Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260085 16.05.2023 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6351
по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
вх. № 25944/18.04.2019г. подадена от С.А.Д. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу
Ц.Л.С. с адрес *** за осъждане на ответната страна да й заплати сумата от
10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на отправените до орган на властта думи и извършени действия, обективирани
на л. 12 от пр.пр. №1510/2014г., а именно: „Вдигнах телефона, като чух говор от
другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен….чух нещо от
рода на: “Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто
хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К.,
която каза „Вие шегувате ли се“, ведно със законната лихва считано от
21.03.2014г. до окончателното изпащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи като **** към АК –Б.. През
2014 година представлявала Р. Х. – О. от гр. С., в качеството й на пострадал, в
наказателно производство образувано срещу Л.К. за престъпление по чл. 143 от НК, по което последната била осъдена с влязла в сила присъда.
На 30.01.2014г. ищцата заедно с доверителката й, придружени от екип на **** **** посетили
офис на фирма „Профит“ ООД с **** Л.Ф.К., находящ се в гр. П., ул. „З. Б.“ **.
Целта на посещението била доверителката й да получи книжа – подписани от Х.
празни листове, записи на заповед и договор за заем, които в последствие били
инкриминирани по наказателното дело, а екипът на *** ***** проявил
журналистически интерес и целял да заснеме нормалното протичане на срещата.
Ищцата твърди, че след като се представила на г-жа К. и удостоверила
процесуалното си качество, същата ги поканила в офиса заедно с доверителката й
Х. и **** на *** ****. Разговорът протекъл нормално и с делови фон, като само
веднъж влезнал **** на „П.“, за който ищцата в последствие разбрала, че се
казва Ц.С. – настоящата ответница. На същата било разпоредено да донесе кафе, а
по време на самия разговор никой друг не е прекъсвал срещата. Ищцата твърди, че
г – жа К. отказала да върне подписаните от доверителката й документи.
В последствие разбрала, че К. *** която заявила, че при проведената на
31.01.2014г. среща ищцата й поискала 100 000 евро, за да бъде прекратено
наказателното производство по чл. 143 от НК, водено срещу нея по жалба на Р. Х.
– О., като жалбата била подкрепена с обяснения от страна на ответницата, която
заявила следното: „Вдигнах телефона, като чух разговор от другата страна на
линията, някой да казва, че ще спре предаването и то няма да се излъчи ако се
платят 100 000 евро“.
Ищцата твърди, че това било напълно невярно и противоправно, а било заявено
и пред надлежен орган на власт, като посредством тези твърдения й се приписвало извършването на престъпление.
Твърди, че тези действия уронвали нейната чест и достойнство, представяли я в негативна светлина, на извършител на
престъпление, особено като се имало предвид, че била ****. Още по – силно притеснение у нея създал
факта, че неверните обяснения били дадени по прокурорска преписка, по която и
ищцата давала обяснения. Твърди се, че заявеното изобщо не кореспондирало с
обективната истина, а ищцата не е споменавала парична сума по време на
разговора, нито за прекратяване на наказателното производство. Проверката по
жалбата на Л.К. била прекратена с влязъл в сила прокурорски акт. Ищцата била
много възмутена от дръзкото деяние, защото ако липсвал звукозапис нямало как да
докаже верността на тезата си. От притеснение не можела да спи, отслабнала,
рязко променила навиците си, спряла да контактува с приятели и близки, станала
подозрителна към всички, с които работила и се наложило да се консултира с ****.
В следствие на преживяния стрес се разболяла от *** *** а цялостното влошаване
на състоянието й било в пряка причинна връзка с описаните в исковата молба
действия на ответницата.
Въз основа на гореизложените твърдения ищцата е сезирала съдът с искане да
постанови Решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от
10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.03.2014г. до окончателното изплащане, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на извършените от нея действия и отправените до
надлежен орган на властта думи и действия, описани в исковата молба. Претендира
присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ищцата- адв. И. в писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна Ц. Л. С., чрез пълномощника й
– ***. Г.Д. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди се, че описаната в исковата молба фактическа
обстановка в по – голямата си част не отговаря на действителността. Не оспорва
факта, че е давала показания в качеството на св. по досъдебно производство във
връзка с посещение на ищцата и екип на **** **** на работното й място, но е
заявила пред компетентните органи, онези факти, които е възприела, с което
изпълнила свое законово задължение и същото не можело да даде повод за носене
на каквато и да е отговорност за вреди.
Твърди, че както тя самата, така и ищцата са разпитвани в едно и също
процесуално качество – на св. и от това не произтичат неимуществени вреди.
Отделно от това сочи, че в това процесуално качество ищцата не би могла да има
достъп до свидетелските показания на останалите лица по досъдебното
производство, за да изпитва твърдяното от нея притеснение, а ако по някакъв
друг начин се е снабдила с тази информация след прекратяването му, то вече не е
имала повод за притеснение, поради отпадане на вероятността да бъде
обвинена по предвидения в закона ред. Въвежда
се с отговора възражение за погасяване на иска по давност, като се оспорва също
наличието на причинно – следствена връзка между дадените от ответницата
показания пред компетентните органи и описаните в исковата молба вредни
последици в психо – емоционалната сфера на ищцата. Въз основа на гореизложените
съображения ответната страна моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощник на ответната страна- ***. Д. в
писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Ищцата С.Д. работи като *** към АК – Б.. През 2014 година същата
представлявала Р. Х. – О. от гр. С., в качеството й на ****, в наказателно
производство образувано срещу Л.К. за престъпление по чл. 143 от НК, по което
последната е осъдена с влязла в сила присъда.
На 30.01.2014г. ищцата, заедно с доверителката й, придружени от екип на *** *** посетили
офис на фирма „Профит“ ООД с **** Л.Ф.К., находящ се в гр. П., ул. „З. Б.“ **.
Целта на посещението била доверителката й да получи книжа – подписани от Х.
празни листове, записи на заповед и договор за заем, които в последствие са
инкриминирани по наказателното дело, а екипът на *** **** проявил журналистически
интерес и целял да заснеме нормалното протичане на срещата.
Ищцата се представила на г-жа К. и удостоверила процесуалното си качество,
същата ги поканила в офиса заедно с доверителката й Х. и *** на *** ****.
Разговорът протекъл нормално и с делови тон, като само веднъж влезнал **** на
„Профит“, за който ищцата в последствие разбрала, че се казва Ц.С. – настоящата
ответница. На същата било разпоредено да донесе кафе, като не се установява по
време на самия разговор някой друг да е прекъсвал срещата.
В последствие, на 06.02.2014г. от ***.
К. М. в качеството му на процесуален представител на Л.К. е депозирана жалба до
Районна прокуратура – С., в която се съдържат твърдения, че на 30.01.2014г.
около 10.00 часа, жена, представила се като ***. Д. заявила на К., че
материалът няма да бъде излъчен в ефир ако й предаде документите подписани от Х.
– О. и заплати сумата от 100 000 евро, след което жалбата до РП-С. щяла да
бъде оттеглена. Видно от приложеното по делото копие на прокурорска преписка,
на 21.03.2014г. ответницата Ц.Л.С. е дала писмени обяснения, в които е заявила,
че вдигнала телефона и чула по отворената вътрешна линия следното: Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто хиляди
евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К., която каза
„Вие шегувате ли се“. На същата дата обяснения са снети и от Л.К..
Относно състоялата се на 30.01.0014г. среща и проведения при нея разговор
между ищцата и св. К. са събрани гласни доказателства посредством показанията
на св. М.Н., А.С. и св. Л. К., като показанията на първите двама свидетели
напълно установяват изложената в исковата молба фактическа обстановка и
приетата за установена от съда, а показанията на св. К. не допринасят за
изясняване на обстоятелствата по делото поради пълната липса на информативност
и спомен от нейна страна, както твърди при разпита си пред съда, обективиран в
протокол от проведеното на 12.04.2023г. съдебно заседание.
