Р Е Ш Е Н И Е № 429
гр. Пловдив, 11.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 11.04.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова ч. гр. д. № 877 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Напоителни системи ЕАД ЕИК ********* –длъжник
по изп. д. № 1109/2012г по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова рег. № 822
против постановление за разноските от 17.01.2017г., като определеният в него
адвокатски хонорар е намален от 4 000 лв на 3 000 лв с последващо
жалбата разпореждане на ЧСИ от 16.03.2017г.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на постановлението за разноските. Иска се отмяната му, евентуално
- намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Ответната страна по
жалбата – К. Т. Е. /взискател в изпълнителното производство/, изразява
становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен
съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество:
Неоснователен е първият
довод в жалбата, че възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя не се дължало, тъй като „на никоя от инстанциите той не бил
претендирал такова“. Адвокатско възнаграждение се дължи не само за съдебното
производство, но и за процесуално представителство в изпълнителното дело. За образуване на
изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200
лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
.
Безспорно в случая и
двете възнаграждения се дължат, /както това в твърд размер, така и
пропорционалното възнаграждение/, тъй като взискателят е представляван от
адвокат, който е извършвал процесуални действия в образуваното за събиране на
вземането изпълнително производство.
Вторият довод касае
молба на лице на име Г. П., който не е страна в производството и доколкото най
– вероятно се касае до техническа грешка, е без значение за настоящия спор.
Довод за прекомерност на
възнаграждението не се прави, но, доколкото е формулирано такова искане, следва
да се обсъди. В тази връзка следва да се посочи, че ЧСИ с последващ жалбата
свой акт – разпореждане от 16.03.2017г., е уважил искането на длъжника, като е
намалил хонорара от 4 000 лв на 3 000 лв. Същевременно не са налице
основания за редуциране на възнаграждението под сумата от 3 000 лв. Делото
не се отличава с ниска фактическа и правна сложност – висящо е от близо пет
години, в рамките на които са извършвани множество процесуални действия,
насочени към събиране на дължимата сума, която първоначално е била в размер на
258 356.30 лв и е все още неизплатена, тъй като видно от приложеното копие
от изпълнителното дело и вземането на присъединения по право взискател по реда
на чл. 458 ГПК, постъпленията по делото ще отидат за удовлетворяване на
публичните вземания на държавата спрямо длъжника. Т.е. на настоящия етап от
производството, доколкото изпълнителният процес е все още висящ, а
първоначалният взискател – изцяло неудовлетворен, не може да се предвиди
действителната фактическа и правна сложност на делото. Продължителността на
изпълнителното производство и необходимостта от извършване на действия по него
са резултат от проявената пасивност на длъжника, която не може да обоснове
извод за прекомерност на адвокатски хонорар в размер на 3 000 лв съобразно
последващото произнасяне на ЧСИ.
Ето защо, жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
Ответникът по жалбата не
претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Напоителни системи ЕАД ЕИК ********* –длъжник
по изп. д. № 1109/2012г по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова рег. № 822
против постановление за разноските от 17.01.2017г., като определеният в него
адвокатски хонорар е намален от 4 000 лв на 3 000 лв с последващо
жалбата разпореждане на ЧСИ от 16.03.2017г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: