Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на деветнадесети април през 2022 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7120 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 79131 от 30.04.2020 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№
16712/2018 г. е отхвърлил предявения от Ц.Б.Б.-У. положителен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на
Т.Б.М., че ищецът притежава право на собственост по силата на давностно
владение, продължило повече от десет години на ½ ид.част от имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр.София, бул. „-**********на таванския
етаж с площ от около 54 кв.м., заедно с 6/100 от общите части на сградата и от
дворното място-парцел VIII, пл.№ 426 в кв.426 по плана на гр.София-Центъра с площ от 1 337
кв.м., а понастоящем съгласно КККР-гр.София, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.104.31.1.56, която част първоначално е придобита от
ответника Т.Б.М. по силата на наследствено правоприемство от техните
наследодатели, като неоснователен и недоказан.
Срещу така
постановеното решение, с което е отхвърлен предявения положителен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата- Ц.Б.Б.-У. с оплаквания, че същото е неправилно, постановено при
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон.Излага
доводи, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалноправни норми,
гарантиращи равнопоставеност на страните и предоставяне на възможност на всяка
от тях да докаже пред съда твърденията си с допустимите от закона средства,
като е изключил от доказателствения материал подписано от страните споразумение
от 16.01.2003 г. поради непредставяне на оригинала по искане на ответната
страна и не е уважил искането й за проверка на документа чрез други
доказателствени средства /експертиза и разпит на свидетел/.Твърди, че районният
съд неправилно е зачел правния ефект на представения от ответницата препис от
нотариална покана, обозначена като получена с отбелязване, че служителят на
нотариуса е разговарял и прочел по телефона на адресата, като поддържа
становище, че законът не предвижда възможност за връчване на книжа от
нотариуса, поради което това връчване не е произвело действие.Излага твърдения,
че не е ясно и каква е връзката на адресата на поканата с абонатния номер,
откъде връчителят е узнал за него и кой е отговорил на този абонатен номер.В
нарушение на процесуалните правила съдът не е приел и саморъчно изготвеното от
ищцата изложение, озаглавено „писмени бележки“ от 22.10.2019 г.Твърди, че в
решението не са обсъдени показанията на разпитаните свидетели П. и И., и че
съдът не е съобразил признанието на неизгоден за ответницата факт-че е имала
ключ от жилището, но през 2005 г. е установила смяна на бравата от страна на
ищцата, като по този начин същата е демонстрирала явно и директно пред нея
недвусмисленото си намерение да владее цялото жилище изключително за себе си,
като ответницата е приела тази промяна.Поддържа, че по делото е установено, че
ищцата е осъществявала самостоятелна фактическа власт върху цялото жилище от
преди 2003 г., но след 16.01.2003 г. /датата на подписване на споразумението/
тя е придобила убеждението, че има съгласието на сестра си да се счита за
собственик и на нейната половина от жилището, като е упражнявала тази власт
необезпокоявано, трайно и явно при непротивопоставяне от съсобственика от
17.01.2003 г. до 17.01.2013 г., като считано от тази дата е изключителен
собственик на цялото жилище, като действията след тази дата, вкл. предявяване
на иск за делба, нямат ефект върху нейния патримониум.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- Т.Б.М. оспорва същата.Твърди,
че изложените в нея оплаквания не кореспондират със събраните по делото
доказателства.Поддържа, че по делото не е установено ищцата да е владяла
процесния имот, нито да е демонстрирала владение пред някого, не е доказан
период на владение и че ако е имало такова, то е било необезпокоявано от другия
съсобственик.Твърди, че по делото не е представен нито един документ за имота
на името на ищцата, и че по данни на кадастъра имотът е собственост на Л.И Б.Б.-родителите
на страните по делото, а по представената данъчна оценка имотът е съсобствен на
страните при квоти по ½ идеална част за всяка от тях.Излага доводи, че
завеждането на иск за делба на имота представлява признание на неблагоприятен
за ищцата факт, че тя е съсобственик с ответницата при равни квоти.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищцата- Ц.Б.Б.-У. твърди, че с ответницата Т.Б.М.
са сестри и наследници на Б.Д.Б., починал през м.12.1981 г. и на Л.Д.Б.,
починала през м.09.1986 г., които са били собственици на апартамент, находящ се
в гр.София, бул. „-**********на таванския етаж с площ от около 54 кв.м., при
граници по нотариален акт: вход, художествено ателие на Т.Б., асансьорна кабина
и заден вход заедно с 6/100 от общите части на сградата и от дворното
място-парцел VIII, пл.№ 426 в кв.426 по плана на
гр.София-Центъра с площ от 1 337 кв.м., а понастоящем съгласно
КККР-гр.София.Апартаментът е нанесен в КККР-гр.София като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.104.31.1.56 с административен адрес: гр.София, бул. „*********, изграден в сграда
№ 12, разположен в ПИ с идентификатор 68134.104.31 с предназначение на
обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ от 54 кв.м. с прилежащи
части 6/100 ид.ч. от общите части на сградата със самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-68134.104.31.1.54; под обекта-68134.104.31.1.12 и
68134.104.31.1.16; над обекта-няма.Твърди, че през м.октомври 1981 г.
ответницата е напуснала страната, като през 1986 г. се е завърнала само за
няколко дни. През 1986 г. ищцата се е настанила трайно в процесния апартамент,
обитаван тогава и от нейната майка.Твърди, че от този момент апартаментът е
нейно единствено жилище в страната, което обитава непрекъснато и което поддържа
и облагородява.На 16.01.2003 г. в гр.Брюксел е провела среща с ответницата, на
която са подписали споразумение за подялба на наследството, като ответницата
получи дял всички имоти в с.Баня, Карловско и имота с построената в него къща в
гр.Карлово, кв. „Сушица“, а ищцата получава процесния апартамент, като
подялбата ще се извърши документално в този вид, когато намерят време и се
съберат в България.Ищцата заявява, че постигнатата делба не е била оформена
документално в необходимата форма, но тя е останала с убеждението, че въпросът
коя от тях какво получава е решен между тях окончателно и се е чувствала
изключителен собственик на процесния апартамент, като е предприела множество
действия за неговата поддръжка, ремонти и облагородяване, поемала е разноските
за данъци и за поддръжка на общите части на етажната собственост.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че е придобила по давност останалата ½ идеална част от апартамент,
находящ се на таванския етаж в сградата, находяща се в гр.София, бул. „-**********на
таванския етаж с площ от около 54 кв.м., при граници по нотариален акт: вход,
художествено ателие на Т.Б., асансьорна кабина и заден вход, сградата на бул. „*********и
двора заедно с 6/100 от общите части на сградата и от дворното място-парцел VIII, пл.№ 426 в кв.426 по плана на гр.София-Центъра с площ
от 1 337 кв.м., съгласно КККР-гр.София- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.104.31.1.56 с административен адрес: гр.София, бул. „*********, изграден в сграда
№ 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.104.31 с предназначение на
обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 с площ от 54 кв.м. с прилежащи
части 6/100 ид.ч. от общите части на сградата със самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-68134.104.31.1.54; под обекта-68134.104.31.1.12 и
68134.104.31.1.16; над обекта-няма, както и на 6/100 ид.части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор 68134.104.31 с административен адрес:
гр.София, бул. „*********№ 21 с площ от 1 338 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване /над 15 м/ при съседи: 68134.104.120; 68134.104.32; 68134.104.1;
68134.104.119.
С отговора на исковата молба
ответницата е оспорила иска с твърдения, че ищцата не е владяла нейната идеална
част от имота.Твърди, че до 2007 г. тя се е грижила за поддръжката на имота и е
имала ключ от него, а ищцата е заживяла в имота едва през 2007 г.Заявява, че през
2005 г. ищцата е сменила бравата на външната врата на апартамента, а на
01.04.2008 г. и на 10.12.2015 г. е отправила нотариални покани до нея за
заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, а на 31.05.2016 г. е подала иск
срещу ищцата за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, по която е
образувано гр.д.№ 29004/1016 г. на СРС, 28 с-в, по което ищцата е предявила
насрещен иск за делба на наследствените им имоти, включително и за процесния
апартамент, който е отделен в отделно производство по гр.д.№ 46174/2016 г. на
СРС, 58 с-в, прекратено поради неизпълнение на указанията на съда.Твърди, че
ищцата й е предложила да изплати нейната идеална част от апартамента и отрича
да е подписвала споразумение за разпределяне на наследствените им имоти.Твърди,
че е заплащала нейната част от данъчните задължения за имота.
От представения нотариален акт №
44 по н.д.№ 4204/75 г. е установено, че Л.Д.Б. и Б.Д.Б. са собственици на
основание продажба и съдебна делба на апартамент, разположен на таванския етаж
в сградата на бул. „*********№*********с площ от около 54 кв.м. заедно с 6/100
ид.части от общите части на сградата и мястото, съставляващо парцел VIII-426, кв.426.
Видно от
удостоверение за наследници № РСЦ17-УГ01-379/26.01.2017 г. на СО-р-н „Средец“ Б.Д.Б.
е починал на 06.12.1981 г. и е оставил за наследници по закон: Л.Д.Б.-съпруга,
починала на 25.09.1986 г.; Т.Б. Н.-дъщеря и Ц.Б.Б.-У.-дъщеря.
От
удостоверение за наследници № РСЦ16-УГ01-96/12.01.2017 г. на СО-р-н „Средец“ е
установено, че Л.Д.Б. е починала на 25.09.1986 г. и е оставила за наследници Т.Б.
Н.-дъщеря и Ц.Б.Б.-У.-дъщеря.
Представена
е нотариална покана с рег.№ 5406 от Т.М. до Ц.Б.-У. с искане за заплащане на
обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС на процесния имот в размер на 150
евро месечно, както и на сумата от 5 400 лв. евро за периода от 01.04.2005
г.Връчването на поканата е оформено като прочетена по телефона на 18.04.2008 г.
с посочен телефонен номер.
На 05.01.218 г.Ц.Б. У. е получила
лично нотариална покана с рег.№ 13233, изпратена от ответницата с искане за заплащане
на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 9 000 евро за лишаване от
ползване на процесния имот.
В отговор на исковата молба по
гр.д.№ 29004/2016 г., образувано по иск на Т.Б.М. срещу Ц.Б.Б.-У. с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на ½ от
процесния имот същата е заявила, че не е пречила на ищцата и не я е лишавала от
възможността да ползва имота за колкото време поиска.
Представена е насрещна искова
молба, подадена от Ц.Б.Б.-У. срещу Т.Б.М. на 05.08.2016 г. по гр.д.№ за съдебна
делба на наследствени имоти, включително на апартамент в гр.София, бул. „*********№
*******Видно от мотивите на определение от 26.10.2016 г. на СРС, 28 с-в, гр.д.№
29004/2016 г. по насрещния иск е образувано отделно производство по гр.д.№
46174/2016 г. на СРС, 58 с-в.
С определение от 03.01.2017 г.
СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 46174/2016 г. е прекратил производството, образувано по
искова молба, подадена на 16.12.2016 г. от Ц.Б.Б.-*** на основание чл.232, ал.1 ГПК на основание молба от 19.12.2016 г., представена по делото.
По делото е разпитана
свидетелкатаЛ.П., която твърди, че с ищцата са съседи, и че ищцата е живяла в
процесния апартамент със съпруга си през целия период от 2000 г. до 2013-14 г.
без прекъсване.За посочения период свидетелката не е виждала друг в
апартамента.
Свидетелката С.И. заявява, че е
счетоводител във фирмата на ищцата от 2011 г. и заедно с плащането на данъците
на фирмата е плащала и данък за апартамента, като не знае дали данъкът касае
целия имот или ½ от задължението.Свидетелката твърди, че е виждала
сестрата на ищцата веднъж преди 5-6 години на рождения й ден.Твърди, че ищцата
е била домакиня, а сестра й е седяла като гост.От ищцата знае, че сестра й
никога не е оставала да пренощува в апартамента.Офисът на фирмата на ищцата е в
съседен апартамент и за периода от 2011 г. свидетелката не е виждала друг освен
ищцата и съпруга й да ползва апартамента.През годините е имало майстори, които
са извършвали ремонтни дейности в апартамента
С протоколно определение от
13.02.2020 г. първоинстанционният съд е изключил от доказателствения материал
споразумение от 16.01.2003 г.
Пред въззивната инстанция е
разпитан свидетеля Д. У.-съпруг на ищцата, който твърди, че знае за сключено
между ищцата и ответницата споразумение в Брюксел на 16.01.2003 г.Твърди, че е
прочел съдържанието на документа, който е бил съставен в апартамента на Т..Твърди,
че ищцата се е върнала с ксерокопие от документа, и че споразумението е касаело
разделянето на собствеността на недвижимите имоти между тях, вкл. процесния
апартамент.Съгласно това споразумение Ц. е трябвало да получи целия апартамент,
а Т.-земите в Баня и Карлово.Свидетелят твърди, че Т. е трябвало да отиде в
българското посолство да завери подписите, а след това да дойде в България и да
отидат при нотариус.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
За да отхвърли
иска първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала, че периода,
през който е владяла процесния имот,
както и промяната в намерението да превърне държането на идеалната част на
ответника във владение.
Съгласно чл.124,
ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.С оглед на изложените
твърдения от ищцата, че с ответницата са били постигнали предварително
споразумение относно ползването на процесния имот, което впоследствие не е било
оформено документално, и че е налице спор относно собствеността върху същия,
като ответницата е завела дело срещу ищцата за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на основание чл.31, ал.2 ЗС, претендирайки да е
съсобственик на ½ идеална част от жилището, съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяване на положителния установителен иск и същият се
явява допустим.
От събраните
доказателства се установи, че страните по делото са наследници на Б.Д.Б. и на Л.Д.Б.,
които са били собственици на процесния апартамент.Ищцата основава правото си на
собственост с твърдението, че е придобила наследената от ответницата ½
идеална част на основание изтекла в нейна полза придобивна давност през периода
16.01.2003 г.-16.01.2013 г., и че от 17.01.2013 г. е станала изключителен
собственик на имота. За да е налице посоченото придобивно основание, ищцата е
следвало да докаже, че е ползвала имота през посочения период, и че е
превърнала държането на наследствената идеалната част на ответницата във
владение, като това е станало достояние на ответницата.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото е установено, че ищцата е ползвала процесния имот през исковия период.За да е налице обаче претендираното от ищцата придобивно
основание е необходимо тя да е отблъснала владението на ответницата, като й
противопостави намерение да владее целия имот само за себе си.Това превръщане
на държането на идеалната част на сънаследника във владение следва да е
намерило външна изява по категоричен и нетърпящ друго тълкуване начин и да е
достигнало до знанието на ответницата.Това е така, тъй като презумпцията
на чл.69 ЗС не намира приложение в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване.В тази
хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните
части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до
знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните
да предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно
невъзможно /решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на ВКС;
решение № 60126/21.01.2022 г. по гр. д. №
4044/2020 г., І ГО на ВКС и др./.Упражняваната от ищцата фактическа
власт върху имота обаче не доказва намерение за своене.Фактът, че един от
сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без
противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на
владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота,
независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с
неползването на вещта собствеността не се губи.Непротивопоставянето на
останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство
за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други
факти за постигане на съгласие за владение /решение № 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/.В случая е налице и
противопоставяне през исковия период от страна на ответницата с изпращането на
нотариална покана, връчена на ищцата на 19.05.2008 г., с която същата
претендира обезщетение за лишаване от ползване на наследствената й част от
наследствения апартамент, считано от 01.04.2005 г.Настоящият съдебен състав
счита за неоснователно възражението на ищцата за ненадлежно връчване на
поканата, тъй като връчването е удостоверено съгласно чл.50 ЗННД вр. чл.44,
ал.2 ГПК.Нотариалното удостоверяване на връчването на нотариална покана има
характер на официален свидетелстващ документ и се ползва се с обвързваща
доказателствена сила за удостоверените в документа факти съгласно чл.179 ГПК
/решение № 29 от 28.06.2018 г. по т.д. № 1738/2017 г., І ТО на ВКС/.
По
делото не е установено ищцата да е отправила ясни изявления към ответницата, че
владее нейната идеална част, нито да е демонстрирала по друг явен начин
намерението си за своене и да не е допускала ответницата в имота.Напротив,
свидетелката И. твърди, че на рождения й ден Т. е била в апартамента.Впечатлението
на свидетелката, че ищцата се е държала като домакиня, а ответницата-като гост
не може да се тълкува като отблъскване на владението на ответницата предвид
обстоятелството, че ищцата живее постоянно в имота, а ответницата го е посетила
инцидентно и е обичайно ищцата да проявява такова поведение.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не са противоречиви
и възпроизвеждат лични впечатления.
Разпитаният
по делото свидетел Д.У. не е присъствал на съставянето на споразумението от
16.01.2003 г. и възпроизвежда споделеното от ищцата, видял е само ксероксно
копие на документа, не и оригинала, поради което съдът счита, че не е проведено
пълно доказване, че такъв документ е бил съставен и подписан от страните.Дори и
да се приеме, че е бил съставено такова споразумение, същото не е достатъчно да
установи намерение за своене на ищцата, а представлява предварително съгласие
между страните за последваща делба на наследствените имоти, не и съгласие за
разпределение на владението доколкото липсват изрични изявления в тази насока.В
подкрепа на този извод е и последващото поведение на страните, изразяващо се в
предявяване на искове за заплащане на обезщетение и за делба на имота.
Не
може да се тълкува като отблъскване на владението на ответницата смяната на
бравата, тъй като не е установено, че това действие е било извършено с цел
лишаване на ответницата от владение, а не по други причини, още повече, че тя
не живее в страната.Действията по смяна на брава
и ключалка, както и по извършване на ремонти могат да бъдат извършени с цел
подобряване условията на живот в имота, както и с цел неговата защита, т.е. и
по съображения различни от намерението вещта да се свои /определение № 371/25.09.2020
г. по гр. д. № 1391/2020 г., І ГО на ВКС/.
Ирелевантно
към предмета на спора е обстоятелството дали процесният имот е деклариран в
данъчната служба и кой е плащал данъчните задължения.
Други
оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
По
изложените съображения съдът счита, че предявеният положителен установителен
иск е недоказан и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По делото не е установено
въззиваемата да е направила разноски пред настоящата инстанция, поради което
такива не следва да й се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79131 от 30.04.2020 г. на СРС, 24 с-в, по
гр.д.№ 16712/2018 г. в обжалваната част.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.