РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. Русе, 04.11.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 176 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.405, ал.7 от АПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба с вх.№ 4407/03.11.2022 г. на „Интертранс 2018“ ЕООД, със седалище в
гр.Ветово, общ.Ветово, обл.Русе, за издаване на изпълнителен лист за
присъдените разноски с постановеното по делото и влязло в сила решение № 27/04.10.2022
г., както и за заплатената държавна такса за издаването на изпълнителния лист.
С
разпореждане от 03.11.2022 г. молбата е уважена по отношение на присъдените с
влязлото в сила съдебно решение деловодни разноски. Същата обаче се явява
неоснователна в частта по искането за издаване на изпълнителен лист и за
заплатената държавна такса за издаването на листа в размер на 5 лева, т.е. за
таксата по чл.11 от ТДТССГПК.
Производството
по издаване на изпълнителен лист се развива, съгласно чл.405, ал.2 от ГПК, пред
първоинстанционния съд, разгледал делото. Систематичното място на уредбата на
това производство е в част пета от ГПК „Изпълнително производство“. От това
следва, че разноските по издаването на изпълнителния лист представляват
„разноски по изпълнението“ по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК и поради това
следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител и без за това да е било
необходимо те да бъдат включвани в издадения изпълнителен лист (в този смисъл
вж. определение № 617/16.12.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6154/2013 година по описа на ВКС, I г.о.). Самият изпълнителен лист възпроизвежда
изпълнителния титул и не може да включва друго извън съдебния акт, въз основа
на който се издава – арг. от чл.405 ал.1 от ГПК. От друга страна, присъждането
на разноски в производството по издаването на изпълнителните основания по
чл.404, т.1 от ГПК е ограничено по време с постановяването на крайния акт на
съда, с който приключва производството пред съответната инстанция – арг. от
чл.81 от ГПК, респ. с изтичането на срока за изменението/допълването му в тази
част – чл.248 от ГПК. Следователно, тези разноски се дължат за воденето на
делото до момента на постановяване на крайния съдебен акт по него, докато,
както беше отбелязано, разноските
за изпълнението, към които се числи и сумата за заплатената държавна такса по
чл.11 от ТДТССГПК, се дължат по реда на чл.79 ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения, доколкото при проверката по чл.406, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК съдът установи, че вземането за заплатената държавна такса за
издаване на изпълнителен лист не е удостоверено в самото изпълнително основание
(влязлото в сила съдебно решение), то в тази част молбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Настоящото разпореждане,
с което частично се отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист – в
частта по отношение на заплатената от молителя държавна такса по чл.11 от
ТДТССГПК, подлежи на обжалване, съгласно чл.407, ал.1 от ГПК, с частна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на последния.
Така мотивиран, съдът
Р А З П
О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 4407/03.11.2022 г. на
„Интертранс 2018“ ЕООД, с ЕИК *********, в частта, с която се иска издаване на
изпълнителен лист за заплатената държавна такса в размер на 5 лева за
издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение №
27/04.10.2022 г., постановено по адм.д. № 176 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Русе.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в двуседмичен срок от връчване на препис от него на молителя.
СЪДИЯ: