№ 27
гр. Сливен, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба № 3123/05.11.2021 г. на М.А.Б., ЕГН **********, срещу
Определение № 146/27.10.2021 г., по гр. д. № 191/2021 г. по описа на РС-Котел, с което
производството спрямо него е прекратено.
Жалбоподателят сочи, че на 30.06.2021 г. получил призовка за явяване в РС-Котел за
да приеме наследството от Г.Б.А. починала на 27.10.2018 г., но не се явил, тъй като бил в
тежко здравословно състояние. Твърди, че разбрал от Т.Б.А. за следващото насрочено
заседание за 01.09.2021 г., но за същото не получил призовка, поради което не могъл да
упражни правото си да приеме наследството. Счита, че неправилно е лишен от тази
възможност и моли да му бъде дадена възможност да приеме наследството.
Съдът констатира, че по делото е представена е друга жалба с вх № 3509/26.11.2021 г.,
но с оглед указанията, обективирани в разпореждане № 788/15.11.2021 г., които
жалбоподателят е получил на 18.11.2021 г., следва да се приеме, че така озаглавената жалба
с нов входящ номер, е същност препис на частната жалба, с която съдът е сезиран.
В срока за отговор по чл. 276 от ГПК не е постъпил такъв от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща правен интерес от обжалване, в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал.
2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
1
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, с която се иска (след уточнението, направено с молба от 27.05.2021 г. в изпълнение на
указания, дадени от съда ) да бъдат осъдени М.А.Б. и Т.А.Б.а да заплатят сумите, подробно
описани в молбата, представляващи задължение по договор за банков кредит, сключен от
техния наследодател Г.С.Б.. В исковата молба се съдържа и искане след като бъдат
установени наследниците на Г.Б.А. да бъде определен срок, в който същите да заявят дали
приемат наследството.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 57/18.05.2021 г.,
издадена от Община Котел, от което се установява, че към момента на предявяване на
исковата молба, наследници на Г.С.Б., ЕГН **********, починала на 27.10.2018 г., от първи
ред са М.А.Б., ЕГН **********, и Т.А.Б.а, ЕГН **********.
С определение № 179/31.05.2021 г. по делото, съдът е насрочил първото заседание за
30.06.2021 г.; съставил е проект на доклад и е указал на двамата наследници да заявят най-
късно в срок в насроченото съдебно заседание дали приемат или се отказват от
наследството, оставено от Г.Б.
Призовката за насроченото съдебно заседание, заедно с препис от исковата молба и
препис от определението, са връчена на М.А.Б. на 08.06.2021 г., като връчителят е
удостоверил, че получателят отказва да получи призовката. Върху призовката е
обективирано и указанието на съда, адресирано до наследници, за приемане или отказ от
наследството най-късно в насроченото заседание.
Видно от протокола на съдебно заседание от 30.06.2021 г., ответниците М.Б. и Т.Б.А.
не са се явили, като съдът е приел, че са редовно призовани. Съдебното заседание е
отложено и насрочено за 01.09.2021 г.
С определение № 70, поставено в закрито заседание, от 30.06.2021 г., съдът е отменил
протоколното определение, обективирано в горния протокол от съдебното заседание, с което
е отложил и насрочил заседанието за 01.09.2021 г. Приел е още, че наследниците са
изгубили правото си да приемат наследството на основание чл. 52, ал. 2 от ЗН, тъй като са
били редовно уведомени за заседанието за 30.06.2021 г., но не са се явили за да упражнят
правото си да приемат с наследството. Първоинстанционният съд указал да се впише в
особената книга отказ от наследство, направен от двамата наследници, и указал на ищеца в
двуседмичен срок да посочи наследниците на Г.Б.
По делото са представени удостоверения с изх. № 243 и № 244 от 01.07.2021 г., от
които се установява, че с оглед горното определение на районния съд, е извършено вписване
на отказа на двамата наследници в особената книга при съда за отричане от наследство.
С молба от 20.09.2021 г. ищецът е представил, в изпълнение на указанията на съда,
удостоверение за следващия ред наследници, но е въвел и твърдения, че наследницата
Т.Б.А., спрямо която с определение е прието, че се е отказала от наследството, същност била
приела същото на основание чл. 49, ал. 2 от ЗН, тъй като извършила плащане на дълга на
15.07.2021 г. и на 16.08.2021 г. С оглед това твърдение, ищецът считал, че надлежен
2
ответник е Т.Б.А., тъй като е приела наследството
С определение № 132/07.10.2021 г. по делото, първоинстанционният съд е указал на
ищеца да заяви дали оттегля или се отказва от иска срещу М.Б. В изпълнение на дадените
указания ищецът с молба от 12.10.2021 г. заявил, че оттегля иска спрямо М.Б.
По повод направеното уточнение, е постановено обжалваното определение от
27.10.2021 г., с което производството по делото е прекратено спрямо настоящия
жалбоподател, поради оттегляне на иска от страна на ищеца.
Обжалваното определение е правилно.
Жалбоподателят не е изложил доводи относно неправилността на обжалваното
определение, с което производството спрямо него е прекратено, а изложените от него
твърдения са изцяло във връзка с приемането на наследството, за което е постановено
определение, различно от обжалваното. Въпреки това обаче, съдът дължи служебно
проверка за правилността на обжалваното определение, тъй като е сезиран с редовна и
допустима частна жалба – тълкувателно решение № 6/2017 г., постановено по тълк.д. №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване е определението, с което делото е прекратено спрямо
жалбоподателя, поради оттегляне на иска от страна на ищеца. Настоящият съдебен състав
счита, че първоинстанционният съд е надлежно десезиран, тъй като исковото производство
се намира на етап предявяване на иска, т.е. не е приключило първото открито съдебно
заседание / същото първоначално е било отложено, а в последствие насрочването е
отменено/, поради което и с оглед чл. 232 от ГПК ищецът редовно е упражнил правото си да
оттегли иска, без да е необходимо съгласието на ответника затова. Такова съгласие би било
необходимо, ако е упражнено редовно искане за оттегляне на иска след приключването на
първото по делото заседание.
Макар твърденията на жалбоподателя да не са относими към обжалваното
определение, следва да бъде посочено следното:
Ищецът е страната, която инициира исковото производство и посочва ответника по
делото, но процесуалната легитимация на страните e една от положителните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебни до приключване на производството със
съдебен акт. В конкретния случай, процесуалната легитимация на жалбоподател-ответник е
обусловена от молбата по чл. 51 от ЗН, обективирана в исковата молба. Указанията на съда
за приемане на наследството най-късно в насроченото съдебно заседание(впрочем
обективирано и върху призовката), е редовно връчено на жалбоподателя по смисъла на чл.
44, ал.1, последно изр. от ГПК, тъй като връчителят е удостоверил, че е връчил книжата на
жалбоподателя, но последният е отказал да ги приеме. Не са изложени причини за отказа
към момента на връчване. Твърденията на жалбоподателя, че поради здравословни причини
не се е явил в с.з., не са обективирани при отказа му да получи призовката и преписите, нито
в последствие такива обстоятелства са стигнали до знанието на съда. Следователно
жалбоподателят следва да търпи неблагоприятните последици, които следват от неговото
3
неявяване, каквато е и посочената в чл. 51, ал. 2 от ЗН, като същата е настъпила от
вписването в особените книги, водени към районния съд. Изгубването на правото да приеме
наследството, означава, че дялът от наследственото имущество/част от което е и твърдяното
спорно материално право/ не е преминал в имуществото на жалбоподателя, поради което
същият е чужда страна за материалноправния спор, респ. ненадлежна страна по предявения
срещу него иск и производството спрямо него е недопустимо от момента на вписване в
особените книги. В съдебната практика се приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по
реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това
е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя - Определение №
184 от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о., ГК. Ако имуществото е прието
до вписване на отказа в особените книги, то това обстоятелство също подлежи на
установяване.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявената частна
жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Ръководен от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжен съд – Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 146/27.10.2021 г., по гр. д. № 191/2021 г. по описа
на РС-Котел, с което производството спрямо М.А.Б., с ЕГН **********, е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.
274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4