№ 4042
гр. София, 06.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215580 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Ц. Р. Ц., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015428 от 03.08.2023 г.,
издадено от началник-група при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 28.06.2023 г., в 19.39 часа в гр. София, по ул. „Бяла черква, с посока от бул.
„Витоша“ към бул. „П. Ю. Тодоров“ управлява лек автомобил, марка „Киа“,
модел „Сийд“ с рег. № СВ 0669 МВ, собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД, като
на кръстовището с бул. „Витоша“, при трисекционна светофарна уредба,
работеща в нормален режим, навлиза и преминава на забранен сигнал
(червен).
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.10.2023
г.
На 25.10.2023 г. от Ц. Р. Ц., ЕГН: **********, е подадена жалба срещу
горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че не е видял
1
да преминава на червен сигнал на светофарната уредба и не е създал условия
за настъпване на ПТП. В подкрепа на твърдението си е направил искане да
бъдат изискани видеозаписи от мястото на твърдяното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си, както и направеното доказателствено искане и го конкретизира.
Въззиваемата страна Началник група СДВР, редовно призована, не се
представлява, чрез юрисконсулт депозира писмени бележки с вх. № 74203 от
06.03.2024 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди се, че АУАН е редовен и съответно, че на основание чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Твърди се,
че описаните в АУАН и в НП нарушения се явяват доказани по безспорен
начин. Претендира се потвърждаване на обжалваното НП и присъждане в
полза на въззиваемата страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по
съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка
липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за
отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия
от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на
въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена
сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима
единствено в административната фаза на производството. В хода на съдебното
производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК, към
2
който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14, ал. 2 НПК е установено
принципното правило, съгласно което доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила,
като действаща е презумпцията за невиновност, представляваща
своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за справедливост на
производството. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на
административнонаказващия орган да докаже с всички допустими
доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо да се
предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен законосъобразно
от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен подход е логически
абсурд, но по-същественото в случая е, че противоречи на базисни изисквания
към дейността по доказване в случаите на повдигнато обвинение, вкл. от
административнонаказателен характер.
За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на
свидетел-очевидец, а именно на посочения като актосъставител Мартин
Иванов Стоянов, като липсва основание за съмнение в достоверността на
показанията на този свидетел. От тези гласни доказателствени средства обаче
не се установяват съществени за случая обстоятелства, а се установява
единствено, че именно свидетелят е съставил процесния АУАН, което
свидетелят заявява след предявяване на акта и изрично заявява, че не си
спомня конкретния случай, след което разяснява какви принципно са
действията на полицейските служители при подобен тип случаи. При това
положение показанията на посочения в АУАН съставител не могат да
послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да
бъдат проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в
АУАН и в НП. В тази връзка многократно са изискани и видеозаписи от
района на описаното в АУАН нарушение, но е установено, че такива не
съществуват с оглед краткия срок на съхранение. По изложените съображения
съдът приема, че в конкретния случай административнонаказателното
обвинение е недоказано, при което жалбата се явява основателна, съответно
атакуваното с нея НП следва да се отмени.
При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят,
но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и
такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата
3
въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат.
По изложените мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015428 от
03.08.2023 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на Ц. Р. Ц., ЕГН:
**********, на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 28.06.2023 г., в 19.39 часа в гр. София, по ул. „Бяла черква, с
посока от бул. „Витоша“ към бул. „П. Ю. Тодоров“ управлявал лек автомобил,
марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 0669 МВ, собственост на „Б. Л.
Лизинг“ АД, като на кръстовището с бул. „Витоша“, при трисекционна
светофарна уредба, работеща в нормален режим, навлиза и преминава на
забранен сигнал (червен).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4