При анализа на гласните доказателства съдът отчита факта, че единствения
относим към настоящия спор въпрос, се състои в това дали при проведената среща
ищцата Д. е поискала от св. К. сумата от
100 000 евро за да се спре предаването и да не се излъчи заснетия
материал, както и дали ответната страна Ц.С. е чула и възприела тези думи по
вътрешната телефонна линия посредством телефонно набиране от страна на К.. В
тази връзка, в показанията си св. А.С. твърди, че е записвал посредством
аудиорекордер и скрита камера разговора, който се е провел в кантората на К.,
като за това, че ще извърши запис не е уведомил никой от присъстващите, в това
число и ищцата. Около 27-28-ма минута от разговора /това установил с точност след прослушването
и свалянето на записа/ излязъл от офиса с мотива, че трябва да свърши друга
работа, като идеята била след това в офиса да влезе както подзащитната на адв. Д.,
така и колегата му М.Н.. Отсъствал от офиса около три минути и при прослушване на записа не установил през
това време по никакъв начин ***. Д. да е искала подкуп от нейно, от името на св.
или на **** за да се спре излъчването на направения запис. През цялото време на
срещата се водил запис, като при излизането му от офиса св. оставил записващото
устройство на стола, на който стоял, а освен това оставил и включен телефон, за
да може колегата му М.Н. да слуша дистанционно случващото се в офиса на К. през
цялото време на срещата. По време на записа работил с две устройства- скрита
камера-часовник, както и аудиорекордер, заедно с телефон, посредством който св.
Н. слушал целия разговор.
От
показанията на св. М.Н. /обективирани в протокол от с.з., проведено на
14.20.3033г./ се установява, че действително при проведената среща през цялото
време е слушал разговора между ищцата, К. и А.С., включително и в периода,
когато последния излязъл за няколко минути от офиса и не е чул разговор между
женски гласове с реплики за 100 000 евро за да няма наказателно
преследване, да се оттегли жалба или реплика „вие шегувате ли се?”.
Съдът
кредитира показанията на св. С. и Н., тъй като същите кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения и допринасят
за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, както и съставляват
първичен източник на доказателства, доколкото св. възпроизвеждат непосредствени
си впечатления относно установените от тях
факти.
От
заключението на приетата по делото фоноскопска експертиза, извършена от вещите
лица Н.М. и Р.К. се установява съдържанието на проведения разговор на
30.01.2014г. и изречените реплики от всеки от участниците в него. От същата е
видно, че сумата „100 000 евро” се споменава едва при разговора за
подписаните документи, когато Р. Х. споменава, че е подписала декларация за
конфендициалност, с която фирмата е регистрирана по ИС и е задължена да подпише
именно за тази стойност на 4 бр. бели листове. В отговор на тези твърдения св. К.
заявява, че декларацията е на стойност 100 000 евро. В. л. не откриват
признаци на изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписа
/изряване, копиране, вмъкване, изтриване и др./. Не са установени признаци на
външна /допълнителна/ намеса или манипулация върху записаната информация. Не са
открити прекъсване или възобновяване на записа. Не се открива шум от отваряне
на стационарен апарат, шум от набиране на стационарен телефонен апарат или
микрофония. При проведеното изслушване в. л. уточниха, че са изследвали диск-
оптичен носител, а не и самото записващо устройство.
От
заключението на допълнителната експертиза, извършена от същите в. л. се
установява, че звукозаписът на цитирания от в. л. файл е с обща продължителност
от 01 час и 01 минута и 33 секунди, като записаните в него реплики са еднакви с
тези от звуковия съпровод на двата видеофайла в посочените в заключението интервали.
Съдът
кредитира заключението на цитираните по-горе експертизи, като компетентно
извършени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и допринасящи за
изясняване не релевантните за делото факти и обстоятелства.
За
установяване на твърденията си относно претърпените неимуществени вреди ищцата
ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Н.Ч. /обективирани
в протокол от с.з., проведено на 05.11.2020г./.
От
показанията на същия се установява, че познава ищцата С.Д. повече от 20 години.
Впечатленията му за нея са на човек с високи морални и нравствени качества,
жизнена, отзивчива и винаги готова да помага. Св. бил в течение на случая от
месец януари 2014г., като за това му споделила ищцата и пресъздава в
показанията си фактология, която подкрепя възприетата от съда фактическа
обстановка. Установява също, че в края на месец март 2014г. Д. поискала да се
срещнат и видимо била много разтревожена. Споделила му, че получила телефонно
обаждане от пловдивски *** ****, който й казал че трябва да се яви и даде
обяснения във връзка с депозиран срещу нея сигнал за това, че е търсила подкуп
от 100 000 евро. Той я посъветвал да подходи сериозно и да се яви и даде
обяснения. Известно време след това ищцата отново настояла да се срещнат и този
път била пребледняла и разтреперана. Споделила му, че положението е много
сериозно и действително има подаден срещу нея сигнал от К. в дирекция в гр. П.,
в който твърдяла, че й е търсен подкуп от 100 000 евро. Притеснението й
още повече се засилвало от факта, че служител от фирмата на К., посочен в
сигнала- Ц. била потвърдила в обясненията си, че уж била чула всичко това чрез
вътрешната телефонна линия. От тази ситуация Д. изпаднала в шок, страхувала се,
че може да бъде осъдена, възмущавала се от случилото се и променила напълно
навиците си-избягвала контакти, телефонни разговори и срещи. Едва в последствие
се разбрало, че имало скрит запис на целия разговор. Но дори и тогава тя не
намерила спокойствие. През 2015г. я приели в болница с тежка форма на *** ***.
Отслабнала много и състоянието й не позволявало да се явява като *** **** по
делата.
Съдът
кредитира показанията на св. Ч., тъй като същите намират опора в
доказателствената съвкупност по делото и съставляват първичен източник на
доказателства, доколкото св. възпроизвежда непосредствените си впечатления
относно емоционалното състояние на ищцата през процесния период и
преживяванията й породени от депозирания срещу нея сигнал.
От
заключението на приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, извършена от в. л. С. П. и А.Д. се установява
следното:
Събитията по
отношение на воденото разследване срещу С.Д. са се отразили на **** й състояние
като са провокирали за продължителен период от време повлияване от ****, ****
емоции, които са имали своето отражение както в ***, така и в **** аспект- в
рамките на **** ***** *****, ***** проблеми и период на ***** заболяване.
Психологичните преживявания механизми на
въздействие имат ***** характер и
отреагиране според капацитета на интелект и диференцирана личност. Не са били в
изразени стойности, които да са нарушили качеството на психична дейност и
функциониране. Няма убедителни данни преживяното да се е отразило
неблагоприятно на качеството на професионалния й живот и уменията й в дейността
й. Ценностната система е съхранена, тъй като тя е плод на нейното възпитание,
но е променен начинът на нейното проявление. Макар с неблагоприятните емоции, на които е била
подвластна, тя се е справяла със служебните ангажименти по регламент, според
капацитета на диференцираната си личност, характеровата си особеност и
интелект, но това е създало дискомфорт, периоди на затруднена концентрация, с
които се е справяла. Неприятните емоции според в. л. са били в насока на
изпитвани ****, **** **** ****, ****, усещане за ***** на работното си място,
неудобство от близките и семейството си. Не са установени **** нарушения в
пряка причинна връзка с процесната ситуация, които да са нарушили качеството на
функциониране в сферите на ежедневието й. Към настоящия момент мотивира своите
намерения с обоснована принципност на база качествено формирана и отстоявана
във времето морално-етична ценностна система и вяра в правосъдието.
Съдът
кредитира заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза, като компетентно изготвено и отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси.
При така установеното отфактическа страна съдът достига до следните фактически и правни изводи.
Исковете имат своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, както бе посочено по-горе. Обезщетението
се търси за вредите, за които се твърди да са
причинени в следствие на виновното поведение на ответната страна.
За да бъде уважен иск за
присъждане на обезщетение за вреди и за да се ангажира деликтната отговорност
на ответника е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав
на нормата на чл. 45 ЗЗД. Необходимо е да се докаже, че ответницата е
осъществила противоправно деяние, извършено виновно, че в патримониума на ищеца
са настъпили вреди, установени по вид и размер и че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на делинквента.
