Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…….06.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 296 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение № 4224/14.10.2019 год., постановено по гр.д. № 2469/2019 год.,
ВРС –46-ти състав е осъдил „ТЕРА ГИД" ЕООД със седалище и адрес на
управление *******, ЕИК ********* да заплати на „С.И.Г." ООД със
седалище и адрес на управление *******, ЕИК ********* сумата от 230,22 лева
представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда № 148, том 5 от
09.11.2010г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 02.10.2015 г.
до 23.08.2018г. в размер на 67,61 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД и
сумата от 70,02 лв., представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда № 20, том 4 от
03.07.2013г. за стопанската 2014/2015
г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г. в размер на 20,56
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.08.2018год., до окончателното плащане на
сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, като е осъдил ответника и за
разноски.
Недоволен
от горното е останал ответника, който обжалва постановеното първоинстанционно
решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като при
разглеждане на делото съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателствата.
Излага, че в отговора на исковата молба е поискано провеждането на съдебно –
счетоводна експертиза, която е допусната от съда, но отговор на поставените
въпроси е следвало да бъде даден след проверка в счетоводството на ответника,
което се осъществява от посоченото във
въззивната жалба дружество на посочения адрес. Обективира се искане за
допускане изслушване на нова експертиза, която да даде отговор на поставените
въпроси, след проверка в счетоводството на дружеството – ответник. Релевират се
и оплаквания относно извода на съда, че ищецът, в качеството му на
правоприемник, не следва да уведомява арендатора за настъпилото правоприемство,
доколкото това не е уговорено в договора и уведомяването следва само за
хипотезите, в които арендаторът е изпълнил на предишните собственици. Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
се отхвърлят исковете.
В срока
по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се
позовава на събрания по делото доказателствен материал. Настоява за
потвърждаването му и присъждане на присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, не се явява
и не се представлява.
В с.з.
по същество, въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва подадената въззивна
жалба, изразявайки становище за нейната неоснователност.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Инвокираните такива се свеждат до оплакванията
за допуснати процесуални нарушения от страна на първостепенния съд относно
събирането и преценката на доказателствата, в частност относно проведената ССЕ,
от една страна и от друга, на неправилност на извода на съда относно липсата на
уведомяване на арендатора от новия приобретател.
Не е
спорно между страните по делото, че ответникът, сега въззивник, е страна по
договор за аренда № 148, том 5 от 09.11.2010 год. и договор за аренда № 20, том
4 от 03.07.2013 год. по отношение на недвижими имоти - ниви № 047018, № 050033, № 098002, № 107009, № 120016,
находящи се в землището на с.Раброво, обл.Видин и № 037011, находящ се в
землището на с. Каниц, обл. Видин с обща
площ 23,022 дка и ниви № 050037 и №
081056, находящи се в землището на с.Раброво, обл.Видин с обща площ 7,002 дка,
като е поел задължението срещу предоставените му земи да заплаща в края на
всяка стопанска година по 10 лева в пари или натура, по пазарната стойност на
натурата към деня на плащането.
Установява
се също така,че с обективирани в НА № 103, том №7, рег. №4118, дело №851/2014г.
на нотариус рег. №256 НК и НА № 21, том
№2, рег. №921, дело №120/2015г. на нотариус
рег. №256 НК договори за покупко-продажба, ищецът /сега въззиваем/ е
придобил собствеността на ниви № 050033 с площ 4,011 дка, нива № 107009 с площ 4,508, находящи се в
землището на с.Раброво, обл.Видин и ниви № 050037 с площ 3,999 дка и № 081056 с площ 3,003, находящи се в
землището на с.Раброво, обл.Видин.
Доказателства
за уведомяване на арендатора в промяната на собствеността непосредствено след
придобиването не са представени, но такова се установява от съобщение, получено
от „Тера Гид” ЕООД на 19.07.2018 год. Със същото ищецът освен, че е уведомил за
придобиването на собствеността върху земеделски земи, предмет на договори за
аренда № 148, том 5 от 09.11.2010г. и №
20, том 4 от 03.07.2013 год. е поканиил ответника и да заплати на ищеца арендно
възнаграждение за стопанската 2014/2015 година.
Последното,
с оглед наведените в писмения отговор възражения и оплаквания във въззивната
жалба, извежда като първи основен въпрос значението на уведомяването, въведено
с разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗАЗ.
Съгласно
чл.
17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества
арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан, какъвто
е и настоящия случай. От датата на разпоредителната сделка по всеки от
договорите, качеството арендодател по вписаните договори за аренда е придобил ищеца,
с всички произтичащи от договора и закона права и задължения, в това число
правото да получи договореното арендно плащане. Заместването настъпва с факта
на покупко-продажбата и по силата на закона е за целия оставащ период от
договора, т.е. без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от
страна на приобретателя. С разпоредбата на чл.
17, ал.3 от ЗАЗ в тежест на приобретателя е задължението да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това
задължение има за последица единствено лишаване на приобретателя от възможността
да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил
към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване /чл.
17, ал.3 изр.2 от ЗАЗ/.
В
контекста на настоящия казус, след като арендатора е уведомен юли 2018 год. той
би се освободил от задължението за изплащане
на арендно възнаграждение за предходен период, ако установи, че е
изпълнил вече задължението си към предходния арендодател. И макар ответникът да
е навел такива твърдения своевременно с отговора на исковата молба, не е
ангажирал надлежни доказателства в тяхна подкрепа. Оплакванията му за
неправилно преценени от страна на районния съд доказателства са свързани с
исканата от него във въззивната жалба съдебно-счетоводна експертиза относно
допустимостта на която съдът е взел отношение в подготвителното заседания по
чл.267 ГПК. Други доказателства, насочени към доказване на твърдението за
осъществено на предходните приобретатели плащания, не са ангажирани по
делото.
И след като не се установи и нарушение на
императивна материалноправна разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният
съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода от спора и
направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 300 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4224/14.10.2019 год., постановено по гр.д.
№ 2469/2019 год., ВРС –46-ти състав, В ЧАСТТА, с която
„ТЕРА ГИД" ЕООД със седалище и адрес на управление *******, ЕИК *********
е осъден да заплати на „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на управление *******, ЕИК
********* сумата от 230,22 лева представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда № 148, том 5
от 09.11.2010г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 02.10.2015 г.
до 23.08.2018г. в размер на 67,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД и
сумата от 70,02 лв.,
представляваща арендно възнаграждение по
договор за аренда № 20, том 4 от 03.07.2013г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с
обезщетение за забавено изпълнение за периода
от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г. в размер на 20,56
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год.,
до окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД,
като го е осъдил за разноски.
В останалата си част, решението, поради
необжалването му, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ТЕРА
ГИД" ЕООД със седалище и адрес на управление *******, ЕИК ********* е
осъден да заплати на
„С.И.Г." ООД със
седалище и адрес на управление *******, ЕИК ********* сумата от 300 лева,
съставляващи сторени пред въззивна инстанция разноски.
На основание
чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: