№ 13
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600239 по описа за 2021 година
С присъда № 8/15.09.2021 год. постановена по НОХД № 219/21 год.
Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия С. АС. Р. – със снета по
делото самоличност, осъждан, работещ, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 10.09.2020 г. на път II-66, в землището на гр. Нова Загора, при
управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № СТ ....
ВР, в посока от гр. Стара Загора към гр. Нова Загора, с превишена скорост,
навлязъл в лентата за насрещно движение, с което нарушил правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
забраняващ на водачите при избиране на скоростта на движение извън
населено място да превишават 90 км/ч за превозни средства категория „В“;
чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите, когато платното за
движение има две пътни ленти да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и блъснал
движещия се в насрещната лента за движение л.а. марка „Тойота Ярис“ с рег.
№ СН ... КА и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Л. Б., ЕГН .. от гр.
Нова Загора, С.Т. С., ЕГН ********** от гр. Сливен и В.Щ. К., ЕГН
********** от с. Самуилово, обл. Сливен, като случаят е особено тежък,
1
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като го ОПРАВДАЛ да е извършил
нарушение по чл. 20 от ЗДвП задължаващ водачите непрекъснато да
контролират пътните превозни средства, които управляват, а именно изгубил
контрол над управлявания автомобил.
Със същата присъда съдът на основание чл. 343г от НК е НАЛОЖИЛ
на подс. С. АС. Р. наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от
СЕДЕМ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е подсъдимия С. АС. Р., да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР – Сливен сумата в размер на 2962.30 лева / две хиляди
деветстотин шестдесет и два лева и 30 ст./, представляващи направени по
делото разноски в досъдебната фаза.
Постановил е веществените доказателства по делото:
- лек автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег.№ СТ .... ВР,
оставен на съхранение в склад за веществени доказателства - МПС, находящ
се в двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР - Сливен с приемателно -
предавателни протокол № 307/10.09.2020 г. напълно опожарен, след влизане в
сила на присъдата да се върне на собственика В.Д.В., от гр. Гълъбово.
- лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№ СН ... КА,
напълно опожарен, оставен на съхранение в склад за веществени
доказателства - МПС, находящ се в двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР -
Сливен с приемателно-предавателни протоколи № 308/10.09.2020 г. след
влизане в сила на присъдата да се върне на собственика „Е.Е.П.” ЕООД – с.
Тополчане.
Недоволни от така постановената присъда са останали защитника на
подсъдимия С. АС. Р. - адв. М.М. от АК - Сливен, частните обвинители К. Щ.
К., М. Щ. К. и Щ. В. К. чрез техния процесуален представител адв. В.Н. от
САК и адв. А.Б. от САК, като пълномощник на частните обвинители ЦВ. ИЛ.
СТ. – съпруга на пострадалия, лично и като майка и законен представител на
В. СТ. СТ. – син на пострадалия, С.Д. С. - майка на пострадалия и Д. Т. СТ. –
сестра на пострадалия С.Т. С., против присъда №8/15.09.2021г. по НОХД№
219/21г. по описа на ОС- Сливен.
2
С жалбата на защитника на подсъдимия се прави оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че същото не е
правилно индивидуализирано и е прекалено завишено, не е съобразено с
фактите по делото, с обществената опасност на деянието и дееца, както и с
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Намира, че решаващият съд е
предал особена тежест на предходните осъждания на подсъдимия за
извършени от него умишлени престъпления, въпреки че последното осъждане
е от преди повече от 10 години. Сочи, че съдът не е изложил мотиви, защо
приема, че деянието представлява „особено тежък случай“ по смисъла на
чл.93, т.8 от НК, както и защо определя наказанието при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли съда да измени атакуваната
присъда и намали размера на наложеното наказание. С писмено допълнение
към въззивната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на
наведените във въззивната жалба оплаквания. Претендира се изменение на
присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, като същото се
определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и оправдаване на подсъдимия по обвинението за наличие
на „особено тежък случай“, предвид чистото му съдебно минало, тъй като
същият е реабилитиран и това обстоятелство следва да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
С въззивната жалба на частните обвинители К.Щ. К., М. Щ. К. и Щ.
В. К. чрез техния процесуален представител адв. В.Н. от САК също се правят
оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание,
което намират за твърде занижено, несъответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца и на целите на наказанието. Навежда се довод,
че съдът не е отчел в достатъчна степен начина на извършване на деянието,
тежестта и високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
вследствие на което е настъпила смъртта на три лица, като същото
представлява и „особено тежък случай“. Твърди се, че съдът не е подложил на
задълбочена преценка предходните осъждания на дееца и наложените му
административни наказания за извършени от него админтистративни
нарушения на правилата за движение по пътищата, обстоятелството, че
подсъдимият не е съдействал след деянието за разкриване на обективната
истина и не е изказал съжаление за случилото се, липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Претендира се изменение на присъдата и
3
увеличаване на наложеното наказание в рамките на предвидения в закона
максимален размер. В допълнително изложение към въззивната жалба и
възражение- допълнение се излагат подробни съображения в подкрепа на
направените с жалбата оплаквания. Навежда се довод, че макар и
реабилитиран същият е осъждан и за престъпления по транспорта и е
системен нарушител на правилата за движение, не е трудово ангажиран, а
семейното му положение и здравословното състояние, влошено в резултат на
ПТП причинено от самия него, не следва да се ценят като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди се, че в случая не е налице лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като не са налице никакви
смекчаващи обстоятелства. Наред с това, с нарочна молба и възражение
частните обвинители изразяват несъгласие с изложените във въззивната
жалба на подсъдимия оплаквания и молят същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
С въззивната жалба на адв. А.Б. от САК, пълномощник на частните
обвинители ЦВ. ИЛ. СТ. – съпруга на пострадалия, лично и като майка и
законен представител на В.С. С. – син на пострадалия, С.Д. С. - майка на
пострадалия и Д. Т. СТ. – сестра на пострадалия С.Т. С. също се правят
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което
присъдата е несправедлива. Твърди се, че наложеното наказание е занижено,
тъй като не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, целите
на наказанието, допуснатите изключително груби нарушения на ЗДвП,
настъпилите изключително тежки общественоопасни последици,
многократните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер,
включително и за престъпление против транспорта, както и многократното му
санкциониране по административен ред за извършени нарушения на
правилата за движение - 42 НП, 13 фиша и 4 ПАМ. Претендира се изменение
на присъдата и увеличаване на наложеното наказание до неговия максимално
предвиден в закона размер, както и увеличаване размера на наказанието
лишаване от право да управлява МПС съобразно чл.49, ал.2 от НК.
Претендират се разноски по делото. В допълнение към въззивната жалба
частните обвинители чрез своя повереник излагат подробни съображения в
подкрепа на направените с жалбата оплаквания.
Страните по делото не правят доказателствени искания.
4
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че подадените жалби са процесуално допустими, но по
съществото си са неоснователни. Твърди, че хода на наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правата на страните, както и нарушения в
процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената
съвкупност и такива доводи не са изложени в подадените жалби. Съдебното
производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като
подсъдимият С. АС. Р. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил задължението си за
разясняване на правата му в това производство, както и задължението си по
чл. 372, ал.4 от НПК - да установи, че самопризнанието му по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от
събраните в хода на разследването доказателства. Сочи, че с жалбите не се
претендира и необоснованост на съдебния акт, който отговаря на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Навежда довод, че приетите за
установени от решаващия съд фактически положения са резултат на обстоен
анализ на надлежно приобщените по делото доказателствени източници и
напълно се подкрепят от тях. Намира, че при така установената фактическа
обстановка възражението, че деянието не съставлява „особено тежък случай“,
е неоснователно, като материалния закон е приложен правилно и са
установени всички елементи от обективна и субективна страна на
горепосочения престъпен състав, като безспорно констатираните нарушения
на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в
пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. Твърди,
че съобразно т. 4 от Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд
извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч
надхвърля обикновения случай на престъпление с такава правна
квалификация, т.е. налице е изключително висока степен на неговата
обществена опасност, съответно - извършено е от деец с такава степен на
обществена опасност, като при преценката са взети предвид всички
обстоятелства, които следва да се анализират съвкупно и в тяхната взаимна
връзка и значение, а не изолирано и поотделно. Навежда довод, че начинът на
извършване на деянието е резултат от безпричинно, драстично, грубо и
5
поредно за извършителя нарушение на разпоредби на ЗДвП, както и на
правилата относно скоростта, довело до загубата на контрол върху моторното
превозно средство при управление с неразрешената от закона скорост от 101
км/ч. , а поведението му е довело до причиняване на тежки обществено
опасни последици, свързани не просто със смъртта на три лица, а с бавното
им и мъчително умъртвяване чрез изгаряне, довело до изпадане в състояние
на термичен шок. Според прокурора съпоставени и с отрицателните данни за
личността на извършителя като водач на МПС, тези данни обосновават много
по-тежки последици и много по-висока степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други деяния по квалифицирания състав на правната
норма. Намира, че фактите по делото установяват безспорно изключителната
лична обществена опасност на подсъдимия в качеството му на водач на МПС,
предвид предходното поведение на подсъдимия Р. като участник в
движението, което го характеризира не само като недисциплиниран водач на
МПС и системен нарушител на правилата за движение, но и като
изключително опасен водач на превозно средство на пътя. В тази насока сочи
големия брой и разнообразието на допуснати административни нарушения на
правилата за движение по ЗДвП, за които е бил санкциониран по
административен ред, като част от тях са за управление на моторно превозно
средство с превишена скорост, неправилно престрояване и паркиране,
създало непосредствена опасност за движението, като наложените санкции не
са довели до неговото поправяне, а напротив - безотговорното му поведение
на пътя е ескалирало и причинило смъртта на три лица, които с нищо не са
предизвикали настъпването на обществено опасния резултат. В контекста на
обществената опасност на личността му твърди, че следва да се преценят и
данните за предходните му осъждания, които красноречиво го характеризират
като лице с противоправно поведение. По отношение приложението на
материалния закон, намира за несъстоятелно възражението на повереника на
частните обвинители-наследници на пострадалия К., че от субективна страна
деянието е извършено при форма на вината „самонадеяност“ по второто
предложение на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като в случая не са налице
доказателства за това, че подсъдимият Р. е осъзнавал и предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от неправомерното си
поведение, но е имал увереност, че разполага с реални възможности за
избягване на престъпния резултат т.е., че е разчитал на действието на някакви
6
неутрализиращи фактори, за да ги избегне. По отношение оплакването на
подсъдимия и частните обвинители за явна несправедливост на наложеното
наказание сочи, че реално наказанието е определено при ясно изразен превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, което прави изводите на
решаващия съд противоречиви. Твърди, че съдът не е изложил изводи за
цялостна положителна характеристика на личността на дееца, поради което
обстоятелствата, че се грижи за дете с лека умствена изостаналост и
епилепсия, както и влошеното му здравословно състояние в резултат на
произшествието, че е осъждан, но реабилитиран, неаргументирано са
надценени. Сочи, че в мотивите към съдебния акт липсва в пълнота
обсъждане на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
мотивиран извод, че определеното наказание в размер, по-нисък от средния, е
достатъчно за неговото поправяне и превъзпитаване. Намира, че не са налице
основания за проява на снизхождение и намаляване на размера на наложените
наказания, нито за тяхното увеличаване, както се претендира от частното
обвинение. Сочи, че в конкретният случай като размер наложените наказания
са определени правилно и не се налага тяхното изменение. Моли за решение в
посочения смисъл.
Повереникът на частните обвинители - адв. Б., заявява, че на
подсъдимия следва да му бъде наложено максимално предвиденото в закона
наказание, предвид изключително високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. Позовава се на предходните осъждания и
санкционирането на подсъдимия по административен ред за нарушаване на
правилата за движение. Споделя аргументите на прокурора, но счита, че
следва да бъде наложено максимално наказание. Моли за съдебен акт в този
смисъл.
Повереникът на частните обвинители - адв. Н. също претендира
увеличаване на наказанието до предвидения в закона максимален размер,
предвид характеристиките на дееца, настъпилия изключително тежък
вредоносен резултат.
Частният обвинител К К. заявява, че подсъдимият живее в района на
ПТП и знае, че там следва да се шофира с повишено внимание, защото
трасето е осеяно с паметници. Претендира налагане на наказание в
максимален размер.
7
Частните обвинители Б., Х., Б. и М., не са обжалвали присъдата.
Същите, както и техният повереник адв. С. от САК, не се явяват в съдебно
заседание. В писмена молба заявяват, че жалбата на подсъдимия и неговия
защитник е неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Считат
жалбите на останалите частни обвинители за основателни, като намират
наложеното наказание за необосновано занижено. Претендират уважаване
жалбите на останалите частни обвинители и увеличаване на наказанието
лишаване от свобода.
Защитата на подсъдимия - адв. М., моли съда да уважи въззивната
жалба на подсъдимия, да измени първоинстанционната присъда, като намали
наложеното му наказание лишаване от свобода. Сочи две групи аргументи,
защо счита обжалваната присъда за неправилна, а определеното на
подсъдимия наказание за неправилно индивидуализирано. Поддържа
изложените съображения, както и твърдението, че фактите по делото сочат на
друга правна квалификация по чл. 343, ал. 3, б.“б“, но предл.1 от НК, тъй като
извършеното от подсъдимия деяние няма характеристиките на „особено
тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК и които предпоставки изискват
единствено изключително висока степен на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Не оспорва факта, че общественоопасните
последици в процесния случай са тежки, но счита, че деецът не би могъл да
се определи като такъв с висока степен на обществена опасност, поради което
не е налице „особено тежък случай“. Оспорва аргументите на държавното и
частно обвинение за това, че подсъдимият е деец с висока степен на
обществена опасност, предвид съдебното му минало и предходните
административните нарушения по ЗДвП. Счита, че същите са неправилни и
превратно се тълкуват доказателствата по делото. Твърди, че осъжданията на
подсъдимия са с голяма давност и той е реабилитиран, като реабилитацията
на едно лице заличава всички неблагоприятни последици от осъждането. Не
оспорва, че административните нарушения са много на брой, но същите са за
неслагане на колан, или неизправни светлини, като са допуснати преди един
значителен период от време, повече от 5 години. Твърди, че от субективна
страна деянието не е извършено при самонадеяност, както смятат част от
частните обвинители. Сочи, че по делото не е установена реалната причина
подсъдимият да изгуби управлението на автомобила, като това може да са
били и обективни причини за това нелогично поведение на подсъдимия.
8
Моли съда да приеме, че е налице правната квалификация по чл.343, ал.3,
б.“б“, предл. 1 от НК, която намира за адекватна на извършеното деяние и да
наложи наказание в рамките на санкционната част на разпоредбата на този
състав. Моли съдът да наложи наказание към минималния размер от 3 години
лишаване от свобода, визирани в тази разпоредба, вземайки предвид чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност до преди деянието на подсъдимия,
семейното му положение, нуждата от полагане на грижи за членовете на
семейството си – съпруга и дете. Счита, че балансът при защитата на
обществения и личния интерес в случая би се постигнал и с определяне на
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и моли съда да
наложи наказание точно приемайки превес на смекчаващи вината
обстоятелства, т.к. отегчаващи такива, които не са обхванати от разпоредбата
на закона, по която би следвало да се преведе извършеното деяние, не са
налице. Моли за съдебен акт в горния смисъл.
В личната си защита подс. Р. изразява съгласие с позицията на своя
защитник. Съжалява много за случилото се. Не е искал това да стане. Твърди,
че има болно дете, зависимо от него, че жена му е болна.
В последната си дума подсъдимият моли да му се намали наказанието
и да бъде съден за по-леко престъпление.
Въззивните жалби са подадени, съгласно чл.318 от НПК, като е спазен
15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което същите са процесуално допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в
жалбите на подсъдимия и неговия защитник, на частните обвинители и
техните повереници, изслуша становищата на страните в съдебно заседание,
анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията
на жалбоподателите, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на
чл.314, ал.1 от НПК, намира същите за неоснователни.
Сливенският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие, по
реда на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, като съответните
протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени и приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдебното следствие е проведено при стриктно
спазване на съответния процесуален ред, като съдът е изследвал всички
9
относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и
задълбочено събраните в хода на ДП и приобщените по време на съкратеното
съдебно следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен
материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. АС. Р. е с основно образование, разведен, работи,
неосъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС № ********* от
31.10.2019 год., издадено от ОД МВР – Сливен, категории „А”, „В”, „М“ и
„АМ” с валидност до 31.10.2029 год.
Подсъдимият Р. към 10.09.2020 год. живеел в гр. Нова Загора и работел
по трудов договор като „Бетонджия - прикачвач“ в „ЗСК“ ООД - гр. Стара
Загора. От гр. Нова Загора до гр. Стара Загора, на работа и обратно, подс. Р.
пътувал с лек автомобил м. „Форд Фиеста“ с рег. № СТ .... ВР. На 10.09.2020
г., около 16.30 часа, след приключване на работното време в „ЗСК“ ООД -
Стара Загора, подсъдимият тръгнал да се прибира с лекия автомобил „Форд
Фиеста“ за гр. Нова Загора, като в автомобила при него се качил колегата му -
пострадалият Р. Л. Б., също живеещ в гр. Нова Загора.
Около 16.45 часа, автомобилът „Форд Фиеста“, управляван от подс. Р.,
се движел в посока от гр. Стара Загора към гр. Нова Загора и се намирал в
участъка след разклона за с. Караново, общ. Нова Загора като приближавал
зона с ограничение на скоростта с пътен знак до 60 км./ч. В същия участък и
по същото време, в обратна посока от гр. Нова Загора към гр. Стара Загора, се
движел лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СН ... КА, управляван от
пострадалия С.Т. С. от гр. Сливен, като в автомобила заедно с пострадалия С.
пътувал и пострадалият В.Щ. К. от с. Самуилово, общ. Сливен.
Въпреки наближаване на зона с ограничение на скоростта до 60 км./ч.,
подсъдимият управлявал автомобила със скорост от 101 км./ч., при разрешена
за участъка от пътя скорост от 90 км./ч. Същият загубил контрол върху
управлявания автомобил, навлязъл в лявата лента за движение (насрещна за
него), след което автомобилът бил насочен в дясната лента за движение, като
напуснал пътното платно и навлязъл в десния банкет. Автомобилът, чрез
завъртане на волана от водача, отново се върнал в дясната лента за движение
на пътя, след което навлязъл в лявата лента за движение (насрещна за него),
където в този момент се движел в посока към гр. Стара Загора лекият
10
автомобил „Тойота Ярис“, управляван от пострадалия С.. Последвал удар
между двата автомобила, в резултат на което и двата автомобила излезли от
пътното платно и се преобърнали в намиращата се край пътя нива вляво по
посока на движението на л.а. „Форд Фиеста“. Последвало запалване и на
двата автомобила като първо започнал да гори л.а. „Тойота Ярис“, а след него
л.а. „Форд Фиеста“.
Подсъдимият Р. успял да напусне лекия автомобил, който управлявал,
преди същият да бъде обхванат в пламъци, като бил придърпан настрана от
свидетелите Х.Д.Х. (л. 121 - 122 от ДП), Д.С.Т. (л. 123 – 124 от ДП) и други
хора, спрели по повод на инцидента. На останалите лица в двата автомобила
било невъзможно да се укаже помощ, тъй като пламъците много бързо
обхванали автомобилите. Възникналото пътнотранспортно произшествие с
описания механизъм било възприето от свидетелите очевидци - Х.Д.Х. (л.
121 – 122 от ДП), който се движел пред лекия автомобил „Тойота Ярис“,
Д.С.Т. (л. 123 - 124 от ДП), движещ се в същата посока към гр. Стара Загора и
Н.М.К. (л. 125 - 126 от ДП), пътуваща заедно със св. Т., като за случилото се
св. К. се обадила на тел. 112. Пристигналите на място екипи на Полиция,
Бърза помощ и Пожарна, след загасяне на пожара, възникнал и в двата
автомобила, предприели спасителни действия, като било установено, че
трима от четиримата пострадали са починали.
В лек автомобил „Тойота Ярис“ са починали С.Т. С. на ... и В.Щ. К. на
.., а в л.а. „Форд Фиеста“ починал Р. Л. Б. на ..
Видно от заключението на назначената съдебно - медицинска
експертиза на труп непосредствената причина за смъртта на пострадалия Р. Л.
Б. е тежкостепенното изгаряне на 100 % от повърхността на тялото с изгаряне
на кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура.
Преди възникването на пожара пострадалият Б. е получил тежки травматични
увреждания в областта на гръдния кош и гръдните органи с тежки счупвания
на гръдната кост и ребрата и контузионни увреждания на белите дробове и
сърцето, както и увреждания на коремните органи, които са довели до
изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен шок. Това
показвало, че при възникването на пожара пострадалият Б. не е бил в
състояние да помогне на самия себе си, тъй като е бил в безпомощно
състояние. Възникналият пожар не е бил с взрив и постепенно се разгорял.
11
Според вещото лице може да се каже, че даже да не беше получил изгаряния,
настъпването на смъртта на пострадалия е било неизбежно. Основната
причина за настъпването на смъртта са тежките травматични увреждания,
получени при възникналото пътнотранспортно произшествие, а
непосредствената причина за настъпването на смъртта са обширните
тежкостепенни изгаряния на повърхността на тялото и изпадането на
пострадалия Б. в състояние на термичен шок (л. 52 - 55 от ДП).
От заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза на
труп непосредствената причина за смъртта на пострадалият С.Т. С. е
тежкостепенното изгаряне на 100 % от повърхността на тялото с изгаряне на
кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура.
Преди възникването на пожара пострадалият С. е получил тежки травматични
увреждания в областта на главата, врата, гръдния кош и гръдните органи със
счупвания в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб, счупвания на
ребрата и контузионни увреждания на белите дробове, както и увреждания на
коремните органи, които са довели до изпадането му в състояние на
травматичен и хеморагичен шок. Това показвало, че при възникването на
пожара пострадалият С. не е бил в състояние да помогне на самия себе си, тъй
като е бил в безпомощно състояние. Възникналият пожар не е бил с взрив и
постепенно се разгорял. Според вещото лице можело да се каже, че
настъпването на смъртта на пострадалия е било възможно да се дължи и само
на получените травматични увреждания и без да е получил изгаряния.
Основната причина за настъпването на смъртта на пострадалия С. са тежките
травматични увреждания, получени при възникналото пътнотранспортно
произшествие, а непосредствената причина за настъпването на смъртта са
обширните тежкостепенни изгаряния на повърхността на тялото и изпадането
му в състояние на термичен шок (л. 59 - 62 от ДП).
Съгласно заключението на назначената съдебно - медицинска
експертиза на труп непосредствената причина за смъртта на пострадалият
В.Щ. К. е тежкостепенното изгаряне на 100 % от повърхността на тялото с
изгаряне на кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената
мускулатура. Преди възникването на пожара пострадалият К. е получил
тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош и гръдните органи
с тежки счупвания на гръдната кост и ребрата и контузионни увреждания на
белите дробове и разкъсвания на стените на камерите на сърцето, както и
12
увреждания на коремните органи, които са довели до изпадането му в
състояние на травматичен и хеморагичен шок. Това показвало, че при
възникването на пожара пострадалият К. не е бил в състояние да помогне на
самия себе си, тъй като е бил в безпомощно състояние. Възникналият пожар
не е бил с взрив и постепенно се разгорял. Според вещото лице можело да се
каже, че даже и да не беше получил изгаряния, настъпването на смъртта на
пострадалия е било неизбежно. Основната причина за настъпването на
смъртта са тежките травматични увреждания, получени при възникналото
пътнотранспортно произшествие, а непосредствената причина за
настъпването на смъртта са обширните тежкостепенни изгаряния на
повърхността на тялото и изпадането на пострадалия К. в състояние на
термичен шок (л. 66 - 69 от ДП).
Видно от заключението на назначената съдебно - медицинска
експертиза подс.Р. в резултат на възникналото пътнотранспортно
произшествие е получил автомобилна травма - водач на лек автомобил,
пострадал при неговото блъскане в друг автомобил, който се движил в
противоположната посока в насрещната лента за движение, като кратко време
след сблъсъка е възникнал пожар в автомобилите, които са били участници в
пътнотранспортното произшествие. Водачът на другия автомобил и пътникът
до него, както и пътникът, който се возел на предната дясна седалка на
управлявания от него лек автомобил, са получили значителни травматични
увреждания, изпаднали в безпомощно шоково състояние, получили тежки
изгаряния вследствие възникналия пожар и починали в автомобилите, на
местата, където са пътували. Подсъдимият Р. също получил травматични
увреждания, но същите са били значително по -леки. Същият получил
изгаряне на кожата в областта на лявата половина на корема II А-В степени с
образуване на мехурче, съдържащо бистра течност. Със санитарен автомобил
бил транспортиран до Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ -
Сливен и в 20.35 ч. по спешност постъпил на лечение в отделението по
анестезиология и интензивно лечение, тъй като бил в шоково състояние,
което видно от представените данни от прегледите и изследванията, било
лека степен. При извършените прегледи и изследвания били установени и
данни за счупване на предната част на тялото на трети поясен прешлен без
разместване на получените костни фрагменти и без засягане на центровете,
регулиращи функциите на тазовите резервоари. Било установено и счупване
13
клоновете на дясната седалищна кост. След подобряване на общото състояние
на подсъдимият, на четвъртия ден бил приведен в отделението по ортопедия и
травматология във връзка със счупването на тазовите кости. Подсъдимият бил
изписан окончателно на 18.09.2020 год. в 10.09 часа. При прегледа и
освидетелстването на лицето на 11.09.2020 год., в ОАИЛ било установено, че
същият е в съзнание, контактен, адекватен, отговаря смислено на поставените
въпроси. В областта на лявата половина на челото било установено наличието
на повърхностно продълговато охлузване под формата на одраскване с
червеникав цвят, със забелване на епидермиса на кожата, с дължина около 6
см., което започвало от горния ръб на лявата вежда и върви нагоре към
средата на челото. В областта на лявата половина на корема било установено
наличието на марлена превръзка по повод на изгарянето на кожата в тази
област на корема. В областта на гръбните повърхности на дланите на ръцете
били установени охлузвания с неправилна форма, със забелвания на
епидермиса на кожата, заемащи площ с размери около 3-4 см., като тези в
областта на дясната ръка са по-добре изразени. В областта на предната
повърхност на дясната глезенна става било установено наличието на
напречно разположена повърхностна плитка рана с охлузени повърхности и
неравни ръбове, с дължина около 6 см. и с широчина в най-широката си част
1-1.5 см. Счупването на третия поясен прешлен в областта на вентралната
повърхност на тялото му без разместване на получените фрагменти и без
засягане на гръбначния мозък, както и счупването на горното и долното рамо
на дясната седалищна кост са причинили на подсъдимия „Трайно
затрудняване движенията на снагата и десния долен крайник“. При правилно
протичане на оздравителните процеси, това затруднение ще продължи около
шест месеца. Установените увреждания са получени вследствие действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били
получени при възникналото пътнотранспортно произшествие. Видът и
характерът на уврежданията, както и данните от огледа на
местопроизшествието сочат, че установените увреждания добре отговарят да
са били получени при заемане от страна на подсъдимия мястото за
управление на катастрофиралия лек автомобил марка „Форд Фиеста“.
Посочено е, че не се очаква да настъпят никакви усложнения у подс. Р. в
оздравителния процес, тъй като не са налице данни за разместване на
получените костни фрагменти на установените счупвания (л. 76 - 79 от ДП).
14
От заключението на назначената съдебно - автотехническа експертиза
скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Фиеста“ преди
пътнотранспортното произшествие е около 101 км./ч., а към момента на удара
е около 57 км./ч. Скоростта на автомобила „Тойота Ярис“ преди
пътнотранспортното произшествие е около 88 км./ч., а към момента на удара
около 69 км./ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Тойота Ярис“
при определената скорост на движение, е около 79 м. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Форд Фиеста“ при определената скорост на
движение, е около 98 м. Мястото на удара между автомобилите е в десния
банкет, гледано спрямо посока на движение от гр. Нова Загора за гр. Стара
Загора, на 3 м. преди мерната линия и на ниво от 1.5 м. до 2.7 м. северно от
дясната граница на платното за движение. В момента на удара автомобилът
„Тойота Ярис“ е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за
движение под ъгъл на надлъжната ос от 240°. Лекият автомобил „Форд
Фиеста“ е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за
движение, заемащ цялата ширина на десния банкет и надлъжна ос на ъгъл
294° спрямо надлъжната ос на платното. Водачът на „Тойота Ярис“ е
предприел отклоняване на автомобила към десния банкет на около 31 м. от
мястото на удара. Автомобилът „Форд Фиеста“ е напуснал платното в десния
за него банкет на около 64 м. от мястото на удара. В момента на напускане на
платното от автомобила „Форд Фиеста“ към десния за него банкет,
автомобилът „Тойота Ярис“ е бил в собствената си лента и на дистанция от
около 128 м. един от друг или на около 65 м. от мястото на удара. Предният
габарит на автомобила „Форд Фиеста“ е навлязъл в насрещната пътна лента
на 22.2 м. преди геометричното разположение на автомобила към мястото на
удара. Сборът от опасните зони за спиране на автомобилите е около 178 м.
Спрямо момента на пресичане на разделителната линия на лентите за
движение от автомобила „Форд Фиеста“ е налице навлизането му в опасната
зона за спиране на автомобила „Тойота Ярис“. Водачът на автомобил „Форд
Фиеста“ е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие, като непрекъснато контролира
автомобила и запази движението в собствената лента. Контролът на неговото
поведение е бил свързан със съобразяване на скоростта на движение предвид
приближаване на участък с ограничение на скоростта до 60 км./ч. Той е
допуснал първоначално навлизане в насрещната лента за движение на
15
разстояние около 128 м. от мястото на удара. Последвало е връщане в
собствената лента за движение, напускане на банкета и пълна загуба на
управление с косо пресичане на двете пътни ленти. Водачът на „Тойота Ярис“
е нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие към момента на навлизането на автомобила „Форд Фиеста“ в
неговата пътна лента. Той е нямал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие и към момента на първоначалното
напускане на банкета на автомобила „Форд Фиеста“. Според заключението на
вещото лице техническите причини, довели до възникването на
пътнотранспортното произшествие, са: 1) навлизането на лекия автомобил
„Форд Фиеста“ в насрещната за водача пътна лента за движение, без да
пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Тойота Ярис“.
Технически правилно било водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ да
контролира непрекъснато автомобила и да се движи в дясна пътна лента. С
действията си водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ е навлязъл и в
опасната зона за спиране на лек автомобил „Тойота Ярис“ и 2) управлението
на лек автомобил „Форд Фиеста“ със скорост по - голяма от максимално
разрешената за участъка. Водачът на автомобила „Форд Фиеста“ е
приближавал зона с ограничение на скоростта до 60 км./ч. При предприетите
действия от него, той е навлязъл в тази зона със скорост по - голяма от
максимално разрешената (л. 92 - 109 от ДП).
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно –
техническа експертиза със задача да бъде извършен оглед на лек автомобил
марка „БМВ - 320Д“, с рег. .№ СН .. АР, като се даде заключение има ли
данни за стари деформации, удари и повреди, както и последващи ремонти по
купето на лекия автомобил. Според заключението на вещото лице при огледа
на лек автомобил „БМВ“ не са установени данни за стари деформации, удари
или повреди и не са установени данни за предшестващи или текущи ремонти
по купето на лекия автомобил (л. 245 - 246 от ДП).
Видно от заключението на назначената съдебно –
химикотоксикологична експертиза в кръвта на подс. Р. не е установено
наличие на наркотични вещества (л. 48 - 49 от ДП).
Съгласно заключенията на назначените съдебно - химическа
експертизи в кръвта на водачите - подс. Р. (л. 84 от ДП) и пострадалият С.С.
16
(л.86 от ДП), не е установено наличие на етилов алкохол.
Заключенията на назначените съдебно - химическа експертизи в кръвта
на пострадалите В. К. (л. 88 от ДП) и Р. Б. (л. 90 от ДП), не установяват
наличие на етилов алкохол.
От приложената по досъдебното производство Справка за
нарушител/водач се установява, че спрямо подс.Р. има издадени 42
наказателни постановления и 13 електронни фиша за извършени нарушения
по ЗДвП (л. 38 - 42 от ДП).
Съгласно приложената по досъдебното производство Справка за
съдимост на подс.Р. се установява, че спрямо същият има влезли в сила девет
присъди, като последната влязла в сила на 21.11.2009 год. присъда е по НОХД
№ 431/2009 год. по описа на Военен съд - Пловдив по която му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца (л. 189 - 190 от
ДП).
Приложените по досъдебното производство справки в Централна база -
КАТ установяват, че лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СТ .... ВР е
собственост на В.Д.В. от гр. Гълъбово, а лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№ СН ... КА е собственост на „Е.Е.П.” ЕООД – с. Тополчане (л. 30 - 31 от
ДП).
От приложените по досъдебното производство Приемателно –
предавателни протоколи № 307/10.09.2020 год. и № 308/10.09.2020 год. се
установява, че процесните два автомобила, напълно опожарени, са оставени
на съхранение в склад за веществени доказателства - МПС, находящ се в
двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР - Сливен (л. 35 - 36 от ДП).
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е
приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на
извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Правилен е изводът, че фактическите обстоятелства се установяват по
несъмнен начин както от направеното от подсъдимия самопризнание, така и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
17
разпитаните в досъдебното производство свидетели и в писмените и
веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, които са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Обосновано
съдът е приел, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото
обстоятелства - скорост и посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на
нараняванията на пострадалите и причините за тяхната смърт, са установени
в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК. Законосъобразно
съдът е възприел изцяло изготвените в хода на досъдебното производство
експертни заключения, като пълни, ясни, точни и обосновани. Изложените
фактически изводи са безспорно установени и не се оспорват от страните по
делото.
В хода на проведеното съкратено съдебно следствие съдът е одобрил
изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на свидетелите
и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните
заключения. Предвид признанието на подс. Р. относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е обявил, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства относно тези факти.
Обосновано и законосъобразно съдът е ценил самопризнанието на подс. Р. в
съдебната фаза на процеса, тъй като същото се подкрепя от събраните
писмени и гласни доказателства.
Съобразявайки двояката функция на обясненията на подсъдимия, като
доказателствено средство наред с останалите доказателства по делото и като
средство за защита, съдът обосновано е приел, че обясненията на подс. Р.,
дадени в досъдебното производство, са негова защитна позиция, която не се
потвърждава от останалите доказателства по делото. Освен от посочените по -
горе, неоспорени от страните, заключения на изготвените по досъдебното
производство експертизи, признатите от подсъдимия факти се установяват по
категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал,
събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда,
предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
18
Правилна е преценката, че същите са безпротиворечиви и взаимно се
допълват както от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели - очевидци Х.Х. (л. 121 - 122 от ДП), Д. Т. (л. 123 -
124 от ДП), Н. К. (л. 125 - 126 от ДП), Л.П. (л. 132 от ДП) и Е.Й. (л. 138 от
ДП), така и от показанията на разпитаните свидетели Д.Д. (л. 139 от ДП), С.И.
(л. 151 от ДП) и Д.М. (л. 249 - 250 от ДП), и от множеството документи,
приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките
неоспорени от страните, изготвени по предвидения процесуален ред и
отговарящи на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени
средства в наказателния процес - Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 10 - 29 от ДП); Справки в Централна база - КАТ за
лек автомобил „Форд Фиеста“ и за лек автомобил „Тойота Ярис“ (л. 30 - 31 от
ДП); Приемателно - предавателни протоколи № 307/10.09.2020 год. и №
308/10.09.2020 год. (л. 35 - 36 от ДП); Справка за нарушител/водач по ЗДвП за
подсъдимия (л. 38 - 42 от ДП); Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 10.09.2020 год.(л. 89 от ДП); заверени копия от Трудов
договор № 3/26.01.2018 год., Трудов договор № 6/08.07.2019 год. и
длъжностни характеристики към тях (л. 155 - 158 от ДП); заверено копие от
Препис – извлечение от Акт за смърт на пострадалия В. К. (л. 181 от ДП);
заверено копие от Удостоверение за наследници на пострадалия В. К. (л. 182
от ДП); заверено копие от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на
К.К. (л. 183 от ДП); Справка за съдимост за подсъдимия (л. 189- 190 от ДП);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия (л. 191 от ДП); характеристична справка на подсъдимия (л. 193 от
ДП); Справка от „Районен център 112“ – Бургас (л. 197 – 198 от ДП);
Удостоверение за наследници на пострадалия Р. Б. (л. 201 - 202 от ДП);
Удостоверение за наследници на пострадалия С.С. (л. 206 от ДП); копие от
Експертно решение № 0659/10.02.2020 год. издадено от ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен (л. 231 от ДП);
Протокол за оглед на моторно превозно средство от 04.02.2021 год. на лек
автомобил „БМВ 320Д“ и фотоалбум към него (л. 235 - 243 от ДП);
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на пострадалия Р. Б. (л. 255 -
258 от ДП); Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на пострадалия
С.С. (л. 261 от ДП) и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на
19
пострадалия В. К. (л. 262 от ДП).
Обосновано и законосъобразно съдът е кредитирал изцяло
заключението на съдебно – автотехническа експертиза, която не е оспорена от
страните, а съдът е нямал основания да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице. От това заключение безспорно се
установява скоростта на движение на автомобилите преди настъпването на
ПТП, опасните зони за спиране на автомобилите, мястото на удара,
механизма на пътно-транспортното произшествие и техническите причини за
него.
Съдът правилно е кредитирал изцяло заключението на изготвената
съдебно – медицинска експертиза на труп, която не е оспорена от страните, а
съдът е нямал основания да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице. Чрез това заключение се установяват
нараняванията на пострадалия С.С.; механизма на тяхното причиняване;
непосредствената причина за смърттаму; причинно-следствената връзка
между травмите му, причинени при пътно-транспортното произшествие и
настъпилата смърт.
Съдът с основание е дал кредит на доверие изцяло на заключението на
изготвената съдебно – медицинска експертиза на труп, която не е оспорена от
страните, а съдът не е имал основание се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице. От това заключение се установяват
нараняванията на пострадалия В. К.; механизма на тяхното причиняване;
непосредствената причина за смъртта му; причинно-следствената връзка
между травмите му, причинени при пътно- транспортното произшествие и
настъпилата смърт.
Обосновано съдът е кредитирал изцяло заключението на изготвената
съдебно – медицинска експертиза на труп, която не е оспорена от страните, а
съдът не е имал основания да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице. Чрез това заключение се установяват
нараняванията на пострадалия Р. Б.; механизма на тяхното причиняване;
непосредствената причина за смъртта му; причинно-следствената връзка
между травмите му, причинени при пътно-транспортното произшествие и
настъпилата смърт.
С основание съдът е ценил изцяло заключението на изготвената
20
съдебно – медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът не
е имал основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на
вещото лице. От това заключение се установява какви телесни увреждания е
получил при процесното ПТП подс. Р.; механизмът на получаването им;
медико – биологичните характеризиращи признаци на установените
увреждания и периода от време за възстановяване на подс. Р..
Съдът правилно е кредитирал изцяло и заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство съдебно - техническа експертиза, съдебно -
химикотоксикологична експертиза и съдебно - химическа експертизи, които
не са оспорени от страните, а съдът не е имал основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността на вещите лица.
Съдът обосновано е преценил, че посочените доказателствени
материали категорично и без съществени противоречия, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло е
основал на тях своите фактически изводи, които не се оспорват от страните по
делото.
В хода на наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните,
както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на
доказателствената съвкупност, като такива доводи не са изложени в
подадените жалби. Съдебното производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият С. АС. Р. е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил
задължението си за разясняване на правата му в това производство, както и
задължението си по чл. 372, ал.4 от НПК - да установи, че самопризнанието
му по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства. С жалбите не
се претендира и необоснованост на съдебния акт, който отговаря на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Приетите за установени от решаващия
съд фактически положения са резултат на обстоен анализ на надлежно
приобщените по делото доказателствени източници и напълно се подкрепят
от тях.
Обосновано и законосъобразно съдът е заключил, че авторството на
21
деянието е установено по категоричен и безспорен начин, както и
обстоятелствата свързани с извършването му, поради което е направил
законосъобразни правни изводи.
Правилно съдът е приел, че с деянието си подсъдимият Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 10.09.2020
год. на път II-66, в землището на гр. Нова Загора, при управление на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № СТ .... ВР, в посока от гр.
Стара Загора към гр. Нова Загора, с превишена скорост, навлязъл в лентата за
насрещно движение, с което нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на
водачите при избиране на скоростта на движение извън населено място да
превишават 90 км/ч за превозни средства категория „В“; чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, забраняващ на водачите, когато платното за движение има две пътни
ленти да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне и блъснал движещия се в насрещната лента за
движение л.а. марка „Тойота Ярис“ с рег.№ СН ... КА и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Л. Б., ЕГН .. от гр. Нова Загора, С.Т. С., ЕГН
********** от гр. Сливен и В.Щ. К., ЕГН ********** от с. Самуилово, обл.
Сливен, като случаят е особено тежък.
На подс.Р. е повдигнато обвинение и за това, че не е спазил
разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, задължаващ водачите непрекъснато да
контролират пътните превозни средства, които управляват, а именно изгубил
контрол над управлявания автомобил. Посочената разпоредба на чл. 20 от
ЗДвП е обща спрямо разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която също е
повдигнато обвинение на подс. Р.. Съгласно съдебната практика, когато е
нарушено специално правило, то поглъща нарушението на общите правила.
Задължението за избор на скорост, позволяваща непрекъснато контролиране
на управляваното ППС по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не следва да се инкриминира,
когато настъпването на произшествието се дължи на превишена скорост,
както е в настоящия казус. В този смисъл е Решение № 35/16.04.2021 год. по
ВНОХД № 15/2021 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. Ето защо съдът
правилно и законосъобразно е оправдал подсъдимия да е извършил
нарушение по чл. 20 от ЗДвП.
22
Законосъобразно съдът е приел, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия. Безспорно установено е в случая, че подсъдимият при
управление на МПС - на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.
№ СТ .... ВР, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
посочените разпоредби на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Той е имал техническа възможност да контролира непрекъснато автомобила,
който управлява и да запази движението в собствената си лента; да се движи
с допустимата от закона скорост и съобразяване на същата при приближаване
на участък с ограничение на скоростта до 60 км./ч.. В нарушение на
посочените правила за движение, подсъдимият е навлязъл в лентата за
движение на насрещно движещият се л.а. „Тойота Ярис“ с превишена
скорост. Управлявайки процесния лек автомобил и нарушавайки
коментираните правила за движение по пътищата, подсъдимият е причинил
ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалите Р. Л. Б., С.Т.
С. и В.Щ. К.. Законосъобразен е изводът, че е налице причинно-ледствена
връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за
движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта
на пострадалите Р. Б., С.С. и В. К. представлява пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения,
осигуряващи безопасността в транспорта. Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия, чрез действие изразено в нарушение на
конкретни разпоредби, визирани в ЗДвП. Законосъобразен е изводът, че
подсъдимият е допуснал нарушения на правилото за движение по чл.21, ал.1
и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на обстойния и задълбочен анализ на доказателствените
материали, събрани в хода на досъдебно производство и приобщени към
делото по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция,
решаващият съд обосновано е приел, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен начин, поради което правилно и законосъобразно го
признал за виновен. Окръжният съд е изяснил същинските причини за
настъпилото ПТП, посочил е допуснатите от водача нарушения на правилата
23
за движение, както и причинноследствената връзка между тях и
съставомерния резултат.
Основното възражение в жалбата на защитата на подсъдимия е
досежно правилното приложение на материалния закон и справедливостта на
наложеното наказание. Оспорва се наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл.93, ал.1, т. 8 от НК, което според защитата е довело до
неправилно приложение на материалния закон.
Въззивната инстанция споделя становището на окръжния съд, че
престъплението представлява „особено тежък случай“ на престъпление по
транспорта, по смисъла на чл.93, т.8 от НК, въпреки необремененото съдебно
минало на подсъдимия, семейната и трудовата му ангажираност.
Преценката за правилната правна квалификация на деянието е
свързана с отговор на въпроса дали деянието съставлява „особено тежък
случай“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 8 от НК. В тази разпоредба
законодателят е посочил, че „особено тежък случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на
други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. При извършване на тази преценка
решаващият съд е съобразил т. 4 „к“ от Постановление № 1/17.01.1983 год. по
н. д. № 8/82 год., Пленум на ВС, че „особено тежък случай“ е този, при който
извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на настъпилите
общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
на дееца. Посочено е още, че е необходимо общественоопасните последици
да са по - тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това
престъпление, например да са увредени или причинена смърт на повече от
двама души или да е налице освен това и пияно състояние или деецът да е
избягал от местопроизшествието; както и че такива са още и многото груби
нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно
увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания,
административни наказания за нарушение на правилата за движение или за
експлоатация, ремонт и др.
Правилно съдът е заключил, че в настоящия случай безспорно е
установено, че общественоопасните последици са по - тежки от тези за
24
обикновения квалифициран състав на това престъпление, тъй като надхвърлят
минимално изискуемите съставомерни такива - в резултат на причиненото
пътно-транспортно произшествие от подс. Р. е настъпила смъртта на трима
души. В конкретния случай извършеното деяние, с оглед обективните си
характеристики, надхвърля в значителна степен обикновения случай на
престъпление с такава правна квалификация, т.е. налице е изключително
висока степен на неговата обществена опасност. При преценката са взети
предвид всички обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и значение, а не изолирано и поотделно. Този извод е обоснован въз
основа на установените и релевантни по делото обстоятелства, които са в
необходимия и достатъчен обем, за да покрият изискванията на чл. 93, т. 8
НК. Начинът на извършване на деянието е резултат от безпричинно,
драстично, грубо и поредно за извършителя нарушение на разпоредби на
ЗДвП, както и на правилата относно скоростта, довело до загубата на контрол
върху моторното превозно средство при управление с неразрешената от
закона скорост от 101 км/ч. Факт е, че деецът не е предприел действия по
намаляване на тази скорост, независимо от наличието на обективна
възможност за това. Поведението му е довело до причиняване на тежки
обществено опасни последици, свързани не просто със смъртта на три лица, а
с бавното им и мъчително умъртвяване чрез изгаряне, довело до изпадане в
състояние на термичен шок. Изброените обстоятелства правилно са
преценени от контролираната инстанция като завишаващи многократно
обществената опасност на конкретното деяние, значително надхвърляща тази
на останалите престъпления от същия вид.
Тези обстоятелства съпоставени с наличните отрицателните данни за
личността на извършителя като водач на МПС, обосновават много по-тежки
последици и много по-висока степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други деяния по квалифицирания състав на правната норма.
Поведението на подсъдимия, свързано с конкретното деяние, завишава
и личната му обществена опасност на водач. Обоснован е изводът, че
деянието е извършено от деец с висока степен на обществена опасност на
личността му. Същият е многократно наказван по административен ред за
извършени нарушения по ЗДвП, като последните три НП са от 2014г., 2017г.
и 2018г., а санкционирането с фишове – 10 на брой, е от 2017г. до 2020г.
насам. Фактите по делото установяват безспорно изключителната лична
25
обществена опасност на подсъдимия именно в качеството му на водач на
МПС. Достатъчно е да се посочи предходното поведение на подсъдимия Р.
като участник в движението, което го характеризира не само като
недисциплиниран водач на МПС и системен нарушител на правилата за
движение, но и като изключително опасен водач на превозно средство на
пътя. В тази насока показателен е изключително големият брой и
разнообразието на допуснати административни нарушения на правилата за
движение по ЗДвП, за които е бил санкциониран по административен ред,
като част от тях са за управление на моторно превозно средство с превишена
скорост, неправилно престрояване и паркиране, създало непосредствена
опасност за движението и др. Факт е, че наложените санкции не са довели до
неговото поправяне, а напротив - безотговорното му поведение на пътя е
ескалирало и причинило смъртта на три лица, които с нищо не са
предизвикали настъпването на обществено опасния резултат. От показанията
на св. Христов, е видно, че подсъдимият още преди произшествието се е
движел без никаква причина в лентата за насрещно движение, с което е
поставил в опасност живота и на други участващи в движението лица, което
също завишава тежестта на извършеното от него деяние и личната му
обществена опасност.
Съдът обосновано се е произнесъл и по направеното възражение на
защитата на подсъдимия по отношение на издадените електронни фишове за
нарушения на ЗДвП, че не може да се докаже, че именно подсъдимият е бил
водач на МПС при извършване на нарушението е неоснователно. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвиден реда за оспорване
на издаден електронен фиш, а именно, че в 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство; на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. След като издадените на името на
подс. Р. електронни фишове за нарушения на ЗДвП не са били оспорени от
него по предвидения ред, а в по - голямата част от тях наложените
административни наказания „Глоба“ са и заплатени, то следва извода, че
същият е управлявал МПС при извършване на нарушенията.
26
По отношение на предишните осъждания на подс.Р. съдът правилно е
анализирал същите, като обосновано е приел, че с последната влязла в сила на
21.11.2009 год. Присъда № 431/02.11.2009 год. по НОХД № 431/2009 год. по
описа на Военен съд - Пловдив на подс.Р. е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от седем месеца. С тази присъда било определено общо
наказание по НОХД № 153/2002 год. по описа на РС - Свиленград, НОХД №
108/2003 год. по описа на РС – Нова Загора и НОХД № 431/2009 год. по описа
на Военен съд - Пловдив, а именно най - тежкото от тях - „Лишаване от
свобода“ за срок от седем месеца, като е приспаднато изтърпяното наказание
през 2003 год. Предвид изложеното, за тези осъждания са изтекли
предвидените по чл. 88а от НК срокове за реабилитация. По отношение на
останалите осъждания съдът правилно е заключил, че също са изтекли
сроковете посочени в чл. 88а от НК, както и сроковете, посочени в ТР №
2/28.02.2018 год. по т.д. № 2/2017 год. на ОСНК на ВКС относно наложените
наказания „Глоба“. В този смисъл решаващият съд правилно и
законосъобразно е приел, че подс. Р. е реабилитиран за предходните му
осъждания, т.е. съшият е неосъждан към момента на извършване на
настоящото деяние.
При преценката за наличието на квалификацията по чл. 93, т.8 от НК
следва да се приеме, че не само съдебното минало и наличните положителни
данни за личността на дееца са важни, а и поведението на подсъдимия при
извършване на конкретното деяние, което го прави по- опасен от други
извършители на престъпления по транспорта. Грубото нарушение на две
съществени правилата за движение - превишена скорост и неправомерно
движение в насрещната лента за движение, довело до ПТП с трима загинали,
обосновават извод за тежест на инкриминираното деяние, която надхвърля
обичайната за същото престъпление. Опасността на личността на дееца е
изводима от характеристиките по изпълнение на извършеното деяние, а не
само от миналата му деятелност.
Предвид изложеното неоснователно е възражението на защитата, че
съдът неправилно е приел, че случаят е „особено тежък“, което е довело до
неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо въззивната инстанция споделя становището на окръжния
съд, че престъплението представлява „особено тежък случай“ на
27
престъпление по транспорта, по смисъла на чл.93, т.8 от НК, въпреки
необремененото съдебно минало на подсъдимия и добрите му
характеристични данни, както претендира защитата. Настъпили са
общественоопасни последици значително надхвърлящи минимално
изискуемите съставомерни такива - смърт на повече от едно лица. Деянието е
с по-висока обществена опасност от други престъпления по транспорта.
Поведението на подсъдимия, свързано с конкретното деяние, завишава и
личната му обществена опасност на водач. Същият, като дългогодишен водач
на МПС, следва да е много по-отговорен. Грубото нарушение на правилата за
движение, безотговорността при управление на моторно превозно средство,
довело до пътно произшествие с трима загинали, обосновават извод за тежест
на инкриминираното деяние, която надхвърля многократно обичайната за
същото престъпление.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. 1 НК. Подсъдимият Р. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението му да
спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като правоспособен
водач на МПС. Подсъдимият не е предвиждал, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще настъпи смъртта на три лица. Същият обаче е бил
длъжен, съгласно изискванията на чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и е
могъл да ги предвиди, съобразно квалификацията си на правоспособен водач
на МПС, и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения
на правилата за движение по пътищата. В случая са налице и двата признака
от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като
подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди и предотврати.
Несъстоятелно е възражението на повереника на частните обвинители -
наследници на пострадалия К., че от субективна страна деянието е извършено
при форма на вината „самонадеяност“ по второто предложение на чл. 11, ал. 3
от НК. В случая не са налице доказателства за това, че подсъдимият Р. е
осъзнавал и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
неправомерното си поведение, но е имал увереност, че разполага с реални
възможности за избягване на престъпния резултат т.е., че е разчитал на
действието на някакви неутрализиращи фактори, за да ги избегне.
28
Причините и условията за извършване на престъплението са грубото
пренебрегване на правилата за движение по пътищата.
По отношение на възражението за явна несправедливост на
наложените наказания, съдът намира жалбите за неоснователни.
Въззивната инстанция извърши задълбочена проверка на присъдата и в
тази насока.
При определянето вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода” на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
законосъобразно е съобразил предвиденото в съответната разпоредба на
Общата част на НК като вид и размер наказание за този вид престъпление към
момента на извършването му, императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца, подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценил е всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и съответно е спазил изискванията визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането целите на наказанието.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“
предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода“ в границите между пет и двадесет години.
С оглед на това, че делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието предвид императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът правилно е преценил, че наказанието следва да
се определи при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, съгласно която, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК,
съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по - благоприятен за дееца.
В настоящия казус, при определяне на наказанието съдът изрично е
посочил, че се е съобразил с императивните критерии на чл. 54 от НК,
29
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Предвид
зачестилите напоследък транспортни произшествия, включително и с
човешки жертви, този вид деяния са с повишена степен на обществена
опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от по-строга
наказателна политика, като един от факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна за съжаление тенденция. Според въззивната инстанция
извършеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена
опасност, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените
обществени отношения, настъпилия тежък вредоносен резултат, начина на
осъществяване.
При определяне размера на наказанието съдът е съобразил наличните
по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, настъпилия престъпен резултат, причините и условията за
извършване на престъплението.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът правилно е
ценил чистото съдебно минало на подсъдимия и необходимостта да полага
грижи за детето си, което макар и над 30 годишна възраст е с лека умствена
изостаналост и епилепсия. Вярно е, че подсъдимият е с увредено
здравословно състояние в резултат на пътно - транспортното произшествие,
но същият не следва да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Като смекчаващо обстоятелство следва да се съобрази и трудовата
ангажираност на подсъдимия към момента на извършване на деянието и
искреното съжаление за извършеното пред въззивната инстанция.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че наличните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито
многобройни, нито имат изключителен характер, че да го мотивират да
направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание
т.е. да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Определянето на наказание в по-нисък размер, т.е. под предвидения в закона
минимум, в конкретния случай - при наличие и на отегчаващи отговорността
обстоятелства, не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние, свързано с допускане на сериозни нарушения на
правилата за движение, така и на степента на обществената опасност на този
30
вид деяния по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на
една по-строга наказателна политика.
В този смисъл, в случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл.
55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отегчаващи
такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
правилно е отчел множеството допуснати нарушения на ЗДвП, за които е
наказван по административен ред и които го характеризират негативно като
системен нарушител на правилата за движение, обстоятелството че
наложените множество администравитни санкции не са изиграли своя
превъзпитателен и възпиращ ефект. Като такова следва да се отчете
обстоятелството, че подсъдимият е допуснал две сериозни и груби нарушения
на ЗДвП, както и че скоростта на движение значително надхвърля
предвидената за приближавания конкретен пътен участък.
Съдът правилно е отхвърлил като неоснователно възражението на
повереника адв. Б., че при определяне на наказанието следва да се вземе в
предвид, че подс. Р. в хода на досъдебното производство не е признал вината
си, не е съдействал за разкриване на обективната истина и не е изказал
съжаление към пострадалите лица. В хода на досъдебното производството
подс. Р. е упражнявал правото си на защита в рамките на предвиденото в
НПК, като осъществяването на същата не може да се определя като
отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Съдът правилно е приел за неоснователно и възражението на адв. Б., че
предишното осъждане на подсъдимия за престъпление по транспорта следва
да се счита за отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като за предишните
му осъждания подс. Р. е реабилитиран, като реабилитацията е заличила
последиците от това осъждане.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подс.
Р. деяние е по - висока от характерната за този вид престъпления, с оглед
мехенизма на извръшване и настъпилия вредоносен резултат - причинена е
смъртта на три лица.
31
Обществената опасност на подсъдимия е висока предвид изброените
по - горе отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне на наказанието решаващият съд е допуснал
противоречие в своите мотиви, като е посочил, че определя наказанието при
лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства при условията на
чл.54 от НК, в границите около средния предвиден в закона за това
престъпление размер, а именно десет години лишаване от свобода.
Съобразявайки предвиденото в закона наказание от 5 и до 20 години
„лишаване от свобода“, средният размер е в рамките на 12 години и 6 месеца.
Определеното наказание преди редукцията по чл.58а от НК в размер на 10
години лишаване от свобода на практика е при лек превес на смекчаващите, а
не на отегчаващите отговорността обстоятелства, както е посочил решаващия
съд. Независимо от посоченото противоречие, съобразявайки
обстоятелството, че определянето на наказанието не е резултат от механичен
математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е комплексна логическа дейност по цялостната им оценка,
при която следва да се определи такова наказание, което с оглед личността на
дееца да доведе до постигане на визираните в чл.36 от НК цели, настоящата
инстанция намира, че наказание в размер на 10 години лишаване от свобода
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и близо до
средния размер ще допринесе за постигане на целите на генералната и
специалната превенции. В този смисъл апелативният съд изразява съгласие с
определения от първата инстанция размер, независимо от противоречивите
мотиви в тази насока, като намира същия за адекватен на обществената
опасност на деянието и дееца, и за справедлив.
Правилно и законосъобразно посоченото наказание съдът е редуцирал
с една трета съгласно императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и е
наложил на подс. Р. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години
и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че предвид наличието на
изброените по - горе отегчаващи отговорността обстоятелства искането на
защитата за определяне на наказанието на подсъдимия в минималния,
предвиден в закона размер от пет години „лишаване от свобода“, което да
бъде редуцирано, е неоснователно. Намаляването на наказанието до
32
предвидения от закона минимален размер е обществено неоправдано и явно
несправедливо, израз на неоправдано снизхождение.
Правилна е преценката на решаващата инстанция, че и искането на на
поверениците на частните обвинители за налагане на подс. Р. на наказание
„Лишаване от свобода“ в максимален размер от 20 години преди редукцията,
също е неоснователно. Налагането на така поисканото от поверениците на
частните обвинители наказание на подс. Р. би било несъразмерно тежко, с
оглед констатираните от съда налични смекчаващи отговорността
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и
съответно явно несправедливо.
По отношение на наказанието по чл. 343г от НК - „Лишаване от право
да управлява МПС“ съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 49, ал. 2
от НК, а именно когато лишаването от такова право се налага заедно с
лишаване от свобода, неговият срок може да надвишава срока на последното
най - много с три години. Съобразявайки степента на обществена опасност на
деянието и на подсъдимия, както и с оглед наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът правилно е
определил това наказание за срок от седем години.
Съобразявайки необходимата тежест на наказателна репресия, която
следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, апелативната инстанция
намира, че така определените наказания в максимална степен отчитат
степента на обществена опасност на подсъдимия и на извършеното от него
деяние, както и наличните останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и следователно максимално биха способствали, за да се
постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, т.е.
същите са максимално справедливи.
Правилна е преценката, че те ще допринесат за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
С оглед на постановената осъдителна присъдата, съдът правилно, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия да заплати направените
на досъдебното производство разноски в размер на 2962.30 лева (две хиляди
деветстотин шестдесет и два лева и 30 ст.), в полза на бюджета на държавата
по сметка на ОДМВР – Сливен.
33
По отношение на направените и поискани от частните обвинители ЦВ.
ИЛ. СТ. - съпруга на пострадалия, лично и като майка и законен представител
на В. СТ. СТ. - син на пострадалия и Д. Т. СТ. негова сестра, пред първата
инстанция, но неприсъдени от нея разноски, видно от приложеното по н.д. на
л.232 пълномощно, същите са направили разноски в размер на 2400 за правна
защита по делото. Това искане е поддържано и с въззивната жалба и
допълнението към нея подадени от адв. А. Б.. Същото е основателно предвид
осъдителния характер на присъдата, поради което настоящата инстанция
намира, че следва да присъди посочените разноски в тежест на подсъдимия.
Законосъобразен и обоснован е съдебният акт и досежно веществените
доказателства по делото, а именно: лек автомобил марка и модел „Форд
Фиеста“ с рег.№ СТ .... ВР, оставен на съхранение в склад за веществени
доказателства - МПС, находящ се в двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР -
Сливен с приемателно-предавателни протокол № 307/10.09.2020 год. напълно
опожарен, по отношение на който е постановено да се върне на собственика
В.Д.В., от гр. Гълъбово, след влизане в сила на присъдата, а лек автомобил
марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№ СН ... КА, напълно опожарен, оставен
на съхранение в склад за веществени доказателства - МПС, находящ се в
двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР - Сливен с приемателно-предавателни
протоколи № 308/10.09.2020 год. да се върне на собственика „Е.Е.П.” ЕООД –
с. Тополчане, след влизане в сила на присъдата.
По гореизложените съображения присъдата като обоснована,
законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/15.09.2021 год. постановена по НОХД
№ 219/21 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. АС. Р. да заплати на частните обвинители -ЦВ. ИЛ. СТ.,
лично и като майка и законен представител на В. СТ. СТ., и Д. Т. СТ.,
направените от тях разноски по делото в размер на 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
34
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35