№ 1000
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330201831 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Максима България“ ЕООД против
Наказателно постановление № 000002 от 14.02.2022г., издадено от
Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,
с което на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 6000 лв.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и по-конкретно:
-издадената Заповед № 135/20.02.2017г. касаела конкретна
заблуждаваща практика, относима към минал период от време, но
същата нямала общо превантивно действие и не можела да повлече
административно-наказателна отговорност за бъдещи нелоялни търговски
практики;
- издадената Заповед № 135/20.02.2017г. касаела налична нелоялна
търговска практика за конкретна стока, която била различна от процесната,
поради което чл. 210в бил неприложим;
1
-деянието не било извършено в условията на повторност, доколкото
НП № К-0051284/16.08.2021г. било влязло в сила, след датата на извършване
на процесното деяние;
-в случая можел да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Моли се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на санкцията
до законоустановения минимум. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
От приложената по делото разписка е видно, че НП е връчено на
11.03.2022г. 14-дневния срок за обжалване (в редакцията на чл. 59, ал.2
ЗАНН след измененията с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021) изтича
на 25.03.2022г. Жалбата е получила входящ номер в наказващия орган от дата
28.03.2022г.
От изисканата по служебна инициатива на съда информация се
установява, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор-ЕКОНТ, като
видно от приложената товарителница, е получена от пощенския
оператор на дата 25.03.2022г.
Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на
чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата
или другите книжа са постъпили в пощата.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От доказателствата по делото се установява следваната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от длъжностни лица на К3П с КП № К-
2
2691755 от 22.10.2021г. и след произнасяне на Комисията с протокол № 25
от 15.12.2021г. е установено, че на 22.10.2021г. „Максима България" ЕООД
в нарушение на издадената Заповед № 135 от 20.02.2017г. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП) в сила от
19.09.2019г. е приложил забранената му за прилагане заблуждаваща
нелоялна търговска практика- „търговецът да предоставя невярна и
подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки,
включително и на бонбони Airwaves, чрез поставен етикет, в нарушение
на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от
Закон за защита на потребителите.“
В Регионална дирекция Пловдив при K3II е постъпила жалба от
потребител, заведена с вх..№ П-03-1270/13.10.2021г. относно системна
разлика в цените на стоките в магазин „Т-маркет", намиращ се в гр.
Пловдив, ул. „Йордан Гавазов" № 23, стопанисван от „Максима България“
ЕООД с ЕИК *********.
Във връзка с постъпилата жалба, на 22.10.2021г. длъжностни лица на
Регионална дирекция Пловдив са извършили проверка в магазин „Т-маркет“,
намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Йордан Гавазов“ № 23, стопанисван от
„Максима България“ ЕООД, с ЕИК *********.
В хода на проверката е извършена контролна покупка на:
- 1 бр. кафе Bianchi без кофеин 100гр. с обявена продажна цена на
етикета 1,39 лв.;
-1 брой Йогурт Mlekovita праскова/нар- 350гр., с обявена цена 1.39 лв.;
-1 брой Топено сирене Fivepi чедър, с обявена цена 1,59лв.;
-1 брой Сос Maggi Чеснов 220гр. - 2.99лв.
и е издаден касов бон № ********* от 22.10.2021 г ., в т.ч маркиращ
продажбата на Кафе Bianchi без кофеин 100 гр., на стойност 1.99 лв.
Констатирана е заблуждаваща нелоялна търговска практика,
изразяваща се в предоставянето чрез етикет на невярна и подвеждаща
информация за цената на Кафе Bianchi без кофеин 100гр. ( на етикета е
отбелязана цена 1,39 лева, докато действителната продажна цена е 1,99
лева), прилагането на която има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би
3
взел без използването на търговската практика.
През 2017 г. има произнасяне на КЗП с Протокол № 05/01.02.2017 г. за
прилагане на нелоялна търговска практика от „Максима България“ ЕООД. На
20.02.2017 г. е издадена заповед № 135 на председателя на КЗП, с която е
забранено на „Максима България" ЕООД с ЕИК *********, при упражняване
на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а
именно: „търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация
относно цената на предлаганите стоки, включително и на бонбони
Airwaves, чрез поставен етикет, в нарушение на чл.68д, ал.1,
предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от Закон за
защита на потребителите.“
Заповедта е връчена и обжалвана. С Решение № 5357 от 10.04.2019 г.
на Върховният административен съд на Република България, е оставено в
сила Решение № 5420 от 19.09.2017 г. на Административен съд София град и
заповед № 135 от 20.02.2017 г. е потвърдена.
