№ 1825
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506424 по описа за 2021 година
С решение от 25.11.2020 г. по гр.д. №62330/18 г., СРС, ГО, 118 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. К. Т. с ЕГН ********** срещу „Б. ДСК“ ЕАД
с ЕИК *******, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за сумата 5000 лева
(частично от 100 000 лева), представляваща обезщетение за имуществени
вреди изразяващи се в разликата между реалната пазарна стойност на имота и
продажната цена, на която е продаден в изпълнителното дело, от
противоправно поведение на служители на ответника по изп. дело №
20108410402789/2010г. на ЧСИ Неделчо Митев.
ОСЪЖДА КР. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД с
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.З и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
1
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с
която се твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.Съдът не взел предвид
изложените доводи в исковата молба.Твърди,че търпи имуществени вреди от
противоправно поведение на служители на ответника , който чрез своите
служители противоправно бездействал,не
се съобразил с експертизата,с пазарните цени на имота към момента на
продажбата,не е поискал допълнителна експертиза,която да е актуална към
деня на продажбата.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да постанови
ново като уважи предявения иск.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по
същество .
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1,вр.с чл.45 ЗЗД .
Ищецът твърди,че претърпял имуществени вреди от противоправно
поведение на служители на ответника.Като длъжник по изпълнително дело с
взискател Б. ДСК ЕАД ,за събиране на вземането срущу него била извършена
публична продан на негов имот.Имотът бил продаден на занижена цена.Вина
имал ответникът-взискател,който чрез своите служители противоправно
бездействал,не се съобразил с експертизата,с пазарните цени към момента на
продажбата,не е поискал допълнителна експертиза,която да е актулна към
деня на продажбата.
Съдът е отхвърлил исковата претенция за обезщетение като е приел,че
не е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение на служители на
ответника.
Установено е от приетата съдебна техническа експертиза,че пазарната
цена на имота е тази по експертизата в изпълнителното производство към
момента на последната публична продан . Не се установява взискателят да е
пропуснал извършването на определени процесуални действия, които да са
довели до извършването на публична продан на по-ниска от очакваната от
длъжника цена. Към датата на която е извършена последната публична
продан - в периода 28.08.2015г. - 28.09.2015г., законодателят не е предвидил
възможност взискателят да обжалва отказ на съдебния изпълнител да се
извърши нова оценка на имота - сегашен чл.435, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно
тогава действащата редакция на закона, ако имотът е продаден на цена
2
несъобразена с пазарната му стойност, от което вреди са претърпели
взискател и длъжник, които имат общ интерес имотът да се продаде на
възможно най-висока цена, за тях е съществувала единствено възможност по
исков ред да търсят отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди
в резултат от професионалната му дейност. В този период, законодателят не е
предвидил възможност взискателят да може да взема отношение по
изготвените оценки в изпълнителното производство, да иска нова ,ако счита
оценката за неправилна, съответно да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да назначи нова оценка, поради което и не може да се търси отговорност на
взискателя. Не се установява наличие на твърдяното от ищеца виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, поради което и
предявеният срещу него иск за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане правилно е отхвърлен.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна има право на разноски,такива следва да бъдат
присъдени за юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 25.11.2020 г. по гр.д. №62330/18 г., СРС,
ГО, 118 с-в .
ОСЪЖДА КР. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД с
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.З и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производството
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4