Решение по дело №11571/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 220
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20191100511571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 10.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                            Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11571 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.12.2018г., поправено с решение от 25.07.2019г., постановено по гр. дело № 40278/2018 год. по описа на СРС, ГО, 88 състав, е уважен предявеният от ЗАД „А.Б.” срещу ЗД „Е.” АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 9 581, 70 лева, представляваща  застрахователно обезщетение, заплатено от ищеца в полза на увреденото лице по договор за застраховка „Автокаско” по застрахователна полица № 13-0300/090/5000042 за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 06.09.2013г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 19.06.2018г. до окончателното изплащане. С решението от 25.07.2019г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 9 581, 70 лева до пълния предявен размер от 10 514, 78 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗД „Е.” АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи. Конкретно твърди, че СРС неправилно е приел наличие на извънсъдебно признание на фактите по делото, като се е позовал на направено от ответника частично плащане. На следващо място, поддържа, че първоинстанционният съд не е разгледал релевираните възражения за липса на пасивна материална легитимация на ответното дружество да отговаря по предявения иск. В тази връзка обръща внимание на обстоятелството, че застрахователното правоотношение със собственика на увреждащия автомобил е възникнало с трето за спора лице, а именно – з.д. „Е. Румъния“. Твърди, че конституираният по делото ответник е кореспондент /представител по смисъла на чл. 269 от КЗ – отм./ на румънския застраховател, но представителят няма правомощия да заплаща обезщетения на увреденото лице вместо застрахователя, а може единствено да съдейства на застрахователя за събиране на необходимата информация за конкретното застрахователно събитие и има правомощия в рамките на извънсъдебното удовлетворяване на пострадалия. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Ответникът по жалбата ЗАД „А.Б.” изразява становище за неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е постановено при изяснена фактическа обстановка, съобразно събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ЗАД „А.Б.” срещу ЗД „Е.” АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да възстанови заплатено от ищеца по договор за застраховка „Автокаско“ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 06.09.2013г. В исковата молба се твърди, че лицето, причинило виновно вреди на застраховано при ищцовото дружество имущество, е имало валидна застрахователна полица № RO/16/Н161/DV с № 20 03 0823 87, което обосновава интереса му от предявяване на претенцията срещу ЗД „Е.” АД. По делото не е спорно обстоятелството, че застраховател  по застрахователна полица № RO/16/Н161/DV с № 20 03 0823 87 е „Е. РУМЪНИЯ“,  което се установява и от представената застрахователна полица.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил пасивната си процесуална легитимация на длъжник по спорното вземане, като се е позовал на обстоятелството, че същият има качеството на посредник за уреждане на претенции на румънската застрахователна компания „Е. Румъния“ за Република България. В това си качество обаче счита, че няма правомощието да осъществява процесуално представителство на чуждестранния застраховател, сключил застрахователния договор, като се е позовал на нормата на чл. 269, ал. 5 от КЗ /отм./.

Въз основа на така изложените в исковата молба фактически твърдения и отправения към съда петитум, се налага извод, че исковата молба е нередовна. В обстоятелствената част на същата се обосновава правен интерес от насочване на иска срещу застрахователя по договора за имуществено застраховане по застрахователна полица № RO/16/Н161/DV с № 20 03 0823 87 /т.е. срещу чуждестранния застраховател „Е. РУМЪНИЯ”/, а като ответник в петитума на исковата молба е привлечен ЗД „Е.“ АД. В случая исковата претенция е насочена срещу лице, различно от сочената страна по материалното правоотношение – чуждестранния застраховател, който следва да се призовава чрез местния си представител за уреждане на претенции по чл. 269 от КЗ /отм./. Първоинстанционният съд не е изпълнил правомощията си по чл. 129 от ГПК за проверка на исковата молба за редовност, а е постановил решение при наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата, изразяваща се в несъответствие между процесуално легитимирания според твърденията на ищеца ответник и конституирания такъв. 

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено - ТР №1 от 30.03.2012г. по т.д. №1/2010г. на ОСГК на ВКС. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. Съгласно задължителните разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

По изложените съображения се налага извод, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, който следва да изпълни правомощията си по чл. 129 от ГПК и да даде указания на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба по отношение на посочените по-горе факти. След изпълнение на указанията и конституиране на надлежния ответник, първоинстанционният съд следва да предприеме действия по чл. 131 от ГПК и разглеждане на делото в открито съдебно заседание с участието на процесуално легитимирания ответник.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между делинквента и застрахователя/. С оглед цената на предявения иск, която е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 569488 от 27.12.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 25.07.2019г., постановено по гр.д. № 40278/2018г., по описа на СРС, ГО, 88 състав, в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и за изпълнение на правомощията му по чл. 129 от ГПК съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                      

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     

                                                   

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                       2.