Определение по дело №2768/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260740

 

гр.Пловдив, 10.12.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито заседание   на  десети  декември,  през  две хиляди  и двадесета  година  в   състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА   

                                                                   НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                  

 като  разгледа   докладваното от  съдия Мандалиева  ч.гр.д.№2768 по описа на  ПОС за  2020г., за   да  се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба с вх.№268765/11.11.2020г. депозирана от М. М.А. и С.Й.А.  и  двамата с  постоянен адрес:***, чрез процесуалния представител адв. Р.Ф. против Определение №261611/05.10.2020г. постановено по гр.д.№5729 от 2020г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с.,  в частта  с която  се  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5729/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд,  по предявения иск по чл.12 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 050лв, представляваща претърпени от ищците имуществени вреди, претърпени загуби вследствие от недобросъвестно водене на преговори от страна на  ответниците за сключване на анекс към предварителен договор от 23.01.2018г. за  покупко-продажба на недвижим имот.  Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, в обжалваната част по съображения подробно изложени в жалбата. Иска  се  да се  отмени  определението, в прекратителната част като  вместо това делото бъде върнато на ПРС  за продължаване  на  съдопроизводствените действия  по  предявения иск.

            В срок е постъпил отговор  от  А.Н.А., чрез процесуалния представител адв. М.К., със съдебен адрес за  призоваване и връчване на книжа: гр.**********,  в който е  взето  становище за  неоснователност на  жалбата, по съображения подробно изложени в отговора. Претендират се  разноски в  размер на  300лв, представляващи  договорено и  заплатено адвокатско възнаграждение.

                В срок е  постъпил отговор  от   Д.Х.А., чрез процесуалния представител адв. М.К., със съдебен адрес за  призоваване и  връчване на книжа: гр.***************,  в  който  е  взето  становище за  неоснователност на  жалбата, по  съображения  подробно изложени  в отговора. Претендират се  разноски в  размер на 300лв, представляващи договорено и  заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени  направените доводи, намира  частната  жалба  за   процесуално допустима, доколкото   е  депозирана               в срок и  от  страна имаща правен интерес да  обжалва,  а  разгледана по същество  за   основателна.

Първоинстанционния съд е сезиран с  главен иск с правно основание  чл.12 ЗЗД – обезщетение за вреди /претърпени загуби/ от недобросъвестно водене на преговори, съединен в условията на евентуалност  с   иск по  чл.82, вр. с чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД – обезщетение за вреди  от   неизпълнение на  договорно задължение.

Районният съд е  приел, че искът по  чл.12 ЗЗД касае особен вид преддоговорна  деликтна  отговорност, която  не  предполага сключен между  страните валиден  договор. В  конкретният  случай , с  предявеният  в  условията  на  евентуалност иск  се претендира обезщетяване на същите  вреди, за  претърпени загуби от ищците, направени разходи във връзка със валидно сключения предварителен договор между страните. Съдът е приел, че  при положение, че ищецът твърди, че тези същите вреди са  настъпили от неизпълнение на договорно задължение, то  те не могат да  се търсят в  условията на евентуалност на  база  преддоговорна отговорност, както и че  договорната отговорност изключва деликтната отговорност.

Жалбоподателите навеждат оплаквания за  незаконосъобразност на определението на  прекратяване на производството по предявения иск с правно  основание чл.12 ЗЗД, като твърди, че в преддоговорните отношения  едната страна е била недобросъвестна и това е довело  негативна промяна в  сферата на купувачите.

Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният  съд  правни изводи  по  следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.12 ЗЗД при воденето на преговори и сключването на договори, страните  трябва да действат добросъвестно,              в противен случай те дължат обезщетение. Преддоговорната отговорност, уредена в  чл.12 ЗЗД е функция на  недобросъвестността  при водене на преговори за  сключване на договор. Добросъвестността е  общо изискване при  водене на преговори за сключване на договор, има широк обхват и по същество представлява поведение, което е в разрез с общоприетите  етични правила, определящи  начина, по който следва да се постъпва при постигане на целения резултат. Именно това несъответствие  на поведението с общоприетите правила по чл.12 ЗЗД урежда като правнорелевантно, определя го  като неправомерно и го санкционира. В конкретният случай ищците твърдят, че  са   водили  с   ответниците  преговори за  сключване на Анекс  за удължаване срока на договора, които не  са  довели  до сключването на  валиден договор  в резултат на недобросъвестност на  другата страна. Твърдят, че по  това същото  време,  когато са  се водили преговорите помежду им, ответниците  са  водили преговори  и с  други купувачи за подписване на друг предварителен договор, като по този ищците са били подведени, поради недобросъвестното поведение на продавачите /допълнение към искова молба на л.26-27 от делото на ПРС/ т.е.  наведени са обстоятелства за несъответствие на поведението на продавачите с общоприетите правила, довели до негативна промяна в  сферата на купувачите, обосноваващо търсенето  на  деликтна отговорност.

В конкретният случай вреди се претендират и на основание договорна отговорност, при която неблагоприятният резултат от определено поведение, произтича от нарушаване на поето с договора задължение. Действително както правилно е посочил първоинстанционният съд, едната отговорност изключва  другата, но  в  случая се  касае  за   искове предявени  в  условията на  евентуалност, целящи удовлетворяване интересите на ищците, поради което съединяването им не се явява недопустимо, в какъвто смисъл са решаващите мотиви на районният съд.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск  с правно основание чл.12 ЗЗД се  явява допустим, поради което определението, в частта с което е прекратено производството по отношение на същия е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС за продължаване на  съдопроизводствените действия.

С оглед  изхода на спора,  на ответниците по жалбата не се дължат разноски.

Ето защо съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ   Определение №261611/05.10.2020г. постановено по гр.д.№5729 от 2020г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с.,  в частта  с която  се  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5729/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд,  по предявения иск по чл.12 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 050лв, представляваща претърпени от ищците имуществени вреди, претърпени загуби вследствие от недобросъвестно водене на преговори от страна на  ответниците за сключване на анекс към предварителен договор от 23.01.2018г. за  покупко-продажба на недвижим имот, КАТО ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

 

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПРС, двадесет и втори гр.с  за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният иск по чл.12 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 050лв, представляваща претърпени от ищците имуществени вреди, претърпени загуби вследствие от недобросъвестно водене на преговори от страна на  ответниците за сключване на анекс към предварителен договор от 23.01.2018г. за  покупко-продажба на недвижим имот

 

          Определението е окончателно и  не  подлежи на  обжалване.

                                         

                                       

                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: