МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 134/19.09.2018 г.
ПО АНД № 105/2018
г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД П., 3-ТИ СЪСТАВ, изготвени на 01.10.2018 г.:
Районна прокуратура- П. е внесла
постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Х.Г.Х. *** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на *****г.,
около 15.30 часа в гр.З., на ул. „********“, до кръстовището с ул. „*******“, е
управлявал двуколесно пътно превозно средство /тип скутер/, с неустановена
марка и модел, с номер на рамата *********, което не е регистрирано по надлежния
ред съгласно чл.140, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и чл.3, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени
от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадени от МВР- престъпление по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурор М.М-
представител на РП-П., поддържа предложението. Счита, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 НК по отношение на Х.. Подробно мотивира
становището на обвинението, че инкриминираното превозно средство е МПС /моторно
превозно средство/ тип „мотопед“ и подлежи на регистрация съгласно българското
законодателство. Сочи, че електрическият скутер е пътно превозно средство
/ППС/, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
снабдено е с електрически двигател и в настоящия случай притежава всички
характеристики на мотопед – попада в категорията L1e по смисъла на чл.149, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, конструктивната му максимална скорост не надвишава 45
км/ч. и мощността му не е по-голяма от 4 кW. В този смисъл, прокурорът счита, че
изложените от него съображения налагат извода, че регистрацията на процесното
ППС е задължителна, като освен това то следва да бъде регистрирано и в общината
за заплащане на данък и за него да бъде сключвана и задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Обвиняемият Х.Г.Х. се явява в
съдебните заседания по разглеждане на делото лично и с упълномощения си
защитник адв.Н.З. от САК. Защитата счита деянието, за което на Х. е повдигнато
обвинение за несъставомерно, поради което и е поискано прекратяване на
производството, което е оставено от съда без уважение. Фактическите
обстоятелства, залегнали в постановлението на прокуратурата биват оспорени
единствено що се касае до характеристиките на превозното средство, без да се
оспорват останалите обстоятелства. В хода по същество на делото адв.З. отново
заявява, че деянието е несъставомерно. Счита, че експертизата е категорична в
становището, че превозното средство не е скутер, а „педаларка“, а съгласно
Наредба I-45 от 2000г. не подлежат на регистрация велосипеди с добавен
двигател, поради което и регистрация в настоящия случай не се изисква.
Обвиняемият поддържа същото становище и заявява в последната си дума, че
управляваното от него превозно средство е „колело“, поради което не подлежи на
регистрация.
Становището на обвиняемия и защитата прокурорът репликира с
довода, че изрично е било уточнено от вещото лице, че в настоящия случай става
въпрос за превозно средство с фабрично поставен двигател, а не с добавен такъв
и че служителите на РУ-П. се установили категорично, че превозното средство е с
демонтирани педали.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА и ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обвиняемият Х.Г.Х. е роден на *** г. в гр. П., с адрес по местоживеене:***,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно специално образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Обвиняемият
е правоспособен водач за категории B, AM, B1.
На *****г., около 15.30 часа, обв. Х.Х., който използвал
мотопед с електрически двигател с мощност 0,28 kW, с
конструктивна максимална мощност от 25 км/ч, собственост на братовчед му Н.
Стоянов Михов, с номер на рама *********, излязъл
с мотопеда да си свърши работа, тъй като имал здравословни проблеми- операция
на главата, извършена му през 2017г. и проблеми с краката и не знаел, че
мотопедът подлежи на регистрация. Обвиняемият Х. се движел с управлявания от
него мотопед в гр.З., Софийска област, по ул. „********“, като близо до
кръстовището с ул. „*******“ бил забелязан от свидетелите П.Ч.- младши
автоконтрольор група „КАТ“ при РУ- П. и колегата му А.В.- също служител на РУ-П.,
които били дежурни дневна смяна на 12.04.2018г. и осъществявали контрол по
спазване на обществения ред и Закона за движение по пътищата. Свидетелите
спрели обвиняемия за проверка, като при проверката обвиняемият Х. не представил
Свидетелство за регистрация на мотопеда или друг документ за превозното
средство. Свидетелите не могли да определят марката и модела на мотопеда. При
справка по номер на рама, служителите на РУ-П. установили, че превозното
средство не е регистрирано. Свидетелите уведомили ОДЧ-РУ-П. и изчакали
пристигането на огледна група. Водачът Х. предал доброволно с протокол за
доброволно предаване превозното средство, като обяснил на полицаите, че
„скутерът“ е с електрическа мощност 250W
и се задвижва с батерии и динамо, находящо се при задната гума. Мотопедът бил
върнат на собственика му Н. Михов с протокол за връщане на веществено
доказателство на *****.
Съдът прие гореизложената фактическа обстановка след преценка
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,
включително тези, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по реда на
чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: гласните доказателствени средства- обясненията на
обвиняемия Х. /л.7 от ДП/, показанията на свидетеля П.Ч./л. 8 от ДП/; писмените
доказателствени средства- протокол за оглед на веществени доказателства от *****г.,
ведно с изготвения към него фотоалбум /л. 9-11 от ДП/, протокол за доброволно предаване
от 12.04.2018г./л.4 от ДП/, протокол за връщане на веществени доказателства;
писмените доказателства- докладна записка/л.3 от ДП/, справка от Централна база данни КАТ /л. 5 от ДП/, справка
за съдимост /л.
12 от ДП/ справка за нарушител/водач МПС /л.
14-15 от ДП/, характеристика на обвиняемия Х. /л.16 от ДП/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия Х. /л. 17 от
ДП/, писмо рег. №*****от директора на ОДМВР-София /л.15 от СП/, епикриза на Х.Х.
от *****г., издадена от МБАЛ „Уни Хоспитал“ООД /л.16-17 от СП/, както и чрез
способите за събиране и проверка на доказателствения материал- заключението по
съдебно-автотехническата експертиза /л. 23-27 от ДП/.
Посоченият доказателствен материал не съдържа
противоречия относно лицето, времето и мястото на извършване на деянието, като
същите се установяват от показанията на свидетеля Чумпов, а се потвърждават и
от признанието на самия обвиняем Х., че е взел скутерчето от свой приятел, за
да си свърши работа. Обвиняемият освен това заяви в съдебно заседание, че не
оспорва фактическата обстановка в тази и част. Няма основание и да се приеме,
че свидетелят, макар и полицейски служител, е заинтересован от изхода на
делото, с оглед което съдът при изграждане на изводите си относно фактическата
обстановка се позова на неговите показания.
При изграждане на изводите си относно спорните въпроси,
засягащи вида на процесното превозно средство и неговите технически параметри,
съдът се позова на писменото доказателствено средство- протокол за оглед на
веществено доказателство, ведно с албум към него и на заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Протоколът за оглед на ВД е съставен от
компетентен орган- разследващ полицай при РУ- П. и по предвидения в чл. 155 и
сл. НПК ред, с оглед което и на основание чл. 131 НПК се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила относно извършените действия, реда, по който са
извършени и събраните доказателства. От протокола и албума към него се установява,
че предмет на огледа и съответно средство на инкриминираното деяние е: пътно
превозно средство, двуколесно, светло синьо на цвят, с монтирано в дясно
огледало (един брой) за обратна видимост, с лепенки „*********“. Огледът е установил, че върху рамата под
седалката има фабрично набит номер „*********“. Извършващите огледа лица /разследващ полицай Г.Р.,
съвместно с технически помощник *********/ не са открили монтиран двигател. Заключението по САтЕ, назначена в хода на съдебното следствие, пък е
изготвено от специалист в областта на автоекспертизата и отговаря пълно,
обективно, изчерпателно и технически обосновано на поставените му въпроси. От
него се установява, че процесното ППС е двуколесно, с двигател- електрически,
постоянно токов, безколекторен, монтиран в главината на задното колело, чиято
мощност е 280 W или както вещото лице е уточнило в съдебно заседание при
изслушване на експертизата- 280 W се равнява на 0,28 kW. На зададен въпрос при изслушване на
заключението, вещото лице В. е уточнило, че двигателят на превозното средство е
фабричен, а не е допълнително поставен. Експертът подробно е описал в отговора
на първа задача как се осъществява захранването на двигателя, а именно:
захранването се състои от 8 броя батерии, като всяка е с напрежение 12 V; свързани са последователно в два блока по 4 броя
акумулаторни батерии, а двата блока за свързани успоредно. При такова свързване
се сочи, че се постига общо напрежение 48 V. Към заключението експертът е приложил и схема,
обрисуваща нагледно начина на свързване на акумулаторния блок. Максимално
развиваната от превозното средство скорост, според експертизата, е 25 км/ч. и
то не е снабдено със скорости. За да определи максималната конструктивна
скорост на превозното средство и предвид липсата на каквито и да е документи за
марката, модела и техническа характеристика на ППС, вещото лице е взело предвид
мощността на двигателя, габаритните размери, конструкцията, размера на гумите и
съобразно тях е извършило пресмятания. Според експертното заключение,
процесното ППС е предназначено за пътищата, отворени за обществено ползване.
Снабдено е с двигател и педали и има възможност да се придвижва с мускулна
маса, поради което в литературата се нарича „педаларка“ или „велосипед с двигател“.
Съдът, в хода на съдебното следствие, е изискал
информация от КАТ- София област при ОДМВР София дали при тях се извършва
регистрация на мотопеди с електрическа мощност, задвижвани с батерии и динамо и
как фактически се осъществява регистрацията, като в получения отговор,
инкорпориран в официално писмо, директорът на ОДМВР-София е посочил, че в
сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-София се
извършва регистриране на мотопеди тип „скутер“- електрически в съответствие с
категорията на превозното средство, определена в ЗДвП, а регистрацията се
извършва при спазване на Наредба I-45/2000г. на МВР.
Писмените доказателства се възприеха изцяло
като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, като от справката за съдимост на
обвиняемия се установява и чистото му съдебно минало. От справката за
нарушител/водач на името на обвиняемия Х. се установява, че за целия период на
шофьорския му стаж от 1998г. насетне е наказван само два пъти за нарушения на
ЗДвП /през 1998г. и 2000г./. Видно от характеристиката на обвиняемия, изготвена
от РУ-П., както и от декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние, Х.Х. е безработен, не разполага с имущество и семейството му се
състои единствено от него самия. Съдът при изграждане на фактическата
обстановка, а впоследствие и на правните си изводи, се позова и на представеното
от обвиняемия писмено доказателство- епикриза от *****г. от МБАЛ „Уни
Хоспитал“ООД, от
която се установява обстоятелството, че обвиняемият е със сериозен здравословен
проблем, а именно: извършвана му е през 2017г. операция от „субарахноидален
кръвоизлив от средната мозъчна артерия“, а като придружаващо заболяване при него
е установен „флебит и тромбофлебит на долните крайници“.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При тези факти от правна страна съдът намери,
че обвиняемият Х.Г.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение, но с деянието си е извършил административно нарушение, за което на
основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП следва да му бъде наложено административно
наказание.
От обективна страна се установи, че на *****г.,
около 15.30 часа, в гр. З., обл. Софийска, на ул. „********“ до кръстовището с
ул. „*******“ обвиняемият Х. е управлявал двуколесно пътно превозно средство –
мотопед, тип „велосипед с двигател“ с неустановена марка и модел, с номер на рама
*********, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр.
първо ЗДвП: по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели и регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Надлежният ред за регистрация на моторни превозни средства е предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП от министъра на вътрешните работи /наричана
по-надолу за краткост Наредба I-45/2000г./. От обхвата
на регистрацията са изключени изрично посочените в чл. 1, ал. 4, т. 1-8 от
Наредбата моторни превозни средства, сред които не попада управляваното от
обвиняемия МПС- мотопед. Макар същото според вещото лице да представлява
„колело с двигател“, експертът е категоричен, че този двигател е фабрично
монтиран, а не е допълнително поставен, поради което процесното ППС не попада в
групата на изключенията и по-конкретно не се обхваща от чл.1, ал.4, т.4 от
цитираната наредба, както твърди защитата на обвиняемия, с което становище
съдът не може да се солидаризира. По безспорен начин от заключението по САтЕ бе
установено, че се касае за двуколесно пътно превозно средство, предназначено за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, снабдено е с
електро-двигател, мощността му е
по-малка от 4 kW /а именно 0,28 kW/ и
конструктивната му максимална скорост не надвишава 45 км/ч /в случая развива до
25 км/ч/. Така установените характеристики и при съобразяване дефинициите,
закрепени в пар.6, т.11 и 14 от ДР на ЗДвП, формулирани за „моторно превозно
средство“ и „мотопед“, както и класификацията на превозните средства, обособена
в Регламент ЕС№ 168/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозно
средства, дават основание на съда да достигне до извод, че процесното ППС
представлява „мотопед“ по смисъла на ЗДвП от категория L1e-A, подкатегория „велосипед с двигател“ и подлежи на
регистрация в съответствие с българското и европейското законодателство. В този
смисъл, разсъжденията на прокурора по съществото на делото, изложени във връзка
с вида на процесното превозно средство и необходимостта от регистрация на
същото, се споделят от съда изцяло. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба I-45/2000г. моторните превозни средства се регистрират в
14-дневен срок от придобиването на собствеността. Обстоятелството дали
обвиняемият е собственик или не на нерегистрираното МПС е ирелевантно за
съставомерността на деянието, доколкото, престъплението, респ. нарушението, е довършено със самото управление на такова МПС и не е
свързано с неизпълнение на задължението за регистрация на моторното превозно
средство.
Фактът, че управляваното от обвиняемия
моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред се установява при
съвкупната преценка на доказателствата, а именно: от свидетелските показания на
служителя при РУ-П. П.Ч., установил при самата проверка липсата на регистрация;
от протокола за оглед на веществени доказателства и албума към него, от който е
видно, че процесният мотопед няма поставена табела с регистрационен номер и
най-вече от справката в Централна база данни КАТ, направена по номер на рамата
на превозното средство, видно от която МПС-то с посочената рама не е
регистрирано в АИС-КАТ.
От субективна страна се установява, че
деянието е извършено от обвиняемия Х. при условията на пряк умисъл, доколкото
деецът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано, по път, отворен за обществено ползване (какъвто несъмнено е пътят
в населеното място). Незнанието на закона не изключва
наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Макар и преследвайки по-далечна цел: да задоволи нуждата
си от това да се придвижи от едно място до друго, а не да наруши обществените
отношения, регламентиращи реда за регистрация на моторните превозни средства и
реда за движение на моторни превозно средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, обвиняемият се е съгласил с този междинен резултат от
деянието си.
При обсъждане на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК съдът достигна до извод, че деянието не съставлява престъпление, но
съставлява административно нарушение. Действително обвиняемият Х. е управлявал
мотопед, който не е регистриран. Изтъкнатото обстоятелството, че обвиняемият не
е знаел, че мотопедът подлежи на регистрация, само по себе си не би могло да
доведе до извод за несъставомерност на деянието, както твърди защитата, но това
обстоятелство, преценено на плоскостта на общоизвестното обстоятелство, че
мотопеди от посочената категория почти не се регистрират и житейската логика,
която гражданите влагат, че щом другите не ги регистрират, то тези превозни
средства не подлежат на регистрация, обосновава изводите на съда, касателно
ниската степен на обществената опасност на извършеното от обвиняемия, която не
би могла да обоснове ангажирането на наказателната му отговорност за извършено
престъпление. Следвало е разследващите органи и прокуратурата да отчетат и да
подложат на внимателна преценка във връзка с обществената опасност на деянието фактът какви са техническите характеристики на
превозното средство. Независимо, че то подлежи на регистрация, безспорно
скоростта, която максимално може да развие от 25 км/ч и мощността му от 0.28 kW, доближават управляваното от Х. МПС до характеристиките
на велосипед и опасността, която едно такова МПС би могло да създаде, визирано
относно риска от ПТП и от нанасяне на вреди другиму, е съизмерима с опасността,
създавана от велосипед, а регистрационният режим е въведен именно с цел
ограничаване разкриваемостта на инциденти, причинени от МПС-та. Щом
регулиращият орган е преценил, че велосипедите не следва да бъдат поставени под
регистрационен режим, то житейски оправдана е заблудата, че МПС, категоризирано
като „мотопед с двигател“, също не подлежи на регистрация. Следва да се
отбележи, че обвиняемият се е движел в рамките на населеното място, което от
своя страна също сочи на една изключително ниска степен на обществена опасност.
В тази връзка съдът отчете, че макар и отворен за обществено ползване, пътят,
по който се е движел обвиняемият, е бил във вътрешността на града, където
възможността за възникване на ПТП е с по-нисък интензитет, отколкото тази по
път извън населеното място, предвид законоустановените ограничения на скоростта
за движение. По делото не е установено обвиняемият да е управлявал мотопеда с
несъобразена скорост, а с превишена скорост и не би могъл да го управлява,
доколкото техническите параметри на самия мотопед не го позволяват, а и същият
не е установено с поведението си като водач да е застрашил другите участници в
движението. Управлението на МПС без регистрационни табели е забранено от
законодателя, като една от основните цели на разпоредбата (предвид формалния
характер на деянието), както беше споменато и по-горе в изложението, е да се
предотврати възможността на водача да се укрие при евентуално настъпване на ПТП
с негово участие, доколкото именно регистрационната табела служи за
индивидуализация на моторното превозно средство, респ. тя служи и за
идентификация на собственика му. В настоящия случай, съдът намира, че
защитаваните обществени отношения не са били застрашени в изискуемата съгласно
НК степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на обвиняемия
дори и по реда на чл. 78а НК. Преценката е конкретна и се прави на база
съвкупния анализ на данните по делото, сред които следва да бъдат взети предвид
и тези относно личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало и който
е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП едва два пъти (и то в периода
1998-2000г., когато все още е бил „млад водач“). Наред с това обществената
опасност на дееца и деянието се повлиява и от здравословното състояние на Х. и
по-конкретно фактът, че той е лице, претърпяло сериозна медицинска интервенция
наскоро преди установяване процесното нарушение, страда от заболяване на
крайниците и вероятността да е използвал процесното МПС за улеснение в
придвижването, е значителна, т.е. следва да се отчете мотивацията на лицето да
прекрачи законова забрана и причината за това, която в конкретния случай съдът
намира, че не е неуважение към нормативните правила и неглижиране на
обществения ред, а се корени в желанието на лицето да обслужи непосредствените
си нужди от придвижване, които са по-специфични и по-трудно реализируеми от
тези на здрав човек.
С оглед въведените със ЗИД на НПК обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г. правомощия на съда по чл. 305, ал. 6, вр.
чл. 301, ал. 4 НПК и съществуващото административно нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, санкционирано с чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съдът намира, че
на обвиняемия за извършеното нарушение следва да бъде наложено административно
наказание. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че изводът, че
деянието не е престъпление, а административно нарушение, се прави на база
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съпоставени с типичната
обществена опасност на престъплението от съответния вид, респ. съпоставени с
тази на административното нарушение по чл. 140, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл.
2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., санкционирано с разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай съдът намира, че обществената опасност на извършеното
от обвиняемия Х. не обосновава ангажирането на наказателната му отговорност по
изложените вече съображения, но същото обосновава ангажирането на
административнонаказателната му отговорност за нарушението на ЗДвП. Безспорно
се установява, че обвиняемият е управлявал нерегистрирания по надлежния ред
мотопед по път, отворен за обществено ползване, с което именно деяние е нарушил
разпоредбите на чл. 140, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., предвиждащи реда за регистрация на моторни превозни
средства, респ. законодателно предвидените изключения, сред които не попада и
процесния мотопед.
По описаните съображения съдът прие, че обвиняемият Х. е невиновен по
повдигнатото му обвинение и за него не следва да бъде ангажирана отговорността му по НК, но за
нарушението на разпоредбата на чл. 140, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. следва да му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Доколкото се касае за налагане на обвиняемия на административно наказание,
а не на наказание за извършено от него престъпление, съдът при определяне на
неговия размер взе предвид разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, регламентиращ
преследваните от този вид държавна принуда цели, и чл. 27 ЗАНН, регламентиращ
начина на определяне на конкретния вид и размер административна санкция.
При тази преценка съдът отчете и ролята на настоящото производство, което
неминуемо е допринесло за личната превенция, която се преследва с налагането на
административно наказание. Следва да се има предвид, че за престъплението по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК е предвидено единствено наказание глоба в размер
от 500 до 1000 лв., а за нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП законодателят е
предвидил кумулативното налагане на две наказания, а именно: лишаване от право на водача да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. В този смисъл, отчитайки имотното състояние
на обвиняемия, неговото влошено здравословно състояние, фактът, че е
безработен, както и обстоятелството, че обвиняемият е санкциониран по ЗДвП само
два пъти и то много отдавна, т.е. наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намери, че глоба в минимален размер, а именно: 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца ще изпълнят целите на
административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190, ал. 1 НПК и с оглед на
постановеното оправдателно решение сторените в хода на делото разноски следва
да останат за сметка на държавата. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е приложима само когато обвиняемият е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, но
не и когато е признат за невинен и оправдан на основание чл. 305, ал. 6 НПК,
като му е наложено съответно административно наказание. Недопустимо се явява
разширителното тълкуване в тежест на обвиняемото лице на разпоредбите както на
НК, така и на НПК, с оглед което недопустимо би било в негова тежест да бъдат
възложени сторените в производството разноски. Нещо повече, ЗАНН не предписва
ред за възлагане в тежест на нарушителя на разноските, сторени в хода на
административнонаказателното производство (разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща
към НПК само по отношение на съдебната фаза на процеса), с оглед което,
настоящия съдебен състав намира, че не съществува правно регламентиран ред,
респ. правомощие за съда да се произнесе по разноските без да наруши правата на
обвиняемия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: