Р Е Ш Е Н И Е № 10

гр. Сливен, 23.02.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря Галя Георгиева  и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Бозукова  КАНД № 261 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 56 от 24.06.2022 г., постановено по АНД № 71/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № F623601 от 27.09.2021 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 93, п. от Н.Д.Д., за нарушение на чл. 176в, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3694.57 лева и е осъдено „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът – „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 93, п. от Н.Д.Д., чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е  неправилно. Заявява, че неправилно съдът приел посоченото нарушение за доказано. Твърди, че размерът на наложената имуществена санкция е определен в противоречие с разпоредбите на материалния закон, като не е посочен периодът, взет под внимание, за да се формира размерът на имуществената санкция. Във връзка със съставения АУАН били подадени възражения, които не били разгледани от административнонаказващия орган и същият неправилно е отказал прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Нова Загора, както и НП.

В с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касацията – ТД на НАП - Бургас, редовно призован, се представлява от гл. юриск. Ж. Д., която оспорва касационната жалба, като излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Нова Загора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че са налице условия решението на Районен съд - Нова Загора да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.08.2021 г. служители на НАП Бургас съставили протокол №П-02002021141941-073-001 за констатираното по време на извършена проверка на „АГРОПРОТЕКТ“ ООД - гр. Нова Загора - данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на т. г. по приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на данъка 20 на сто, с размер на данъчните основи над 25000 лева. По време на проверката проверяващите установили, че дружеството е вписано в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с обезпечение под формата на б. г. с № …………………./ 27.09.2016 г., издадена от „У. Б.“ АД в размер на 100 000 лева, валидна до 17.12.2021 г. Констатирали, че на 10.08.2021 г. е издадена промяна на б. г. на стойност 50 000 лева, с която се увеличавала сумата по г. и същата ставала валидна за сума до общ максимален размер от 150 000 лева, със същия срок на валидност-17.12.2021г. Било установено също, че за периода от 01.07.2021 г. - 21.07.2021 г. стойността на сделките за продажба на г. на едро била с данъчна основа в размер на 489 265.11 лева и ДДС 97 853.03 лева. Проверяващите констатирали, че на 22.07.2021 г. били извършени продажби на едро на г. с ДО в размер на 29 207.70 лева и ДДС в размер на 5 841.54 лева. В резултат - за периода от 01.07.2021 г. до 22.07.2021 г. стойността на сделките за продажба на г. на едро била с данъчна основа 518 472.81 лева и стойност на ДДС в размер на 103 694.57 лева, поради което данъчната основа на осъществените от дружеството доставки на т. г. по приложение № 35 от ППЗДДС надхвърляла размера на данъчната основа на доставките, за които дружеството е предоставило обезпечение, като превишението било в размер на 3 694.57 лева, настъпило на 22.07.2021 г.

За това, че „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, в качеството на търговец на едро с г. - данъчно задължено лице, при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, не е предоставило ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната, съгласно чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, в размер на 3 694.57 лева - до 15.07.2021 г., на „АГРОПРОТЕКТ“ ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F623601 от 18.08.2021 г. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. В АУАН било отбелязано, че към момента на съставянето му от дружеството било предоставено ново обезпечение с промяна №7 изх.№0826-58-028662/10.08.2021 г. на б. г. с реф.№ ……………… с изх. №0826-58-076420/ 27.09.2016 г. от „У. Б.“ АД - на стойност 50 000 лева, с която се увеличава сумата по г. и същата става валидна за сума до общ максимален размер от 150 000 лева. Срокът на валидност на б. г. бил същият - до 17.12.2021 г. На 26.08.2021 г. във връзка със съставения АУАН от у. на дружеството било подадено обяснение.

Въз основа на съставения АУАН, от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас било издадено наказателно постановление № F623601 от 27.09.2021  г. за нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС на касатора била наложена имуществена санкция в размер на 3 694.57 лева. В НП административнонаказващият орган цитирал предупреждение №F532679 от 27.01.2020 г., с което „АГРОПРОТЕКТ“ ООД е бил предупреден, че при ново такова нарушение ще бъде санкциониран, поради което АНО приел, че не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

При гореустановената фактическа обстановка Районният съд приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения; АУАН и НП били съставени от компетентни лица, при спазване на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове; нарушението било описано по ясен начин, с посочени време и място на извършване, датата на установяването му и обстоятелствата, при които е извършено. Приел, че АНО е изпълнил задължението си по чл. 28 от ЗАНН, излагайки мотиви за неприложимостта на разпоредбата, като правилно и съответно на нарушението е приложена предвидената санкционна разпоредба. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и го потвърдил.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Районният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период: извърши облагаеми доставки на т. г. със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. или общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на т. г. надвиши 25 000 лв., или получи т. г., освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. С разпоредбата на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС (ДВ, бр. 60 от 2016 г.) за данъчно задълженото лице е въведено задължение при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да предостави ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на т. г. или стойността на получените т. г., освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените т. г., освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение.

От събраните по делото доказателства се установява, че касаторът като данъчно задължено лице, декларирало доставки на т. г. по приложение № 35 към чл. 111б, ал. 1 от ППЗДДС и вписано в публичния регистър по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, след като е настъпила промяна на обстоятелствата, изразяваща се в надвишаване размера на данъчната основа на облагаемите доставки, за които е предоставено обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, не е предоставило ново /допълнително/ обезпечение съобразно изискванията на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. В резултат на горното бездействие, първоначално предоставеното обезпечение не съответства на размера по чл. 176в от ЗДДС, с което дружеството е осъществило от обективна страна административното нарушение по чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. По отношение размера на наложената имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение. Налице са данни за това кога е надвишен размерът на данъчната основа на облагаемите доставки, за които е предоставено обезпечението, както и за общия размер на завишението, за процесния период от 01.07.2021 г. до 22.07.2021 г., като изрично се сочи, че именно последният е от значение за определяне на дължимото обезпечение и на размера на имуществената санкция. Съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е определен в съответствие с чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС.

Не се споделя и направеното с касационната жалба възражение за маловажност на случая. Безспорно е налице неизпълнение на задължение към държавата, в срокът определен в закона. Установено е, че задълженото лице е извършило административно нарушение, като не е спазило разпоредбата на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. Санкционираното лице е предоставило ново обезпечение - с промяна на б. г. от 10.08.2021 г., с което г. става валидна за сума до общ максимален размер от 150 000 лева, но след изтичане на определения от закона срок, което не представлява смекчаващо обстоятелство. Маловажен случай на административно нарушение съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Такива обстоятелства изобщо не са посочени, а и не се твърдят от жалбоподателя. Отделно от изложеното по делото се установи, че на касатора е било издавано предупреждение № F532679/27.01.2020г., с което същият е предупреден, че при извършване на друго нарушение на разпоредбите на ЗДДС, ще бъде ефективно санкциониран с административно наказание. Ето защо като е приел, че не се касае за маловажен случай, районният съд е формирал правилен правен извод, който се споделя от настоящата инстанция.

По изложените съображения административният съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 24.06.2022 г., постановено по АНД № 71/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 93, п. от Н.Д.Д., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.