Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260008
гр. Севлиево, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 430
по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН -
Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на Д.М.П. ***
против наказателно постановление /НП/ № ********** от 02.10.2020 година на
директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1
от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във връзка
с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, във връзка с
чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във връзка с чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 54 от ЗАНН, без административно
наказващият орган да прекрати административнонаказателното производство по
първия съставен акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно
заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно -
наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 22.02.2020 година свидетелите А.Й. и Р.Т.И.
– горски стражари при ТП ДЛС „Росица“ – Лъгът, извършили проверка в имот с кад.
№ 432001, отдел 173, подотдел „ю“ – частна горска територия, намиращ се в
землището на с. Валевци, с. Стоките, община Севлиево. В хода на проверката били
констатирани нарушения, които били описани в съставения Констативен протокол
Серия В08А № 000725 от 22.02.2020 година. Въз основа на този констативен
протокол на 28.02.2020 година свидетелят А.Й. съставил против жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение № 000069 от 28.02.2020 година за това, че лицето,
на което е издадено позволителното за сеч, не е упражнило контрол и не е взело
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като
нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
След съставянето на акта, същият бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН П. не е възразил
срещу съставения му АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили и писмени
възражения срещу него.
На същата дата, видно от представения в
последното съдебно заседание рапорт, изготвен от А.Й., последният е уведомил
директора на ДЛС „Росица“ – Лъгът, че на
28.02.2020 година е съставил АУАН № 000069 срещу Д.П. за извършено нарушение на
чл. 108, ал. 3 от ЗГ. С писмена резолюция /вероятно на директора на ТП ДЛС
„Росица“/ е разпоредено АУАН да се анулира и да се отстранят пропуските в него.
Така, на 03.04.2020 година свидетелят А.Й., в
присъствието на свидетелите М.Р. и И.Б., съставил против жалбоподателя АУАН №
00070 за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено
Позволително за сеч № 545131 от 31.01.2020 година, във връзка със задълженията
му по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии не е извършил контрол и не е взел мерки при извършването на добива на
дървесина, в следствие на което са отсечени дървета без КГМ: 18 броя дървета от
дървесен вид бял бор с обща кубатура 7 плътни куб. метра лежаща маса и пет броя
дървета от дървесен вид обикновен габър; един брой дърво от дървесен вид зимен
дъб и един брой дърво от дървесен вид обикновен клен с обща кубатура по – малка
от 1 плътен кубичен метър. Актосъставителят е приел, че нарушението е извършено
в периода от 03.02. до 22.02.2020 година в района на село Валевци, м. „Суха
бяла“, отдел 113, подотдел „ю“, имот кад. № 432001 – частна горска територия.
Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за
горите, във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в
горите, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във
връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии. Актосъставителят е отразил, че акта е
съставен въз основа на КП от 22.02.2020 година. След съставянето на акта същият
бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише
своите възражения, ако има такива. Видно от представения по делото АУАН,
жалбоподателят е записал в графата за възражения, че има такива и че ще
представи същите в законовия срок. По делото липсват данни да са били
депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН всрока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт
за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП. В
него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и
ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от
Закона за горите, във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за
сечите в горите, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в
горите, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии, за което и
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства – АУАН, НП, КП от 22.02.2020 година; Позволителнон за сеч № 0545131; Сортиментна ведомост
и АУАН № 000069 от 28.02.2020 година, както и гласните доказателства – показанията на свидетелите М.Р., И.Б. и Р.И..
При
посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис
от обжалваното НП е връчен на Д.П. на 07.10.2020 година. Жалбата е изпратена по пощата на 13.10.2020 година, т.е. в законоустановения срок и като
процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
НП
и АУАН са издадени
от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.
Жалбоподателят счита, че в хода на административно – наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото му на защита, за което излага подробни съображения,
едно от които е, че образуваното въз основа на първия издаден АУАН административно
наказателно производство не е било прекратено по реда на чл. 54 от ЗАНН, а незаконосъобразно
е издаден втори АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В съдебно заседание се установи, че свидетелите, вписани
в АУАН, са само свидетели при съставянето на акта, но не и такива, присъствали
при установяване на нарушението. Такъв е свид. Р.И., който бе разпитан по
преценка на съда.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да се обсъжда
спора по същество. По делото безспорно се установи, че още на 28.02.2020 година
срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН въз основа на изготвения констативен
протокол от 22.02.2020 година. Този факт не беше известен на съда до момента на
представянето му от страна на жалбоподателя в съдебно заседание. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административнонаказателното производство се
образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Следователно в случая такова е било образувано още на 28.02.2020 година, когато
е съставен акт № 69.
По делото се установи също така, че на 28.02.2020 година
този акт е бил предоставен на Директора на ТП ДЛС «Росица», който с писмена
резолюция от 05.03.2020 година в горния ляв ъгъл на рапорта е разпоредил акта
да се анулира и да се отстранят пропуските.
Изпълнявайки тази резолюция, която не е на наказващия орган в случая, свидетелят
Й. съставя нов АУАН въз основа на КП от 22.02.2020 година, в който описва
същото нарушение. Съставянето на втори АУАН, без да е прекратено производството
по първия, съставлява грубо нарушение на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН когато при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, наказващият орган с мотивирана резолюция, която трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и
фамилното име и длъжността на лицето, което я е издало; 2. датата на
издаването и номера на резолюцията; 3. датата на акта, въз основа на който е
образувана преписката, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име, точния адрес и единен граждански
номер на лицето, срещу което е съставен актът, а в случай че е чужденец –
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място
на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, за
което е съставен актът; 6. законовите разпоредби, за нарушаването на които е
съставен актът; 7. мотиви, които налагат прекратяване на производството; 8.
вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. разпореждането с веществените
доказателства и 10. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, прекратява административнонаказателното
производство. При това резолюцията трябва да е подписана от длъжностното лице, което я е издало и препис от нея да се
връчи на 1. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на
административно нарушение; 2. пострадалия от нарушението, ако е направил искане
пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди, като се
уведомява за възможността да предяви иска си по общия ред и 3. собственика на
вещите, когато с резолюцията е извършено разпореждане с веществени доказателства
или са отнети в полза на държавата вещи, а той не е лице по т. 1. Тази
резолюция подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета,
раздел V.
В случая липсва каквото и да е произнасяне на наказващия
орган по съставения АУАН № 69 от 28.02.2020 година, за да може да се приеме,че е
изпълнена процедурата по чл. 54 от ЗАНН, която е задължителна предпоставка за
съставянето на втори АУАН. Представения по делото рапорт и записаната в горния
му ляв ъгъл писмена резолюция на Директора на ТП ДЛС –„Росица“ най - вероятно, а не на наказващия орган –
директора на РДГ Велико Търново, няма характер на мотивирана резолюция по
смисъла на чл. 54 от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че изобщо липсва
такава. Издаването на втори акт за същото нарушение, без да е прекратено
производството по първия акт за установяване на административно нарушение, е
довело до образуването на второ административнонаказателно производство заз
същото нарушение, което е недопустимо.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени само на това основание, без да се
обсъжда въпросът по същество.
За по – голяма правна прецизност обаче съдът намира, че
следва да отбележи, че при издаването на втория АУАН от свид. Й. също са
допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, като разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН дава възможност при
липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът да се състави
в присъствието на двама други свидетели. В случая акт № 70 от 03.04.2020 година
е съставен в присъствието на свидетелите Р. и Б., които безспорно не са
присъствали при установяване на нарушението. При него е присъствал свид. Р.И.,
в присъствието на който е следвало да се издаде АУАН. Какви са причините този
свидетел да не бъде вписан в АУАН остават неизвестни за съда, но съставянето на
акта в отсъствие на този свидетел съставлява нарушение на процесуалните
правила, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът
намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено изцяло.
Както в жалбата, така и в съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поиска в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените от него разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Процесуалният представител на жалбоподателя е
представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него за
настоящото дело, като съгласно така
приложения договор, е договорена и внесена в брой сумата от 300.00 /триста/
лв., която сума, предвид изхода на делото, следва да се присъди в полза на
жалбоподателя за изплащане от бюджета на ответната страна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
наказателно постановление № ********** от 02.10.2020 година на Директора на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д.М.П., ЕГН: **********,***, за
нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите,
във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във връзка с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е
наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на
300,00лв. /Триста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от Директора инж. Н.Й.Н.,
да заплати на Д.М.П., ЕГН: **********,***, направените от него деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция
в размер на 300.00 /триста/ лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: