Решение по дело №4856/2010 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          Номер                        Година   15.11.2010              Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети ноември                                                                                           Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар: С.Ч.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 4856 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

 

Непълнолетният ищец Р.Н.М., действащ със съгласието на своята майка М.Й.Н., твърди в исковата си молба, че ответникът бил негов баща, осъден по бр.д. № 4083/2000 г. на СтРС да му заплаща месечна издръжка в размер на 40 лева. Това си задължение обаче ответникът не изпълнявал редовно, поради което майката на ищеца била принудена да заведе изпълнително дело (№ 5124/2004 г.), по което ищецът получавал присъдената му издръжка, чрез неговата майка, от Общината в гр. С. за периода от декември 2004 г. до декември 2009 г. През месец декември 2009 г. майка му получила писмо от същата община, че издръжката на ищеца щяла да бъде прехвърлена в община С.З., като за целта следвало да се представи удостоверение от СтРС, че ответникът не притежавал никакви имоти на свое име. При направеното проучване от съдия изпълнител по изп.дело № 5124/2004 г. обаче, се установило, че ответникът притежава имущество на свое име, за което ищецът прилагал доказателства, и от което пък следвало, че общината не можела да му плаща месечна издръжка вместо него. Непълнолетният ищец живеел само с майка си и нямали финансова подкрепа отникъде. Майка му била безработна вече от година, а неговите разходи растели за учебници, помагала, облекло и др. Бил приет вече да учи и в ПГ по облекло и хранене „Р. К.”, а инфлационните процеси в страната също налагали увеличаване на размера на месечната му издръжка, която не бил получавал от началото на тази календарна година. Искането по същество е да се увеличи размера на присъдената по горепосоченото дело издръжка на непълнолетният ищец, действащ със съгласието на своята майка, като се осъди ответникът да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева считано от осем месеца назад от завеждането на исковата молба в съда, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

 

            Ответникът Н.Г.М. оспорва предявения иск по размер, а искането за увеличаване размера на присъдената издръжка на непълнолетния ищец и за минало време моли съда да отхвърли, като неоснователно с възражения и доводи, подробно изложени в представения в срок отговор и в съдебно заседание.

 

Дирекция “Социално подпомагане” С.З., редовно призована, не изпраща представител. Представя социален доклад, с който заема писмено становище по закрила правата и интересите на непълнолетния ищец в настоящото производство.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            Непълнолетният ищец е роден на *** г. и към датата на приключване на устните състезания е на възраст 14 години и 4 месеца. Негови родители са М.Й. М. и ответника. Сключеният между тях на 02.05.1993 г. граждански брак, е бил прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязло в сила на 05.12.2000 г. съдебно решение № 521/07.11.2000 г., постановено по приложеното гр.дело № 4083/2000 г. на СтРС. С одобрено от съда със същото споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК (отм.) между съпрузите, родителските права върху малолетният тогава ищец са били предоставени на майка му за упражняване, а ответникът е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40 лева считано от 06.10.2000 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

            От датата на присъждането на тази издръжка на ищеца до приключване на устните състезания по настоящото дело е изминал значителен период от време от повече от 10 години. Ноторно известно е, че през същият икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на издръжката на ищеца е била в размер на 79 лева (ПМС № 213/09.10.2000 г.), а към датата на приключване на устните състезания по делото е в размер на 240 лева (ПМС № 326/30.12.2009 г.). За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на непълнолетният вече ищец, несъмнено е нараснала и с нарастването на възрастта му. През учебната 2010/2011 г. същият е записан за редовен ученик в 8 клас на ПГОХ „Р. К.” С.З., в паралелка с разширено изучаване на английски език, за което също са необходими парични средства за скъпоструващи учебни помагала, видно от социалния доклад. Следователно, с изменението на икономическата обстановка в страна, нарастването на възрастта на ищеца и обстоятелството, че е ученик, нуждата му от по-голяма по размер месечна издръжка от определената, трайно и съществено се е изменила. Нещо повече, присъдената му издръжка с бракоразводното решение, вече е и под минималния размер на издръжката на едно дете, който според чл. 142, ал. 2 от СК не може да бъде под 1/4 от минималната за страната работна заплата или под 60 лева към настоящият момент. Всички тези обстоятелства са достатъчно основание съдът да се приеме, че предявеният от непълнолетният ищец, със съгласието на майка му, иск за увеличение размера на присъдената му издръжка, е доказан напълно в своето основание, защото чл. 150 от СК предвижда изменение на същата при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържаният, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащият издръжка родител (т. 19 от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата на непълнолетния ищец от издръжка, съдът определи с оглед обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелството, че е ученик, тъй като по делото липсват доказателства същият да има изключителни нужди от издръжка, а възможностите на неговите му родители да му осигуряват такава съдът определи от техните доходи, имотно състояние и квалификация (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.).

 

            По делото липсват доказателства майката на ищеца да има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също да е задължена безусловно да осигурява издръжка, докато от представените от ответника удостоверения за сключен граждански брак и за раждане се установява, че същият е сключил на 20.08.2003 г. граждански брак с друга жена, от който има родено на *** г. и друго ненавършило пълнолетие – малолетно дете А. Н.М., от реда на непълнолетния ищец, на което също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК). От представеното удостоверение от 23.08.2010 г. на РУСО – С.З. е видно, че майката на ищеца е безработна, поради което за периода от м.юли 2009 г. до м. юни 2010 г. включително е получавала парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1-4 от КСО в общ размер от 2536.26 лева или е получила за същия период средно месечно обезщетение за безработица в размер на 230.57 лева, като след тази дата няма данни да е получавала такова обезщетение. От социалния доклад се установява още, че същата притежава по наследство от своите родители само едно малко двустайно жилище в гр. С.З., ----, в което живеят заедно с непълнолетния ищец, като по делото няма представена нейна декларация за семейно и имотно състояние, от която да се установява да притежава други имоти и да получава доходи от свободни професии, наеми или хонорари. По делото няма обаче представени и доказателства същата да е неработоспособна или с намалена работоспособност, нещо повече, от социалния доклад се установява, че същата е в добро здравословно състояние и не страда от хронични заболявания, като има и висше музикално образование. От представеното по делото с исковата молба и неоспорено от ответника удостоверение за декларирани данни от 17.03.2010 г., преценено съвкупно с частичните признания на последния в хода на делото по същество, се установява още, че по наследство от своя баща същият притежава 1/2 идеална част от поземлен имот в гр. Николаево, на ул. Орлово гнездо № 19, заедно с построените в него жилище, гараж и второстепенна сграда (л. 10). Същият е представил с отговора и декларация, че към момента на подаването й е безработен, но въпреки задължаването му от съда с разпореждането за насрочване и докладване на делото, същият не представи по делото негова декларация за семейното му и имотно състояние, от която да е видно, какви имоти и МПС притежава, и какви доходи получава. По делото обаче няма представени и доказателства ответникът да е неработоспособен или с намалена работоспособност. При това положение съдът намира, че той разполага с минимални за страната възможности да осигурява издръжка на своето непълнолетно дете, тъй като е работоспособен (чл. 161 от ГПК и т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите на непълнолетния ищец от издръжка, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 205 лева месечно. От нея ответникът, може с оглед обстоятелствата, че е работоспособен и има и друго дете, да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си непълнолетно дете в размер на 125 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за това му дете общо за месеца 205 лева, следва да се поемат от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на непълнолетният ищец следва да бъде уважен, като основателен до сумата от 125 лева месечна издръжка, като увеличението на същата на тази сума следва да се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (т. 21 от ППВС № 5/1970 г.; чл. 150 и 146, ал. 1 от СК). В останалата му част, над тази сума до претендираната с този иск по-голяма от 150 лева месечна издръжка, както и искането за присъждане на увеличението и за миналия период от осем месеца назад от подаване в съда на исковата молба, предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на непълнолетния ищец следва да се отхвърли, като неоснователен. Когато издръжката се намалява или увеличава по реда на чл. 150 от СК, какъвто е процесният иск, това изменение важи от момента на предявяване на този иск, независимо от това, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано, защото за миналото време до предявяване на този иск по чл. 150 от СК в съда, нуждаещият се ищец е следвало да получава издръжка по силата на влязлото в сила решение за присъждането й, което е пречка за прилагане на чл. 149 от СК и в случая (така т. 21 и р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г., което е задължително за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ).

 

Тъй като ищецът не дължи заплащането на държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК), дължимата се такава в размер на 122.40 лева върху увеличения размер на издръжката, следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 от ГПК). Доколкото по делото няма данни някоя от страните да е сторила по същото разноски, нито пък има искане на някоя от тях за присъждането им, съдът не следва с настоящото решение да присъжда разноски на страните с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 от ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по същото на 17.11.2010 г., от която дата тече и срокът за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 4083 по описа за 2000 г. на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА Н.Г.М.,***, с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Р.Н.М. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка М.Й.Н.,***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева считано от 25.08.2010 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за увеличаване на присъдената издръжка В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 125 лева месечно до претендираните 150 лева месечно, както и за миналия период от осем месеца назад от подаване на исковата молба в съда на 25.08.2010 г.

 

ОСЪЖДА Н.Г.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 122.40 лева (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки) представляваща дължима се държавна такса за производството върху увеличения размер на издръжката.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от 17.11.2010 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: