Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135, 29.01.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на девети декември през две хиляди и двадесет
и първа година в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева
Недялка
Свиркова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 1001 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
15151/11.06.2020г. на М.Т.Б., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Б. от ПАК
против решение № 4948/20.1.2019г. по гр. д. № 16279/2018г. на Районен съд
Пловдив, IV гр. с., в частта, с която е осъдена жалбоподателката да заплати на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 20 024, 25 лева
главница, от които редовно падежирала /просрочена/ главница, формирана от
неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018. вкл. – 3132, 81 лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 16891, 44 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 1063, 63 лв. за разноски за
производството.С определение № 3332 от 12.03.2020г. по реда на чл. 248, ал. 1
от ГПК, се осъжда „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на М.Г.Ш.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение по
производството.
Жалбоподателката твърди, че в обжалваната част
решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила и при липса на обоснованост.Прави
оплакване, че предоговарянето на задълженията по основния договор с три
последващи анекса, не е породило правно действие, а чистата стойност на
кредита, която следва да бъде присъдена, е договорената такава в чл. 1 от
първоначалния договор, след приспадане на платената сума.Освен това исковата
претенция се явявала неоснователна и за остатъка от 3195, 82 лева, тъй като
същата се претендирала на договорно основание, което не се установило да
съществува.Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Не е постъпил писмен отговор по реда
на чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна..
От „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ****
чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.А.К. е постъпила въззивна жалба
против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за
редовна /възнаградителна/ лихва /просрочена/ в размер на 6523, 09 лева,
начислена за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. вкл.; за наказателна лихва
/неустойка/ в общ размер 112, 90 лева, от която наказателна лихва в размер на
61, 97 лева върху просрочени главници за периода от 15.11.2014г. до
15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл. и наказателна
лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени главници за периода от 15.09.2015г.
до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г., ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** против М.Г.Ш., ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 20 024, 25 лева главница, от които редовно
падежирала /просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с падежи от
15.11.2014г. до 15.09.2018г. вкл. – 3132, 81 лева и предсрочно изискуема
главница в размер на 16891, 44 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от 6523, 09 лева възнаградителна лихва, начислена за периода от
15.09.2015г. до 15.09.2018г. вкл.; сумата от 112, 90 лв., от която: наказателна
лихва в размер на 61, 97 лева върху просрочени главници за периода от
15.11.2014г. до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г. вкл. и
наказателна лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени главници за периода
от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г. до 11.10.2018г.,
съответно в частта, с която са присъдени разноски в полза на М.Т.Б. в размер на
37, 55 лева, разноски в полза на М.Г.Ш. в размер на 1329, 80 лева и на Д.Г.Б.
сумата от 794, 16 лева за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се развиват доводи за
неправилност на решението в обжалваните части.Оспорва се извода на съда за нарушаване на разпоредбите на чл. 7, т. 7
и т. 9-12 от ЗПК /отм./ при сключване на процесния договор за кредит и за
наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК
/отм/.Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, вместо
което да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат уважени до пълните
претендирани размери.Претендират се направените разноски в двете съдебни
инстанции.
С отговора по чл. 263 от ГПК
въззиваемата М.Г.Ш. изразява становище, че по отношение на нея решението следва
да бъде проверено само досежно неговата валидност и допустимост, тъй като
жалбата е бланкетна.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваните части като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
С писмения отговор на ответницата М.Т.Б. се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на дружеството.Моли решението на районния
съд в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира
разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока
по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни по делото, останали
недоволни от постановеното съдебно решение в обжалваните части, откъм съдържание
са редовни, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
пороци в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с обективно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79
от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно следните суми: главница в размер на 20 024, 25 лева, от
които редовно падежирала /просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с
падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. вкл. – 3132, 81 лева и предсрочно
изискуема главница в размер на 16891, 44 лева; редовна /възнаградителна/ лихва
/просрочена/ в размер на 6523, 09 лева, начислена за периода от 15.09.2015г. до
15.09.2018г. вкл.; наказателна лихва /неустойка/ в общ размер 112, 90 лева, от
които: наказателна лихва в размер на 61, 97 лева върху просрочени главници за
периода от 15.11.2014г. до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г. до
11.10.2018г. вкл. и наказателна лихва в размер на 50, 93 лева върху просрочени
главници за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г.
до 11.10.2018г. вкл., ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът основава вземането си на
договор за банков кредит, сключен с ответницата М.Т.Б., като кредитополучател и
ответницата М.Г.Ш., като поръчител, за сумата от 18 270 лева /с включен
лимит за застрахователен пакет „Живот“ – 270 лв./, който ще бъде използван за
потребителски нужди и за рефинансиране на кредит и кредитна карта, ползвани от
кредитополучателя съответно от БПБ АД и ОББ АД, както и за погасяване на остатъчния
дълг по ползван от кредитополучателя потребителски кредит от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, съгласно договор за
кредит от 13.01.2005г.Договореният краен срок за погасяване на кредита е
15.06.2017г.Съгласно чл. 4 от договора, кредиполучателят заплаща на Банката
годишна лихва за ползвания кредит, както следва: за първите 6 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на
10, 50%.Лихвата представлява СБР за лева /стойност на банковия ресурс,
определен от Банката/ + 6 пункта надбавка
годишно.След изтичане на срока, съгласно чл. 4.2 Банката прилага годишна лихва
в размер на 12, 50% за остатъчния срок и сума на кредита.Лихвата представлява
СБР за лева + 8 пункта надбавка годишно.Лихвата се начислява от датата на усвояване на
сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на
сумата по кредита.При така определената лихва годишният процент на разходите за
кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 13,
29%.СБР съгласно договора между страните представлява лихвения процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“
плюс законоустановените разходи на Банката, в т. ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с Фонда за гарантиране на влогове, изчисляван текущо от отдел
„Ликвидност и инвестиции“ при Банката.При промяна на пазарните условия, Банката
може едностранно да променя лихвата в частта СБР.Новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението на кредитополучателя.След промяната на
лихвата по реда на чл. 4.1 и/или 4.2, Банката изготвя нов погасителен план за
дължимите по кредита анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в
7-дневен срок от влизането в сила на променената лихва.Банката си запазва
правото едностранно да промени размера на лихвата по кредита съгласно
действащата политика на Банката, при условие че кредитополучателят не осигури
превеждане на трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечната
погасителна вноска по негова сметка при Банката, в рамките на 45 дн. срок от
подписване на договора.Банката си запазва правото да промени размера на лихвата
съгласно действащата политика на Банката и на по-късен етап, ако цялата или
част от разполагаемия размер на трудовото възнаграждение на кредитополучателя
не се получава по негова сметка при Банката.Преди първо усвояване на суми по
договора, кредитополучателят заплаща на Банката еднократно комисионна за
управление 1% върху размера на кредита.Комисионата за управление не подлежи на
връщане при предсрочно, пълно или частично погасяване на кредита.При забава в
плащането на дължими суми по кредита, кредитоплучателят дължи на Банката
обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта
годишно.Наказателната лихва представлява договорената лихва, увеличена с
наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.Съгласно чл. 8 от договора за обезпечение на всички
вземания на Банката по договора, се учредява поръчителство от М.Г.Ш., ЕГН **********,
като с подписването на договора поръчителят неотменно и безусловно се задължава
да изплати всички задължения на кредитополучателя към Банката, включващи коя да
е част от дължимите плащания по договора /главница, лихва, наказателна лихва,
разноски по обслужването на кредита, разноски по събирането на кредита по
съдебен или извънсъдебен ред/.Поръчителят отговаря солидарно с
Кредитополучателя пред Банката за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното погасяване на всички задължения на Кредитополучателя към Банката,
в сроковете и при условията на договора.В чл. 11 от процесния договор е
предвидена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане от страна на
кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължението по
договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от
151-вия ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски,
лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно изискуем и Банката има
право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва
поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и
без да уведомява за това кредитополучателя.Банката уведомява по реда на чл.
12.7 от договора кредитополучателя/поръчителя за възникналата предсрочна изискуемост
на кредита – чрез уведомления и изявления в писмена форма, които ще се считат
получени, ако достигнат до адреса, посочен в договора или в уведомлението за
промяна на адреса по чл. 6.2 и чл. 8.6.Неразделна част от сключения договор е
изготвения погасителен план към него, съдържащ информация за остатъчния размер
на главницата и месечните вноски, включващи съответна част от главницата и
лихвата.
С три допълнителни анекса към договора
за банков кредит от 05.07.2007г. - от 29 септември 2009г. и съотв. от 14.02.2011г.
и от 12 февруари 2013г. страните са уточнили размера на задълженията по
договора към съответните дати на подписване на анексите и са изменили
договорките относно крайния срок на договора, размера на възнаградителната
лихва и на обезщетението за забава.В подписаните анекси страните са приели и
по-детайлна дефиниция на СБР, включващ лихвения процент за съответната валута,
при който Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с
разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на
банката и други законоустановени разходи.В чл. 1 от анексите е предвидено, че
стойността на банковия ресурс се определя от Комитет по управление на активите
и пасивите на Банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян при
условията на чл. 1.2.При промяна на пазарните условия, представляваща изменение
в едно или повече от посочените по-долу условия, които в своята съвкупност
влияят върху стойността на банковия ресурс, Банката може едностранно да променя
лихвата в частта СБР, а именно: 1/ изменение на минимум 5% за месец на
стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от
нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната
банка, или изменение с минимум 9% кумулативно за три месеца; 2/ изменение с
минимум 5% за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република
България за периоди между 1 и 5 години;
3/ промяна в кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните
рейтингови агенции; 4/ изменение с минимум 1% за месец на общоприетите индекси
на паричните пазари за съответната валута; 5/ промени в нормативната база и/или
регулациите на ЦБ, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях,
в т. ч. и въвеждане на рестрикции; 6/ промяна в падежната структура на пасивите
спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на Банката за
управлението им.Към всеки от анексите е изготвен отделен погасителен план,
съобразен с направените изменения в първоначалния договор.
По заявление на кредитора „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, ЕИК **** вх. № 52961/16.11.2015г. е било образувано ч. гр. д.
№ 15160 по описа за 2015г. на ПРС.С разпореждане на съда по същото дело №
68514/18.11.2015г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
сметка на банката за вземания, произтичащи от договор за банков кредит срещу
длъжниците М.Т.Б. и М.Г.Ш., е било отхвърлено, тъй като не са били приложени
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.По заповедното
производство е постъпила молба на 27.11.2015г. от заявителя с приложени писма
изх. № изх-001-77259 до длъжника М.Т.Б. и изх. № ИЗХ-001-77460 до поръчителя М.Г.Ш.,
с която ги уведомяват за допуснатите просрочия по договора за банков кредит от
05.07.2007г. и обявяването му за предсрочно изискуем.Отправена е покана за
незабавно доброволно погасяване на всички задължения по договора.Писмото до
кредитополучателя М.Б. е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя, а писмото до поръчителя М.Ш. е връчено на 25.08.2015г. чрез нейната
майка Е. П. Ш..
По реда на чл. 417 от ГПК е било подадено
ново заявление от кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК **** вх. № 49477/13.08.2018г., въз основа на което
е било образувано ч. гр. д. № 13205 по описа за 2018г. на ПРС.С разпореждане от
11.09.2018г. заявлението отново е било отхвърлено, тъй като към заявлението не
е бил приложен някой от изброените в чл. 417 от ГПК документи, който да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.На основание чл. 415, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК са дадени указания на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
разпореждането, като довнесе дължимата ДТ.
Към исковата молба, въз основа на която е
образувано исковото производство, са представени като писмени доказателства
писмо изх. № 500-173/29.06.2018г., получено лично от кредитополучателя М.Т.Б.
на 13.07.2018г. и писмо изх. № 500-174/29.06.2018г., получено лично от
поръчителя М.Г.Ш. на 10.07.2018г., с които отново ги уведомяват за допуснатите
просрочия по кредита и ги канят незабавно доброволно да погасят дължимите суми.
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза във въззивното производство, която съдът цени
като компетентно и обосновано изготвена, се установява, че сумата по процесния договор за кредит в размер на
18 270 лева е била преведена от Банката на кредитополучателя М.Т.Б. в
пълен размер еднократно на 05.07.2007г. по банковата й сметка.През периода
15.07.2007г. – 15.09.2015г. са погасени месечни вноски общо в размер на 15464,
27 лева, от които сумата 2838, 99 лева е отнесена за главница, 12540, 79 лева
за редовна /договорна/ лихва и 84, 49 лева – наказателна лихва.
Първоинстанционният
съд е приел в решението си за неоснователен иска против ответницата М.Ш., тъй
като уведомлението до същата за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е
достигнало до нея като поръчител на 25.08.2015г. и от този момент според съда е
започнал да тече срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, съотв. към момента на
предявяване на иска - 12.10.2018г. определеният 6-месечен срок е
изтекъл.Доколкото не са налице доказателства, установяващи обстоятелства по чл.
147, ал. 2 от ЗЗД за продължаване на срока на договора след обявената изискуемост
със съгласието на поръчителя, не може да се приеме, че изискуемостта на
претендираните вземания за главница е настъпила на 29.06.2018г. – момента на
изготвяне и изпращане на нови уведомления до ответниците за настъпилата
предсрочна изискуемост.Поради това исковете против тази ответницата са
отхвърлени.
Относно претенциите към
кредитополучателя М.Б. районният съд е взел предвид липсата на доказателства,
установяващи предоставяне на преддоговорна информация на длъжника и поръчителя,
както и връчване на предназначените за тях преписи, обуславящо нарушение на чл.
6, ал. 1 и 2 от ЗПК /отм./, действащ към датата на сключване на процесния
договор.
По отношение на уговорения лихвен
процент районният съд е приел, че липсва уточнение на базата, върху която се
начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница, което води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във
времето на погасяване и до начина на формиране на възнаградителната лихва.Приел
е също, че в процесния договор кредиторът е посочил като абсолютна стойност
лихвения процент по заема и ГПР, без ясно да са определени методиката на
формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти включва
и как се формира.С оглед на това съдът е приел, че е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗПК /отм/., което само по
себе си е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 14, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съотв.
налице са предпоставките на чл. 14, ал. 2 от ЗПК за връщане от длъжника само на
чистата стойност на кредита без лихви или други разходи.Районният съд е
кредитирал заключението на ССчЕ,
съгласно което размера на усвоената и непогасена главница е 20 024, 25 лв.,
поради което е счел иска за основателен и го е уважил за този размер, ведно със
законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С оглед установеното по делото от
фактическа страна и съобразявайки доводите на страните, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Процесният договор за банков кредит
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 53 от
30.06.2006г., в сила от 01.10.2006г., отм., бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от
12.05.2010г., в редакцията от
22.1.2006г., в сила от 01.01.2007г., поради което и по аргумент на § 5 от ПЗР
на ЗПК, по отношение на него се прилагат разпоредбите на отменения закон.Кредитополучателят
е физическо лице и предоставеният му кредит е с цял задоволяване на
потребителски нужди и рефинансиране на кредит и кредитна карта, поради което
кредитополучателят има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а банката е търговец по см. на § 13, т. 2 от ДР на същия закон.Съгласно
чл. 12 от ЗПК /отм/ за договора за потребителски кредит се прилагат
разпоредбите на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.Специалният
закон обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл. 143 ЗЗП/, като
примерно изброява редица типични случаи, измежду които и клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание /т. 10 на чл. 143 ЗЗП/ или
клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора /т. 12 на чл. 143 от ЗЗП/.Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.
Клаузите на договорите за кредит,
както и Общите условия към тях, не следва да нарушават основни принципи, в. т.
ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията между
кредитора и потребителя, както и императивни разпоредби на закона.Защитата на
по-слабата страна – т. нар. потребителска защита, е изключена в хипотезата,
когато клаузата е индивидуално уговорена с потребителя – арг. от 146, ал. 1 от
ЗЗП.Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, като когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху
него.
В настоящия случай договора за
кредит е сключен при отнапред изготвени общи условия на Банката, като се
споделят доводите на ответниците за неравноправност на клаузите в него и в
последвалите анекси, с които е предвидена възможност за едностранна промяна на
лихвения процент.Не са ангажирани доказателства от страна на банката, че тези
клаузи са индивидуално уговорени /чл. 146, ал. 4 от ЗЗП/, като в договора
липсва яснота относно механизма и агоритъма за изчисляване на конкретния размер
на повишението, за да се прецени дали изменението на цената се дължи на външни
причини.
Основателни са и оплакванията за
недействителност на договора за кредит поради нарушение на част от изискванията
на чл. 7 от ЗПК /отм/.Съгласно чл. 4 от ЗПК /отм/ договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, а според чл. 13 от ЗПК /отм/ клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал.
1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а
документите, които ги съдържат, да са видими и четливи.За неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни – т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният
съд в случая намира, че процесният договор за кредит не отговаря изцяло на
изискванията на чл. 7, т. 6, т. 7 и т. 10 от ЗПК /отм/.В договора е посочен
годишен процент на разходите – 13, 29%, но липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – арг. от чл. 7 ЗПК /отм/.Въз
основа на ясни и разбираеми критерии средният потребител следва да може да
предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи
на банката по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва.Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.В конкретния случай
ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е
във фиксиран размер от 13, 29 %, а пък лихвата е 10, 50% през първите шест
месеца, съотв. 12, 50 % след това, като не става ясно какво представлява
разликата между горните проценти и кои разходи покрива.Това поставя потребителя
в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по
кредита.Не са посочени и условията, при които може да бъде променян ГПР или, че
същият не подлежи на промяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм/ когато не са спазени изискванията
на чл. 6, чл. 7, т. 4 – 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10,
договорът за потребителски кредит е недействителен.Предвид посочените според
настоящата инстанция нарушения на чл. 7, т. 6, т. 7 и т. 10, процесният договор
се явява недействителен.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм/
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.От заключението на
приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза са установи,
че кредитополучателя е усвоил сумата от
18 270 лева, която според настоящият състав подлежи на връщане на основание
чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм/.Доколкото по делото се установи, че през периода
15.07.2007г. – 15.09.2015г. кредитопучателят е погасил месечни вноски в общ
размер 15464, 27 лева следва да се приеме, че част от задължението до посочения
размер е погасено, като остава непогасена и дължима сумата от 2805, 73 лева.
Досежно поръчителя М.Г.Ш. настоящият
състав намира, че исковете са неоснователни с оглед недействителността на
процесния договор за банков кредит от 05.07.2007г., подписан от нея като
поръчител.Съдът приема, че въз основа на този договор не е възникнало валидно
задължение за нея да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на
претендираните суми от кредитодателя.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно в осъдителната му част спрямо
кредитополучателя М.Т.Б. за размера над сумата от 2805, 73 лева до присъдения
размер от 20024, 25 лева /или за разликата от 17218, 52 лева/, вместо което да
бъде постановено решение, с което иска да тази разлика да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.В останалите обжалвани части решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото във
въззивното производство в полза на жалбоподателката М.Б. следва да се присъдят
част от направените разноски от нея съразмерно на отхвърлената част от
исковете - за ДТ и възнаграждение за
вещо лице общо в размер на 424, 37 лева.На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
полза на адв. Д. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство в размер на 2151, 03
лева съобразно представения списък.Съдът намира с оглед фактическата и правна
сложност на делото, че не са налице основания за определяне размера на
възнаграждението под минималния, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес.
В полза на въззиваемата М.Ш. следва
да се присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 1329, 80 лева.
От жалбоподателя „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД са направени разноски за ДТ, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1060, 95 лева, част от които
следва да бъдат присъдени - в размер на 111, 68 лева съобразно уважената част от исковете.
Разноските за първоинстанционното
производство не следва да бъдат преразглеждани, доколкото постановеното
определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд не е обжалвано
от страните.
С оглед на изложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4948 от 20.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 16279 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., в частта, с която се осъжда М.Т.Б., ЕГН ********** *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. – **** и М. Т. П. - ****,
сумата от 20 024, 25 лв. главница, от които редовно падежирала
/просрочена/ главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г.
до 15.09.2018г. вкл. - 3132, 81 лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 16891, 44 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. – **** и М. Т. П. – ****,
сумата от 2805, 73 лв. /две хиляди осемстотин и пет лева и 73 ст./, представляваща
непогасена част от чистата стойност, изплатена по договор за банков кредит от
05.07.2007г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 111, 68 лева - част от направените разноски във
въззивното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата по договора за кредит
от 05.07.2007г. за размера над 2805, 73 лв. до перетндирания размер от
20 024, 25 лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите
части.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ЕКСПО 2000,
представлявана от А. В. А. – **** и М. Т. П. – **** да заплати на М.Т.Б., ЕГН **********
*** сумата от 424, 37 лева – направени разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ЕКСПО 2000,
представлявана от А. В. А. – ****и М. Т. П. – **** да заплати на адв. Д.Г.Б. с ЛИЧЕН
№ **** , с адрес: *** сумата от 2151, 03 лева –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ЕКСПО 2000,
представлявана от А. В. А. – **** и М. Т. П. – **** да заплати на М.Г.Ш., ЕГН **********
***, сумата от 1329, 80 лева – направени разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: