№ 7911
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110108675 по описа за 2022 година
Ищецът ИВ. Т. Д. твърди в исковата си молба, че работил при ответника Столична
дирекция на вътрешните работи по безсрочен трудов договор, като трудовото
правоотношение възникнало на 12.05.83 г., от когато той съвестно изпълнявал трудовите си
задължения като „елоктромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и
строителство“ при отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности“. Със заповед № 513 з-11344/23.12.2021 г. трудовото му правоотношение било
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта не била връчена
на ищеца, за нея той узнал при справка в НОИ. Ищецът твърди, че заповедта е резултат от
подаден от него сигнал за тормоз от прекия му ръководител, последван от докладна срещу
него за отсъствия от работа в периода 15.4.2021 г.-15.6.2021 г. По повод докладната била
извършена проверка, завършила със заключение, че няма данни за дисциплинарно
нарушение. От ищеца били изискани обяснения и в обяснение от 19.11.2021 г. той посочил,
че не посочените дати е бил на работа и посочил служители, който могат да удостоверят
това, както и че имал проблем с магнитната карта за достъп, която не винаги отчитала
влизането му в сградата, както и че системата за контрол на достъпа не функционирала. На
10.12.21 г. бил запознат със справка, според която на 1,2 и 3 6.2021 г. не се е явил на работа,
срещу която ищецът възразил. На 23.12.2021 г. служителите били освободени по-рано от
работа. Тъй като ищецът не се чувствал добре, решил да отиде на лекар, като около 14.10-
14.15 ч. му било съобщено от служители, че трябва да изчака, за да бъде запознат с някаква
заповед. Тъй като не се чувствал добре, ищецът си тръгнал, отишъл на лекар и му бил
издаден болничен лист до 5.1.2022 г. В последствие бил в болнични до 4.3.2022 г. Всички
болнични били депозирани в СДВР. След като разбрал за заповедта, ищецът подал исковата
молба. Излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са спазени
изискванията на КТ, а именно: работодателят не е образувал дисциплинарно производство и
не е уведомил ищеца, че срещу него има образувано такова; ползвал се с предварителна
закрила преди уволнението, тъй като бил трудоустроен, страдал от заболяване по Наредба №
1
5 /захарен диабет/ и ползвал разрешен отпуск, а работодателят не изискал мнение на ТЕЛК
и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. По същество поддържа, че не е
извършил твърдяното нарушение, тъй като на посочените дни бил на работа, но системата
не е отчета влизането му в сградата. Моли съда да признае извършеното уволнение за
незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност
„електромонтьор“ и да му присъди обезщетение за оставането му без работа за период от 6
месеца считано от 5.3.2022 г. до 5.9.2022 г., в размер на 7800 лв., по 1300 лв. месечно ведно
с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете като неоснователни. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно
извършено, след изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ и в срока по чл. 194 КТ, с
обоснована и мотивирана заповед, както и че ответникът е извършил твърдяното в
заповедта нарушение, което е тежко и обуславя налагането на най-тежкото наказание.
Поддържа, че заповедта е връчена на ищеца при отказ на 23.12.2021 г., когато служители на
дирекцията му казали, че трябва да го запознаят със заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и да му я връчат, при което той избягал, облечен в работни дрехи.
Поради това към момента на връчване на заповедта ищецът не се е ползвал с предварителна
закрила. Излага съображения, че на 1,2 и 3 юни 2021 г. ищецът не се е явил на работа, т.е.
повече от два последователни работни дни, с което е осъществил състава на нарушението по
чл. 190, ал.1,т.2 КТ. Моли за отхвърляне на исковете.
С оглед изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК и на основание чл. 312 ГПК, следва
да се насрочи делото в открито съдебно заседание, като се изготви прект на доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства, които са допустими и относими към делото и не са оспорени от ответника.
По приемането на представените от ответника писмени доказателства съдът ще се произнесе
в с.з. с оглед становището на ищеца, изразено в едноседмичния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК.
Искането по чл. 190 ГПК следва да се уважи относно фиша за заплата, относно сертификата
за годност на системата – от значение е функционирането й към датата на нарушението и то
е в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл.312 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
2
В ТЕЖЕСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ-ОТВЕТНИК е да докаже, че е провел
законосъобразно дисциплинарното производство: установяване на нарушението на
трудовата дисциплина; изслушване на работника или служителя относно констатираното
дисциплинарно нарушение; определяне на дисциплинарното наказание, съответно на
нарушението; издаване на заповед за неговото налагане – от компетентен орган и с
посочените в КТ реквизити; връчване на заповедта, в сроковете за ангажиране на
дисциплинарната отговорност, както и да докаже извършването от ищеца на твърдяното в
заповедта нарушение, като съдът се произнася само по наведените от ищеца основания за
незаконосъборазност. Предвид твърденията за предварителна закрила, тежестта за
преодоляването й /ако е налице/ е на ответника.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже основанията за ползване на предварителна
закрила и за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – че е
претърпял вреди за претендирания период поради оставането без работа в размер на
неполученото брутно трудово възнаграждение.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа и следва в с.з. да
представи трудовата книжка в оригинал за констатация.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата относно съществувало между страните
трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „електромонтьор“.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи фишове
за заплати на ищеца за м.октомври и м.ноември 2021 г. Отхвърля искането по чл. 190 ГПК в
останалата част, тъй като документите са представени от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.05.2022 г. от 11.00 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните да изразят становище във връзка с дадените им
указания с настоящото разпореждане, включително във връзка доказателствата, които
желаят да се съберат по делото, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото разпореждане. В противен случай ще бъдат приложени последиците по чл. 313
ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3