са изпълнени кумулативно,
за да се постигне предвиденото увеличение на цената за превоз. Същевременно в
ИМ увеличаването на цената се изчислявало чрез акумулиране цената за километър
пробег с размера на годишната инфлация, докато в договора е предвидено, че
цената е базисна, в размер на 2,92 лв. и се променя с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходна година. Така ищецът е изчислил размера на
цената чрез натрупване размера на индекса на инфлация, което е погрешно и в
противоречие с постигнатата в договора уговорка. Споменава се и това, че всяка
една промяна в договора следва да се извършва чрез писмено споразумение между страните съгласно
чл. 43 от същия, като такова не е постигнато по отношение формирането размера
на цената за километър пробег по процесната автобусна линия относно 2014 г. В
допълнение, ответната страна прави възражение за изтекла давност по отношение съдебно
заявените вземания за цена на извършена услуга и обезщетение за забава в
плащането на тази цена. Ответникът се позовава и на това, че издадената от
ищеца фактура е за уговорената в договора цена от 2,92 лв. и тъй като никъде не
е отразена индексация на цената, то а ответника не можело да се приеме, че е
изпаднал в състояние на забава. Доколкото не са налице предпоставките за
възникване на вземането по главния иск, то и сочено, като акцесорно такова –
обезщетение за забава в плащането на главния дълг е недължимо, поради
недоказаност в своето основание.
В срока по
чл. 372 ГПК от „Ю.И.“ ООД чрез процесуалният му представител – адвокат Й. се
упражнява право на допълнителна искова молба, с която страната пояснява и
допълва първоначалната си такава, респективно възразява по дадени фактически
твърдения и правни виждания на ответника развити в неговия отговор. Ищецът
изразява становище за неоснователност на същия. Твърденията му са концентрирани
върху това, че се претендира индексация на цената по договора с отчитане
инфлационния индекс формиран през 2013 г., защото размера на цената за 2014 г.
трябва да е съобразен с този индекс, като базата на цената при начисляване на
посочения индекс е цената, която е била дължима за 2013 г. Ищецът счита, че не
е налице обусловеност между размера на инфлационния индекс и времевото
изпълнение на договора. Отбелязва, че годишната инфлация представлява
индексационна ставка за определяне на цената за бъдещ период и не зависи от
това каква продължителност може да има един договор. Изразява несъгласие, че
доколкото договорът е сключен след конкурсна процедура, то в ангажимент на
изпълнителят било да съобрази цената спрямо възможностите да я постигне. Смята,
че клаузите на договора обвързват еднакво страните. С ДИМ се прави и пояснение
относно действието на инфлационният процент, като се поддържа, че годишната
инфлация е относителна величина, като за всяка от сочените години, освен 2013
г., тя е положителна величина. Противопоставя се на твърдението на ответника,
че разпоредбите на чл. 5, ал. 3 предвиждат кумулативно действие на три
предпоставки. Според ищеца са предвидени три отделни хипотези, всяка от която е
основание за промяна в цената. Ищецът намира за неоснователно възражението за
изтекла давност, поради факта, че от падежа на вземането - 20.12.2014 г., до
деня на постъпване на ИМ не са изминали повече от три години. Изразява се
несъгласие и относно тезата на ответника, че вместо индексираната цена да бъде
изчислена на база основната договорена цена, е изчислена с натрупване размера
на годишната инфлация. Твърденията си, че именно това е способа за формирането
на дължимата цена ищецът мотивира с това, че инфлационният индекс е годишен и
не може да бъде фиксиран към минал момент. Успоредно с това се поддържа , че
съгласно клаузите на договора не е била нужна промяна за последващо съгласие
относно размера на цената на превоз поради това, че индексацията е предвидена безспорно към
момента на сключване на договора.
В срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК от ответното дружество е упражнено правото на
допълнителен отговор по подадената допълнителна искова молба. Поддържа отговора
по първоначалната искова молба и продължава да оспорва твърденията на ищеца във
връзка с индексацията на цената на извършената транспортна услуга отнасяща се
за месец - ноември 2014 г., чието присъждане се търси със съдебна намеса.
Подържа тезата си, че промяна в договора се прави в писмена форма, като
промяната в чл. 5, ал. 3, т. 1 не настъпва автоматично. От ответника не се
изоставя и възражението, че за реализиране на индексация на цената трябва
кумулативно да са изпълнени условията на чл. 5, ал. 3 от договора. Продължава
да настоява и на разбирането, че е налице обусловеност между размера на приложимия
инфлационен индекс и времевото изпълнение на договора. Отново сочи, че в случай
на автоматична индексация на цената, то тази индексация е трябвало да бъде
отразена по размер във фактурата, която ищеца е издал и предявил за плащане.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Съгласно
договор датиращ от 11.04.2003 г. се установява, че между С.О. /възложител/ и
Столична компания за градски транспорт – София“ ЕООД /изпълнител/ /понастоящем
„Център за градска мобилност“ ЕООД е
било постигнато договорно съгласие за следното, че възложителят възлага, а
изпълнителят приема да осъществява реализация на приходите, организация, управление,
контрол, отчитане и окачествяване на пътническите превози по масов градски
транспорт, които са възложени от С.О. на транспортните оператори и се разплаща
с тях в границите на съответния период икономическа рамка. Видно от подписано
допълнително споразумение от 15.05.2010 г. очертаното договорно правоотношение
е претърпяло промяна в съдържанието си, като са изменени конкретни уговорки
засягащи поетите между страните права и задължения по сделката.
Страните не
спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца
и ответника е сключен договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници
по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О..
Договорът е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на автобусната линия, която ищецът има задължение да въведе в срок
от 180 дни, считано от момента на сключване на договора. Съгласно чл. 5, ал. 1
от договора, възложителят заплаща на изпълнителя за извършения обществен превоз
на пътници по посочената автобусна линия цена в размер на 2,92 лв. на
километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег
по разписание и въз основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща за
текущия месец авансово суми в размер на 30 % от дължимите за определения пробег
за текущия месец, за които суми се издава фактура, а изравняването се извършва
до 20 –то число на месеца, следващ отчетния – чл. 5, ал. 2 от договора. Съгласно
чл. 5, ал. 3 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключването на договора, се променя: 1./ с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година; 2./ в случай на увеличение
на цената на горивата за предходната календарна година с повече от 30 %; 3./ в случай на общо поскъпване на
гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50 %
стойностите от предходната календарна година.
Със заповед
№ РД-09-05-3293/21.07.2008 г. на кмета на С.О. е наредено, считано от 04.00
часа на 25.07.2008 г. ищецът да извършва от свое име и за своя сметка обществен
превоз на пътници по обособената маршрутна линия № 74 от масовия градски
транспорт на столицата, съгласно условията на обсъждания договор № РД-56-1074/
24.10.2007 г.
Между
страните не съществува спор, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора през месец – ноември 2014 г., за който е
отчел 42 301.517 км пробег.
Посоченият пробег се констатира и от заключението на вещото лице по допуснатата
счетоводна експертиза, където същото след осъществен анализ на данни фигуриращи
в справочна система водена при „Център за градска мобилност“ ЕАД към СО е дало
отговор, че пробега за цитирания месец осъществен по линия 74 е именно в посочените
по-горе параметри.
Пак от
приетото по делото заключение по изслушаната ССч.Е. е видно, че относно
м.11.2014 г. във връзка с извършените транспортни услуги по линия 74 на
изпълнителя на услугата /ищеца/ е била начислена неустойка възлизаща в размер
на сумата от 1 214,64 лв.
Сред
доказателствата по делото е приобщена фактура с № 14742/28.11.2014 г., от която
е видно, че ищецът е фактурирал извършени от него дейности по транспортни
услуги касаещи м. ноември 2014 г. и отнасящи се до пробега извършен по
маршрутна линия 74 във връзка с изпълнението на договор № РД-56-1074/24.10.2007
г., като лице получател по фактурата фигурира – „Център за градска мобилност“
ЕАД. От съдържанието на фактурата е видно, че за м. 11.2014 г. предоставените
транспортни услуги по линия 74 са за пробег от 42 301,57 км., като
единичната цена на изминат километър е определена на сумата от 2,90 лв., което
е довело до формиране на обща цена за обсъждания месец в размер на сумата от
123 520, 43 лв. /без ДДС/, като от тази цена е приспадната сумата
възлизаща в размер от 1 214,64 лв., за която вече се спомена, че е
начислена по договора за транспортна услуга неустойка отнасяща се до нарушенията
допуснати при изпълнението на услугите по линия 74 за периода от 01.11.2014 г.
до 30.11.2014 г. Така общата фактурирана цена за м.11.2014 г. е определена на
сумата от 146 766,95 лв. /с вкл. ДДС/.
Между
страните няма спор, че посочената в цитираната фактура стойност на извършени
услуги за м.11.2014 г. е била разплатена от адресата на това парично
задължение, като това е станало посредством четири отделни плащания реализирали
се, както следва : на 11.02.2015 г. – 26 816,01 лв.; на 20.02.2015 г. –
50 000 лв.; на 06.03.2015 г. – 60 000 лв.; и на 11.03.2015 г. -
9 950,94 лв. Изложените плащания се потвърждават и от събраното заключение
на вещото лице, което е осъществило изрична проверка във връзка с направата им
и е констатирало, че те са постъпили при доставчика на транспортната услуга,
явяващ се ищеца.
Съгласно чл.
5, ал. 1 и чл. 23 от Закона за статистиката, резултатите от статистическите
изследвания са достъпни за всички, а Националният статистически институт и
органите на статистиката запознават обществеността
с тези резултати чрез средствата за масово осведомяване, интернет страниците
си, чрез собствени публикации или по друг подходящ начин. В тази връзка,
общоизвестно по смисъла на чл.155 ГПК се явява обстоятелството, че обявената на
интернет страницата на Националния статистически институт годишна инфлация за
процесния период е, както следва: за
2008 г. - 7,80%; за 2009г.- 0,60%; за 2010гд.- 4,50%; за 2011г.- 2,80% ; за
2012г.- 4,20%; и за 2013 г. – минус 1,60 %.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която, като неоспорено
от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото
лице прави изчисления за размера на индексираната цена с ДДС на километър
маршрутен пробег за 2014 г. по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от договора, съобразявайки обявената от НСИ годишна индексация.
Определен по този начин размерът е 3.49
лева без ДДС и 4.188 лева с ДДС. Съобразно определения по този начин размер на
дължимата индексация, общата индексирана цена с ДДС за отчетения от ищеца за м.
ноември - 2014 г. при съобразяване на 42 301,517 км. пробег, възлиза на
177 518,75 лева. Разликата между определената по този начин дължима цена и
реално фактурираното и заплатеното на ищеца възнаграждение възлиза на
30 391,80 лева. Размерът на дължимата законна лихва върху неплатената част
от 30 391,80 лева за периода от 21.12.2014 г. до 28.11.2017 г. възлиза на
9 064,87 лева. В съдебно заседание от вещото лице е посочен и отговор, че дължимата
законна лихва върху съдебно заявеното от ищеца парично вземане в размер от 28
934,24 лева за периода от 21.12.2014 г. до 28.11.2017 г. възлиза на
8 630,13 лева.
Други
доказателства, които да са значими за установяване релевантните за спортното
материално право факти не са събрани по делото.
С оглед така
установеното фактическо положение по спора, настоящата инстанция намира
следното от правна страна :
По предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 78, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 372 ТЗ :
Събраните по
делото доказателства еднозначно навеждат на това, че през 2008 г. между
страните е бил сключен валиден договор за осъществяване на превоз на пътници,
по силата на който ищецът е поел задълженията на превозвач, а ответникът е
следвало да заплаща уговорената цена на превоза. Договорът е бил елемент от
сложен фактически състав, включващ освен това конкурс за определяне на
превозвач по линиите на общинската транспортна схема на С.О., както и въвеждане
в експлоатация на съответната градска автобусна линия – в случая линия 74.
Спорът между страните фокусиран изцяло върху тълкуването на част от
разпоредбите на подписания договор, отнасящи се до формирането на уговорената
цена за извършваната транспортна услуга.
Посоченият фактически състав следва
да бъде отчетен при изясняване на действителната обща воля на страните, тъй
като той е определящ за съдържанието на правата и задълженията и на двете
страни. От съществено значение за тълкуването на клаузите на договора са
обстоятелствата, че договорът предвижда предоставяне на транспортни услуги в
един сравнително дълъг период от време – 8 години и че, макар и да е сключен
през м. октомври 2007г., договорът предвижда срок за въвеждане на автобусната
линия в експлоатация, което е и началният момент на изпълнението му, с
продължителност 180 дни. При това положение следва да се приеме, че и двете
страни са били отнапред запознати още в
момента на сключване на договора, че неговото изпълнение ще започне не по-рано
от 2008г. и че договорената превозна цена от 2,92лв. без ДДС за километър
пробег ще започне да се прилага отново от 2008г. Също така с оглед
продължителния период на изпълнение на договора следва да се приеме, че
страните са се съгласили уговорената цена да подлежи на изменение, за да се
отчитат инфлационните процеси в рамките на този период. В този смисъл
неоснователен е доводът на ответника, че добросъвестното изпълнение на договора
предполага цената да не се променя.
Съгласно чл.5, ал.3 от договора
цената на километър пробег се променя: с размера на годишната инфлация за предходната
година; в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година
с повече от 30%; в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали,
гуми и резервни части, надвишаващо с над
50% стойностите за предходната календарна година. Начинът на формулиране на
посочената клауза създава у решаващия състав убеждение, че всяко едно от тези
основания за изменение на цената е самостоятелно и независимо от другите две.
Така сравнението между двете последни условия показва, че те частично се
припокриват, доколкото се отнасят до изменение в цените на горивата. Такова
припокриване означава, че тези условия могат да съществуват единствено
алтернативно и наличието на едното от тях е достатъчно основание за изменение
на уговорената цена. Изхождайки от тези особености на клаузата следва да се
приеме за неоснователен доводът на ответника, че изменение на цената е договорно
допустимо само при едновременното осъществяване на всички три хипотези.
Напротив, всяка една от тях самостоятелно би дала основание за изменение на
цената, без да е необходимо останалите да са налице.
Допълнителен аргумент в полза на
това становище е и начинът на формулиране на трите условия за изменение на
цената: докато първото от тях, на което се позовава ищеца, посочва ясно и конкретно
как и с колко се изменя цената (с размера на годишната инфлация) останалите две
посочват само предпоставките за изменение, без да посочват конкретен размер,
което означава, че този размер е въпрос на допълнителна договорка между
страните. При това положение не може да се поддържа довод за кумулативно
прилагане на трите хипотези, защото подобно тълкуване би довело до съществена
неяснота относно начина на изменение –
дали увеличението би било в размера на годишната инфлация, според
първата хипотеза, или с поне 30 %, съгласно втората, или надвишаващо 50%, при условията на третата.
Горните изводи означават
неоснователност и на друг от доводите, поддържани от ответника – че
индексирането на цената съобразно годишната инфлация не настъпва автоматично, а
изисква изрично съгласие на страните да изменят договора в писмена форма, както
изисква чл.43 от заключителните му разпоредби. Формулировката на първата от
хипотезите за увеличение на цената в чл.5, ал.3 от договора ясно показва, че
изменението на цената в този случай е
автоматично и не изисква съгласие или одобрение на страните, което да бъде
изразено в писмена форма. Подобно тълкуване държи сметка и за продължителния
период за изпълнение на договора и за предмета на договора - осъществяване на
превоз на пътници по линиите на общинската транспортна схема на С.О.. Безспорно
е, че изпълнението на такъв договор би било несигурно или най-малкото
затруднено, ако се налага страните всяка година да предоговарят условията по него.
Начинът на формулиране на условието
за изменение на цената като функция на годишната инфлация води до извода, че
при това изменение цената се отчита с натрупване, с други думи, след като
цената веднъж е била увеличена за дадена година, при определянето й за
следващата година се взима за база вече увеличеният размер, към който се добавя
размерът на годишната инфлация. Тълкуването, предложено от ответника, че
размерът на инфлацията за всяка една година се начислява върху уговорения
базисен размер на цената от 2,92лв. без ДДС, не държи сметка за изричния текст
на договора, според който увеличението на цената става „с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година“ и не почива на конкретна клауза
от договора.
На основание изложеното тълкуване на
клаузите от договора относно цената на превоза и изменението на тази цена
предявения иск за неизплатената част от цената е основателен. Установява се от
събраните доказателства, че за м.11.2014 г. съгласно изпълнения маршрутен
пробег по линия 74 ответникът дължи на ищеца цена извън вече платената му
такава /146 766,95 лв./ възлизаща в размер на сумата от 30 391,80 лв. Като
неоснователно следва да се отклони и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност спрямо съдебно предявеното парично притезание. Вземанията
за възнаграждение по превозен договор се погасяват с общата 5-годишна давност.
Дори и ако се приеме, че в случая тези възнаграждения имат периодичен характер,
предвид предмета на договора между страните, от момента на изискуемостта на
претендираните вземания – в случая това е 20.12.2014 г. към момента на
упражняване на правото на иск /станало с ИМ на 29.11.2017 г./ не е изтекъл и
краткия 3-годишен давностен срок.
Предвид
това, че ищецът е предявил претенцията си в предели от 28 934,24 лв., то
сезираният съд отчитайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
следва да се съобрази именно с така заявения обем на съдебно предявеното
вземане, като присъди с решението си поисканата от ищеца сума, макар в процеса
да се доказа, че дължимата цена за сочения месец е по-висока. С оглед
изложеното претенцията за присъждане на вземане за транспортна услуга за
м.11.2014 г. относно маршрутна линия 74 е основателна за пълния и предявен
размер от 28 934,24 лв., като следва да бъде уважена.
По предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 78, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 372 ТЗ :
Търсеното
обезщетение за забава в плащането на главното вземане за цена на превозни
услуги на пътници е частично основателно. Според възприетото в договора, част от цената за превоза е трябвало
да се заплаща авансово за текущия месец, а изравняването до пълния размер за
месеца е следвало да се извършва до 20-то число на следващия месец. Посочената
клауза следва да се тълкува и като уговорен краен срок за изпълнение на
задължението на ответника като възложител по превозния договор да плати цената
на престираната му превозна услуга. С изтичането на този срок ответникът изпада
в забава и съгласно общото правило на чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение за допуснатата
забава. Размерът на това обезщетение начислено за периода от 21.12.2014 г. до
28.11.2017 г. се доказва да възлиза на сумата от 8 630,13 лв. и имено в
тези граници предявения иск следва да бъде уважен, съответно за горницата му до
пълния предявен размер от 8 638,81 лв. поради недоказаност подлежи на
отхвърляне.
С оглед
изхода на спора по разгледаните искове право на разноски се поражда в полза на
всяка една от двете страни, като изчислението им следва да бъде подчинено на
принципа, че ищецът има право на разноски съразмерно на уважената, а ответника
на отхвърлената част от исковете. Ангажираните от ищеца доказателства за
направените от него разноски във връзка с провеждането на съдебната му защита
пред настоящата инстанция показват, че общия размер на сторените разходи е
равен на сумата от 3 103,23 лв. /1 501,48 лв. – заплатена държавна такса;
700 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице; и 901,75 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред
настоящата инстанция/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразявайки уважената
част от исковете в полза на ищеца се е породило право да получи репарация на
разноски в размер на сумата от 3 102,30
лв. Разноските търсени от ответника се изчерпват с търсеното от негова страна
възнаграждение за представлявалия го в производството юрисконсулт. Съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за правната помощ намира, че подлежащото на присъждане възнаграждение
за ангажиран юрисконсулт с отчитане отхвърлената част от претенциите следва да
се определи на сумата от 0,09 лв., и именно толкова следва да се присъдят на
ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., Булстат *******, с адрес –
гр. София , р-н ****, ул. „*******, да заплати в полза на „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, ПК ****, р-н ****, ул. „*******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 372 ТЗ, сумата в размер от 28 934,24 лв.,
съставляваща незаплатена част от индексирана цена на извършена от ищеца
транспортна дейност през м. ноември 2014 г., представляваща обществен превоз на
пътници по основна градска автобусна линия №74 от общинска транспортна схема на
С.О., въз основа на подписан договор датиращ от 24.10.2007 г. за възлагане на
обществен превоз на пътници, ведно със законната лихва върху така претендираното
главно вземане, считано от 29.11.2017 г /моментът на предявяване в съда на ИМ/
до окончателното изплащане на главния дълг.
ОСЪЖДА С.О., Булстат *******, с адрес –
гр. София , р-н ****, ул. „*******, да заплати в полза на „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, ПК ****, р-н ****, ул. „*******, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 8 630,13 лв.-
представляваща дължимо върху главното вземане /28 934,24 лв./ обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което е начислено за периода от 21.12.2014
– 28.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
му размер до пълния му предявен такъв от 8 638,81 лв.
ОСЪЖДА С.О., Булстат *******, с адрес –
гр. София , р-н ****, ул. „*******, да заплати в полза на „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, ПК ****, р-н ****, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 3 102,30 лв. – представляваща направени
от ищеца разноски за провеждането на исковото производство пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ПК ****, р-н ****, ул. „*******, да заплати
в полза на С.О., Булстат *******, с адрес – гр. София , р-н - ****, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК, сумата в размер от 0,09 лв. –
представляваща направени от ответника разноски за провеждането на исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: