Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Д. Танева и в присъствието на прокурор Сашо Тотев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 716 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 31.07.2018 г., постановена от СРС, НО, 115 състав по НОХД №2508/2015, съдът е признал подсъдимата А.А.И. за ВИНОВНА в това, че в неустановен с точност период за времето от 23.01.2007г. - 03.06.2008г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице - управител на юридическо лице с нестопанска цел - Фондация „Алтернатива за устойчиво развитие”, peг. по ф.д. №150/2005 г. по описа на ОС-гр.Бургас, присвоила чужди пари в размер на 4 789,67 евро с левова равностойност 9 339,87 лева, собственост на Фондация „Алтернатива за устойчиво развитие“, представляващи финансиране по проект № BG 2004/016- 715.02.01-08 „Семинар и изложения на съвременни аудио-визуални форми“, Ахтопол-Едирне 2007 по програма ФАР за България, поверени й в това й качество по сключен с МРРБ договор от 26.09.2006 г. да ги управлява, като организира през 2007 г. семинар и изложения на съвременни аудио-визуални форми в градовете Ахтопол и Одрин, а именно присвоила парични средства по проекта, отчетени за следните дейности:

• наемане на камера по проекта с фактура №76/27.07.2007г. на стойност 293,35 лева на фирма „Шоко” с управител А.И.

• наемане на монтажно студио по проекта с фактура №141/29.08.2007г. на стойност 1955,83 лв. на фирма „Шоко” с управител А.И.

• изготвяне на уеб сайт по проекта с фактура № 148/21.09.2007г. на стойност 1564,66лв. на фирма „Шоко” с управител А.И.

• доставка на материали по договор с фирма „Амстердам” с управител Д. Д. по фактура № 47/26.07.2007г. на стойност 2 874,83лв.

• доставка на материали по договор с фирма „Амстердам” с управител Д. Д. по фактура 48/06.08.2007г. на стойност 283,61лв.

• възнаграждение за координатор по проекта на Е. А. Д., съгласно граждански договор №13 от 26.07.2007г. на стойност 470,44лв.

• възнаграждение за превод от чужд на български език и обратно по проекта на С.Г.М., съгласно граждански договор от 26.07.2007г. на стойност 938,83лв.,

• възнаграждение за превод от чужд на български език и обратно по проекта на Н.П.Я., съгласно граждански договор от 26.07.2007г. на стойност 1408,20 лв.,

като присвоените средства са предоставени на българската държава от Европейски съюз - престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 3 пр. 2 вр. чл. 201 от НК, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК я е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК да заема ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно учреждение и предприятие, обществена организация, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, други юридически лица, при едноличен търговец, при нотариус и частен съдебен изпълнител за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А.А.И. за НЕВИНОВНА и я е оправдал по обвинението в останалата част да е присвоила поверени й да ги управлява в изпълнение на посочения договор с МРРБ суми над посочените 4 789,67 евро.

 

Срещу посочената присъда е постъпила жалба от адв. Д.Д., защитник на подсъдимата И. с която се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невиновна. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието, допуснати нарушения на материалния закон, както и съображения за процесуални нарушения, свързани с обвинителния акт, а наказанието се сочи като явно несправедливо.

 

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба  от адв. Д. и адв. Л., депозирано на 18.03.2019г. в което се развиват подробни съображения за това, че внесеният срещу подсъдимата обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК, поради което и първоинстанционният съдебен акт се явява постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.

 

В съдебното заседание по делото адв. Д. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, не сочи нови доказателства и не прави искания за отводи.

 

Прокурорът оспорва жалбата, не сочи доказателства.

 

В хода по същество адв. Д. моли атакуваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова с която подзащитната й да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Защитата излага подробни аргументи за допуснати процесуални нарушения свързани с порочен обвинителен акт, като обръща внимание, че делото е разглеждано по стария ред и защитата не е имала възможност да изтъкне пороците на обвинителния акт пред съда. Адв. Д. посочва , че е налице неяснота свързана с изпълнителното деяние, доколкото не е описана фактическата обстановка, свързана с инкриминираното деяние. Сочи, че така повдигнатото обвинение е неясно и противоречиво, сочи за липса на описание на присвоителното престъпление и незаконосъобразното разпореждане със средства, както и грубо, според защитата, противоречие във фактите. Сочи, че и СРС е приел, че е налице присвояване, без да е изложил мотиви, относно изпълнителното деяние, като е посочил, че парите били неотчетени, като е признал подсъдимата за виновна за обстоятелства, които не били предявени с обвинителния акт. В заключение се иска оправдаване на подсъдимата или връщане на делото на друг състав на СРС.

 

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а обвинението за доказано по категоричен начин. Същият прави разбор на доказателствата от които се установява, че подсъдимата е получила сумите, отчела е разходване на средства, които не са били реално платени. Според прокурора деянието е довършено в момента в който подсъдимата се е разпоредила с паричните средства като със свои, като точния момент било трудно да се посочи. Сочи, че мотивите на СРС са подробни, а първоинстанционният съдебен акт е правилен, поради което се иска същият да бъде потвърден.

 

Подсъдимата И. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от адв. Д., не е извършила престъплението, а проектът е изпълнен в цялост, поради което моли да бъде оправдана.

 

В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

 

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, без да е необходимо произнасяне по съществото на делото.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Съдебният акт страда от сериозни недостатъци - логическа последица от допуснати в хода на досъдебното производство и процесуалната дейност на съда, съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени чрез ревизия или оправдаване на подсъдимото лице, поради което и мотивиращи неговата отмяна.

 

Обвинителният акт на СГП не отговаря на изискванията на чл. 246 от процесуалния закон и не е съобразен с основните положения, визирани в ТР № 2/2002г. на ВКС. Процесуалните действия, свързани с „повдигане на обвинението” са насочени към гарантиране правото на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, поради което и необходимите реквизити на изготвяните актове на органите на досъдебното разследване са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Най-съществени са предявените изисквания към съдържанието на прокурорския акт и същите се изразяват в необходимост от посочване престъплението, в което лицето се обвинява, с индивидуализиращите го фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице и вредоносни последици/, и съответните субективни измерения на същите в съзнанието на автора на посегателството, доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка, и приложимия наказателен закон, чрез визиране на правната квалификация на деянието. В конкретния казус, ръководещият досъдебното разследване орган, не е осъществил тези си служебни задължения и не е повдигнал изискуемото се, прецизирано обвинение срещу подсъдимата И. в съответствие с императивните норми на НПК и съобразно константната съдебна практика на ВКС.

 

Конкретно, с обвинителния акт спрямо подсъдимата И. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. чл. 201 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК /прекратено от СРС поради изтекла давност/.

 

Основателни са според настоящия състав оплакванията на защитата за неяснота на обвинението, доколкото в Обвинителния акт не са формулирани ясно признаците от обективния състав на изпълнителното деяние.

 

Не е ясно мястото на извършване на деянието по чл. 202, ал. 2, т. 3 от НК, като такова изобщо не е посочено в диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част на същия се сочи, че сумите са изтеглени в гр. София, но в следващия абзац вече се сочи, че са изтеглени от клон „Витоша“, гр. Бургас. Това е пречка да се прецени и кой е местно компетентния съд да разгледа делото. Място на престъплението е посочено само за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309 от НК.

 

Относно времето на деянието отново е налице неяснота. От една страна в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи период от 23.01.2007г. до 02.06.2008 г., без да се посочва каквато и да е връзка на тези дати или на посочения период с действията на подсъдимата. Отделно от това е посочено, че същата е теглила суми на два пъти – на 30.01.2007г. – сумата от 9760 лв. и на 27.08.2007г. сумата от 5160 евро. В диспозитива на обвинителния акт периода е посочен като 23.01.2007 до 03.06.2008г., което е в противоречие с посоченото в обстоятелствената част на същия. На трето място е посочена и датата 12.11.2007г., когато проектът е бил отчетен с неистинските документи.

 

В обвинителният акт не са посочени никакви обстоятелства, свързани с действията на подсъдимата и изпълнителното деяние. Основателни са възраженията на защитата, че веднъж се сочи период от 23.01.2007 до 03.06.2008г., от друга се твърди, че деянието е едно, без да се посочва кое е това деяние, в какво се състои същото и какви са конкретните присвоителни действия на подсъдимата.

 

Основателни са в тази връзка всички възражения на защитата за неяснота на обвинителния акт, поради липсата на конкретно посочени действия на подсъдимата, място и дата на деянието.

 

Посочения порок е бил възпроизведен и от СРС, доколкото той е бил в невъзможност да отстрани посочените по-горе неясноти в обвинителния акт, тъй като задължението да формулира ясно, конкретно и прецизно обвинение е задължение на прокуратурата. Като не е посочила съставомерните признаци на изпълнителното деяние – времето, мястото и начина /механизма/ на изпълнителното деяние СРП е поставила подсъдимата в невъзможност да разбере в какво конкретно е обвинена, съответно да организира адекватно своята защита, като СРС я е осъдил и за непосочени в обвинителния акт обстоятелства, а именно, че е изразходвала неправомерно присвоените средства по начин, различен от посочения в обвинителния акт, като в тази насока отново съдът намира възраженията на защитата за основателни.

 

Дерогирането на предявените от закона процесуални изисквания, при изготвянето на обвинителния акт, обосновали непълнота и неяснота във фактическото обвинение, съставлява неотстраним порок, преценяван от константната практика като съществено нарушение на процесуалните правила, неминуемо довело до ограничаване правата на подсъдимото лице. Съгласно чл. 55 от НПК, неотменимо право на обвинения в извършване на престъпление, е да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само след изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се защити по така повдигнатото обвинение. Поради изложеното, обвинителната власт е длъжна да формулира тезата си относно всички обективни и субективни елементи на престъплението в обвинителния акт, тъй като цялото съдебно следствие е насочено именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи обвинението, така както е отразено и лимитирано, в обстоятелствената част на обвинителния акт. Затова и процесуалният закон в чл. 246 НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към съдържанието му. Неспазването на тези процесуални правила, съответно липсата на достатъчна конкретизация на обвинението е съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемия да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването и претендираната спрямо него наказателна отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги оспори изцяло или частично. /Р37/93година на 2 н.о. на ВС на РБ и Р300/92год. на 1 н.о. на ВС на РБ/. В този смисъл е и посоченото вече ТР2/2002, според чиито мотиви и задължителни за съда указания, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, поради което и главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на доказателствения процес и осъществяване на правото на защита. Именно тези изисквания в конкретния случай според настоящия състав не са изпълнени.

 

В обобщение и по гореизложените съображения СГС счита, че в обвинителния акт е налице непълнота на изложените факти относно обективната и субективната страна на претендираното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. чл. 201 от НК, за което е било повдигнато обвинение на И..

 

Ето защо Присъдата страда от сериозен процесуален недостатък. Съдията-докладчик не е упражнил правомощията си да върне Обвинителният акт на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения и е внесъл за разглеждане в съдебно заседание обвинителен акт, характеризиращ се с липса на фактически съображения, релевантни за съставомерността на престъпното деяние по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. чл. 201 от НК.

 

Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от  друг състав на същия съд,  от стадия на разпоредителното заседание.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Присъда от 31.07.2018 г., постановена от СРС, НО, 115 състав по НОХД №2508/2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                            2.