№ 134
гр. гр. Добрич, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№265181/29.03.2021г., подадена от „МТ-Агро”ООД със седалище и адрес на управление:
с.Т., общ.К., ул.”***” № 5, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.М.Д., чрез
упълномощения адвокат А.К., срещу решение №260216/08.03.2021 г. по гр.д.№1135/2020 г.
на Добричкия районен съд,с което се ОСЪЖДА „МТ-Агро”ООД със седалище и адрес на
управление: с.Т., общ.К., ул.”***” № 5, ЕИК *********, представлявано от управителя
Д.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.и-91”ООД със седалище и адрес на управление: град С.,
ул.”***” № 2, вх.А, ет.1, ЕИК *********, представлявано от управителите Д.Г. Б. и М.В. Б.а
– заедно и поотделно, 10 000 лева /десет хиляди/ - част от общо 70 000 лева, представляваща
дължима неустойка, предвидена в раздел ІV, чл.6 от Договор за реализация на
селскостопанска продукция от 16.04.2018г, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, и разноски по
делото от 1 960 лева .
Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Конкретните оплаквания се
свеждат до необсъждане от съда на доводи и възражения на страните, несъобразяване с
разрешенията на ТР №7/2014г.на ОСГТК на ВКС относно дължимостта на неустойка за
забава по чл.92, ал.1 от ЗЗД при развален поради виновно неизпълнение на длъжника
договор. Извежда извод, че след като договорът между страните не е развален, ищецът може
да претендира единствено закъснително обезщетение/неустойка в съчетание с
изпълнението, каквато неустойка не била предвидена. Излага твърдения, излагани в хода на
1
пръвоинстанционното производство относно неизпълнение на задължения на купувача по
договора във връзка с приемане на стоката и дезинтересирането му от закупуването на
останалата част от стоката. За същите търговски отношения имало приключило съдебно
производство и искът по издаден запис на заповед бил отхвърлен след обсъждане на
каузалните правоотношения между страните.Цитира и анализира съдебна практика по
въпроси за нищожността на неустоечната клауза и служебното задължение на съда за
преценка относно договарянето и в противоречие с добрите нрави. Иска отмяна на
решението и отхвърляне на частичния иск.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението
на обжалващата страна на 15.03.2021г. и изпращане на жалбата по пощата на 26.03.2021г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна -
„Б.и-91”ООД, чрез упълномощения адвокат Г.Б.. Изразява становище от оплакванията на
въззивника и извежда извод за неоснователност на възраженията му, с доводи за пълното им
противоречие със съдебната практика, обобщена с ТР №7/14г., както и със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които анализира. Липсвало разрешен със сила на
присъдено нещо спор относно дължимостта на процесната неустойка. Изследвана била от
районния съд и действителността на неустоечната клауза, като мотивите на съда били
подкрепени със задължителна съдебна практика. Иска потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Постановено е при надлежно упражнено от „Б.и-91”ООД със седалище и адрес на
управление: град С., ул.”***” № 2, вх.А, ет.1, ЕИК *********, представлявано от
управителите Д.Г. Б. и М.В. Б.а, срещу „МТ-Агро”ООД със седалище и адрес на управление:
с.Т., общ.К., ул.”***” № 5, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.М.Д., право на
иск за заплащане на сумата от 10 000лева, част от сумата 70 000лева, представляваща
неустойка за неизпълнение, предвидена в раздел ІV, чл.6 от Договор за реализация на
селскостопанска продукция, сключен между страните на 16.04.2018г.
Ищецът твърди, че страните са сключили на 16.04.2018г. договор за покупко-продажба на
500тона пшеница, реколта 2018г., на цена 280лева/тон. На основание договора и след
уговорения падеж на задължението на продавача за предаване на стоката 31.07.2018г.,
ответникът-продавач предал, а ищецът-купувач получил на два пъти общо 307.8тона
пшеница, за което били издадени две фактури – фактура №248/02.08.2018г. за 96.240тона на
2
стойност 26 947.20лева при цена 280лева/тон и фактура №251/24.08.2018г. за 211.56тона
пшеница на стойност 59 236.80лева при същата цена. Задължението на ищеца-купувач за
плащане на доставеното количество пшеница било изпълнено чрез извършеното
прихващане на вземания на продавача срещу задължения на купувача съгласно двустранно
подписани протоколи №24/03.08.2018, №258/24.08.2018г. и тристранен договор от
24.08.2018г. Ответникът-продавач бил в неизпълнение на 192.2тона от договорените
500тона при цена 280лева/тон. Купувачът през цялото време бил активната страна, търсеща
изпълнение и с уведомително писмо изх.№402/24.07.2018г., доставено на продавача на
27.07.2018г. Продавачът бил неизправна страна по договора в следствие на неточното
изпълнение по отношение на време и количество поради което и дължал уговорената в
раздел ІV, чл.6 от договора неустойка в размер на 50% върху общата стойност , възлизаща
на сумата от 70 000лева, с падеж 15.08.2018г.
Ответникът е оспорил иска с твърдения между страните да са налице два договора за
реализация на селскостопанска продукция от 16.04.2018г. за общо 1000тона пшеница-зърно
реколта 2018г. със срок за предаване на стоката не по-късно от 31.07.2018г. цената по
единия договор за 500тона пшеница била 270лева/тона, а по другия за 500тона 280лева/тона.
Съгласно раздел 3.3 от договора купувачът заплащал авансово 90%от стойността на
продажната цена. Ответникът изпълнил задълженията си по двата договора като по
договора с цена 270лева/тона доставил цялото количество пшеница, а по втория договор/с
цена 280лева за тон/ доставил пожеланото от купувача съобразно правилата на раздел ІІ, 1 от
договора, че „…място на предаване-склада на продавача в село М., по опция на продавача, с
предизвестие на купувача за начало на товарене“. Купувачът не е изпълнил задължението си
да приеме стоката в указания срок и на уговореното място, поради което не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Ищецът-купувач не извършил
предизвестяване за начало на товарене с посочване на конкретна дата и номера на превозни
средства. Задължението за неустойка възниквало при неиздължаване до 15.08.2018г.До този
момент не бил изпълнил задълженията си по договора, тъй като договорените количества
не са доставени поради бездействието на купувача. Съществувал и логичен мотив купувача
да се дезинтересира след като е закупил половината от договореното количество на цена
270лева/тона да няма интерес да заплаща други количества на по-висока цена.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2021г. е заявил
възражение за нищожност на неустоечната клауза по съображения да е неясна и извън
съгласието и волята на продавача.
Обосноваващите иска обстоятелства дават основание за квалификация на иска по чл.92, ал.1
от ЗЗД. Така предявения иск е разгледан от районния съд и уважен. Първоинстанционното
решение настоящата инстанция намира за правилно по следните съображения:
Безспорно е, установява се от събраните по делото доказателства, че на 16.04.2018г. между
страните са сключени два договора за реализация на селскостопанска продукция „ пшеница-
зърно“, реколта 2018г. при различна цена. Единият за 500 тона пшеница с цена 270лева/тон,
при съвпадащи твърдения за пълно изпълнение по този договор, другият за 500 тона
3
пшеница с цена 280лева/тон. Източник на процесното вземане е именно втория договор, т.е.
договора от 16.04.2018г. за 500 тона пшеница- реколта 2018г. с цена 280лева/тон, със срок за
предаване на стоката не по-късно от 31.07.2018г.
Съгласно раздел III, чл.3 от договора , сумата дължима по договора от купувача към
продавача се издължава след натоварване на договорените количества, по издадена данъчна
фактура.
Не е спорно между страните /така изрично съвпадащите изявления на процесуалните
представители в о.с.з.на 11.02.2021г./, че продавача не е изпълнил задължението си по
договора да предаде цялото количество от 500тона не по късно от 31.07.2018г. Безспорно е
частичното забавено изпълнение по договора чрез предаването на общо 307.8тона пшеница,
за което са издадени две фактури – фактура №248/02.08.2018г. за 96.240тона на стойност 26
947.20лева при цена 280лева/тон и фактура №251/24.08.2018г. за 211.56тона пшеница на
стойност 59 236.80лева при същата цена, т.е. с оглед датите на фактурите, предаването на
част от договореното количество пшеница е извършено след падежа по договора-
31.07.2018г., по който факт няма и спор. Няма спор и, че купувачът е изпълнил
задължението си за плащане цената на предаденото количество. Безспорно е и
неизпълнението в обем на 192.2тона от договорените 500тона при цена 280лева/тон. До този
момент няма отправена покана за разваляне на договора, поради забава, водеща до отпадане
на интереса на купувача от изпълнението.
С раздел ІV, чл.6 от процесния договор е предвидено, че „в случай на неизпълнение на
поетите задължения, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 50% върху
общата и стойност по този договор сума, но не по-късно от 15.08.2018г.“.
Основно правило при неизпълнение на договорите е това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според което
изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като
тогава, когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се
търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.
Неустойката представлява договорно или нормативно предварително определяне на
отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено, лошо или
частично. Предпоставки за възникване на неустойката са съществуването на валиден
договор и валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението /в случая частично, по
което не се спори/ и неизпълнението на задължението да е по причина, за която длъжникът
отговаря/по което се спори/.
Правоизключващото възражение на ответника за липса на валидно уговорена клауза за
неустойка по причина на нееяснота на уговорката и липса на съгласие от страна на
продавача, съдът намира за неоснователно. При преценка съдържанието на договора според
текста на чл.20 от ЗЗД в частта на клаузата на раздел ІV, чл.6, нейното систематично място,
предмета и целта на договора, смисълът на уговорката е ясен- при неизпълнение на поетото
с договора задължение от продавача срещу цена от 280лева/тона, да предадена на купувача в
срок до 31.07.2018г. договореното количество пшеница, реколта 2018г., дължи на купувача
неустойка в размер на 50% от общата стойност на договора. Няма съмнение кое главно
4
задължение се обезпечава с неустойка и как се определя размера на неустойката.
Прогласената от закона договорна свобода на страните допуска дължимата парична
неустойка да бъде определена като абсолютна цифрова величина, както и да бъде
определяема според зададени от страните показатели, какъвто е настоящия случай. Общата
стойност на договора в случая възлиза на сумата от 140 000лева/500тона по цена
280лева/тон/, респ. неустойката възлиза на 70 000 лева, а падежът на задължението за
заплащането й е 15.08.2018г.
Не може да се приеме и, че съгласие между страните по договора относно неустойката не е
постигнато след като и двете страни са одобрили и подписали договора. Не се твърди, не се
и установява, че договорът е подписан от лице, което по някаква причина не би могло с
действията си да обвързва дружество-продавач. Вън от горното договорът от 16.04.2018г. за
реализация на селскостопанска продукция е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286,
ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, и дори да беше сключен от лице без представителна власт, с
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца.
В случая липсват твърдения и данни за противопоставяне веднага след узнаване, налице са
твърдения и данни за частично изпълнение.
Според ответникът неизпълнението се дължи на липсата на необходимото съдействие от
страна на купувача - не извършил предизвестяване за начало на товарене с посочване на
конкретна дата и номера на превозни средства. Съгласно раздел II, чл.1 от договора ,
предаването на пшеницата е следвало да стане в „склада на продавача в село М., по опция
на продавача, с предизвестие от купувача за начало на товарене“.
Св. А.Х.А., служител по трудово правоотношение на ищцовото дружество, агроном-
организатор на доставките за Бургаски окръг, организирал изкупуването, твърди да е бил
пряко ангажиран и с изпълнението на договорите между страните по доставката на пшеница
реколта 2018г. Между страните имало дългогодишни търговски отношения, ответникът от
своя стана купувал от ищеца торове, препарати, семена. По повод изпълнението на
договорите за доставка на пшеница свидетелят контактувал лично с представителя на
ответното дружество-Д.Д.. По два-три пъти в седмицата ходел в селото/с.М./. Имали
проблем с вземането на стоката, защото цената скочила на 320—330лева за тон /в този
смисъл и данните от НСИ-л.78/ и той не искал да дава стоката, искал да му доплатят поне до
300-310 лева/тона. Свидетелят уведомил ръководството в С.-Централния офис, от където му
изпратили и възложили да отиде и да му връчи уведомително писмо със съдържанието на
представения по делото документ- уведомително писмо изх.№402/24.07.2018г. /предявено
на свидетеля при разпита му/, т.е. съдържащо искане за изпълнение на договора и
предупреждение за последиците от неизпълнение по раздел ІV, чл.6 от същия. Д. се ядосал,
развикал, хвърлил писмото в едно чекмедже, казал, че няма нищо да им даде, но в крайна
сметка започнали да вземат зърно. Д. жънел и като направел 200-300-400тона казвал на
свидетеля какво количество има и да пращат коли. Никога не изпращали коли без знанието
на другата страна. Останали недоставени около 200 тона. Д. се обадил на диспечера да не
праща повече коли, че няма зърно. Диспечерът се обадил на свидетеля и казал да види какво
5
става в с.М., корабът тръгвал, а зърното го нямало. Свидетелят звъннал на управителя на
фирмата-продавач, но той отговорил, че дал зърното на друга фирма, казал „на цена го
дадох“.
Св.И.Д.А., служител по трудово правоотношение с ответното дружество, твърди през
месеците юни, до м.октомври 2018г. да е работел на кантара в базата в с.М., претеглял и
отчитал каква стока влиза и каква излиза от базата. Известно му да е имало доставки за
ищцовото дружество през 2018г., не знае какво количество, не знае за сключени договори,
заповедите за товарене получавал от началника на базата. Не знае да е останал ненатоварен
камион. Имало е налично количество пшеница. При последното товарене на 03.08 от единия
от шофьорите разбрал, че повече няма да идват, споменал, че нямало кораб. Тогава неговия
началник говорил с Д., който според свидетеля организирал превоза на купувача, и който
бил казал, че ще дойдат камиони, но не дошли. Свидетелят не бил присъствал на разговори
между представители на двете страни.
Показанията на свидетеля А.Х.А. следва да се ценят дори с оглед служебните отношения на
свидетеля с дружеството –ищец, предвид непосредствените, своевременни и лични
възприятия относно изследваните обстоятелства, така и предвид това, че другите източници
на аналогична информация/показанията на водения от ответника св. И.Д.А./ не ги
опровергават. Показанията на св. И.Д.А. са неубедителни поради липса на систематичност,
конкретна информативност и не могат да обосноват извод за липсата на оказано съдействие
от страна на купувача съобразно поетите с договора задължения, респ. че неизпълнението на
задължението на продавача е в резултат на неизпълнение на задължение на купувача. В
договора липсват уговорки за начина и формата на уведомяване от страна на купувача за
получаване на пшеницата и установеният от св.Апостолов начин, по който това е ставало,
не сочи на липса на съдействие от страна на купувача за получаване при готовност за
предаване на пшеницата от страна на продавача.
Събраните по делото доказателства дават основание за извод, че неизпълнение на договора
не е поради бездействие на купувача, а по вина на продавача-имал е възможност да изпълни,
тъй като е имал налично количество пшеница /св.А./, но не е искал да изпълни на
уговорената цена, тъй като цените „скочили“ искал доплащане/св.А./, което доказва
претенцията по основание.
При липсата на конкретизация в договора, че уговорената неустойка касае само пълното
неизпълнение, липсата на законова презумпция, че при липса на уговорка, неустойката е
уговорена само за пълно неизпълнение, следва да се приеме, че уговорката за неустойка в
случая обхваща случаите както на пълно, така и на частично неизпълнение. Вреди има
както при пълно, така и при частично неизпълнение. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна/ да
стимулира и гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и
обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната й функция, тъй като
6
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато не са настъпили вреди в
предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял
вреда, но длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Тази функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от размера
на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на длъжника е както предвидената
в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката поради прекомерност, така и
възможността за прогласяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и в нарушение на принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В този смисъл
неустойка ще бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато това следва от
самия текст на клаузата, преценен съобразно критериите съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, а не от обстоятелства, които настъпват впоследствие.
Принципно накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД винаги се
проявява в нарушаване на основен правен принцип - на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън
обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция. Съответствието на клаузата за
неустойка с добрите нрави, при съобразяване на тези принципи, следва в случая да се търси
на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението - да получи 500тона пшеница на
цена 280лева/тона, предназначена за търговска дейност и интересът на длъжника-търговец
да предпочете да плати неустойка, вместо да предаде 500тона пшеница на цена
280лева/тона. Принципът за справедливост изисква да се закриля всеки признат от закона
интерес. В този смисъл не може да се приеме, че договорената неустойка е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е в нарушение на
принципите на справедливостта в търговските правоотношения. Освобождаването от
отговорност на ответникът е предоставено изцяло на възможността му за точно и
своевременно изпълнение. Уговорената неустойка не е нищожна, тъй като целта и не излиза
извън пределите на присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. В
този смисъл последиците от неизпълнението на договора съобразно уговореното следва да
са в тежест на длъжника. В случаите, когато задължението е изпълнено частично,
неустойката може да бъде намалена пропорционално на неизпълнената част от
задължението дори и когато е уговорена между търговци, в която хипотеза чл.309 от ТЗ
няма действие. Намаляването обаче може да бъде извършено от съда само по искане на
заинтересованата страна.
7
Частичната претенция за сумата от 10 000лева е доказана по основание и размер, следва и
правилно е уважена.
При така установеното, на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
потвърдено и при препращане към мотивите на РС-Добрич.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора във въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство, в полза на
който следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1560лева с ДДС.
Тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 2 ГПК установява минимален размер на
цената на исковете по търговски спорове - 20 000 лева, под който не може да бъде надлежно
сезирана касационната инстанция, като произнесено по такъв спор с цена на иска под този
размер, а именно 10 000лева, настоящото решение на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260216/08.03.2021 г. по гр.д.№1135/2020 г. на Добричкия
районен съд .
ОСЪЖДА „МТ-Агро”ООД със седалище и адрес на управление: с.Т., общ.К., ул.”***” № 5,
ЕИК *********, представлявано от управителя Д.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.и-91”ООД със
седалище и адрес на управление: град С., ул.”***” № 2, вх.А, ет.1, ЕИК *********,
представлявано от управителите Д.Г. Б. и М.В. Б.а – заедно и поотделно, съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1560лева с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8