Безспорно в
хода на настоящия процес се установи, че св. Л.К. , чрез пълномощника си е
депозирала жалба, в която е заявила, че на 31.01.2014г. ищцата Д. е потърсила от нея 100 000
евро за да се прекрати наказателното производство по чл. 143 от НК, водено
срещу нея по жалба на Р. Х. О.. От
приложената прокурорска преписка по
категоричен начин се установи факта, че ответната страна на 21.03.2014г. е дала
обяснения пред надлежен орган, обективирани в протокол от същата дата, приложен
на л. 12 от пр. пр. № 1510/2014г. по описа на РП-Пловдив, в които е заявила
следното: „Вдигнах телефона, като чух говор
от другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен….чух нещо
от рода на: “Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто
хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К.,
която каза „Вие шегувате ли се“.
От показанията на св. Ч. и заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза се установява също, че ищцата
действително е претърпяла неимуществените вреди, описани в исковата молба, но
според настоящия съдебен състав те са претърпени в пряка причинно-следствена
връзка с друг факт, а именно от подаване на жалбата срещу ищцата от св. Л.К., с
която й се вменявана търсенето на подкуп в размер на 100 000 евро и за
тези вреди на съда е служебно известно, че е постановено влязло в сила Решение
по гр.д. № 7/2019г. по описа на Пловдивския районен съд и за тях ищцата е обезвъзмездена,
като й е присъдено определеното й от съда обезщетение. Действително в хода на
извършената проверка по образуваната прокурорска преписка ответницата Ц.С. е
дала цитираните по-горе обяснения, но дори да се приеме, че същите са неверни,
то депозирането им не съставлява противоправно поведение не само защото ответницата
в качеството й на св. е изпълнила свое задължение по закон да се яви и даде
обяснения пред съответния орган на власт, но дори да се приеме, че изложените
от нея твърдения са неверни, в каквато посока са ангажираните по делото
доказателства, то преди всичко защото в обясненията й по никакъв начин не се
споменава, че именно ищцата е изрекла цитираните думи, нито пък същите могат да
бъдат свързани с което да е лице,
доколкото самата тя твърди, че е чула само женски глас, изрекъл според
обясненията й цитираната фраза. Следователно в процесния казус не само не се
установява противоправно поведение на ответната страна, но липсва и каквато и
да е причинна връзка между даването на обяснения от страна на Ц.С. и
претърпените от ищцата вреди, за които, както съда вече отбеляза по-горе в
мотивите си са претърпени от противоправоното поведение на друго лице и за тях
ищцата е обезвъзмездена.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че съдът не споделя
възражението на ответната страна за погасяване на иска по давност. Действително
самата ищца твърди, че търпи вреди от противоправното поведение на ответната
страна от 21.03.2014г.- датата на депозиране на обясненията по прокурорската
преписка. Съгласно ЗЗД обаче погасителната давност при деликта започва да тече
от откриване на извършителя. От доказателствата по делото и частност
приложените на л.242-256 от том 2 –ри от делото доказателства се установява, че
по молба на пълномощника на ищцата, с Постановление от 14.09.2017г. е уважено
искането на адв. И. за запознаване с
прокурорска преписка № 1510/2014гг. По описа на РП-Пловдив и следователно
именно от този момент следва да се приеме, че е започнала да тече погасителната
давност за иска, който следователно е постъпил преди изтичането на давностния
срок- на 18.04.2019г.
Предвид
изложеното, недоказан по делото по несъмнен начин не е нито един от елементите
от фактическия състав на деликта, извън наличието на вреда за ищцата. Поради
това искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 право
на разноски има ответната страна, които се констатираха от съда в размер на
1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и за същите е представен списък и
са налице доказателства за реалната им направа.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Д. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу Ц.Л.С. с адрес *** иск за
осъждане на ответната страна да й заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
отправените до орган на властта думи и извършени действия, обективирани на л.
12 от пр.пр. №1510/2014г., а именно: „Вдигнах телефона, като чух говор от
другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен….чух нещо от
рода на: “Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто
хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К.,
която каза „Вие шегувате ли се“, ведно със законната лихва считано от
21.03.2014г. до окончателното изпащане.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Ц.Л.С., с адрес ***
сумата от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/ представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.