Решение по дело №413/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на П.Т.Г. срещу заповед № 23-0819-000210/16.02.2023 г. на полицейски инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

С оспорване на посоченото в заповедта обстоятелство, че на 16.02.2023 г. около 00:15 ч. жалбоподателят е управлявал превозното средство – лек автомобил „Сеат леон“ с рег. № Н****ВС, след употребата на наркотични вещества, се иска заповедта да бъде отменена поради отсъствието на визираните в нормата на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за издаването й.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощниците на жалбоподателя адвокат П.Б. и адвокат П.М., който в с. з. на 04.10.2023 г. претендира при отмяната на заповед № 23-0819-000210/16.02.2023 г. на доверителя му да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, се представлява по делото от пълномощниците си юрисконсулт Г. Г. и юрисконсулт Б. Й., които от името на доверителя си изцяло оспорват подадената жалба. В с.з. на 04.10.2023 г. в пледоарията по съществото на спора юрисконсулт Й. сочи, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на нормите на ЗДвП и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като нормативната уредба изрично предвижда възможност установяването на употребата на наркотични вещества да бъде извършено както с техническо средство, така и с кръвна проба. В тази връзка се позовава на приложената по административната преписка разпечатка от техническото средство, доказваща употребата на наркотични вещества от водача. Претендира при отхвърляне на оспорването в полза на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК индивидуален административен акт, съгласно чл. 172 ал. 5 ЗДвП, предявена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.

По основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, заповед № 23-0819-000210/16.02.2023 г. на жалбоподателя П.Т.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В съдържанието на заповедта прилагането на мярката е мотивирано с обстоятелството, че на 16.02.2023 г., около 00:15 ч. в гр. Варна по бул. „Цар Освободител“, посока центъра, до автосервиз „Стъни ауто“, Г. е управлявал след употребата на наркотични вещества собствения си лек автомобил „Сеат леон“, рег. № Н****ВС, като употребата на наркотични вещества била установена с техническо средство Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, с проба № 145, отчела положителен резултат за амфетамин. Прието е, че с това си поведение водачът е нарушил императивната разпоредба на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ ЗДвП, забраняваща на водача на пътно превозно средство да го управлява след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Наред с тестването с Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, на Г. е бил издаден и талон за медицинско изследване № 0176469, което обстоятелство освен, че е вписано в заповедта, се потвърждава и от приложеното по преписката заверено копие на документа. От изпратеното по делото писмо изх. № 1542/14.07.2023 г. /с. д. № 10834/18.07.2023 г./ на началника на МБАЛ - Варна към ВМА – София се установява, че в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна са постъпили по издадения талон за изследване № 0176469/16.02.2023 г. биологични проби от лицето П.Т.Г., лаб. № 10103 и лаб. № 10104, за извършването на химико-токсикологичен анализ, но поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки с аналогични задачи, предхождащи по време процесната, възложеният анализ все още не е извършен. Липсата на промяна в това обстоятелство се потвърждава в с. з. на 04.10.2023 г. от процесуалния представител на ответника юрисконсулт Й..

Освен копието на талон 0176469, по административната преписка е приложен и резултатът от направената на П.Т.Г. на 16.02.2023 г. в 00:21:16 ч. проба № 145 с Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, потвърждаващ вписаното в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП обстоятелство, че водачът е управлявал превозното средство след употребата на амфетамин.

От приложения по преписката Протокол *********-10000 за извършена на 29.11.2022 г. периодична сервизна проверка на техническото средство Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, се потвърждава годността за използването му към момента на тестването на водача на 16.02.2023 г., като се има предвид, че според отразеното в протокола проверката, респективно направеното при нея заключение за годност на техническото средство, са със срок на валидност 12 месеца. Същевременно от приложената по преписката заповед № 8121з-392/21.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че на основание правомощието си по чл. 1 ал. 4 от Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП /отменена с § 6 ПЗР на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП/ и чл. 33 т. 9 ЗМВР министърът е определил проверката за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества от водачите на МПС да се извършва с тест Dreger Drug Check 3000.

За установеното от контролните органи по ЗДвП неправомерно деяние, изразено в нарушаването на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ ЗДвП, на П.Т.Г. е съставен и АУАН, серия GA, № 814993/16.02.2023 г. от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, като впоследствие с издадена на основание чл. 54 ал. 1 т. 9 ЗАНН Мотивирана резолюция № 23-0819-М000067/16.02.2023 г. образуваното въз основа на АУАН, серия GA, № 814993/16.02.2023 г. административнонаказателно производство е прекратено от АНО, предвид образуваното за деянието, осъществяващо и състава на престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, досъдебно производство № 56/2023 г. /и двата документа са приложени по преписката/.

За установяване на правомощието на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да осъществяват контрол по пътищата по смисъла на чл. 165 ЗДвП по преписката е приложена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с т. 1.3.1 на която той е определил полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ в ОД на МВР да осъществяват в рамките на обслужваната от тях територия контрола по ЗДвП за дейностите по чл. 165 ЗДвП.

Относно компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, по преписката е приложена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с т. 1.8 на която, в упражнение на предоставената му с чл. 172 ал. 1 ЗДвП възможност за делегиране на правомощия, той е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна.

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 165 ал. 2 т. 1 предл. първо ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, а съгласно т. 3 на същата алинея, предл. последно, те не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 1 ал. 3 от издадената на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Според чл. 1 ал. 5 от същата наредба тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

Преценката на действащата норматива уредба сочи на неоснователността на възражението на жалбоподателя за отсъствието на материално-правни предпоставки за прилагане с оспорената заповед на предвидената с чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Разпоредбата изрично предвижда, че за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага като принудителна административна мярка временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

От анализа на разпоредбата е видно, че една от визираните в нея хипотези, при които следва да се приложи процесната ПАМ, е свързана с управлението на моторното превозно средство от водач, употребил наркотични вещества или техни аналози, като възможните начини за установяване на употребата са с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. По преписката са налице безсъмнени данни за тестването на водача с преминалото през периодична сервизна проверка техническо средство Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, при което пробата е отчела положителен резултат за амфетамини – обстоятелство, което изрично е намерило отражение в издадената заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП. Действително, чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. От данните по делото става ясно обаче, че изготвянето на предвидения в чл. 24 ал. 2 от наредбата протокол с резултата от извършеното по реда на наредбата химико-токсикологично изследване, меродавно за установяването на употреба на наркотични вещества или техни аналози, ще се забави значително във времето. След като обаче към момента на издаване на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП административният орган е разполагал с положителния резултат за амфетамин от пробата на водача с Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, то това обстоятелство е било напълно достатъчно по смисъла на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, за да му наложи предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка. При наличието на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки административният орган действа в условията на обвързана компетентност като няма право на преценка дали да наложи или не принудителната административна мярка. Единствено с нейното прилагане би се реализирала преустановителната й функция относно нарушението, регламентирана изрично в чл. 171 т. 1 ЗДвП, намиращ се в кореспонденция с чл. 22 ЗАНН.

След влизането на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП в законна сила евентуалното приключване на изследването, което е извършено въз основа на талон № 0176469, с резултат, сочещ на отсъствието в кръвта на водача на наркотични вещества или техни аналози, каквото е и твърдението му в жалбата, би било основание за административно производство по глава ХІV, раздел І АПК /основание в чл. 239 т. 1 АПК/. Към този момент обаче положителният резултат за амфетамин в направената проба № 145 с Dreger Drug Test-5000, фабр. № ARAM-0004, със съдържащите се по преписката доказателства за това е достатъчно основание да се приеме наличието на една от алтернативно установените в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално правни предпоставки, обуславящи прилагането на предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка.

Преследваната с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, безсъмнено има за цел да осигури безопасността на движението по пътищата и по този начин да способства за ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в страната, нерядко с човешки жертви.

Съвкупната преценка на изложените фактически и правни доводи обуславя краен извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи от съда в минималния размер от 100 /сто/ лева по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.Г. срещу заповед № 23-0819-000210/16.02.2023 г. на полицейски инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА П.Т.Г., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

	Съдия: