О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
246
гр. Пловдив, 12.06.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 9/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпила молба от въззивника „ М.– В.„ ЕООД чрез процесуалния представител адвокат Д.С. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 048, 41 лв. с ДДС. Поддържа се да е неправилен извода на съда че по делото липсват доказателства за договорено такова възнаграждение. Договорът за правна помощ бил представен в последното по делото съдебно заседание като приложение към списъка по чл. 80 от ГПК, ведно с фактурата и платежни нареждания за заплащане на възнаграждението по банков път. Дори и да се приемело че договор не е представен, то съобразно ТР № 6/06.11.2013 г. представянето му било задължително само в случаите че възнаграждението е заплатено в брой с цел доказване на плащането. В случая възнаграждението е платено по банков път, поради което представянето на договора не е необходима предпоставка за присъждането на разноските за адвокатски хонорар. Липсата на подпис на доверителя „ М.– В.„ не прави издадената от адвоката фактура недействителна, още повече че съгласно изискванията на ЗСч този реквизит не е задължителен. Представен е към молбата заверен препис – ксерокопие, на договор за правна помощ с дата 21.12.2017 г.
Депозиран е отговор от насрещната страна „ В.М. „ ООД *** чрез процесуалния представител адвокат Н.П. за неоснователност на молбата. Поддържа се че към списъка по чл. 80 от ГПК адвокат С. не е представила сключен между нея и доверителя й М.– В.„ ЕООД договор за правна помощ, съответно такъв не е приеман по делото. Неправилно е твърдението че съгласно горепосоченото ТР представянето му е задължително само при плащане на адвокатския хонорар в брой. Договорът за правна помощ следва да се представя във всички случаи, когато се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение като разноски, тъй като той установява страните и предмета на договора, размера на уговореното възнаграждение и начина на плащането му. В представената към списъка по чл. 80 от ГПК фактура не е посочено като основание за издаването й сключен между страните договор за правна помощ, за извършените две плащания на сумата по нея също не е посочено да са на основание сключен между страните договор. Освен това от съдържащите се във фактурата данни не можело да се направи извод че сумата по нея е за правни услуги по конкретния спор във фазата на възивното му производство, тъй като номера на настоящото дело не е посочен.
Съдът намира следното:
Действително в списъка по чл. 80 от ГПК, представен от въззивника М.- В.„ ЕООД в последното по делото заседание са описани като приложения освен фактура и платежни нареждания и договор за правна помощ. Такъв обаче не е бил наличен и не е приет по делото – вж с.з. на 28.03.2018 г. Приети са приложените фактура и платежни нареждания, като фактурата е с предмет престирани правни услуги по конкретния спор – отговор на въззивна жалба против първоинстанционното решение и процесуално представителство по образуваното пред АС – Пловдив дело по жалбата, на стойност с ДДС 9 048, 41 лв., а нарежданията установяват плащането на тази сума на адвоката. Присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно тях само е отказано поради липса на доказателства това възнаграждение да е договорено между страната и процесуалния й представител, като е прието че фактурата не може да изпълни ролята на такъв договор доколкото е съставена и подписана само от адвоката, но не и от довереника „ М.– В.„ ЕООД като получател на услугата.
С оглед изложеното неоснователно е твърдението че договора за правна помощ е представен по делото. Неоснователно се поддържа че представянето на договора между страната и адвоката й е необходимо само при плащане в брой - за да установи факта на плащането, но не и в случай когато плащането е по банков път и е установено с надлежни платежни документи. Договора за правна помощ установява факта на плащането - ако в него е отразено че е платено в брой, но той преди всичко доказва договарянето на възнаграждение между страните по облигацията и неговия размер. Ирелевантен е довода че фактурата не е недействително поради това че не е подписана от получателя на услугата, тъй като съдът не я е приел за недействителна на това основание, а че не може да изпълни ролята на договор между адвоката и страната поради неподписването й от последната.
С оглед изложеното съдът намира че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение молба вх. № 4137/16.05.2018 г. на „ М.– В.„ ЕООД, ЕИК *за изменение на Решение № 123 от 26.04.2018 г. по в.т.д. № 9/2018 г. на Апелативен Съд – Пловдив чрез осъждането на „ В.М. „ ООД, ЕИК *да заплати на „ М.– В.„ ЕООД, ЕИК *деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 048, 41 лв. с ДДС.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.