Нарушението е извършено на 22.10.2021 г. Място на извършване на
нарушението е гр. Пловдив, ул. „Йордан Гавазов“ № 23.
Съдът намира, че приетото за установено в АУАН и НП изцяло
кореспондира с реализиралото се в действителността, доколкото се
установява от:
-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените по делото писмени доказателства: Констативен Протокол
№ К-0134457, констативен протокол № К-2691755, ведно с приложени касови
бонове, сигнал № 01-111545-12.10.2021г., констативен протокол № 0134271,
фотоалбум към извършената проверка, Решение № 5367/10.04.2019г. по
адм.д. 12657/2017г. на ВАС, с което е оставена в сила Заповед № 135 от
20.02.2017г. на председателят на КЗП.
В посочените доказателствени материали не са налице противоречия,
същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват фактическата
обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
4
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповеди №
289/04.07.2019г. и 680/23.12.2021г. се установяват компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на
22.10.2021г. и е установено на същата дата. АУАН е издаден на 06.01.2022г.,
а НП - на 14.02.2022г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по
давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Изключително подробно са описани обстоятелствата при
които е допуснато нарушението, както и извършените действия на
контролните органи по неговото установяване.
Коректно са индивидуализирани в АУАН и НП и датата на
извършване и установяване на нарушението. Посочена е датата, на която
КЗП е сигнализирана от потребител за потенциално извършвано нарушение
13.10.2021. По повод сигнала е извършена на 22.10.2021г. нарочна
проверка, като нарушението е установено чрез контролна покупка.
Респективно 22.10.2021г. правилно е отразена в НП като дата едновременно
на извършване, установяване на нарушението и откриване на нарушителя,
доколкото предмет на повдигнатото административно обвинение е именно
стоката- кафе Bianchi, закупено по време на контролната сделка.
АУАН е съставен в присъствието на представител на наказания субект,
разполагащ с изрични пълномощия да получава АУАН и НП , поради
което в максимална степен е охранено правото му на защита.
ПО НАЛИЧИЕТО НА НЕЛОЯЛНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА
При вярно установена фактическа обстановка правилно е приложен и
5
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП въвежда императивна забрана на всички
нелоялни търговски практики.
В чл. 68г, ал.1 ЗЗП е дадена дефиниция на общия състав на нелоялната
търговска практика, а именно: „всяка търговска практика, от страна на
търговец към потребител която противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и която променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член
от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители.“
От дадената дефиниция е видно, че общият състав има максимално
широко приложно поле. Той ще бъде приложим във всички случаи, когато
се констатира кумулативното наличие на критериите заложени в него:
- поведението на търговеца да противоречи на изискването за
добросъвестност или професионална компетентност
-поведението на търговеца да променя или да е възможно да промени
съществено пазарното поведение на средния потребител, към когото е
насочено.
При общия състав на нелоялната търговска практика са без значение
конкретните действия на търговеца. Деянието му винаги ще бъде
съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии.
В чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д-68к ЗЗП са уредени специалните състави на
нелоялна търговска практика. Разликата между специалните и общия
състав на нелоялната търговска практика е, че за съставомерността на
специалните състави е достатъчно да се констатира наличието на
юридическите факти, включени в диспозицията на конкретния
специален състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се
преценява от гледна точка на критериите, въведени за общия състав, а
именно добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна
в пазарното поведение. Тази преценка е направена от законодателя и в този
смисъл практиките, покриващи фактическите признаци на специалните
състави са ex lege нелоялни по смисъла на общия състав на чл. 68в ЗЗП.
Тоест при наличие на признаците на някой от специалните състави,
6
деецът извършва нарушение и на общия състав на нелоялната търговска
практика по смисъла на чл. 68в ЗЗП.
В този изричен смисъл и трайната практика на ВАС- Решение № 3515
от 09.03.2020 г. по адм. д. № 4378/2019 на Върховния административен съд,
Решение № 547 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 13956/2017 на Върховния
административен съд, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д. №
7825/2014 на Върховния административен съд, Решение № 1221 от 27.01.2020
г. по адм. д. № 2156/2019 на Върховния административен съд.
В чл. 68г, ал.4 от ЗЗП изрично е посочено, че нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д -68к.
Легална дефиниция на понятието заблуждаваща търговска практика
е дадена в нормата на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, в която е посочено, че такава е
налице, когато: „ съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
той не би взел без използването на търговската практика.“
В процесния случай е налице точно такава заблуждаваща практика по
смисъла на чл. 68д, ал.1, предл. 1 ЗЗП, при която търговецът предоставя на
потребителя невярна информация относно едно от обстоятелствата,
посочени в чл. 68д, ал.2 ЗЗП, а именно цената на потребителската стока,
доколкото както бе установено от фактическа страна, на етикета на стоката е
била изписана една цена-1,39 лева, а всъщност потребителят е заплащал на
касата доста по-висока цена-1,99 лева.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че поведението на
нарушителя в конкретния случай, освен че може да се субсумира под
специалния състав на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, изцяло отговаря и на заложените от
законодателя критерии на общия състав по чл. 68в ЗЗП. Това е така,
доколкото:
облепването на потребителските стоки с етикети, които посочват цена
по-ниска от реалната –не отговаря нито на изискванията за
добросъвестност, нито на тези за професионална компетентност;
7
от друга страна е безспорно, че обозначаването на стоката с цена с ¼
по-ниска от реалната е практика, която обективно е от естество да
промени икономическото поведение на потребителя, тоест същият да
бъде примамен да вземе търговско решение да закупи стоката, което при
други обстоятелства (при по-високата реална цена) не би взел.
По изложените съображения съвсем законосъобразно търговецът е
санкциониран за извършено от него нарушение на чл. 68в ЗЗП, вр. чл. 68д,
ал.1 ЗЗП, доколкото, както вече се спомена, извършеното от него може да
се субсумира, както под общия състав на нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68 в ЗЗП, така и под специалния състав на чл. 68д, ал.1
ЗЗП, а от друга страна по силата на изричната норма на чл. 68г, ал.4 ЗЗП, ако
търговецът е осъществил специален състав на нелоялна търговска практика,
той винаги е реализирал и общия състав.
Извършването на нелоялна търговска практика в процесния
случай не се и оспорва от жалбоподателя.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА САНКЦИОННАТА НОРМА- ЧЛ. 210в
ЗЗП.
При правилно установена фактическа обстановка, изцяло
законосъобразна е преценката на наказващия орган, че с действията си
жалбоподателят е реализирал административния състав на чл. 210в ЗЗП.
Това е така, доколкото на 22.10.2021г. търговецът е употребил
заблуждаваща нелоялна търговска практика, като преди това същата
нелоялна търговска практика му е била забранена със Заповед № 135 от
20.02.2017 г. на председателя на КЗП, потвърдена с окончателно Решение
№ 5357 от 10.04.2019 г. на Върховният административен съд на Република
България, като и заповедта и съдебното решение на ВАС са в сила от същата
дата.
В тази връзка следва да се съобрази, че Заповед № 135 от 20.02.2017 г.
на председателя на КЗП по своя характер и съдържание представлява
именно Заповед по смисъла на чл. 68л от ЗЗП, към която препраща чл.
210в ЗЗП.
Изцяло неоснователни са възраженията, изложени в пункт 1 от жалбата
8
досежно действието на Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на председателя на
КЗП. В тази връзка следва да се съобрази, че всички наведени доводи в този
пункт от жалбата са относими към процеса на обжалване на самата
Заповед в качеството й на ПАМ, а не към последяващия административно
наказателен процес, с предмет извършено нарушение на забраните
въведени със Заповедта, след като същата е влязла в сила.
Изцяло неотносима е и цитираната в пункт 1 от жалбата съдебна
практика, доколкото изложените в нея постулати отново касаят развиващото
се по реда на АПК производство по обжалване на заповедта по чл. 68л ЗЗП в
качеството й на ПАМ. Това всъщност е кристално видно от обстоятелствената
част и диспозитива на съдебните решения, цитирани в пункт 1 от жалбата,
приложени към нея на хартиен носител.
Относно процесната Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на председателя на
КЗП следва да съобрази, че същата е преминала през редовен, пряк,
инстанционен контрол, като е оставена в сила с окончателно решение на
Върховен административен съд.
При положение, че заповедта е преминала през пряк съдебен контрол
по реда на АПК, за настоящия състав съществува процесуална забрана да я
подлага на косвен такъв, като относно въпросите за законосъобразността,
обосноваността и действието на процесната заповед е обвързан от силата на
пресъдено нещо на окончателното Решение на ВАС.
В приложеното по делото окончателно Решение № 5357 от 10.04.2019
г. на Върховният административен съд на Република България е
разяснено, че:
-по силата на процесната Заповед № 135/20.02.2017г. на търговеца е
забранено „ при упражняване на търговската си дейност да предоставя
невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите
стоки, включително и на бонбони Airwaves, чрез поставен етикет, в
нарушение на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от
Закон за защита на потребителите.“
-„приложената принудителна мярка има основно превантивен
характер, като целта е да се осуети възможността на дееца да извърши
други възможни нарушения. Ако деянието не е преустановено,
9
принудителната мярка ще има и преустановително действие, но
преустановяването на деянието не следва да се приема като лишаващо
мярката от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното
действие… мярката има двояка функция-да преустанови извършването
на конкретна нелоялна практика и да предотврати прилагането й за в
бъдеще…именно поради това в заповедта е посочено, че практиката е
забранена при упражняване на търговската дейност на касатора въобще,
а не в рамките на определен период…“
Предвид констатираната с окончателно Решение на ВАС , при
упражнен пряк съдебен контрол, превантивна функция на Заповед №
135/20.02.2017г., същата се явява основание за ангажиране
административно-наказателната отговорност на дееца при констатирано
в бъдеще нарушение на постановената с нея забрана.
Така Решение № 282 от 10.1.2019 г. по адм.д. № 11025/2018 г. на
Административен съд - София, Решение № 3767 от 05.6.2018 г. по адм.д. №
4240/2018 г. на Административен съд – София.
Неоснователен е доводът, че процесната търговска практика не била
идентична със забранената със Заповед № 135/20.02.2017г. Това възражение
на жалбоподателя почива на превратно възприемане на текста на цитираната
заповед.
Противно на възраженията в жалбата, с окончателното решение на
ВАС е изяснено, че със Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на търговеца е
забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна
търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна
информация досежно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите
им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с
конкретен вид стока или конкретен времеви период.
Посоченото е кристално видно, като се съобрази точния текст на
въведена забрана: „…търговецът да предоставя невярна и подвеждаща
информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за
бонбони Airwaves…“.
Употребата на израза „включително и“ по ясен и недвусмислен начин
индикира, че волята на контролния орган е изброяването на бонбони
10
Airwaves да бъде само примерно, но не и лимитативно досежно кръга
стоки, до които се отнася забраната.
С оглед гореизложеното се налага извод, че жалбоподателят е допуснал
същата нелоялна търговска практика, като тази която му е забранена
със Заповед № 135/20.02.2017г., доколкото в процесния случай е вменено
представяне на невярна и подвеждаща информация на потребителите
досежно цената на стоката и то именно по начина описан в Заповедта,
чрез обозначаване върху етикета на стоката на цена, която не отговаря на
действителната.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност съдът дължи произнасяне и по
този въпрос.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН (в редакцията към
датата на извършване на нарушението), на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Аналогична дефиниция в сегашната редакция на ЗАНН е дадена в т. 4
от ДР за ЗАНН.
Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на
случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с
други нарушения със същата правна квалификация, а не с други
нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото
степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от
законодателя чрез предвидената за тях санкция.
По мнение на настоящия състав констатираното нарушение разкрива
11
типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска такава,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за
наличие на смекчаващи обстоятелства, които да понижават обществената
опасност на извършеното.
Подобно обстоятелство според съда не може да бъде изтъкваното в
писменото становище до наказващия орган възражение, че нарушението се
дължало на технически пропуск.
В процесния случай наказаният субект е търговец и пред него стои
изискването на чл. 302 ТЗ да полага квалифицирана грижа, особено щом
се касае до правата на социално уязвима група, каквато са
потребителите.
Нещо повече, по мнение на настоящия състав, степента на обществена
опасност на извършеното не само, че не е по-ниска, а точно обратното, явява
се завишена в сравнение с типичния случай на нарушения по тази
квалификация, който извод следва от интензитета на засягане на
обществените отношения, намиращ проявление в:
-степента на заблуждаване на потребителите, на които е била обявена
цена с ¼ по-ниска от реалната;
-данните по делото, че нарушението освен в случая, констатиран с
контролната покупка, е било допуснато и най-малко още един път, станал
повод за подаване на сигнала от потребителя до КЗПП;
-още повече, че на настоящия състав са служебно известни АНД
6388/2021 по описа на ПРС и АНД 7764/2020 по описа н ПРС, по които
същият жалбоподателя е наказан за допускане на идентична нелоялна
търговска практика на територията на град Пловдив, тоест касае се не за
единична изолирана проява, а за системност в действията;
- масовия характер на стоката, за която се отнася заблуждението в
цената, което предполага възможност за въвеждане в заблуждение и
промяна на пазарното поведение на неограничен кръг потребители.
В този смисъл Решение № 410 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 81 /
2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2229
от 16.11.2015 г. по н. д. № 1834/2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2186 от 29.3.2019 г. по адм.д. № 1642/2019 г. на Административен
съд – София, Решение № 1182 от 25.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 448 / 2019 г.
12
на XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 204 от
29.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XI състав на Административен
съд – Пазарджик, Решение от 10.06.2015 г. по н. д. № 155/2015 г. на
Административен съд - Стара Загора.
Цитираните в жалбата решения на РС-Тетевен касаят различна
фактическа обстановка, като доколкото са постановени от равен по степен
съд, нямат обвързващо действие за настоящия състав.
ПО РАЗМЕРА НА САНКЦИЯТА.
Вече се посочи, че изцяло законосъобразно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 210в ЗЗП.
Предвижданата в закона санкция е от 3000 до 70 000 лева.
Наказващия орган е изложил съображения, че справедливият
размер на санкцията с оглед обстоятелствата по делото, принципно е в
рамките на законоустановения минимум- 3000 лева.
Позовал се е на чл. 231 ЗЗП (уреждащ квалифициран състав за
нарушения, извършени повторно), поради което наложил санкция в двоен
размер -6000 лева.
Наказването на жалбоподателя за нарушение, извършено в условия на
повторност е незаконосъобразно.
Съгласно легалната дефиниция дадена в т.21 от ДР на ЗЗП: "Повторно"
е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по
вид нарушение.
Съдебната практика е последователна и безпротиворечива, че за да е
налице повторност следва да се установят следните елементи от фактическия
състав:
-Деецът да е наказан с влязло в сила НП;
-след влизане в сила на първото НП и в едногодишен срок от
влизането му в сила, деецът да извърши същото по вид нарушение, за което
е санкциониран с първото НП.
В процесния случай тези условия не са налице. Настоящото
нарушение извършено на 22.10.2021г. Наказващият орган обосновава
13
повторността с НП №К-0051284/16.08.2021г. Действително същото е
издадено на 16.08.2021г., тоест преди датата на извършване на процесното
деяние- 22.10.2021г. Към тази дата, обаче не е било налице условието НП
№К-0051284 да е вляло в сила. Това е така, доколкото видно от приложената
по преписката справка от Районен съд Пловдив по АНД 6388/2021г. –НП
№К-0051284 е влязло в сила едва на 09.11.2021г.
Доколкото към датата на извършване на деянието-22.10.2021г.
жалбоподателят не е бил наказван с влязло в сила НП, квалифициращият
белег повторност следва да отпадне.
Обстоятелството, че към дата 22.10.2021г. НП № К-0051284 вече е било
издадено е ирелевантно, щом към тази дата не е било влязло в сила,
доколкото по силата на чл. 16 НПК до влизане в сила на санкционния
акт, деецът се ползва с презумпция за невиновност.
Съгласно ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020
районният съд разполага с възможност да преквалифицира нарушението
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение. В същия смисъл са и изрично разписаните в чл. 63б. ал.5 ЗАНН
правомощия.
По изложените съображения извършеното нарушение следва да бъде
преквалифицирано по основния състав на чл. 210в ЗЗП, като отпадне
санкцията за нарушение, извършено в условията на повторност.
Отпадането на квалифициращия белег повторност, налага и редукция на
санкцията от 6000 на 3000 лева, доколкото не е налично основанието за
фиксирането й във двоен размер- 231 ЗЗП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143 АПК,
вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски биха имали и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им.
Предвид намаляване на наложената имуществена санкция от 6000 на
3000 лева жалбоподателят би имал право на разноски съразмерно с уважената
част от претенцията си, тоест на ½ от полагащите му се разноски.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
14
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която, за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Ако НП бе изцяло потвърдено, предвид:
- фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и не се
отличава от типичния случай и
-приключване на делото в едно съдебно заседание
съгласно чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП на
въззиваемата страна би се дължало юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер-80 лева.
Предвид изхода на спора, по съразмерност следва да се присъдят 40
лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая това е Комисията за защита на потребителите, която видно от
чл.2, ал.2 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна
издръжка, със седалище в София.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
15
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 000002 от 14.02.2022г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, с което на „Максима България“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.,като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от нарушение, извършено в
условията на повторност по чл. 231 ЗЗП, вр. чл. 210в ЗЗП, вр. чл. 68д, ал.1,
предл.1 ЗЗП, вр. чл. 68г, ал.4 ЗЗП, вр. чл. 68в ЗЗП в нарушение по основния
състав на чл. 210в ЗЗП, вр. чл. 68д, ал.1, предл.1 ЗЗП, вр. чл. 68г, ал.4 ЗЗП,
вр. чл. 68в ЗЗП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 6000 на
3000 лева;
-ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „Максима България" ЕООД, ЕИК ********* да заплати в
полза и по сметка на Комисия за защита на потребителите сумата от 40 лева,
представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
16