№ 133
гр. Плевен, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201737 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0938-002011/16.06.2021 г. на
НАЧАЛНИК на Сектор „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. ИВ. Т. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.178д от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство
фактическа обстановка и изтъква, че самият той е лице с увреждания, т.е. че е
имал право процесното МПС да бъде паркирано на съответното за това
място. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е налице несъответствие между АУАН и
НП. На тази основа, моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
1
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
2011/06.06.2021г. от страна на М. ПЛ. Н. – мл.автоконтрольор при сектор
„ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ЦВ. Н. Ц.
/свидетел при съставяне на АУАН/, както и на нарушителя – М. ИВ. Т..
Съставен е за това, че на ***г., в *** часа, в ***“ до №*** като собственик на
лек автомобил „***“, с рег. № ***, е паркирал без да има това право на място,
определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания –
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП; отбелязано е, че АУАН е съставен след
възражение с рег. №316000-19387 /02.06.2021г., както и че нарушението е
заснето с РСОД 729 от мл.автоконтрольор А.Й.. Нарушителят не е направил
възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият възприел фактическите и правни
констатации на актосъставителя. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на М. ИВ. Т. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.178д от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.17 – 18 от делото/. Не е налице твърдяното от страна
на жалбоподателя процесуално нарушение – „разминаване“ между
съставения АУАН и издаденото НП, тъй като внимателното запознаване с тях
разкрива, че липсва подобно несъответствие. В хода на
административнонаказателното производство обаче, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.3 ЗДвП, „ При
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него.“. Настоящият случай е бил именно такъв,
тъй като нарушението е установено от служителя Ас. М. Й., който съставил
Фиш серия GT №673007/***г., на основание чл.186 ал.3 ЗДвП, но последният
бил оспорен от М. ИВ. Т. на основание чл.186 ал.2 ЗДвП, поради което бил
съставен процесния АУАН. В този смисъл, налице е бил свидетел на
установяване на нарушението – Ас. М. Й., като от представената
административнонаказателна преписка, включително – от събраните в хода
на съдебното следствие, доказателствени материали, не се установява
невъзможност Й. да присъства при съставянето на АУАН № 2011/06.06.2021г.
Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.40 ал.4 ЗДвП, „Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът
2
може да се състави и в отсъствие на свидетели.“ Така цитираното
нормативно изключение, в случая не е приложимо, тъй като нарушението не е
установено въз основа на официални документи, а е съставено при
съобразяване на фактите и обстоятелствата, отразени във Фиш серия GT
№673007/***г. Ето защо, алтернативно, АУАН е следвало да бъде съставен в
присъствие на Ас. М. Й. /свидетел на установяване на административното
нарушение/, т.е. при условията на чл.40 ал.1 ЗАНН, а в случай, че А.Й. не е
било възможно да присъства по определени причини, за които следва да се
представят и надлежни доказателства – АУАН да бъде съставен при
условията на чл.40 ал.3 ЗАНН, т.е. - в присъствието на двама свидетели, като
това бъде изрично отбелязано. Не е спазен обаче нито реда на чл.40 ал.1
ЗАНН, нито – този на чл.40 ал.3 ЗАНН, а е извършена своеобразна амалгама
между двете процесуални възможности, като АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – ЦВ. Н. Ц., който е единствено свидетел по
съставяне на АУАН. По този начин е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3
ЗАНН са императивни по своя характер, въвеждат формални изисквания за
законосъобразността на АУАН и са призвани да гарантират правната
сигурност.
По така изложените съображения, обжалваното Наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова - следва да бъде
отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество. За пълнота на
настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и
неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на разпитаните
свидетели М. ПЛ. Н., ЦВ. Н. Ц. и Ас. М. Й. са изцяло схематични и
неконкретизирани – обстоятелство, което е напълно обяснимо, при отчитане
естеството на служебната им дейност по контрол за спазване на ЗДвП, както и
при отчитане на това, че свидетелите Н. и Ц. нямат никакви лични възприятия
във връзка с фактите и обстоятелствата, отразени в АУАН/НП. Макар
ниското качество на свидетелските показания да е обяснимо Съдът
същевременно намира, че същите не способстват за надлежно установяване
обстоятелствата на случая, включително – за изясняване дали при
отбелязаните условия на време, място, обстановка, М. ИВ. Т. е паркирал на
паркомясто, предназначено за лица с увреждания, без да има необходимото за
това право. Тези факти и обстоятелства обаче не се установяват и от
представените по делото, три броя снимки /л.60 – 62/, за които се твърди, че
са изготвени с РСОД 729, от страна на св.А.Й.. Съдът намира, че същите
снимки имат неформален характер и няма как да бъдат ценени като
доказателства или доказателствени средства по делото, тъй като не са
изготвени нито при условията на чл.167а ал.3 ЗДвП, нито – при условията на
чл.189 ал.15 ЗДвП. От друга страна, в хода на съдебното следствие са приети
писмени доказателства /л.30 – 34 от делото/, от които се установява, че
ОБЩИНА *** е издала Карта за паркиране на хора с увреждания на името на
жалбоподателя М.Т., която е със срок на валидност до 01.12.2023г.
3
Следователно, към ***г., същият е имал право да паркира на място,
определено за хора с трайни увреждания. Изводът, който се налага е, че не
може да се приеме за доказано, а още по-малко – по убедителен начин, че при
отразените в АУАН/НП условия на време, място, обстановка, Т. е извършил
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП, т.е. Наказателното постановление се явява
и неправилно, тъй като жалбоподателят е административно наказан за деяние,
което не е извършил.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1
вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 21-0938-002011/16.06.2021 г.
на НАЧАЛНИК на Сектор „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. ИВ. Т.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.178д от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4