Р Е Ш Е Н И Е №
84
гр. Перник, 23.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА
ПАВЛОВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
при секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 684 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 157 от 09.10.2017 г., постановено по гр. дело № 498/2017 г. по описа
на Радомирски районен съд, са уважени предявените от А.А.Д. против ТП Държавно
горско стопанство Земен кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено
със заповед № ***, издадена от директора на ТП Държавно горско стопанство Земен,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност *** в ТП Държавно горско стопанство Земен,
и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през
които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 02.05.2017
г. до 02.11.2017 г. общо в размер на сумата от 5752.28 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 29.06.2017 г.,
до окончателното й заплащане.
Решението
на Радомирски РС е обжалвано изцяло от ответника. Въззивникът излага оплаквания
за постановяване на обжалваното решение при неправилна преценка на
доказателствата, нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Навежда се, че нарушението е ясно и конкретно описано в
заповедта, налице е период на извършеното дисциплинарно нарушение, установен от
констативен протокол от 08.03.2017 г., имащ характер на официален свидетелстващ
документ, който първоинстанционният съд не е възприел, и неправилно е обсъдил
събраните пред него свидетелски показания, и други доказателства, установяващи че
описаното в уволнителната заповед нарушение е извършено от ищеца, на който е
възложено осъществяването на контрол за изпълнение на дейностите по опазването
на охранителен участък *** на територията на Горско-стопански участък *** и
който от 01.03.2017 г. по вътрешно заместване е осъществявал и задълженията на
длъжността ***. Иска решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемият
в отговора на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност,
като поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно, тъй като то е
постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество
– основателна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Радомирски
РС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
За
да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че
между страните е съществувало действително трудово правоотношение, по което А.Д.
е полагал труд на длъжността ***. Радомирски РС е приел, че работодателят
незаконосъобразно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение,
тъй като в процеса на доказване не е установено чрез пълно и главно доказване,
като предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е извършено от ищеца
посоченото в заповедта нарушение както относно времето на неговото извършване,
така и относно възложените му задължения по съществувалото между страните трудово
правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че посочените в заповедта
задължения по опазване на поверени горски територии, чието неизпълнение е санкционирано
от работодателя, не са били част от възложените такива на ищеца по трудовото му
правоотношение с ответника за длъжността ***, а и последното било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради което ответникът не е разполагал с
възможността да упражни дисциплинарната си власт за нарушения на трудовата дисциплина,
извършени на заеманата по прекратеното трудово правоотношение длъжност.
Тежестта
на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението,
носи въззивникът в настоящото производство – ТП Държавно горско стопанство
Земен, като законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 във вр. с
чл. 190, чл. 194, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ.
Първото
процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение,
което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да
наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност
на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя
към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на работника
да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура.
От
заповед № *** на директора на ТП ДГС Земен и обяснения вх. № *** г. се установява,
че на уволнения служител е предоставена възможност да вземе отношение по релевираните
в уволнителната заповед обстоятелства.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед,
в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се
осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на
трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се
очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението.
От
предметното съдържание на уволнителната заповед № *** на директора на ДП ДГС
Земен се установява по делото, че дисциплинарното наказание е наложено на въззиваемия-ищец
А.Д. на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, затова че
през периода м. октомври – м. декември 2016 г. като *** и *** в ТП ДГС Земен не
е осъществил дължимия контрол на горските територии в поверения му охранителен
участък в землището на с. ***, Община ***, с което е допуснал извършване на незаконна
сеч в поотдели 221н, 221у и 221м без издадено позволително за сеч и без да отбити
в основата с КГМ на 1032 броя дървета от зимен дъб на обща площ от 20 дка и
извоз на незаконно добитата дървесина от посочените поотдели, установени при извършени
проверки на 27.02.2017 г., 02.03.2017 г. и 07.03.2017 г. от служители на Югозападно
държавно предприятие Благоевград, ДП ДГС Земен и РУ - Радомир, и с поведението
си е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в извършена злоупотреба
с доверието на работодателя и неизпълнение на възложената му работа и възложени
трудови задължения по заповед № *** и заповед № *** на директора на ТП ДГС Земен.
При така очертаното предметно съдържание на уволнителната заповед въззивният
съд намира, че дисциплинарната отговорност на ищеца А.Д. е реализирана въз основа
на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.
195, ал. 1 от КТ реквизити. В същата са посочени нарушителят, описано е нарушението
на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на
работодателя и неизпълнение на възложени му трудови задължения, включително и тези
по посочените заповеди, поради неполагането на дължимата грижа за осъществяването
на контрол на горските територии в поверения му охранителен участък и довело до
определен неблагоприятен резултат за работодателя, съответно осъществяващо състава
на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ.
Посочено е също не само кога е извършено описаното в уволнителната заповед
нарушение на трудовата дисциплина, но и кога същото е установено, а в случаите,
когато нарушението на трудовата дисциплина се изразява в бездействие – неосъществен
контрол, дължим от служителя въз основа на възложените му трудови задължения,
което е продължило за определен период, каквото е и описаното в уволнителната
заповед, изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ е спазено с посочването на момента
на неговото установяване. Процесното дисциплинарно наказание е наложено и в преклузивните
срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ – твърдяното нарушение на трудовата дисциплина
е извършено през периода м. октомври – м. декември 2016 г. (момента на извършване
на незаконната сеч и извоз на незаконно добитата дървесина), установено е при
осъществени проверки на 27.02.2017 г., 02.03.2017 г. и 07.03.2017 г.,
служителят е ползвал разрешен от работодателя му законоустановен отпуск от 24.04.2017
г. до 28.04.2017 г., а дисциплинарното наказание е наложено по арг. от чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ с връчването на уволнителната заповед на 02.05.2017 г. Предвид
тези съображения настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията
на ищеца за незаконност на уволнението поради липса на описание на конкретно нарушение
на трудовата дисциплина и на точно установено време на неговото извършване, несъответствие
на описаното в заповедта със законния текст на наложеното наказание и
неспазване на преклузивните срокове за ангажиране на отговорността му.
По
делото се установява от представените по делото констативни протоколи от
27.02.2017 г., 02.03.2017 г. и 08.03.2017 г., съставени въз основа на извършени
проверки от служители на Югозападно държавно предприятие Благоевград и ТП ДГС
Земен, че при извършени на 27.02.2017 г. и 02.03.2017 г. проверки на терен са констатирани
осъществени през периода м. октомври – м. декември 2016 г. незаконна сеч в
поотдели 221н, 221у и 221м на охранителен участък ***, попадащ в
горско-стопански участък (ГСУ) ***, без издадено позволително за сеч и без да
отбити в основата с КГМ на 1032 броя дървета от зимен дъб на обща площ от 20
дка и извоз на незаконно добитата дървесина от посочените поотдели, за които
отговаряли *** Н. Я. и *** А.Д. (въззиваемият-ищец в настоящото производство)
при ТП ДГС Земен, съответно по заповед № РД-07-144 от 10.08.2016 г. за възлагане
опазването на охранителния участък *** от ГСУ *** на *** Н.Я. и заповед №
РД-07-2 от 05.01.2016 г. за възлагане на контрола по опазване на горските
територии на територията на ГСУ *** на *** инж. А.Д.. Тези констативни протоколи,
включително и протоколът от 08.03.2017 г., съставен в присъствието на ищеца А.Д.
и подписан от него, без да е направил възражения по извършеното с него констатации
и дадени предписания, представляват официални удостоверителни документи по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като по арг. от чл. 8, ал. 1 във вр. с
чл. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
са съставени от надлежно оправомощени длъжностни лица – служители на държавно
предприятие по чл. 163 от ЗГ и държавно горско стопанство, и по установения в
закона ред, поради което се ползват с материална доказателствена сила досежно извършените
от тях действия по установяване на незаконната сеч и извоз на незаконно добита
дървесина в поотделите на охранителен участък ***, попадащ в ГСУ ***,
включително и относно времето на тяхното извършване, и констатираните пропуски
при изпълнение на дейностите по опазване на горските територии. Посочването на
данните – цвят на отрязани пънове, ниска сеч, състояние на вършина и клони след
сечта и дебелината на снежната покривка през м. януари 2017 г., за времето на извършване
на констатираните при проверката незаконна сеч и извоз, съответно на констатираните
пропуски при изпълнение на дейностите по опазване на горските територии,
обосновават извода кога те са осъществени, а не води до липсата на данни за
това правнорелевантно обстоятелство. А и както бе посочено констативният
протокол от 08.03.2017 г., посочен в мотивите на уволнителната заповед, е съставен
в присъствието на ищеца и подписан от него, поради което за установените по него
факти, включително и кога са извършени, той представлява и извънсъдебно признание
за тяхното осъществяване, като последното, преценено в съвкупност с останалите
доказателства води до изясняване на действителното фактическо и правно положение
между страните по арг. от чл. 175 във вр. с чл. 10 от ГПК.
Нещо
повече, от показанията на св. Н.П. – работил като *** в подотдел 221у, и св. Н.Я.
– *** за процесния охранителен участък, и дадените от последния обяснения от
17.03.2017 г., доказателствената стойност на които като частен свидетелстващ
документ, обективиращ свидетелски показания в писмена форма, съдът преценява с
оглед на всички събрани по делото доказателства по арг. чл. 235, ал. 2 от ГПК,
се установява, че през периода м. октомври – м. декември 2016 г. не са извършвани
възложените от директора на ТП ДГС Земен ежеседмични проверки за опазване на поверената
със заповедта територия, съответно не е извършвана проверка за провеждането им
от горския надзирател и не е възлагано извършване на такива от ищеца, заемащ
през този период длъжността *** и явяващ се пряк ръководител на *** Н.Я. (така
и трудов договор, длъжностна характеристика на *** и заповеди № РД-07-2 от
05.01.2016 г. и № РД-07-144 от 10.08.2016 г. на директора на ТП ДГС Земен). В
показанията си св. Н.П. изрично заявява, че не знае къде се намират проверяваните
подотдели 221н и 221м, а че при посещенията си в подотдел 221у, където до края
на м. декември 2016 г. е осъществявало дейност търговското дружество, за което
е работил като ***, и които посещения били между 5 – 10 през периода м. октомври
– декември 2016 г., не бил виждал ищеца и осъществяване на сеч в съседни
територии, като не бил и уведомяван за осъществяване на такава. От показанията
на св. Н.Я. и дадените от него обяснения, преценени по реда на чл. 235, ал. 2
от ГПК, се изяснява по делото, че извършените от него като *** проверки на
терен през посочения период са били не повече от четири, като такива не е извършвал
по възлагане на ищеца, а и незаконната сеч в процесните подотдели, макар и гледката
от нея да е била шокираща, е било трудно да се възприеме, тъй като периферията
на гората била изцяло от черен бор. Предвид периодичността на посещенията на
св. Н.П., броя на същите през процесния период и при това само за един от
процесните подотдели, и броя на извършените от св. Н.Я. проверки за същия
период, показанията на същите не само не водят до различен извод относно времето
на установената с констативните протоколи незаконна сеч и извоз в проверяваните
подотдели, осъществяването на които е безспорно между страните, но и потвърждават
констатираните пропуски при изпълнение на дейностите по опазване на горските
територии.
Следователно
при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че през периода м. октомври – декември 2016 г. ищецът А.Д.
като *** при ответника не е осъществил дължимия контрол при изпълнение на
дейностите по опазване на поверения му охранителен участък на с. ***, Община ***,
включен в трудовите му задължения. Включването в трудовите му задължения на функцията
по контрол при изпълнението на дейностите по опазване на горските територии,
включени в територията на ГСУ ***, се доказва по делото както от длъжностна
характеристика на ***, според която част от основите задължения са свързани с
организиране работата на горските надзиратели и извършване на проверка по
документи и терен на осъществяваната от тях дейност, така и от посочените в
уволнителната заповед заповеди № *** и № *** на директора на ТП ДГС Земен за
възлагане на ищеца на задължения по контрол при изпълнението на дейностите по
опазване на горските територии, включени в територията на ГСУ *** и част от които
е охранителен участък с. ***. Знанието на ищеца за посочените заповеди не е
оспорено от него, а и същото се установява както от наведените от него доводи в
исковата молба сочещи, че те се отнасят само за възложените задължения на
длъжността ***, която той не е заемал към момента на прекратяване на трудовото
му правоотношение, и възлагането на контрола по заповедта от 10.08.2016 г. на
друг служител при ответника, така и от констативния протокол от 08.03.2017 г.,
съставен в присъствието на ищеца и подписан от него. Със заповедта от
10.08.2016 г. на директора на ТП ДГС Земен са обособени охранителните участъци
и разпределени функциите на горските надзиратели, но се нея не е отменена
заповед от 05.01.2016 г., възлагаща конкретно функцията по контрол на ищеца за
територията на ГСУ ***, поради което съдът намира за неоснователни наведените
от него доводи в обратния смисъл. След като в трудовите задължения на ищеца при
заемане на длъжността *** при ответника са били включени функции по контрол при
изпълнението на дейностите по опазването на горските територии, включени в
територията на ГСУ ***, неосъществяването им несъмнено съставлява извършено от
него нарушение на трудовата дисциплина.
Работодателят
е подвел така установеното нарушение на трудовата дисциплина като такова по чл.
190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ – злоупотреба с неговото доверие и друго тежко
нарушение на трудовата дисциплина.
Неупражненият
от ищеца контрол при изпълнение на възложените му задължения като *** при
ответника съставлява не само тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ, предвид възложените му от работодателя функции, сочещи
за оказано по-високо доверие към него и свързани с по-висока степен на отговорност
при изпълнение на работата, но и злоупотреба с доверието на работодателя по чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ поради осъществяването на бездействие - неполагането на
дължимата грижа при изпълнението на така възложените му трудови функции по
контрол, което е израз на несъблюдаване на дължимото съгласно чл. 125 и чл. 126,
т. 9 от КТ поведение от него на добросъвестност и доверие в отношенията
служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е съставомерно
не само тогава, когато е извършено умишлено, т.е. когато предпоставя намерение
за извличането на облагата или в увреждането на работодателя, но и когато е
налице деяние (действия или бездействие), сочещо на неполагането на дължимата
грижа при изпълнение на възложените трудови задължения и компрометиращо
оказаното му доверие, при което служителят е злепоставил интересите на
работодателя – в този смисъл е и задължителната за съдилища практика на ВКС
(решение № 80 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 4679/2008 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение
№ 214 от 8.07.2011 г. по гр. д. № 1822/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 242
от 21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 242 от
21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 3 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, IV г. о., и други). В разглеждания
случай ищецът не е положил дължимата грижа за осъществяването на възложените му
функции по контрол при изпълнение на дейностите по опазване на горските
територии, включени на поверената му територия на ГСУ ***, с което същият не
само е компрометирал оказаното му от работодателя доверие, но и за последния за
настъпили неблагоприятни последици, изразяващи с незаконни ползвания и
увреждания на обща площ от 20 дка от процесните подотдели, поради което извършеното
от него нарушение на трудовата дисциплина е тежко и обосновава налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Въззивният
съд намира, че в случая потестативното право на работодателя за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на служителя поради ангажиране на
дисциплинарната му отговорност за горепосоченото нарушение на трудовата дисциплина
не е погасено поради преустановяване на трудовото правоотношение между страните
за длъжността *** и заеманата на длъжността *** за охранителен участък с. ***,
намиращ се на територията на ГСУ ***, към момента на връчването на процесната
уволнителна заповед. От представените трудови договори, допълнителни споразумения
и заповеди се доказа по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
въз основа на което ищецът А.Д. през периода от 01.04.2015 г. до 14.02.2017 г.
е заемал длъжността *** при ответника, а от 14.02.2017 г. до 02.05.2017 г. –
длъжността ***, като от 01.03.2017 г. до прекратяване на трудовото правоотношение
помежду им с процесната уволнителна заповед той е изпълнявал по вътрешно съвместителство
съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ и длъжността *** на ГСУ *** (така заповед № ***).
С подписаните между страните заповед № *** и трудов договор № *** е постигнато
изменение на съществувалото помежду им трудовото правоотношение по взаимно
съгласие съгласно чл. 119 от КТ, въз основа на което на ищеца е възложено изпълнението
на работа за друга длъжност – ***, а не прекратяване на трудовото правоотношение
между страните. Предвид изложеното и установяването от работодателя на нарушение
на трудовата дисциплина, осъществено от служителя, макар и при заемането на предходната
длъжност, за него е съществувала възможността да ангажира дисциплинарната му
отговорност. Дори и условно да се приеме, че такова прекратяване е налице, към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е осъществял и работата
за длъжността *** на ГСУ ***.
Следователно,
преценено от субективна и обективна страна, процесното нарушение на трудовата
дисциплина се явява тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 190, т. 4 и т. 7 от КТ, като наложеното дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразно нормативните изисквания,
предписани в чл. 189 от КТ.
След
като главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаването
на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва
да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето,
през което въззиваемият е останал без работа поради уволнението.
Тъй
като изводите, до които настоящият състав на въззивния съд е достигнал, не
съвпадат с крайните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение
трябва изцяло да бъде отменено, а предявените кумулативно обективно съединени
искове да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция на основание чл.
273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззивника-ответник трябва да се
присъди сумата 1165.05 лева, представляваща сбора на заплатените от него разноски
за държавна такса за въззивното обжалване от 165.05 лева и за адвокатско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции от 1000.00 лева.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 157 от 09.10.2017 г., постановено по гр. дело № 498/2017 г.
по описа на Радомирски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против ТП
Държавно горско стопанство Земен, ЕИК 2016275060283, със седалище и адрес
на управление: гр. Земен, ул. Пещерско шосе № 20, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение,
наложено със заповед № ***, издадена от директора на ТП Държавно горско стопанство
Земен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му
на заеманата преди уволнението длъжност *** в ТП Държавно горско стопанство
Земен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение от 5752.28 лева за периода от 02.05.2017
г. до 02.11.2017 г., през който е останал без работа поради незаконно уволнение
с посочената заповед.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП Държавно горско стопанство Земен,
ЕИК: 2016275060283, със седалище и адрес на управление: гр. Земен, ул. Пещерско
шосе № 20, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1165.05 лева, представляваща разноски
по производството пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.